Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Номер 5 е прав. Пък и морско свинче, кво да му гледам на тва морско свинче егати скуката.

7.   Аз съм авторката. Благодаря на всички, които ме разбират, за съпричастността. За всички, които не ме разбират, ще кажа - уважавам и приемам правото ви на мнение, различно от моето, независимо от факта, че не го споделям. Нека да има различни мнения по тема, толкова некоментирана, но и толкова актуална за хора, склонни да се привързват май прекалено много/като мен/ към домашните си любимци и хора, които разбират, че общуването с домашните ни любимци ни дава друго светоусещане, други емоции и ни кара да изпитваме друг вид любов.
Между другото случката е истинска и болката ми също. Не бих си позволила да съчинявам истории, свързани със смърт - на животно или човек. Би било твърде просташко и недостойно.

8.   Здравей мила! Аз имам морско свинче още няма годинка 4 месеща някъде. Много се надявам то сега да се чувства добре. Не плачи не тъжи. Помисли от другата страна на нещата. Тя е попаднала при теб и ти си се грижила за нея прекрасно. Според мен свинчето ти си е отишло от този свят щастливо. Тези пухкави животинки са меки и мили затова се привързваме така. Знам че ще ти се стори странно но една приятелка искаше да се самоубие като свинчето и почина. След една седмица аз и подарих ново. В началото нейното и липсваше но после почти не се сещаше за него. Знай че свинчетата които са попаднали при нас са късметлии защото в университета на сестра ми им правят дисекции. И най-възрастното е на 3 години. Ще продължавам да следя историята ти пиши ми!

9.   Аз не разбирам защо все пак се намериха хора, които се обаждат, само за да се разпишат и, ей-така, да освиркат темата по навик. Сайтът се казва "Сподели" и няма по-естествено от това да си споделиш болката, особено от загубата на домашен любимец.
Естествено има далеч по-стойностни истории от рода: "Приятелят ми ми изневери 10тина пъти, преби ме и ме заряза. Помощ! Липсва ми! Как да си го върна??? " или "На 12 години съм и се чудя кога да пусна на гаджето си - за РД-то му или за имения му ден?? ". Ей т'ва са истински драми :))!
Към авторката: много ми е мъчно и те разбирам. Страхотно е да можеш да обичаш и да се грижиш за животинчета. Те предизвикват особена привързаност и съчувствие, защото в сравнение с хората са безпомощни и са зависими единствено от твоята любов и грижа. И аз имах котка, голям образ, много умна и готина, но изчезна след близо 10 години. Беше ми страшно мъчно за нея, месеци я търсих, чувствах се ужасно, че не съм била до нея, за да я спася или да и помогна, когато се е нуждаела от мен. Още ми е криво, макар и сега да си имам животинка.
Не знам какво да ти кажа, освен "съжалявам"!

10.   Знам, че тези животинки не живеят много дълго. Бих те посъветвала или да си вземеш друго или да вземеш нещо подобно - пухкаво и миличко, което ще е с теб по-дълго време. Котенце примерно. В сайтовете за подаряване на животни има много подобни обяви. Колкото до това, че ти е било мъчно - естествено е. Вече писах по повод смъртта на едно свраче, че аз, жене над 40 г. горчиво плаках за едно костенурче, което беше голямо около 5 см. в диаметър. Така, че разбираемо е да ти е мъчно.

11.   От какво почина!!!

12.   Авторката съм отново. Много благодаря на № 8, 9 и 10 за милите думи. Наистина гледах Сивка като дете, може би и затова се привързах толкова. Мъжът ми я наричаше"принцеса Сивка", имайки предвид, че я гледах точно като такава. Много беше глезена и обичана. Все още не съм готова да си взема друго животно, но със сигурност ще имам такова. Просто ми трябва малко време.

Ще отговоря и на № 11 - наистина не знам от какво почина. Вечерта си беше жизнена и здрава, пиеше си вода и даже наддаде недоволен квик от факта, че марулята за вечеря не беше съвсем прясна/беше от предния ден/. На сутринта беше починала. Не е боледувала от нищо.

