Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   А аз мисля, че казармата няма абсолютно никакво отношение относно това, че не знаеш кой си и какво искаш. Като толкова ти е на сърце, защо не пробва да станеш военен, примерно? Още не е късно да опиташ.
Предполагам терзанията ти са свързани с това, че нямаш професия и образование, не си единствен, ако вярваме на споделящите тук. Помисли в какво би бил добър, провери как да придобиеш знания и умения, и действай! Сигурно си малко над 30-годишен, закъснял си малко, така, че не губи време, а действай! Успех!

7.   Ами като ти е толкова голям проблем, че не си влязъл в казарма, защо не го направиш сега? Иначе да смяташ, че всички други дейности, различни от служенето в казармата са по-нисши ми се струва меко казано налудничаво. Има толкова по-отговорни и прецизни професии, че не е истина, като например хирург, пилот и много други, при които са необходими много повече умения, прецизност и знания от колкото това да служиш в казарма!?
Причината да разсъждаваш така според мен е собствената ти ниска самооценка и нуждата да се доказваш пред другите, за да получаваш одобрението им. Може и да греша, но моля те излез от филма, че това да служиш в казарма ще осмисли живота ти.

8.   Ти май забравяш, че всичките от описаните от тебе хора са минавали през казармата. А това да мислиш, че казармата е щяла да ти покаже какви са възможностите ти е пълен абсурд. В казармата се деградира момче, става се с повредено възпитание и с психични изкривявания които могат да не оправят десетилетия след това. И за да си дадеш сметка колко абсурдно е схващането ти, само се огледай наоколо и виж страните в които няма принудителна казарма какви са на света като развитие, икономика, култура, ценности и нормалност на населението и ги сравни със страните в които вкарват хората принудително в казармата като в затвор. Казармата е най-голямата простотия на света. Характерна е предимно за диктатурите, комунистите и мюсюлманските страни. Ако НАТО беше личност бих му стиснал ръката и прегърнал. Влезе с танковете в България и я освободи от постсъветският принудителен режим затварящ насилствено младите хора в тия лагери, изрита злобните комунистически офицери от там, които обичаха да мачкат младежите вкарани принудително при тях. Изрита и смрадливите им Уазки носещи спомена на тази епоха, сложи бронираните Хамъри и каза "със свинщината на която бяхте свикнали, до тук".

9.   Не се чувствай загубен, в казармата нямаше да добиеш кой знае какви добродетели, но щеше да си с по деформирана психика, което днес щеше да ти е от полза. Под деформирана имам впредвид, че ще бъдеш по непокиз, по лесно щеше да възприемаш предизвикателствата, по улегнал, но пък щеше да загубиш ценно време от младините си. Това за извращенията са митове, само глезените софиянци хленчеха, ако стар войник ги пратеше на лафката за цигари или ако ги накарат да донесат вода. Някои пресилват нещата, защото искат да се правят на герои, измислят си разни случки. Служих в бойно поделение, нечовешки извращения не е имало, но простотия колкото искаш. Наистина в казармата се възмъжава, лигавенето изчезва и ставаш по уравновесен. Само глезените мамини синчета роптаеха, но на калените мъжкарчета ни беше интересно, забавно си я изкарахме. Имахме софиянци, които ги беше страх от тъмното и наряда го изкарваха близо до караулното, страх ги беше да минат по полосата на поста. А като стари войници се правеха пред новобранците на голямата работа, това е гадното в казармата -лицемерието.

10.   Не е от казармата, брат. В днешно време много хора не знаем кои сме точно и на къде отиваме. Аз съм на 30 и още се чувствам така. Светът ли се изврати или ние не сме добре? !

11.   Много се заблуждаваш, че казармата или по-скоро липсата й те е провалила, или те изкарала извън релсите.
Доста хора, които са служили в казармата също се лутат, също са недисциплинирани, неумеещи, без цел в живота, лутащи се от работа на работа.
Човек винаги обича да вижда вината в друг, а не в себе си.
-Не ми върви в живота, явно защото не съм бил в казарма.
-Не ми върви с жените, всички жени са к*рви.
-Нямам пари, всичко в тая държава е мафия.
.... Сещаш се на къде бия.
Ако сам не си наложиш самодисциплина, никой не може да ти я наложи. Ще служиш 6 месеца, но след това пак ще се разпуснеш.
Давам пример със себе си. Бях с наднормено тегло, започнах да ставам с 1 час по-рано за да тренирам. Оправих си храненето и всичко се променя.
Бях спрял с четенето на книги и си наложих всеки ден да чета по 1-2 часа. Така на седмица прочитам по една книга.
Не знам добре английски, през уикендите уча по малко.
Това е, самодисциплина и изграждане на навици, а не съм ходил в казарма.

