Не мога повече..
преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 881 пъти
Здравейте!
Аз съм момиче.. на 15 години съм и това не е поредният тийнейджърски изблик на хормони колкото и да изглежда едно дете да се отказва от всичко..
Баща ми почина на 27-ми дек 2019 г.
С майка ми са разделени, аз живях с него и един ден просто прибирам се и него го няма... дойде познат полицай при което първата ми мисъл беше да не съм направила аз нещо понеже търсеше родител.. пита дали майка ми е тук, сама ли съм в момента и си тръгна като каза да не се притеснявам.
Чух даже линейката и ми стана ясно... но вътрешно се надявах аз да съм направила някоя простотия и всичко да е наред.
Преди да дойде майка ми друг човек ми съобщи, че е починал и всякаш изтръпнах не исках и не можех да го повярвам и проумея.. човекът просто е тръгнал към магазина и...
Сутринта като се видяхме му казах, , Ще се видим довечера".. да аз го видях но не както искам...
Усетих нещо странно и реших да се прибера по-рано... аз съм го усетила някак не мога да си го обясня..
Може би ако бях там нямаше да стане това...
Не съм човек който показва емоциите си... товарейки някого колкото и да е грешно, ноо.. в началото някак успявах не можех и да го повярвам, четях всичко свързано със това... аз по принцип се занимавам с музика ходя по конкурси и т. н... пеех и всичко ти напомня даже да не е свързано с такава загуба... успявах да контролирам емоциите си но не мога повече ии искам да сме си заедно.. но до някъде нямам смелостта да си посегна... даже нямам смелостта...
Знам, че живота е пред мен и такива но живот с болка живот ли е..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 5 години, 3 месеца hash: 2d0917f583

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   От къде знаеш че на ония свят ще сте заедно,ами ако няма онзи свят?

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: 1130c8437e

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Както каза живота е пред теб, има болка и това няма да е последната, която ще изпиташ, но всичко отминава и всичко си струва накрая, когато живееш и правиш това което искаш както искаш..свободата му е майката, освободи чувствата си не е нищо кой знае какво и аз съм така,каквото и да има си го запазвам за себе си рева, това е ужасно отрази ми се доста,психически се сринах..ти не товариш никого по този начин просто хората сме създадени, за да си помагаме и изслушваме пробвай поговори си с някого ще се почувстваш по-добре.Няма смисъл от самоубийства някой ден всичко ще е наред и ти няма да си видяла това..

 

...

преди: 5 години, 3 месеца hash: d4c5b13de5

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Разумно момиче си, гледай философски на живота, един ден всеки си отива от този свят, и аз и ти и всички останали ще отидем при баща ти. Тогава завинаги ще бъдете заедно. А нали знаеш, отива си само тялото, духа на баща ти е около тебе и винаги ще бъде. За човека е по важна душата, нали по това се различаваме от животните, имаме най силна душа. Живей си спокойно, духа на баща ти винаги ще е до тебе и ще бди над тебе! По често ходи на църква и запалвай свещица за баща си, това е най добрата медитация за душата! Направи му голяма снимка и си я сложи в стаята, ползвай я като икона и така бавно времето ще те успокои, времето лекува всичко! Толкова си крехка сега, много ти е трудно, но с малко воля ще преживееш трудностите. Не мисли за глупости, животът е пред тебе!

 

...

горе^

преди: 5 години, 3 месеца hash: 1a1f412d2b

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Здравей авторе. Подобно на теб и аз загубих баща си, когато бях на 16. Моите съболезнования. Знам как се чувстваш. Как искаш света да свърши. Но повярвай ми, времето лекува. Живота продължава. Сигурен съм, че ако беше сред нас, баща ти би искал да си изживееш живота така, че да се гордее с теб.

 

...