Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз бях така, даже много по-зле. Толкова добър, толкова наивен, че вярвах в любовта от пръв поглед и че хората искат да ти бъдат истински приятели. Държах се добре абсолютно с всички. И какво стана, супер интриги, предателства от така наречвни приятели, смях зад гърба, един ме завлече със сумати пари, а жените си правеха ташак с мен. И тогава един ден седнах сам със себе си и си обещах да се променя. И се промених, промених всичко от външния вид до поведението ми и мисленето. Разкарах всички от живота си. И точно тогава парадоксално, но факт започнаха да ме уважават, точно тогава усещах, че говорят искрено даже с лек страх от мен. Нямаше я тази нотка на сарказъм и подигравки.
Не чакаха да се махна за да ми се смеят. Разкарах всички подобни хора и започнаха въпросите какво става с мен.
Ще ти кажа аз с кой съм добър. Със старите хора, със семейството ми и още няколко близки. И няколко човека, които познавам от 10 години. Към всички останали съм любезен, но не наивен и давам да се разбере още в началото, че не търпя ебавки.
За жалост в моя живот е точно така. Колкото по добър съм, толкова по ме мачкат. Не казвам, че е общовалидно за всички хора, но при мен е факт. В днешно време добротата се смята за слабост, особено сред жените.

7.   Аз точно заради това което описваш и за добро или лошо почнах нов живот, финансово много труден, но ако е речено скоро ще постигна това което искам. Поне не съм в депресия

8.   Страхотно е, че още има добри хора като теб. За съжаление почти никой не оценява добротата. Не си струва да се притесняваш за мнението на такива хора. :)

9.   Някой като каже " защо хората са такива" обикновенно има предвид българите. Когато каже " защо светът е такъв " има предвид България. А когато каже Българите има предвид собственото си обкръжение, а за България има предвид махлата, в която живее. Това съм го забелязал. Затова промени си средата приятелю. Ако в обкръжението ти има тъпаци, ти си избрал това обкръжение. Това не значи, че някъде другаде няма добри, възпитани и интелигентни хора.

10.   В лека депресия си, човече, но това е нормално предвид това, което описа. В крайна сметка, ние хората сме животни - някои по-примитивни, други като теб - на едно по-високо ниво. В това няма нищо лошо, лошото е че масата от хората е от първите. Ще ти дам съвет от личен опит - щом си добър човек, взимаш добри решения - не позволявай някой да те разколебава от това да взимаш решенията, които смяташ за правилни, без значение кой е. Ти бъди решителния и го прави по твоя начин. В животинската природа има едни понятия "алфа" и "бета". Предполагам знаеш на кои им е добре, а както споменах, ние сме животни. Възползвай се от това, че си на по-високо ниво от другите.

11.   Много е вредно човек да подтиска емоциите си. Защо го правиш? Казвай и показвай на хората характера си и как се чувстваш.

12.   Авторе всеки обича добротата, обаче това, което очакваш ти, не е нито логично, нито нормално. Направил си добро някому ти очакваш отплата, това ти е проблема. Ако човек ще прави добро, то трябва да е безплатно, или по точно безвъзмездно.
А ти какво правиш, водил си приятелката си на екскурзиии, на заведнения и кина, но очакваш от нея тя да ти заплати, като се прави че не забелязва кусурите ти и излиза, че си я водил със себе си, плащал си масрафа за да й заплатиш, че те трае. Вместо да оцениш, че тя всъщност се е съгласила, да те придружи на описаните горе мероприятия и те е направила щастлив с присъствието си до теб, ти оценяш какво си бил дал за нея. А ако тя беше платила билета си за киното примерно щеше ли да приемеш, че има право да изтъква кусурите ти? Или ако беше отказала да дойде с теб на екскурзия, какво би помислил?
Е ли възможно да не й даваш право на правилна постъпка? За да ти е приятелка смяташ, че тя трябва да те придружава и да те прави щастлив с присъствието си, ако откаже ще е лоша, ако си плати билета значи не те уважава като кавалер и мъж до себе си, ако обаче приеме поканата ти след това е длъжна да те величае, че си дал пари за нейната част от удоволствието? Замисли се кое е по важно за теб парите, които си платил за киното или факта, че тя е била на съседния стол в твоята прегръдка? И съвсем честно ти си платил билета за киното, а тя ти е дала своето присъствие до теб, дала ти е възможност да видиш още няколко нейни усмивки отблизо, дала ти е възможност да вдишаш аромата й, да се вгледаш в очите й, дала ти е възможност да видиш емоциите й от гледания филм, ако ще и сълзи да са били, защо смяташ че все още ти е длъжна?
Очакваш същото нещо и от колегите си, да ти заплатят добрините. Смяташ ги за длъжни да дейстават по правилния споед теб начин, само защото някога си ги подкрепил по твое желание, или защото си се извинявал по твое усмотрение?
Щом се питаш въпроса "Мразят ли хората добротата?" значи е дошло времето да осъзнаеш, че добротата сама по себе си ти се отплаща и не е нужно хората към които си се отнесъл с добро да ти я заплащат. Тоест добротата, която върши човек го кара да се чувства добре, радва го, кара го да се чувства щастлив, в момента и веднага след като я е извършил и не е честно да искаш да ти се заплаща повторно с правилното според теб поведение.
Ако дадеш на нуждаещ се пари или подарък ти се чувтваш полезен, от което се чувстваш добре, не е нужно и той да ти показва или доказва благодарността си.
Или ето аз в 5,30 тази сутрин ти обръщам внимание чета проблема ти, разсъждавм по него, опитвам се да ти помогна да погледнеш нещата отгоре, а не само от своя си ъгъл и повярвай не очквам отплата, нямам проблем ако решиш да ми търсиш кусури, нямам проблем дори и да не ми обърнеш внимание, защото съм напълно доволен от факта че се опитах да помогна, ако съм бил полезен още по добре, ако не проблема си остава твой.

