Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Да не мислиш за смъртта е още по-страшно. В крайна сметка човек трябва да бъде реалист. Само така ще може да разбере колко важен е всеки миг и колко благодарни трябва да сме за него. Защото не само смъртта, но и младостта си отива, а и ние се променяме постоянно. Така, че и всеки миг умира постоянно. В тоя ред на мисли, за мен е лудост да си пропиляваш времето живеейки посредствен живот. До там.. от друга страна, човек трябва да го знае, но не трябва да мисли постоянно затова, защото това натоварва. Пък и забързва времето до някаква степен. Струва ти се, че времето лети още по-бързо. Има и нещо магическо в това да живееш в някаква рутина. Да правиш едни и същи неща всеки ден.

7.   Това тук е един кратък период и всички се раждаме осъдени, радвай се на семейството си, забавлявай се и мисли как да направиш живота си по хубав, красив и да бъдеш успешна личност и да бъдеш запомнен с добро

8.   Нормално е, но е излишно да го мислиш. Иначе е нормално за човешката психика, напълно нормално.

9.   Мисля, и то често. Даже обмислям дали да се метна от терасата след някоя и друга година.

10.   Гледай философски на живота, когато дойде времето, тя сама ще те намери - онази с косата! И да мислиш и да не мислиш, тя сама ще дойде!

11.   Да. Невероятно е. Любимата ми тема.

12.   Приветствам я всеки ден, но мърлата не се появява.

13.   Смърта е красива, казва Ванга, защо хората се страхуват от нея.

14.   И аз съм така понякога.

15.   Да, често. Не се страхувам от нея, страхувам се да не изгубя близък човек, макар че е част от живота. А за себе си - не. Само бих искала да е спокойна и безболезнена. Бях на косъм от смъртта след катастрофа с мотор като тийнейджърка. Имаше едни две седмици, в които сънувах странни работи с подтекст, явно съм била в някакъв транс. Вярвам в прераждането, но естествено докато не умра, няма да знам точно какво става след смъртта.

Джен

16.   Смъртта е хубаво нещо - природата се прочиства от биологичен отпадък, душата се освобождава и необременена може да се впусне в нови амплоа...

17.   Авторът съм. Благодаря за отговорите.

Понякога мислите за смъртта и безсмислието ме обземат и започвам да треперя, а понякога и да плача, и да мисля за самоубийство. Защо Вселената е такава? Защо времето върви само напред? Ние сме просто някакви ДНК машини със срок на годност, но защо съществуваме?

За съжаление си мисля, че съм интелигентен и съм изследвал доста религии и духовни течения и принципи, за да съм наясно, че няма Ад и Рай, а за прераждането има малко доказателства (спомени на малко на брой деца, които изведнъж си спомнят минал живот, в който най-често са умрели насилствено и внезапно).

Но дори при прераждането няма истинско "аз" или "душа", защото новият им живот няма общо със предишния. Много си сменят пола, религията, расата, интересите, всичко. Много рядко си спомнят нещо от миналия живот, което да им влияе съществено на сегашния, много много рядко. Тоест явно Вселената има някакъв начин да рециклира съзнанието/спомените, както рециклира материята. Туй е. Но не рециклира целият човек.

Всичко е някакъв хаос, който се саморециклира, но без смисъл и без посока. Ще кажете "ами мисли като екзистенциалист - сам си създай смисъл". Добре, аджеба какъв смисъл може да създадеш изправен пред безкрайната и студена Вселена, която всеки един смисъл ще го хване, ще го сдъвче и ще го изплюе? Дори мозъкът ми, който търси смисъл, е плод на безсмисления хаос.

Защо не мога да съм обикновен човек, който просто иска да гледа телевизия и да пие? Защо трябва да се страхувам от смъртта и хаоса? Дали обикновените занимания на обикновените хора (ядене, пиене, работа, веселие, семейство, деца, почивки) са механизъм за справяне в лицето на безсмислието и смъртта?

Може би не трябва да прекарвам толкова време сам с мислите си... Но вече е много трудно нещо да ме разсее. Като видя стар човек на улицата си мисля колко е близо до смъртта, чудя се дали се събужда вечер и дали плаче за младостта си. Като видя малко дете си мисля ще поживее няколко годинки и после и то ще е близо до смъртта. Смъртта - големият изравнител на всичко и всички.

Но дали нашите действия, макар и миниатюрни, всъщност не изменят състоянието на тази реалност (сега докато го писах това се замислих и ми се иска все пак да завърша с поне 0. 1% позитивност)?

Ако някой го е изчел - да отида ли на психиатър? Сериозен въпрос...

18.   Не ти трябва психиатър, всичко ти е нормално. Използвай този "тормоз" - смъртта, за да прекараш колкото може по-добре живота си. Прави всичко, което те кара да се чувстваш добре. Аз съм също като теб и много други хора са така, дори тайно завиждам на религиозните, макар да не им вярвам, че наистина вярват. Освен това. Времето не е задължително да тече само в една посока. Позанимай се с астрофизика. Интересно е.