Предполагам, че годинките й са били вече повече, макар че други свинчета живеят и по-дълго. Беше обаче и малко въздебеличка /1 кг и 100 г/, освен това обожаваше марули, а ветеринарният ни лекар / наш познат/ ме предупреждаваше, че марулите сега са много нитратни. Ама как да я спра! Без маруля беше страшно недоволна.
Благодаря ви още веднъж за всички коментари! Откровено казано много ми олеква от думите ми и започвам да се чувствам по- добре.

13.   Ще го преживееш, по-лошо е да изгубиш човек до теб, нали?
Тогава кошмарът е страшен.
Животното и то душа носи, но все пак е животно. Преживява се. Пък и няма НИЩО ВЕЧНО. Това е голямата истина.

14.   От номер 8-Мила да знаеш само от марулите е. Трябваше да дойдеш при мен аз щях да ти дам от градината ни. Не си взимай коте или куче. Имам две котета две кучета и едно морско свинче. Най-мило и сладко и лесно за гледане е морското свинче поне то най-много ми допада. Но за да си запълня двора си взех котенца. После едно кученце само се нанесе и аз го вързах да пази. После си купих кученце за да пълни къщата с радост и сега вече имам морско свинче. Най-яко е повярвай.

15.   Морските свинчета живеят в порядъка от 5-7 години. Съжалявам, но дошло му е времето. Представяш ли си ако имаше друго животинче котка, куче, които живеят горе долу до 20 години, тогава щеше да е още по-голям рев и мъка. Все едно брат или сестра е починало. И времето не лекува

16.   Разбирам те, аз имам две морски свинчета. Обичам ги много. №9 е права, като пише, че предизвикват особена любов у хората. Човек може да те нарани, обиди, а животното не. То зависи изцяло от теб.

Аз избягвам да им давам маруля на моите свинчета. Знам, че може да се окаже фатална, защото тези животинки са много крехки. Дано вече си по- добре. Според мен си вземи друго морско свинче. Наистина са толкова милички.

17.   Здравейте отново на всички в тази тема! Авторката съм. Благодаря за коментарите. Вече мина известно време и посвикнах, че Сиви вече я няма.

№ 15 е прав/а, че все пак свинчето ми не беше в първа младост, но при всичкото глезене и любов, с която я обгръщах, се надявах, че ще поживее поне още 2-3 години. Явно не било писано.

Вярвам и на №8 и 14, че най-мили са морските свинчета. Гредали сме в къщи котки, куче на вилата, дори лисица/мъжът ми е ловец и беше намерил малко лисиче/, обичала съм ги, но те като че ли не са толкова зависими от стопанина си. В един момент природата ги зове и се започва едно падане от терасата, едно бягане от апартамента и гонене по стълбите, едно обикаляне на квартала в търсене и др. подобни.

При свинчетата това го няма. Сивка беше изцяло зависима от нас, съвсем безпомощна като всички морски свинчета, не можеше да оцелее без грижи и затова може би я обичах толкова. Реша ли да си взема ново животинче, отново ще е свинче.

18.   Искам да попитам авторката твоята Сиви не миришеше ли на 5 километра.На моето му чистя всеки ден но около него не се седи.Чудя се Зимата като повечето време ще изкарвам в една стая там при духалката сигурно ще се вмириша на пор.Но все пак си го обичам и не го давам!Това си е моя Рацо!

19.   Честно казано, никога не е миришела лошо, но явно си е до животното. Ако искаш пробвай да му постилаш сено вместо талаш или купувай ароматизиран такъв. Но ароматизираният талаш може да предизвика алергия на свинчето, пък и не мисля, че много ще помогне.

20.   Знам какво ти е и аз бях така. Ти не си виновна просто и е дошло времето. Ама може и да си виновна заштото тези животни не се капат! Но вече е минало!!! Спокойно!!!

21.   Умрях от смях, наистина! Извинявай, разбирам скръбта ти, но това искрено ме развесели и подобри настроението ми за деня. Мерси!!!