14.   Хората не мразят добротата.
Хората не я оценяват.
Хората те оценяват, като те загубят.

15.   Отиди на фитнес.... и ще разбереш.

16.   Не е модерно да съм добър, не е точно омраза, не е функционално, и не котира с ежедневието бих казал. На мен живота ми е монотонен, нито хубаво нито лошо се случва, всъщност ако се случи нещо то е лошо и е през години, живота от родителите ми е подсигурен, мога дори да не работя с малки компромиси и пак ще съм ок и пак не съм щастлив и съм на подобно дередже като теб, всеки ден е като предния. Нямам приятелка между другото. Повечето хора на простички души.

17.   Да си добър е най-лесното. Трудното е да отстояваш себе си, да имаш мнение, да бъдеш личност. Трудното е да разбереш, че не всеки трябва да те харесва и да признаеш, че и ти не харесваш всички. Трудното е да изразяваш емоциите си, лесното е да ги поттискаш. Трудното е да поемеш отговорност, лесното е да кажеш, че си жертва и всички са срещу теб. Трудно е да кажеш какво не ти харесва, защото показва, че си наясно с проблема и те подканва към действие. Лесното е да си замълчиш, да не действаш, да се правиш, че всичко е наред и накрая да наречеш това добро възпитание, такт, добрина. Трудно е да признаеш, че искаш, че имаш претенции, че заслужаваш. Лесно е да се правиш, че ги нямаш, да се надяваш другите да ги отгатват и после да се разочароваш от тях. Трудното е да разкажеш шега с риск никой да не те разбере, лесното е да не рискуваш и да мълчиш като пън.
Но, знаеш ли кое е най-трудното - да си щастлив, ама да си дал цялата отговорност за щастието си на външните условия. Да си мислиш, че ако приятелката беше друга, ако колегите бяха други и ти щеше да си друг. А това е глупост. И да ги смениш, ако продължаваш да се мъчиш да бъдеш такъв, какъвто да те одобряват, вместо да бъдеш личност, хората отново няма да те уважават, да ти се доверяват и да те харесват. Защото вместо човек на място виждат нещо, което се променя и нагажда, че да пасне. Вместо искреност, получават каквото искат да чуят, вместо опозиция, получават мълчание (щото, нали си над нещата та и много възпитан), а това не е смисълът на отношенията. Просто е абсолютно невъзможно да бъдеш добър с всички и да не си лицемер. И хората усещат това и то ги отблъсква. Другото, което отблъсква е постоянното вменяване на вина "Аз се грижа за щастието ти, ти не се грижиш за моето, аз познавам потребностите ти, ти не познаваш моите, аз съм винаги на среща, на теб не може да се разчита." Ама ти кога се погрижи за щастието си, че да видя как. Или беше зает за се жертваш за мен и чакаше да разгадая. Кога ми демонстрира потребностите си, или ми демонстрираше, че нямаш такива? Кога ми показа, че времето ти е ценно, или ми показа как всички го заслужават повече от теб самия? Показа ли ми, когато поведението ми беше недопустимо, или го допусна и прости? И от добрина ли ми прости или от страх, че ако не ме приемеш, ще си тръгна, че ако ме накараш да се постарая-ще се откажа от теб? Как да разбера, колко много заслужаваш, когато се държиш сякаш не заслужаваш нищичко? Да те обичам вместо теб, да се грижа за теб вместо теб, да те одобрявам вместо теб, да съм доволна от теб вместо ти да си доволен от себе си?
Знам как си мислиш за себе си- аз съм добър, спокоен, търпелив, не съм някой капризен, нямам изисквания, приемам хората, каквито са, не обиждам, подкрепям, помагам, обичам, грижа се, жертвам се. Но, какво ще кажеш за това: Аз не съм добър, но имам нужда от одобрение. Аз, ако бях толкова добър щях да съм добър и към себе си. Аз не съм търпелив, а страхлив, защото ако не търпя, трябва да променя, а мен ме е страх. Аз имам претенции и изисквания, обаче не вярвам, че си заслужавам усилията. Не мисля, че ако поставя високо летвата някой би се напънал за мен. Затова, аз се напъвам яко и полагам огромни усилия за да удовлетворявам хората, да им правя услуги, дори без да ме помолят. Така ставам ценен. Истината, е че аз не съм ценен с това, което съм, а с това което правя за хората. И ако не правя, не съм ценен. Има хора, които само с присъствието си са ценни и като влязат озаряват цялата стая, аз и с хиляди действия не мога да получа толкова обожание и приемственост. Аз прощавам Всичко. Не, защото съм благороден, а защото се страхувам да не остана сам. И всъщност нищо не прощавам, а добавям една прошка към задълженията ти към мен. Всеки има право да е себе си и аз ще го приема, какъвто е, но ако аз съм такъв какъвто съм и ако си казвам всичко и ако правя това, което искам няма да бъда приет.
Ако написаното ти импонира и ако си готов да си признаеш поне пред себе си, имаш голям шанс някога да бъдеш много щастлив човек.
Бих се радвала на обратна връзка, ако прецениш и бих насочила работата ти върху себе си.

