Споделена история от Други |
Дали достигнах моя предел
преди: 5 години, 4 месеца, прочетена 946 пъти
Усещам, че нямам никакъв интерес към нищо от нещата, с които се занимавам. Ходя на работа, но тя не ми доставя удовлетворение. Изпълнявам задълженията си, завършвам проекти, но не ми доставя наслаждение успешното им привършване. Извършвам механично необходимите движение единствено с цел накрая на месеца да получа заплащане. Нямам никакъв интерес за развитие. Например, не се интересувам да проуча нови версии на софтуера, с който работя. Не се интересувам дали няма по-добро работно място, за да направя сравнение и по този начин да направя планове за бъдещето.
Ходя да спортувам, но също нямам цел да постигна по-конкретни параметри и спортна форма. Вдигам тежестите, оставям ги на мястото им и толкова. Правя го, защото "така трябва", "така е по-добре отколкото да не го правя".
Ако до тук не е станало ясно какво имам предвид, ще дам един пример: ако имах достатъно пари, за да не ми се налага да работя и не си налагах известна дисциплина, най-вероятно нямаше да правя нищо. Щях да си стоя само у дома и безцелно да си губя времето. Нямам абсолютно никаква визия за собствено щастие, за постижения в живота. Ако някой ме пита какво искам от живота и как се виждам след 5, 10 или колкото и да е години, няма какво да отговоря.
Не знам какво ми стана, но сякаш след като завърших университета, изгубих "посоката си". След като нямаше вече как да очаквам следващият курс, сесия, проект, заверка и се оказа, че не мога сам да поема кормилото. Не знам накъде да го завъртя това кормило.
Не мога да обясня защо е така. Не мисля, че съм в депресия, не съм имал някакви внезапни обрати или негативни събития. Други хора, гледам, че направляват живота си - създават бизнесче, напускат една работа, за да отидат на друга, напускат един партньор ако не се чувстват добре с него, създават семейство. Липсва ми всякаква инициатива, всяка промяна в живота ми идва от вън. Влизам в една рутина, свиквам и така, докато въшно въздействие не се намеси. Завършване, световна криза, съкращения, каквото и да е.
Не искам да съм такъв. Искам... да искам нещо. А не да не искам нищо, както е сега. Смятам, че не съм пълноценен човек, живея буквално ден за ден. Дали съм на погрешната професия? Ще се радвам да чуя мнения. Не искам да ходя на психолози, защото малко ме е страх да доверявам толкова лични неща.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 214f83d1f0 |
|
1. Може да се каже, че съм (бил) в същата ситуация и те разбирам напълно. Това, което мен ме крепи до някаква степен, са контактите с близките хора. Не говоря за повърхностните приятели, с които чат пат прекарвахме време заедно, а за истински близките хора, в моя случай роднините, с които съм прекарал доста голяма част от живота си. Има и такива периоди, в които си като в блато - нямаш желание за нищо, животът ти просто изтича. Това, което на мен ми помага са пътуванията. Можеш да пробваш да хванеш някой познат/ позната и да мръднете малко да ти поизветреят мислите. Това ще помогне в краткосрочен план. В дългосрочен може би с времето ще намерим някакъв смисъл. Но преди всичко е хубаво да намерим смисъл сега.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 64cf2dd7ba |
|
2. Имал ли си твърде внимателни или пък намесващи се в живота ти родители? Прекалено намесващи се родители често притъпяват индивидуализма на децата си. Те го правят с добри намерения, де. Просто резултатите са такива.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 5657783ef7 |
|
3. И аз съм така и ще мина на 4 часа работа в скучна фирма. През останалото време ще се занимавам с изкуство и пътуване. Сигурно и ти си креативен човек, живеещ като офис дрон, но има надежда.
|
|
