 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
"Депресия" или човешка слабост
преди: 13 години, 6 месеца, прочетена 3984 пъти
Седя тук в този слънчев ден пред компютъра и се чудя как да започна темата... Толкова мисли са ми на главата. Преди година изобщо нямаше да си повярвам, че ще седя тук в такъв прекрасен ден и ще си изливам душата пред напълно непознати хора. Започвам с представянето - момче на 20 години съм. Момче загубило пътя си, което осъзнава че вече дори не може да го намери.
Намирам се в състояние на "депресия", колкото и да не харесвам тази дума, защото за мен тя олицетворява слабостта на един човек и е просто добре звучаща дума предизвикваща съжалението на околните. Аз не искам съжалението им! Никога не съм вярвал, че ще попадна в такова състояние, един Бог знае какъв човек бях, а какъв съм сега. За мен това състояние е характерно за хора, които не могат да постигнат това, което искат и го използват за извинение. А аз го бях постигнал. Имах много - имах всичко. Не съм се оплаквал от липса на приятели, жени, акъл, сила (поне доскоро се смятах за силен).
Опитвам се да изляза от това състояние, но нищо не помага. Загубих смисъла в живота си, толкова неща искам да направя, но чувствам единствено умора (голяма умора) и безразличие към всичко, даже и към хората, и това се повтаря всеки следващ ден отново и отново. От малък ми се е налагало да се справям с много неща и големи трудности, които смятах че макар и гадни ме правят силен, гордеех се с това колко много съм постигнал и колко още мога да постигна благодарение на собствената си увереност и сила... досега. Не съм предполагал, че всъщност се оказвам толкова слаб, че чак си изливам душата пред вас... и ви занимавам с моите проблеми, все едно си нямате ваши, и най-вече - че не се държа като мъж, какъвто смятах че съм.
Загубих стремежа към много неща, излизам доста по-рядко, а дори и да го правя, рядко ми носи удоволствие, по-често ме изморява допълнително. Има и хубави дни, когато ми "просветва", но обикновенно е за ден-два. Ядът ме е обхванал, защото знам какъв бях, сигурен съм че щях да постигна много, адски много, стига да не беше това състояние в момента. Винаги съм го постигал, винаги съм знаел, че съм "роден" за да побеждавам, макар че това не ми е даденост, придобито е в последствие. Край с борбите... край със стремежите и мечтите, пътят е изгубен. Не знам дали ще успея да се върна на него, надявам се да има решение на този проблем. Това е проблем на духа - очевидно на слабия дух - моя дух.
Работоспособността ми е много намалена, очаква се да започна работа в хубава фирма, а понякога се чудя как успявам да стана сутрин от леглото. Най-интересното е, че макар всичко което пиша, почти никой не знае за състоянието в което се намирам - може би 1-2-ма души се досещат. Разбирам, че има хора които понякога са родени в неравностойно положение и има защо да се чувстват така, а на мен какво ми е - хубаво младо момче, харесвано с куп възможности пред мен... се чувствам най-изтощения човек на Земята.
Искам да създам нормално здраво семейство (каквото нямах, макар че не съм сирак) и искам да бъда мъжа на който те да разчитат и който да е винаги до тях. Истинският мъж, който не се оплаква и който затова е роден мъж - за да бъде сила и опора. Вижда ми се непосилно вече.
Благодаря на всички, които са прочели крайно дългата ми и отегчителна тема, пълна с оплаквания и слабост, всякакви коментари и съвети са добре дошли. Успех ви желая в живота и никога не падайте духом, както аз направих!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: f575947917 |
|
1. Мило момче, спри да мислиш, че депресията е слабост. Това не е истина. Живеем в такива времена, че просто някои хора не успяват да се адаптират към променящата се обстановка. От там идват и тия състояния. Няма нищо лошо, няма нищо срамно. Проблемът е да не оставиш това си състояние да ексалира. Според мен трябва да проведеш един сеанс с психолог, не с Психиатър (той е за лекарства, не мисля, че имаш нужда) да кажеш защо се чувстваш така, какво те тревожи и да чуеш неговото професионално мнение. Но не се оставяй. И пак ти казвам, депресиите, тревожностите, паническите разтройства са характерни за емоционалните, сенситивните хора, по -интилигентните, които са по-стойностни, очевидно, че ти си мнго амбициозен, което също е характерно за тях, много пробивен и просто в един момент не си се адаптирал. Ще отмине всичко, само не оставяй това ти състояние да ексалира. Успех
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 39a937bd2b |
|
2. Една кратка терапия с психолог би те съживила! В друг случай, намери си някое момиче, което да обичаш и да е до теб, когато си влюбен винаги се чувстваш по-силен и самоуверен.