19.   Добротата за един е едно, за друг друго. Направи добро и го хвърли в морето. Добротата не е разменна монета. Наистина ти не си добър, ако очакваш в замяна същото. Но ако някой злоупотребява с теб, зашлеви ти емоционално шамар, завлече те с пари, приятелка, приятел: продължаваш напред и отминаваш.

20.   И аз съм в някаква ситуация като автора и.. Тоя 1. не знам кво толкова каза, но като го прочетох настръхнах. Може би и станах малко по-щастлив и ми поолекна.

21.   Има разлика между истинската доброта и фалшивата, която идва от ниско самочувствие и желанието да угодиш на другите. Казали са ти го по-горе - така се превръщаш в жертва и активираш хищническите инстинкти на хората около теб. Всичко това е на несъзнателно ниво, но просто така работят нещата.
Аз като видя "добряк" като теб наистина ми се налага да използвам всичките си вътрешни сили, за да не се държа с него/нея като с подметка. Когато се влачиш в краката на някой няма как да получиш уважение.
Помисли си защо държиш да бъдеш "добър"? Резултат на възпитание, вътрешна потребност или смяташ, че това очаква обществото от теб?
Аз лично съм човек, който никога не се е интересувал от това, което мислят другите, когато искам нещо го правя и не се поддавам на манипулации. Те най-вече идват от роднините или жените - "знам, че не ти се иска, но го направи заради мен", "постъпи както трябва", "не ме излагай" и т.н. Познато звучи, нали?
По-добре е да си сам, отколкото с фалшиви приятели и гадже-използвачка. Когато изчезне страхът, че ще изгубиш този или онзи, или че ще останеш сам, тогава ще бъдеш свободен да бъдеш този, който наистина си и да проявиш потенциала си.

22.   Не разбирам защо в този сайт някой като се оплаче, че прави нещо за хората, а те му отвръщат с нeблагодарност, се почват едни коментари от сорта

- "ама ти си фалшиво добър"

- "ама ти като казваш, че си добър, значи не си добър"

- "ама ти си малудушен и едва ли не някакъв мухльо"

- "защо искаш благодарност в замяна"

Ами аз не познавам човек, който да направи добро и да не се разочарова, ако му отвърнат с неблагодарност и интригантсво, пък колкото и да не очаква нищо в замяна. Човека го изкарахе ебахти утайката, че завел приятелката си на почивка, а тя го преебала.

Сигурен съм, че ако тя беше написала историята, щяхте да я оплювате пък нея каква е курва, а да изкарате човека онеправдан.

Аз нарочно съм писал моя история втори път от гл.т. на другия в историята и резултата беше плюене и в двата случая, по който е писал текущата история. Ставаше въпрос за едан катастрофа, може би някои си спомнят.

23.   22- добро и зло са изключително субективни понятия и това, че някой си мисли, че е много добър, не го прави автоматично добър за останалите.
Аз пък не познавам истински добри хора, които дават, без да изискват нищо в замяна. Всички са завършени егоисти.
По принцип моята философия е да не давам и да не помагам, защото това означава да отнема на човека отсреща възможността сам да се справи с проблема си. Когато бях по-млад помагах, но резултатът винаги беше плачевен. Причината е, че на никого не можеш да помогнеш, ако той не си помогне сам.
Ти явно се отъждестви с автора и влезе в същия режим на жертва, защото и ти би предпочел да ти съчувстват, да ти кажат: "ах, горкия ти, толкова си добър, толкова помагаш, а хората са толкова лоши; горе главата" и подобни захаросани простотии. Но те няма да помогнат на автора, нито на такива като него. Или взимаш живота си в ръце и влагаш всичките си усилия да осигуриш себе си - и материално и психически, или ще бъдеш нещастен, защото сам си се поставил в зависимост несъществуващата доброта на останалите.