12.   Няма проблем, отиваш и служиш. Успех.

13.   @5 глупости. Не знам в коя казарма си бил, но 60% от наборите ми бяха пичове. Верно имаше изверги, имаше и жертви но не бяха толкова много.
И да, мен казармата ме научи на много повече от скатаванеби мислене на простотии. Бях парашутист в Пловдив и учебния ни център беше 6 месеца тактики из Родопите, стрелби със снайпери и рпг-та и бягане по общо 50 км на седмица. Гордеех се че съм там. За другите поделения не мога да кажа много, не съм, не знам
Авторе, спокойно можеш да се вкараш във филми. Подобно на тия от казармата, стига да искаш
Запиши се на Еър софт. Направи Ком-Емине. хвани се на работа като чистач И/или охрана. Обикаляй България пеша в дъжда и снега... не е същото, но ще е доста подобно.

14.   Ти не каза на колко си години. А защо мислиш че казармата е причината за да не знаеш какво искаш да бъдеш в живота. Аз бях на 14 г. и вече знаех какво искам да бъда. Исках да стана строителен техник, да строя апартаменти, хотели, въобще големи строителни обекти. И си предствях, че един ден като остарея и мина покрай някой голям хотел, каквито има по черноморието, ще кажа на себе си, а може и на мои приятели, че този хотел аз съм го строил. Живота ми така протече, че трябваше доста по-късно да започна да уча в строителен техникум и то задочно. Когато се явявахме на семестриални изпити аз бях изключително добър, да не кажа отличен от скромност. В нашия клас бяхме 50/50 момчета и момичета. Имахме една учителка която казвала на момичетата че виждала само един който ще стане истински техник и им посочвала мен. Аз толкова много исках да стана строителен техник, но за жалост трябваше да напусна Б-я преди да завърша техникума. А относно казармата за мен това бяха две загубени години. Да учи те малко на дисциплина, но иначе загубени години. Но ако ти си на 20 и няколко години и не знаеш какво искаш от живота това говори лошо за теб.

15.   Ти не каза на колко си години. А защо мислиш че казармата е причината за да не знаеш какво искаш да бъдеш в живота. Аз бях на 14 г. и вече знаех какво искам да бъда. Исках да стана строителен техник, да строя апартаменти, хотели, въобще големи строителни обекти. И си предствях, че един ден като остарея и мина покрай някой голям хотел, каквито има по черноморието, ще кажа на себе си, а може и на мои приятели, че този хотел аз съм го строил. Живота ми така протече, че трябваше доста по-късно да започна да уча в строителен техникум и то задочно. Когато се явявахме на семестриални изпити аз бях изключително добър, да не кажа отличен от скромност. В нашия клас бяхме 50/50 момчета и момичета. Имахме една учителка която казвала на момичетата че виждала само един който ще стане истински техник и им посочвала мен. Аз толкова много исках да стана строителен техник, но за жалост трябваше да напусна Б-я преди да завърша техникума. А относно казармата за мен това бяха две загубени години. Да учи те малко на дисциплина, но иначе загубени години. Но ако ти си на 20 и няколко години и не знаеш какво искаш от живота това говори лошо за теб.