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 3e9351aa94 |
|
3. Здравей. Отлично ми е познато състоянието ти и аз бях в такова. Ще кажа какво мисля аз и не искам да убеждавам някого или да ангажирам теб или друг с каквото и да е.
Малко разбъркано ми текът мислите днес... Значи наистина няма рецепта - как да се оправиш. Сега ще прочетеш коментари от сорта всичко е в главата ти, запиши се на някакъв спорт, отдай се на хоби, обърни се към лекар, излизай сред природата, но само хора наистина попаднали в лапите на това гадно чувство - знаят, че нищо от тези неща не помага. Ако е помогнало - значи не е било толкова сериозно.
Аз също съм на твоите години и 1 година бях така, т. е доста по-зле. В един момент бях точно като теб, а след това на легло. Толкова зле бях, че се налагаше родителите ми да ме водят до тоалетната, ако искаш ми вярвай. Нямах сили да стана от леглото, камо ли да изляза. Преди това, когато излизах (на сила, тъй като нямах желание) всяка светлина и шум ме дразнеха и изнервяха. Спираше ми въздуха, главата ми бучеше и разревана се прибирах. Нищо не можеше да ме зарадва, нищичко. Близките ми ме гледаха като принцеса, толкова ми помагаха, не знам как изтраеха целият този кошмар. Винаги съм била много слънчево дете, всички ме знаят с чувството ми за хумор и позитивното ми отношение. Никога не бих повярвала, че момичето което се вихри по клубовете и живее на макс ще се озове в клиники с психично болни. Казвам ти всичко това, за да знаеш, че ако позволиш това да продължава, може да стане страшно. Не ти говоря празни приказки, а нещо преживяно. И най-интересното е, че нямаше никаква почва за това - нямах в самият момент проблеми никакви - даже живота ми беше добре подреден и бях доволна. Просто един ден се събудих и се чувствах уморена физически и психически. И след този ден нищо не беше същото.. И, сега когато го преживях мога да кажа, че имам обяснение на какво се дължи това и то е, че бяха се натрупали стари неща.. От малка винаги сама съм се оправяла, имала съм страшно много трудности, които трябваше да преодолявам, докато другите деца играеха пред блока. Прекалено много неща наистина.. и тогава трябваше да съм силна и не падах духом. Явно наистина много неща са се насъбрали и изби..
Хващай си живота и здравето в ръце, както искаш ме разбирай, търси варианти, измисли си стимул. Ако трябва започни някакво ново начинание. Опитай всичко, но не се предавай, защото наистина никой не може да ти помогне. Все пак, ако имаш желание обърни се към лекар - има много добри специалисти. Аз посещавах един много добър психиатър, който на моменти ми помагаше. Ако искаш даже мога да ти препоръчам хапчета, които може да ти подействат - на мен ми помогнаха.
Измисли си цели, направи си план за деня, не оставай вкъщи, така нищо няма да излезе. Не ти казвам да се юрнеш по дискотеки и кръчми, просто не се залежавай.
Знам, че ти се струва страшно и не виждаш изход, но това е просто едно временно чувство, състояние, от което сам трябва да излезеш! Не го приемай като болест или нещо лошо, не слагай етикети като депресия или не знам какво, просто състояние, емоция, която ще се промени и отмине като всяка друга, просто не и позволявай да ти обърка плановете и да се отрази на здравето ти - защото на мен ми окапа косата, отслабнах с 10 кг, не можех да дишам и т. н.