22.   Всеки който си взима домашен любимец трябва да предвиди че то някога ще умре... Моята котка умря. Казваше се Феликс и дойде във входа на блока докато беше още малък. Тогава оправяхме килера защото той е отделно от апартамента и помолих мама да си го вземем. Тя го кръсти така. Първото нещо което тя направи беше да го изкъпе. Когато бях в детската градина ме одраска по устата /ние все пак го държахме вкъщи/ Тогава мама го занесе пред вратата на апартамента и му се скара. От тогава той стоеше навън от както някъде не избяга и повече не се върна. Ако беше жив щеше да се върне и съм 100% сигурна. Разревах се токато пиша коментара. Айдее отивам да си взема кърпичка.
Между другото аз много го обичах и той беше най важното за мен. Всеки ден ме изпращаше на училище и после се прибирахме заедно. Прибирахме го за през ноща вкъщи. Макар да минаха 5 години аз още си рева за него. Болката не минава. Когато си мисля за него светът ми се срива

23.   аз те разбирам много скоро ме напусна хамстера. Беше ми много мъчно и си купих друг той естествено неможа да замени Бъди но премахна част от болката. Куписи и ти друг може да ти помогне в депресия

24.   И моето свинче умря, мислех че времето лекува но разбрах че съвсем не е така още като се сетя за него и мога да рева със сълзи :(

25.   Ей номер 2 мога да ти кажа че си много зле! Авторката със морското свинче Сиви е направила темата за да си излее мъката! Няма нужда да я упрекваш, че едно морско свинче не е толкова важно като котарака ти! За всеки човек домашния му любимец е важен затова не се бъркай! Спомни си за твоя котарак и пак помисли! Колкото до авторката съветвам те никога да не забравяш Сивка, дори да е починала. Помни хубавите моменти които сте прекарали! С това съветвам и всички други, загубили домашния си любимец.

26.   Номер 5 и 6 Вие сте коравосърдечни комплексари! На някои хора им е мъчно! Като не ви харесва темата ко праите тука!

29.   И аз имах морско свинче, което почина, а беше едва на 1 годинка. Вечерта беше добре, на другия ден не изглеждаше добре и го занесохме на лекар, като се върнахме вкъщи то почина. Много ми липсва, много ми е самотно и празно без него. Все още чувам неговото квичене, като си затворя очите виждам него, незнам как ще го преживея. Опитвам се да не плача, за да не тревожа околните около мене, но само аз си знам как се чувствам.

31.   Знам какво е да ти почине морско свинче. Аз съм Радимир и имах едно женско свинче. Казваше се Роксана. Умря от загуба на апетит на 26. 06. 2015 година. Беше порода розета и много си я обичах. Тя се гушкаше в мен като търсеше в мен безопасност, която беше сигурна, че ще получи. Много ми липсва. С баща ми я погребахме. Преди да умре я водихме на ветеринар. Слагаха и някакви инжекции, но тя си умря. Аз и майка ми много се разтроихме. Вече няма кой да ме посреща със тресене на клетката и звуци, за да му обърна внимание. Роксана беше още млада. Беше на 2 год. и 10 месеца. Затова аз също ви съчувствам. Искам да си взема друго, но незнам дали новото ще излекува раната ми. Моето беше младо. Трябваше да живее още.

32.   Пак е Радимир. 25 номер е прав със своето последно изречение, че всеки, който е загубил домашен любимец трябва да си спомня за него. Аз много мисля за моята Роксана, но за жалост не мога да я върна. Разбирам авторката. Тя е преживяла нещо ужасно. Съчувствам ви и ви казвам да не слушате №5 и 6. Те смятат, че домашният любимец не е нещо особено и няма значение, че ви е умряло и е било голяма скука. Аз не одобрявам тези мнения. Вместо да ви подкрепят за това, което сте претърпели те се изказват по такъв нецензурен начин. Ти си имала своето свинче в продължение на 4 години и 5 месеца. Радвала си му се толкова време. Иска ми се и моето да не беше умирало с 1 г. и 7 месеца по-рано от твоето. Де да беше поживяло още. Радвам се, че го има този сайт в, който да мога да споделя болката, която изпитвам за моето сладичко, красиво свинче. Но все пак знам, че след седмица ще си имам ново. Вече е уредено. Затова много се вълнувам.