16.   Мисля, че много надценяваш казармата и армията като цяло.
Аз съм завършил военно училище и може да се каже, че имам някакъв опит с военните и военщината. От собствен опит мога да ти кажа, че петте години в училището, плюс 4-те след това служба като офицер, не са ми дали абсолютно нищо, освен простотия, научаване на номера как да се имитиира дейност и как да се нагаждаш към системата, за да си запазиш службицата и евентуално да бъдеш повишен.
Романтиката, с която ти асоцираш казармата е донякъде свързана с това, че мизерията и простотията в армията, с която се сблъсква един млад човек, току що излязъл от уютното семейно гнездо, е толкова фрапираща, че му остава като еталон за "преодолени трудности" и "каляване на характер" за цял живот. Именно тези трудности сплотяват хората и създават дълговечните приятелства, за които всички сме чували безкрайни истории, основно на маса в присъствието на жени и спиртни напитки. Липсата на особени житейски предизвикателства, свързани с първично оцеляване, в днешните времена е това, което създава усещането, че едно време мъжете са били повече мъже, че казармата ги е калявала и т. н. Реално за много мъже, казармата е "най-интересното" нещо, което им се е случвало в живота.... което за мен е много тъжно като факт.
Аз лично се изградих като характер, не благодарение на престоя си в армията, а въпреки него. След като напуснах военните се оказа, че имам напълно грешни представи за живота и за това как да се оправям в него. След няколко тежки години и положени целенасочени усилия да си променя мисленето, мога да кажа, че изключително много се радвам, че повече нямам нищо общо с армията.
Понеже виждам, че си човек, който има нужда от себедоказване и насърчение, ще ти кажа само едно - армията не е твоето място. Там себедоказването и прецизната, добре свършена работа е последното нещо, което се оценява. По-скоро се цени умението да се нагаждаш към вишестоящите, снишаването и имитирането на дейност с цел оставане "на служба" до пенсия.
Съветът ми е - доказвай се в реалния живот чрез рабоатата си. Намери това, което ти харесва и давай всичко от себе си, за да си най-добрия в него. Стреми се да си все по-добър и да си вдъхновение за хората около теб. Това е нещото, което ще ти донесе удовлетворение и признание.

17.   Ще отговоря на въпроса ти какво си без да се занимаваш с казарма: ти си човек от мъжки пол /не четох внимателно, но предполагам заради темата за казармата/, който твърде много премисля нещата и е склонен да анализира излишно нещата. Вярваш сляпо на другите и пропускаш факта, че за някои хора най-хубавите години в казармата са като най-хубавите години в училище, т. е. тормозят зайците и се чувстват значими. Ако си от тази група, да, изпуснал си шанс да съсипваш онези с лабилна психика и да се чувстваш велик, признавам го! Но с това умение да анализираш прекалено вероятно казармата щеше да те доведе до самоубийство - такива хора не издържат на стреса там, защото вместо да приемат, че част от хората са изроди, те търсят вината си за случващото се и съответно я "намират". А никой не е виновен, че не го влече да подтиска останалите, нито сме длъжни да имаме такива фетиши.

Ако обобщя: и с, и без казарма, ти си такъв, какъвто си. Приеми се и не мечтай за чудодейната казарма, защото тя не прави чудеса. Това, което би получил от нея, можеш и сам да си го набавиш при нужната самодисциплина и с определено желание. Иначе и 100 казарми няма да те променят. Това не ти е някой да налива с черпак качества в теб или да ти поставя цели - или ги имаш, или можеш да ги развиеш, или ги нямаш и няма да ги имаш. Четвърти вариант няма! :Д

18.   Има разнопосочни мнения. И аз се чувствам често като теб и аз бях от последните, които имаха честта и удоволствието да не ги извикат. Честно, толкова съм неорганизиран, че ми се ще да бях отишъл, с надеждата, че това би ме променило. Също, смятам, че едни елементарни знания трябва всеки мъж да има, че и жена ако има желание. Случват се какви ли не ситуации в живота, това, че сега живеем супер, мирно ни е и всякакви подобни, не значи, че след години няма да се случат военни конфликти и ние няма да имаме нужда от знания. За това много хора не се замислят. Разбира се, против съм безцелната казарма 2 години, където ти дават всевъзможни глупости и те подлагат на унижения. Но това да ти изградят режим и навици, да те натренират и да те обучат на някои важни неща за оцеляването, примерно, би било супер. Но както и да е, пропуснали сме я. Повечето хора казват, че не сме изпуснали много, може би е така :)

19.   Към 5.
Не мисля, че човека те пита "дали да ходя в казармата" или " да ме е страх ли от казармата". Да се радва викаш... Как така го съдиш без да го познаваш, аман, и приемаш, че той е щял да е жертвата? Май ти си бил жертва и не искаш други да успяват повече от теб, че ще те е страх и от тях.