24.   23, като са субективни понятия, защо веднага подложихте на съмнение добротата му? Аз не съм съгласен, че всеки, който се сблъсква с неблгаодарност, е лош, защото видиш ли очаквал нещо в замяна. Нормално е, като ти отвърнат на добрината с добрина да ти е приятно, а като ти отвърнат на добрината с лошо, да ти е неприятно. Едва ли има човек, кефещ се, че му отвръщат с лошо на добрината.

Не казвам, че автора е лош или добър, просто ми е странна логиката ви и това, че го разбрахте какъв мухльо само от това, че се разочаровал, че не му отвърнали на добрината. Предполагам, че на теб много ще ти е приятно да направиш някому услуга, а после той да ти прави интриги (примерно). Ами аз пък не съм съгласен с вашите критерии за доброта.

Не може да изискваш от някого да е толерантен към интриги и неблагодарност и това се тълуква като лошотия. Поне да бяхте уточнили, че по вашите критерии не е добър, а не по принцип. Защото за мен пък това не го прави лош. Много бързате с разни епитети, без да познавате човека. Писал два реда и айде лош бил.

По тая логика щом не трябва очакваме доброта, пък не трябва и да се радваме, ако ни отвърнат с такава.

25.   24 - ако той сам не я беше подложил на съмнение пръв и ние нямаше да пишем сега коментари и да го оценяваме, защото той нямаше да постне темата изобщо. Самият факт, че я е постнал означава, че се съмнява дали поведението му е правилно.
Аз лично не изисквам нищо от никого и най-малко от автора, нито пък мисля, че е лош. Просто му посочвам примерни причини, поради които хората се държат неуважително с него.
Добрини и услуги не правя и никой не искам да прави за мен фалшиви такива, защото единствено аз знам кое е най-добре за мен. Много пъти ми се е случвало хора да правят неща за мен, които не съм искал, пък и на всичкото отгоре очакват благодарност и подобно отношение от мен. Това граничи с нахалство.
Що се отнася до критериите би трябвало да е ясно, че всеки пише от своя гледна точка, а не от тази на съседа.

26.   Към 24 искам да ти кажа защо подкрепям 23 и ти дадох отрицателен вот. Първо защото 23 никъде не е казал, че автора е лош. Второ защото не е нормално човек, ако е решил да прави добро, въобще да очаква каквото и да било, защото да направи доброто си е негово самостоятелно решение, което не може да задължи останалите хора да действат по какъвто и да било начин. Трето никой не е искал от автора да е толерантен към интриги, но и до колкото се разбира и услугата която е направил на колега не е била поискана, дори може да е била нежелана.
Често по света хора мислещи се за светци правят непоискани добрини, които се възприемат негативно от получателя си и това е нормално. Защото преценката на "добряка" е била грешна, сгрешил е че получателя на доброто има нужда от добрината, има нужда от помощи, съвети или от адвокат.
По принцип ако човек очаква добрина най нормално е да я изкаже на глас "имам нужда от еди си какво". Да правиш обаче непоискано добро не е нормално, защото е по вероятно да грешиш, че човека търси помощта ти. Непоискано добро може да правиш само към родителите и братята си, защото ги познаваш най-добре.

27.   Автора

Хаха, с тази тема си дадох отговор на въпроса, който задавам.

Правя добро и се държа коректно, защото очаквам същото. Какъв ви е проблема на вас? И какво нередно виждате в това? Естествено, че правя добро, за да има добро и срещу мен. Нали това е смисъла на коректните отношения между хората? Щом се е стигнало до там да го забелязвам, че и да го коментирам пред анонимна аудотиря в сайт, значи се случва повече отколкото трябва. Случиха ми се отвратителни неща, които игнорирах и приех и не направих нищо на тези хора.

Вие какво? Правите добро и след това се радвате, когато ви прецакат? Стига бе - хахаха. Правя добро и очаквам същото, защото искам добри изградени отношения сред работното ми обкръжение. А не злоба, интриги и плюене зад гърба. Нали това е смисъла бе... отворковци жалки... Някои сте силни, когато има слаб срещу вас. Нали смисъла е да не правиш на хората това, което не искаш на теб да се прави.

Не, аз не съм малка душица и не съм малодушен. Достатчно силен съм и физически и психически да смачкам всеки, който ми прави проблеми, но не искам да го правя. Не виждам смисъл в подобни неща, защото това не ни правят човеци.

Не правя добро за себе си, за да извличам дивиденти. А го правя заради общото благо.

На мен ми се потвърди мнението, че хората вече са гадни изроди, които харесват да гледат как на някой му е гадно. И дори и да има някой добър като мен, то той се принуждава и той да стане като тях, за да може да оцелее. Ще ви го кажа пак... мога да смажа физически всеки, за който визирах в темата ми, но не виждам смисъл, защото това не ни прави хора, а примати. А ние сме хора и трябва да вършим добро във всеки един момент, в който ни се отдаде такава възможност.

Не бъдете злобни нещастници. Защото далеч няма да стигнете.