Желая ти успех и много се надявам да се вслушаш в думите ми и след време да напишеш тук, че и това си преодолял и се чувстваш добре. Не забравяй, че има много такива хора като теб, просто го прикриват или не знаеш. Постоянно дават по новините, че депресията и всичките и състояния нападат всеки втори млад човек. Не си само ти!
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 1daab3e85b |
|
4. И аз съм в същото състояние от доста години. Даже не знам от къде да почна.
Тъй като все трябва да се занимавам с нещо съм намерил някакви цели в живота, които ми допадат и се опитвам да ги следвам по някакъв начин. По-скоро мъча да ги следвам. Не го правя, защото имам амбиции, а защото просто трябва да се занимавам с нещо, иначе психическото ми състояние ще се влоши още повече. Като робот съм.
Приятелите ми едва ли подозират в какво състояние съм... може би по-скоро ме мислят за темерут или необщителен. Знам ли какво си мислят. Много хора биха ми казали да се разкрия пред тях и да им обясня какво ми е... правил съм го, но никой не може да ме разбере. Обикновено ми казват да се стегна и да не се превземам с разни глупости.
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: a996508fab |
|
5. Май смяната в мисленето е правилната посока.
|
...
| преди: 13 години, 5 месеца hash: a996508fab |
|
6. Автора съм аз:
Благодаря ви за отговорите и съветите. Чудно е кое ги провокира тия състояния. Нямам причина да съм така, никаква. Изглеждам добре, винаги съм бил напред с материала по много параграфи, жените ме харесват, възможности куп, интелигентен съм... и накрая до никъде :) Накрая съм тука, изливайки си душата и неуспеха. Проблема с агресията също е налице. Случва се да се бия, да се разправям... не ми харесва да го правя. А има ли човек, който изобщо да каже - да, бил съм така, но съм се оправил. Номер 3 каза доста неща... но там е било много сериозно, аз ако стигна до там, по-добре да се самоубия. Всичкото това нещо е в разрез със всяка една от моите цели... и не мога да се примиря, няма и да го направя, не мога да кажа "няма изход". Няма да се закопая сам.
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 90da3ac401 |
|
7. Нищо ти няма Уе недей се оплаква излишно. Точно това оплакване и задълбочаването в себе си ще те докара до лудницата.
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: a996508fab |
|
8. Автора:
Ходих на психиатър, изписаха ми антидепресанти. Казаха ми че ще ме направят като нов човек до няколко месеца и ще забравя за това.
Мислех си и психотерапевт, но аз съм по-здраво стъпил на земята, а се опасявах да не попадна на някой със съмнителни методи и техники, които е абсурд да следвам, макар че сигурно има и добри такива. Съветвам ви и вие, първо търсете помощ от истински специалист с много опит, за да може да ви се помогне адекватно.
Вече очаквам всичко да се оправи постепенно и да съм си пак старият аз. ;)
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: cd4275883c |
|
9. Е оправят ли се нещата при теб момко? Понеже аз съм така от 5+ години антидепресанти съм пил, пия в момента жълт кантарион ходил съм по психолози и. т. н.. да щях да влизам и в психиатрична клиника.. та Има ли напредък при теб.. да знам, че има надежда някъква..
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: b5a7ceddaf |
|
10. Според мен всичко идва от мозъка , и витамин Ц да пиеш а да го смяташ за антидепресант , вярваш ли че ти помага ще ти помогне...Много си критичен към себе си , извиняваш се че си ни натоварил с темата ти , та ако не искаме да прочетем няма да я отворим , за какво се извиняваш! На 20 години ... стегни се , влюби се , поставяй си цели и ги постигай , учи , работи , реши какво ще првиш , ти ли ще управляваш живота си или той теб. Тези психиатри и лекарства за какво са ти? Ти не виждаш сомнамбули нали? Вземи един тефтер и си постави цели , аз ги правя преди всяка нова година и като погледнеш другата , не си правил кой знае какво , забрави си ги , а някак си си успял да ги постигнеш :) Работи за себе си , за здравето си , мисли... и най важно май е да обичаш , търси любовта си , постави си го за цел и просто не мисли за депресии .
пп и аз не мога да ставам сутрин от леглото и нямам сили ама мисля че е от мързел...