20.   към 6.

Както казах, тва не ми е мечта, да ходя в казармата.
Имам знания, имам и 2 висшета, развивам се както по същата насока с висшетата, така си изкарвам прехраната, както и в много други насоки, за кеф. Сега като знаеш това може би по друг начин би отговорил. Хем искам да си остана здравословно скромен като в живота, хем искам да съм абсолютно честен с това да споделя как точно се чувствам и затова написах "Приемам се за изключително прецизен, умеещ".

към 7. Не си разбрал/а. Не казвам, че "всички други дейности, различни от служенето в казармата са по-нисши ". Може би ако извадим моето изречение от контекстна би се разбрало така, но не това имам предвид. Може и да не съм се изказал добре. Всякаш в казармата ти "удрят шамар" през лицето, и научаваш нещо от това, а аз всякаш срещам неща, които постоянно си държат ръката готова да ми удари точно този шамар, но само ми замахват и не ме удрят, и ме мъчи, не научавам това нещо само стоя в готовност, вместо 1 път да ме прасне през лицето и готово.

Няма да пиша на всеки какво мисля за отговора му.
Мерси на всички за коментарите, доста са все ще има нещо, което е трябвало да чуя.

След като прочетох повечето коментари, мисля че онзи шамар за който говорех е нещо като избавяне от някакъв страх, както каза 9. "Под деформирана имам впредвид, че ще бъдеш по непокиз, по лесно щеше да възприемаш предизвикателствата, по улегнал" може би очаквам хората дори и по-нависоко да са по-хора, вместо това да го приемам като предизвикателство и едва ли не да ги дисциплинирам ако не се държат с мен така както ми харесва.
Към часта от изречението към 9. "но пък щеше да загубиш ценно време от младините си", може и да не е от казармата, но мисля, че този шамар ми трябва, и нямаше да е загуба ако го бях научил. Вие ми помагате да разбирам, някои неща. Мерси.

11. Не съм от хората, които търсят причината извън мен, затова и пиша тук, да намеря и да го поправя. Това относно казармата, не казвам, че тя ми е виновна, а че мисля, че щеше да поправи нещо в мен, което не съм поправил до ден днешен. Мисля, че с ваша помощ разбирам какво е то! (това е последното, което написах, но го вмъкнах тук)

16. : "преодолени трудности" и "каляване на характер" за цял живот.
Липсата на особени житейски предизвикателства, свързани с първично оцеляване, в днешните времена е това, което създава усещането, че едно време мъжете са били повече мъже, че казармата ги е калявала и т. н.
"Съветът ми е - доказвай се в реалния живот чрез рабоатата си. Намери това, което ти харесва и давай всичко от себе си, за да си най-добрия в него. Стреми се да си все по-добър и да си вдъхновение за хората около теб. Това е нещото, което ще ти донесе удовлетворение и признание. " - Мерси

17. "умение да анализираш прекалено" не съм от онези да гаврят другите и да се "храня" от това, не. Но не съм и от крайните, които клонят към самоубийство, по-скоро посредата. Имам характер, но ако не е нещо крайно, че да ме отпуши не правя стъпката. Което мисля, че е проблема, да чакам крайно. Ако мога пак да спомена този "шамар", до който стигнах като заключение, мисля, че точно той в такива ситуации би ми помогнал. Като че ли не се нервирам достатъчно, че да направя дадено нещо, а чакам да стане нещо като крайност че да покажа кой съм. (грубо обяснение към теб с твоя пример, защото ми се е случвало, вместо да му покажа характер още от началото на оня който би ме тормозил за да спре да ме тормози, чакам по-дълго време и накрая се отпушвам.. разбираш ли, а ако не дойде по-крайния момент, всякаш ми липсва нещо, което мисля че бих го научил в казармата, за да още от първите заченачи на нещо, което не харесвам да го отбича и да си знае. Това нещо трябва да го науча от някъде. Сега разбирам, че това е нещото, което мисля, че бих научил в казармата. )

Мерси на всички, мисля, че след прочитането на коментарите си направих някои изводи, и съм по-близко до целта.

От автора