28.   Авторе, не се оправдавай, лош и малодушен си. :)

Беше сарказъм, ако не си разбрал. Явно в този сайт само добри самаряни и силни духом хора има, които правят добро ей така за спорта и не им пука, ако после им отвърнат с лошо.

И за да не бъда голословен, ще дам пример с майка ми. Тя и баща ми са в чужбина от доста време. И преди години братовчед ми остана без работа в България и не можеше да си намери. Та голямо молене беше майка ми да го вземе в чужбина, да му намери работа и да го приюти за известно време, защото и пари нямаше. Даже за пътя му прати пари.

Както и да е приюти го, оправяше по институции ит.н., защото и език не знаеше. Даде му пари и на заем до първа заплата, които той така и не върна и дори някои дни тя самата не ходеше на работа, за да я замества той и да си изкара някой лев допълнителен да си стъпи на краката. Това приютяване продължи няколко години, през които той и частта за наема си не плащаше.

На края се изнесе. След време баща ми се пропи и започна да бие майка ми и една вечер посред нощ я изгонил на улицата пребита. Тя му се е обадила посред нощ с молба да я приюти, защото просто е нямало къде да отиде, нямала и пари в себе си и била уплашена. И знаете ли какво отговорил братчеда? Аз проблеми не искам и затворил телефона.

Та според вас как трябваше да се почувства майка ми? Трябваше да каже "е, голям праз, че съм го носила на гърба си няколко години, не е длъжен да ми помага"?

Айде отговорете ми честно на въпроса. Вие нямаше да очаквате помощ на нейно място, това ли се опитвате да ми кажете? Честни отговори, моля?

30.   Никой не посмя да отговори на 28.

31.   28, между очаквания и реалност има голяма разлика. Братовчед ти се е качил на главата на майка ти тия няколко години. Тя е постъпила човешки, но той ако беше коректен щеше и парите да й върне, че и частта от наема да плаща. Това как не я е приютил накрая, естествено е безобразно и един ден ще му се върне от съдбата. Но то е поредното доказателство, че той не е коректен, меко казано. Индикации е имало още тези години, в които е лежал на гърба на майка ти.

32.   За съжаление има доста хора, които правят лоши неща и после казват - Абе нищо не е станало , спокойно, не се притеснявайте. Такива хора най-много мразя.

33.   28 - както казах и по-горе аз добрини не правя, така че няма как да се разочаровам, ако някой не помогне на мен. Не искам да ми се помага, достатъчно ясно ли е? Явно вие, добрите самаряни, не разбирате, че вашето добро е зло за отсрешния.
Братовчед си не бих приютил, отдавна не давам и пари назаем. Смятам, че всеки е длъжен да се оправя сам с проблемите си.
А автора изведнъж от добряк се превърна в агресор, който ей сега
ще ни набие всичките (какво ще стане ако някои от нас са ботове, ха - яко ще хвърчат несъществуващи крайници), което само потвърждава тезата ми, че се е вкарал в режим на жертва, а от такава позиция лесно може да премине в агресор. В крайна сметка двете състояния са двете страни на едно и също нещо.
Авторе - не се кефя за това, че ти е гадно, всъщност ти изобщо не ме интересуваш, такъв човек в моето обкръжения няма как да имам, защото не уважавам индивиди като теб.
Такова нещо като общо благо не съществува. Явно не си си взел поука от емоционалните шамари, които си изял и искаш да продължиш да живееш по-същия начин с надеждата, че нещо може и да се промени. Изборът е твой. Само не разбрах защо пишеш тема, в която искаш съвет, за да наплюеш после всички, които са се опитали да дадат конструктивно мнение. Това е загуба на време и за двете страни. Естествено, може и просто да си решил да си излееш агресията тук, а после да излезеш на улицата и да направиш още някое добро, което никой не ти е поискал. Пък после може и да си поплачеш що никой не ти се обажда.

34.   33, няма лошо - така си преценил, така правиш. Само не разбирам защо имаш очаквания към хората да мислят като теб, че чак си позволяваш да обвиняваш автора във фалшива доброта. Коментарът ти е злобен.

35.   34 - казал ли съм някъде, че очаквам другите да бъдат като мен? Що се отнася до фалшивата доброта на автора, той сам го потвърди като каза, че прави добро, защото очаква да му се върне. Това си е чиста търговия.
Дали коментарът ми е злобен или не няма общо с темата.
Факт е, че авторът е недоволен от живота си и хората около себе си. Аз такива проблеми нямам, така че в случая е безсмислено да коментираш мен. Не че не можеш да го направиш, разбира се.

38.   35, ти си свикнал да плюеш първосигнално по автора без значение каква е историята, както правят повечето тук. Сега оправдаваш жената, че не му е длъжна, ама ако историята я беше написала жената и беше казала "той направи толкова неща за мен, обаче аз после му правих интриги за благодарност", тогава пък нея щеше да плюеш.