Успех
|
...
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 4c3c736109 |
|
11. Който не е страдал от депресия, не знае какво е. На мен ми помогна една цяла година само спане, спокойствие и книги, както и много физически упражнения, йога, пилатес, сега и много фитнес - последното ми помага най-много. При спорт се отделят ендорфини - хормони на щастието.
Неща като сън, почивки, разходки навън, храна, редовен полов живот, които често пренебрегваме са много важни. Работата също може да те разболее, както и партньорът вкъщи. Важно е да имаш значи работа, която ти доставя удоволствие, както и мъж (жена), с която (който) си щастлив(а). Медикаментите са временно решение. Човек трябва да се стреми да осъзнае причините за състоянието си.
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 24464bccc6 |
|
12. Интересна тема. Напоследък се заговори за депресията, наричана навремето невроза. Аз съм с депресия 10 месеца. Знам кога точно започна, но това е дълга и мъчителна за мен история. Накратко казано, насъбрани много фактори, но един ОТКЛЮЧВАЩ. Знам какво е и е УЖАСНО. И аз исках да умра. Не мога да спя. И така... И една тъга...
Опитах се сама - не стана, ходих при психиатър - нещата потръгнаха само първите седмици и после - СРИВ. Попаднах в клиника. Там осъзнах, че не съм за там (попаднах по собствено желание, мислех, че там е последната ми възможност да се оправя). Започна да ме "лекува" друг психиатър, който просто ми вдигна дозата на антидепресанта, който пиех. Никакви сеанси, никакви разговори. Сутрин идва и пита как си - не се чувствам добе. Ааааа, хубаво - айде по-висока доза и така...
Изписаха ме с "подобрение" и то по мое желание. Защото нямаше смисъл да вися там и да виждам какво НАИСТИНА ОЗНАЧАВА ДА ИМАШ ПСИХИЧЕН ПРОБЛЕМ. Запознах се с други хора. Имаше две жени, спряли антидепресантите и бяха дошли с тремор. Аз се изплаших когато видях какво е да ги спреш. Само на мен не даваха транквилант - другите ги тъпчеха с по няколко диазепама (много им е любимо това хапче на психиатрите).
Отидох си у дома. Продължих да си пия "дрогата", но нищо не помагаше. Интересувах се много и се оказа, че антидепресантите в 50% от случаите не действат. Защото са разработени на базата на непотвърдена научно хипотеза. Реших да ги спра. Не смеех сама и потърсих лекаря за консултация.
От три дена съм с намаляваща доса и се чувствам много по-добре. Още 9 дена и КРАЙ. И се надявам никога повече да не опра до тази отрова.
Лекарството е в главата ни. Няма как да очакваме някакво синтетично хапче да ни помогне, ако не го направим сами.
Имаше по-горе мнение за психолог. Да, така е. По-добре психолог, защото той няма да почне с тежката артилерия - антидепресанти или още по-лошо - транквиланти. Или психоаналитик - най-добре. Лошото е, че в България психоаналитици и психолози има, но те са като врачките. На 100 я има я не един, който да не е шарлатанин. Защото тази материя не е добре изучена.
Та така - опитай да си помогнеш сам. Иначе, и Господ няма да ти помогне...
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: a996508fab |
|
13. Аз съм автора:
Пия вече антидепресанти от малко след като пуснах темата, да ти кажа, освен че съм малко по-спокоен друга разлика няма. Не ме обхваща чувство на тъга, ама пък може би от антидепресантите сега не съм тъжен, ами ядосан. Просто не чувствам безизходица, а чувствам че съм във война с целия свят.
Ще се обадя на моят лекар да ми ги намалява и да ги спирам и аз. Опитах и видях, че не това е отговора на проблема. За психотерапевти нямам пари, това е лукс. Само да не ми се върнат треперенията и другите неща. Наистина всичко май си зависи от нас. При мен специално антидепресантите не оказаха КОЙ знае какъв ефект. Има някакъв, но пък ме избива в друга посока.