33.   И моята Рошка си отиде на 26.07.2015 г. само на 2 год. и 11 месеца, нещо и стана....Много ми липсва! Да почива в мир!

34.   Пак е Радимир. Много съжалявам за морското свинче на № 33. Както бях написал в предишните си коментари морското ми свинче Рокси умря на 26. 06. 2015 година в петък. Затова за мен 26 дата е черен ден също и петъците. Но на 14. 07. 2015 си взех едно друго свинче. То е трицветно и много сладко. Родено е някъде края на юни. Кръстих го Тони. Мисля, че е мъжко. Когато разбера със сигурност може и да напиша. Много е подвижно и енергично. И то като Роксана любимата му храна е магданоз, а на второ място краставични корички. Наистина свинчето е много бързо и много бързо се катери. Разбирам, че е младо, но мен ме е страх да не би да падне някъде. Особено след като е яло магданоз полудява и скача, бяга и не спира.
Наистина е много тъжно когато такива мили животинки умрат и наистина съчувствам на тези, които са загубили морско свинче. Особено на тези, които са ги загубили млади като мен, защото едно е морското свинче да си е стигнало старостта и да е умряло от това, а съвсем друго е да умре младо от да речем болест, нервност и други обстоятелства.

35.   Моето морско свинче си го взех от зоомагазин на 04. 11. 2014 г. Влезнах случайно да разгледам и като го видях в клетката... толкова миличко, с много дълга козинка... , направо като го погледнах и ми стана много мило и го взех без да се замисля. Беше женско, казваше се Фифи. Оказа се че явно в зоомагазина се ги смесвали и е било с мъжко и след 1 месец роди 2 малки. Едното беше точно копие на майка си. И двете бяха мъжки. След като станаха на 2 месеца едното го подарих в зоомагазина, а другото което прилича на майка си го оставихме. Фифи беше толкова миличка и фубавка, при всяко взимане се гушкаше и те близваше. Гледаше те винаги в очите. Другото също е готино, но е малко по-палаво и не обича много да го взимат. За жалост вчера 31. 03. 2016 г. Фифи почина. Без причина, без никакви признаци че нещо може да й има. Просто сутринта беше игрива и весела, нахраних я и следобед беше починала. Стана ми толкова мъчно като я видях. Беше легнала по коремче и подпряла главичката си на пода на клетката с отворени очочки. Сърцето ми се скъса в този момент. Днес я погребахме в двора. За щастие поне ни остана малкия й който е едно към едно на външен вид с нея за да ни напомня за майка си. Много ми е мъчно и се тревоже че някой ден и него ще загубя по същия начин. Дано не е скоро.

36.   МОЕТО свинче беше умряло миналата година, но след половин месец си взехме ново. Беше мъжко и много игриво и сладичко. Честно казано времето лекува и вече не ми е толкова мъчно за предишното ми свинче. Искам да кажа, че ако си купите ново морско свинче след загуба на първото болката ви ще мине. Знам, че не е лесно да заместиш починалото си животинче с ново, но това ще ти помогне да преодолееш мъката си, защото ще се грижиш за ново свинче и то ще ти донася радост. С времето ще ти мине от загубата. Казвам го от личен опит. Новото ми морско свинче е на малка повече от годинка и се казва Тони (Антонио). Надявам се поне той да не почине преждевременно като предишния ми домашен любимец. За да живее по-дълго морското ви свинче трябва да се грижите за него много добре
- Да не забравяте да му давате храна и вода и да му чистите клетката.
- да го водите 2 пъти годишно на ветеринар за преглед както и да следите състоянието му. Ако то не изглежда добре трябва веднага да го заведете на ветеринар. Казвам ви това не е излишно. Аз и родителите ми много внимаваме за състоянието му и го водим на ветеринар когато има нужда. Трябва навреме да се забелязват симптомите и да се предприемат действия. Много ще внимавам за тези неща за да може новото ми свинче да живее по-дълго. Не бих искал и него да загубя така неочаквано и преждевременно.