Не е търговия, а добри отношения, стига да може отсрещната страна да ги оцени, това не можеш да разбереш.

По твоята логика и връзките са търговия и брака е търговия и отношенията с децата ти са търговия. Има разлика между това да дадеш 5 лв срещу сирене и да направиш услуга/добро.

А ти проблеми нямаш сега, ама ще си умреш като кукувица с това мислене. Сега си млад и ти е широко около врата и си мислиш, че нямаш нужда от никого, ама ще те видим на старини, като клекнеш каква песен ще пееш.

39.   38 - нито съм млад (даже съм в сравнително преклонна възраст), нито пък някъде съм споменавал жената на автора.
И да - естествено, че предпочитам да си умра сам, вместо обграден от "доброжелатели" като теб, дето ще ми отровят последните часове.
Бракът е същата търговия и се прави основно с цел създаване на потомство. Любовта никъде я няма - има само ревност и чувство за собственост.
Децата пък са продукт на неспособността на родителите си да си осмислят живота сами. Не познавам жена, която да е могла да ми обясни логично защо толкова иска деца. Всичко е на ниво животински инстинкти или натиск от обществото.
Що се отнася до сиренето и парите - предпочитам да дам 5 лв и да си купя сирене, вместо да получаевам услуги от такива като теб, дето после ще очакват същото от мен. Механизмите на търговията са ясни и честни - тя се прави със съгласието на двете страни. А автора, доколкото разбирам, прави добрини, които никой не му е искал и после очаква подобно отношение. Това ми прилича на циганетата по френските гари, дето ти обясняват как да стигнеш до някъде си (без изобщо да си ги питал) и после протягат ръка за пари.

40.   39, за човек, който е сляп за любовта (вероятно защото е предаден), е нормално да мисли така. Ти във всеки виждаш предтел, защото си предаден. И мен ме нарече "доброжелател" в кавички. ТИ просто не можеш да вярваш. А това, че искаш да умреш сам, си го спомни пак, като клекнеш. Като не си клекнал, е лесно да го кажеш.

Ти просто искаш да се предпазиш от болката от предателство и затова си се затворил в някаква емоционална черупка, но това не означава, че останалите сме фалшиво добри и не можеш да виниш автора само по два написани реда, без да си запознат с него и ситуацията.

Говориш да нямаме очаквания, а ти имаш точно очаквания, че всички са фалшиви и виждаш във всяко отношение търговия, защото ти просто не си познал нормални отношения. Живота не е пазар, жалко че на толкова години не си го разбрал. Но щом те предпазва от емоционална болка, така да бъде. Сега ми се изясни защо си толкова съмняващ се във всяко действие на хората.

Извинявай, ако има нещо, но причината не е в теб, просто неправилно си реагирал на нечие предателство, но в крайна сметка това са подсъзнателни модели и не си ги избираме съзнателно.

Той и баща ми е останал сирак на 18 и сега не мога да му обясня, че ако вземе да ми отговори на искреното желание да си кажем две приказки, няма да се привържа към него и няма да страдам по-малко, когато той умре. И е предпочел да се изолира и да не общува с никого, че да не страда, ако човека умре. Така че ти явно си подобен случай. Всеки си е роб на енговите предразсъдъци. Ако автора е фалшиво добър (евентуално), ту пък си фалшиво щастлив и фалшиво независим, защото си мислиш, че пак ще те предадат, а не че реално не искаш да имаш истински близки хора до себе си. Това е прикрито нещастие и фалшиво щастие, себе си лъжеш, но щом си мислиш, че така ти е добре. Ако пък всички са те лъгали, може би причината е и маааааалко в теб. Ама никога няма да си признаеш, по-добре да обвиняваш другите, че са фалшиви.

42.   До 39

Предлагам ти, да предприемеш последната стъпка към завършването на пасивно нихилистичното ти пътуване ... че такива депресанти кат тебе, не са трят вече!

44.   Нормер 39, защо сложи запетайките, имаш ли обяснение? На мен пък ми е интересно защо толкова народ от тъй наречените добряци желае из темите наказание свише на лошите.

45.   33 е прав относно това, че дадено добро не може да е такова, защото ние го виждаме като такова. Винаги можеш да направиш мечешка услуга на даден човек в желанието да си добър и даже да не го осъзнаваш. Например да издържаш братовчеда няколко години и той да излезе от тази квартира ненаучен на труд и очакващ хората да го третират като леля му (горния пример). Хем е добре, че си помогнал на човека, но хем си му направил мечешка услуга.

46.   39, нека се опитам да ти обясня защо аз толкова искам деца.

Като начало, за мен децата са продукт на любовта между двама човека. За мен това значи, че моите гени и гените на мъжа, когото обичам, ще се съчетаят за да създадат един нов живот. Този живот ще е олицетворение на това, че сме се обичали, желаели и сме поискали заедно да създадем от нулата един живот, който да е по равно заслуга и на двама ни.