Номер 12 а как така се чувстваш по-добре, не би ли трябвало да ти е по-зле като ги спираш??
|
| преди: 13 години, 2 месеца hash: 9c0a8cfc67 |
|
14. Слушайте сега внимателно аз съм номер 9 горе... мисля, че нещата като цяло са у нас понеже авторе имам сходни на теб прояви на личността.. Ядосвам се на света изпитвам една тиха агресия към всички.. яд ме е, че ги гледам колко са щастливи как се забавляват и така нататък а аз не го правя и седя като пенсионер в нас...
Сега да спомена за Хипнозата знаете ли, че чрез хипноза се лекува депресия и то успешно... другото Жълт Кантарион (билка) варите вода 500 грама като кипне се слагат 2 лъжици жълт кантарион варите 5 мин след като сложите кантариона и махате.. кисне 30 минути консумира се по 3 пъти на ден преди хранене по 150 мл :). аз не вярвах, но почнах да пия Кантарион от 2 месеца и някък си доста добре се чувствам казвам ви влияе ви..
Също така искам всеки път като отпивате от чашата с кантарион да вярвате, че той ви помага резултата идва скоро и чувството е странно изчезват някой лоши настроения и мисли найстина! само трябва да вярвате, ако искате прочетете в интернет за лечебните свойства на Жълтия Кантарион.
След това за хипнозата лично аз съм от София намерих един пич който Прави хипноза за всякакви неща.. главно, четох а и вече бях на 1 сеанс и той ми обясни, че е може би най сигурния и безопасен нали метод за лечение на депресия! Разгледайте материалите в интернет за хипнозата... , ако ви интересува аз съм на 2-ри сеанс в вторник 8-ми ноември надявам се тоя път да успея да бъда хипнотизиран понеже в повечето случай от първия път не става все пак трябва да си имате доверие с специалиста и да се опознаете.
Но смятам аз лично за себе си, че съм на прав път и, ако се измъкна един ден книга ще напиша за всичко това. Дотук разбрах за себе си едно. Лечението на Депресията включва. Самовнушение и то много сериозно от страна на отделния индивид.. билките също много помагат и не на последно място.. трябва да споделите проблемите с някой който може да ви разбере трябва да опишете нещата който са проблемни. било то агресия, безсъние, чувства на вина, за малоценност.. трябва да се говори с специалист и вече тези три неща като се съчетаят със Това сам да искаш да помогнеш с самовнушение и с позитивно мислене, никога не слушай лошите мисли който говорят "Ти не ставаш за нищо и нищо неможеш да правиш" "Аз съм ненужен" "няма лек за моето състояние" И такива който и аз си повтарям ДА понеже и аз съм в депресия от години и свикнах с нея тя е като сянка ходи с теб навсякъде и малко или много я опознаваш... и вече след време можеш да отблъскваш атаките и..
И не забравяйте, че "Който побеждава другите е силен; победилият себе си е могъщ. “ Един от лековете на депресията е да победим самите нас.. останалото го описах по горе.. а нещата взети заедно мисля, че биха ни изкарали от калта и плаващите пясъци в който сме! Повярвайте ми и аз съм имал панически пристъпи, страхови неврози, страх от смъртта бях си помислил, че съм болен от неизлечима болест.. исках да си режа вените беше страховито.. , но отказвах да ходя на психиатри.. също съм пил антидепресанти 3 месеца помогнаха, но облекчават нещата с лошите мисли иначе желанието да свърша нещо не се връщаше.. засега Жълтия кантарион направо мисля, че имаше най голям ефект.. даже започнах да се срещам с разни хора да си купувам нови неща обиколих по магазините. започнах отново да рисувам (защото съм завършил художествена гимназия) не бях рисувал дълго сега пак почнах и така и така още малко има проблеми от детството ми който сега успях да намеря къде е корена и трябва да го изтръгна например немога да поемам отговорност за нещата или ми е много трудно все още..
Надявам се и с хипнозата да станат нещата и пак ще пиша за Да ви държа в течение и... ДА СТАВАМЕ ХОРА ВЕЧЕ и то по силни от преди преминали през това изпитание на умовете ни и то успешно! Надявам се някой да прочете дългия ми пост :)))).
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