Искам заедно с мъжа ми да отгледаме и възпитаме децата си по най-добрият начин, на който сме способни. Да им дадем дом, среда, топлина, любов, грижа. Семейство. Лично аз искам да се опитам да им дам, това което на мен е липсвало, да надградя това, което ми е било дадено и да им спестя това, което не е било добро в моето детство.

И накрая искам да им дам свобода, за да могат със собствените си сили да изградят живот за себе си, който да изживеят така, както те намират за добре.

Това е смисълът, който аз виждам в това, да имам деца, и затова го желая силно.

47.   Разликата между добро и жертва е разковничето.
Жертва е, когато пренебрегваш потребностите си и правиш неща, които са ти неприятни за друг човек, под натиска на общество, очакванията и други външни фактори. Неминуемо жертването поражда чувство, че другият е длъжен да ти отговори със същото. След жертвата се чувстваш изтощен.
Доброто е акт, който носи удоволствие. Като да помолиш някой, който обожава да прави торти да ти приготви торта за някой повод. Човекът ще прекара цял ден в любимо занимание, ще зарадва хората, ще получи удовлетворение. След добро, се чувстваш окрилен, ентусиазиран, доволен от себе си.
Възпитанието ни е такова, че саможертвата е издигната в култ. Но именно тя ни отнема енергията да се грижим за щастието си и ни прави недоволни.
В идеалната ситуация на Номер 28, майката изобщо не кани братовчеда в дома си. Голямо молене, означава, че е имало съпротивление. Хубаво е да се научим да се вслушваме в това съпротивление. В личните си потребности, в нуждата от лично пространство, спокойствие. В крайна сметка ние сме си осигурили тези неща, заслужаваме ги. Ако майката осъзнаваше, че заслужава би казала "Не, не можем да поемем такъв ангажимент." и да остане с решението си. От какво толкова се страхуваме, че ще изгубим някой, който не уважава нуждите, решенията и желанията ни. Ето, че в случая не си е струвало. Жертвата никога не си струва. Дори в Библията пише, по памет" Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си." А, не "Съблечи се гол, ако ближният ти е по-зле". Погрижи се за себе си и тогава помогни на другия. А, дали изобщо помагаме като спестим някому усилието и времето е друг въпрос.
В моята работа има един такъв много показателен момент. Всеки месец някой трябва да представи презентация за дейността, обаче масово се притесняваме да говорим пред публика, това ни напряга и се чудим как да си спестим преживяването. Все някой обаче, трябва да се прежали. И после този някой се държи като болно коте. Да му се занесе кафенце, че му е паднало кръвното, да му се помогне със задачите, да го откарват до вкъщи след работа. Разбира се, че се чувстваме длъжни и не дай, Боже да откажем, излизаме неблагодарни. Имаме и един колега, който пък обича да е в центъра на вниманието, обича да говори, добър е в това. Е, след презентация, той излиза като лъв- ентусиазиран, уверен. Не само, че не изисква грижи, ами и се чуди какъв подвиг още може да направи. И как няма, той не е правил жертва, а си е направил кефа. Той е зареден, а не смазан от преживяването. Това е усещането да си добър, без да се жертваш.
Не ви преразказвам учебник по личностно развитие, а говоря от опита си на жертва. Едно 20, 30 години ми отне да разбера, че никой не ми е длъжен, нито аз съм длъжна и да започна да се грижа за себе си. И това е, което ме прави по-добър човек от преди, това е, което ми даде увереност, че се справям добре. Преди години във същата ситуация, колежка ме помоли да я закарам след работа до вкъщи, толкова се чувствах длъжна, че не посмях да й кажа, че не мога, че имам билети за концерт. В обедната почивка вместо да си почина и да хапна, излязох да си купя една тениска и ниски обувки за концерта. Закарах колежката, закъснях и така и не намерих компанията си. Седях сама и си мислих "Заради тая нахалница стана така. Аз шофьор ли съм, метро ли няма за принцесата, презентации ли не съм правила, че да ме кара да я разкарвам?". Ще кажеш, че някой ми е опрял пистолет, че не съм имала избор. А, тя милата дори не подозира, мисли си, че просто съм я метнала до тях, не знае, че ми е отнела преживявания, които от месеци чакам. Не знае каква длъжница е станала, да има късмета да ми откаже нещо, ще излезе пълна неблагодарница.
Ей така прехвърляме отговорността, че не се грижим за себе си на другите и живеем неоценени, заобиколени от длъжници и неблагодарници.

48.   Интересна тема за човешките взаимоотношения, която вълнува всеки. Аз също съм много огорчена и разочарована от отношението към мен от различни хора през годините, но мисля, че просто изтърпявам кармата си.Как така едни хора случват и на приятели, и на колеги, и на съседи, а други живота ги среща само с кофти хора? Вероятно има някаква причина за това и урок, който трябва да научим. А човек усвоява най-добре това,което лично е преживял и изпитал. Вярно е,че ако човек е в позиция да прави услуги и хората да зависят от него, всички ще искат да са му приятели. Търговския момент с ползата винаги е бил на лице. Но тук темата е за неблагодарността и използвачеството. За това има и друга поговорка, освен тази за хвърленото в морето добро--- ,,Направи добро и изяж...." Така че, нищо ново под слънцето.А хората са всякакви, има и добри,честни и благодарни, но за някои от нас е трудно да ги срещнем.

49.   Има малка разлика между добър човек и добряк.Всъщност огромна е разликата въпреки етимологията на думата.Добрият човек или е такъв по рождение и душа или прави съзнателни постъпки за да е добър.
Докато добрякът се старае да угоди на всички и в един момент е способен да забие нож в гърба брутално.Много внимавайте с добряците.

50.   27,

Не те виждам далеч да си стигнал, ако мрънкаш като женичка в анонимен форум. Водил си к*рве из Европа, тя ти е въртяла номерца. Вместо да отеб*ш женското леке като мъж си търпял п*ткавщините ѝ като мижитурка. Ти си своя най-голям враг, никой не може да ти навреди толкова, колкото ти сам на себе си. Не дължиш никому внимание, не си задължен да бършеш дирника на всеки втори, който ти се разсополиви на прага. Сам си избрал да се държиш по този начин, сам поемаш отговорността за последиците. Светът си е скапан, хорицата тук и другаде са си неблагодарни боклуци. Не си първият изживял неблагодарност, няма да си и последният. Тънкостта е, че има разлика между доброта и пасивно робуване. Човек може да е добър без да се занимава с всяко едно мрънкало, което може да се или да не се нуждае от помощ. Няма нищо лицемерно или егоистично в това приоритетно да се грижиш за себе си, защото никой друг така или иначе няма да го направи. Ти съзнателно си избрал да слагаш чуждото благополучие преди личното ти спокойствие. Post factum да хленчиш как (надявам се) бившата ти мърла те е употребила или какви интриги кой е въртял си е жалко, немъжко и инфантилно.

52.   Подкрепям добротата!Но не и толерантността!На зла круша зъл прът!Само това мога да кажа,тоест няма лошо добротата,уважението,милосърдието,но ако се заяждат тогава...Но хората са го казали на зла круша зъл прът.

53.   48, номерът е да нямаш очаквания след като направиш добро. Направи услуга (ако разбира се, можеш и не ти струва много усилия и няма да рефлектира върху теб) и толкова. Не смятай, че хората са длъжни непременно да ти я върнат.
Да, доброто възпитание изисква да върнеш жеста, но това, което на теб ти изглежда дребно, за другия може да е сериозно усилие, да му струва доста откъм лични или служебни отношения... може много неща. А според мен "Направи добро, изяж ..." е казана за непоисканото добро, за това, което си мислиш, че е добро за човека, а всъщност му правиш мечешка услуга. Пример: майката на някой от коментиралите по-горе, която издържала братовчед му с години.

54.   Така, ще бъда кратка.
Аз лично не мразя никого. Но изпитвам огромна ненавист към хората, които използват добротата като инструмент за манипулация.

Твоят проблем авторе е, че си наивен.

ж32

55.   Кога ще започне да се цени добротата на тоя свят? Никога! Когато си прекалено добър с всички, ставаш подметка. Шматка, мухльо, безхарактерен. Защо? Защото хората не познават граници. Злоупотребяват докато те смачкат, после освен да ти се подиграят и насмеят, и да плюят зад гърба ти. Ако си прекалено директен и открит, оставяш сам за цял живот. Може да си навлечеш и доста неприятности, ако кажеш в очите на всеки какво мислиш за него. Ще се изпокараш с рода, колеги, приятели, аве и тая крайност е мъчителна. Обикновенно децата казват всичко което мислят, на възрастния понякога му се налага да премълчи нещо в името на, някаква цел, или предовратяване на сериозен конфликт. Или чисто от добро възпитание. Но човек трябва да има граници до къде може да премълчи. Трябва да си отстоява мнението. Иначе ще бъдеш мачкан или евентуално приет в някоя социялна среда, където има предимно смирение, като манастир или църква, и си обречен на смирение и това е. Останалия свят е месомелачка. Или си хиена или плячка.

56.   Като изчетох написаните коментари останах с впечатлението, че човек не трябва да прави добро, нито да подава ръка, нито да помага, нито да се държи човешки. Толкова много злоба, агресия, ненавист и непоносимост бликат от изказаното до тук. На такива хора няма смисъл да правиш добро---те нито ще го оценят, нито ще се променят. Но дълбоко искам да вярвам, че не всички са такива.

57.   Автора

Номер 56, аз за това и се отказах да отговарям на такива примитивни хора. Това не са нормални хора. А изроди. Тъпото е, че трябваше да изхабя много нерви за хора, които не заслужават. Няма нищо, такива като тези в коментарите ще се постарая да ги изолирам и да ги оставя да се одавят в собствената си комплексарщина и егоизъм. Защото когато ги гледам на работа или в обществото, те и помежду си са такива.