Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   До номер 4 от автора - здравей, то е ясно, всеки има свое мнение, но лично смятам, че съдбата в по-голямата част от живота ни си я чертаем сами. От нас зависи как ще се стекат обстоятелствата - дали ще учим за по-прилична професия или ще се чудим как да свързваме двата края, от нас зависи дали ще се изградим като добра и привлекателна личност, за да имаме повече приятели и контакти, също и от нас зависи дали ще бъдем достатъчно интелигентни, за да създадем здрава връзка и умни деца и т.н и т.н Но разбира се и с теб съм съгласен - винаги е нужна и щипка късмет!

7.   Труден въпрос. Някак си, когато постигна нещо, не се гордея с него. Но винаги ме е яд, когато не постигна нещо. Преди искренно вярвах, че един ден, просто ще превъртя играта и само ще се радвам, на изобилието, родено от моя труд. Но каква е работта - постигнах го и просто не е достатъчно. Сега мога, да си позволя да седна и да не правя нищо с години и пак ще си живея добре. Ама искам повече. Исакм да уча и да постигам повече. Да творя, да създава, да допринасям за науката. Жена, приятелка, деца - ок, ама децата ще са на училище, няма да са през останалото време само с мен, с жената, колкто и да се харесваме, ще искаме повече от това, да се въргаямае в леглото и да се учим децата на разни неща, които знаем.

И да, парите и кариерата за мен са важни, защото без тях, ще съм бездомен и ще ме кълват гаргите, докато умирам от глад и мизерия.

8.   Гордея се с това, което постигнах като съзнание. За сега в живота ми се потвърждава максимата, че всяко зло е за добро. На 30 съм, гордея се с двете си дечица, че имам хубаво семейство, с двете си образования, че учих по призвание и обичам работата си. Доволна съм, че материално нищо не ни липсва. Най много се гордея с това, че вече имам ясна представа за личното щастие. Може би, защото общата е постигната и ми просветват важните неща. Сега си мечтая за къща с двор в планинско градче, или даже село. Екологична храна, хубав въздух, ежедневен контакт с природата, простор, чувство за общност. Искам децата ни да учат до 4ти клас в такава среда. Без трафик, Макдоналдс, компютърни игри, без лейбъли навсякъде. Късно, но за щастие, открих минимализма и искам да възпитавам децата си именно в това, че вещите ни служат, а не ние на тях и щастието не е в количеството, а в качеството на живот.
За себе си искам да получа още едно образование, съвсем различно- анимация или мултимедия. Много болна тема са ми децата и медийните устройства. По едно време тръбях колко са вредни, после осъзнах, че вече са навлезли твърде дълбоко в ежедневието ни и врагът е много по-голям от мен. Така че, реших, вместо да се боря, да се съюзя с проблема и искам да създавам мултимедийно педагогическо съдържание. Едно от опасните неща с екраните, е че ограничават фините движения на пръстите на децата, фината им моторика, а тя е свързана с речта, двете се развиват комплексно. Това, плюс англоезичното съдържание изключително забавят проговарянето, съответно заявяването на себе си, нуждите и развитието на Аза. Не е много популярна тема, но в практиката ми с деца това е най-големият проблем, огромен проблем в ранното детско развитие. Намирам това за една тиха заплаха, която ще избухне в епидемия от психични проблеми и приемам като лична кауза този проблем. Мисля, че със знанията си по педагогика и детска психология мога да създавам такова съдържание, което да провокира развитието на моториката, речта и да е на български. Това ми е мечтата. Съвсем постижима, дори Кембридж имат дистанционно образование по тези специалности, като нищо мога да завърша, докато децата ми тръгнат на училище в уюта на планинския си дом и да творя от там.
Честно казано, никак не вярвам в тезата на Номер 1 и 4, аз трябваше да легна да умирам, ако разчитах на късмет. Съдбата ми предостави вродена детска пареза, имах 85% инвалидност, пораснах в санаториума в Момин проход. Благодарение на непримиримата си майка днес не просто ходя, а спортувам активно. Баща ми реши, че има по-висша мисия и ни остави, стана миротворец. Вуйчо ми ни приюти и 2 години по-късно се самоуби, докато бях вкъщи. Работя от 16 годишна на сезонни работи по курортите. Първото си образование прекъсвах няколко пъти, за да работя, чистих тоалетните на влаковете във Германия, събрах капитал, инвестирах го глупаво и го загубих. Започнах на ново, върнах се да уча. Но най-любимият ми лош късмет беше, че още на 15,16 ми казаха, че имам сраснали маточни тръби и няма да мога имам деца, тогава не се споменаваше инвитро. Това повлия на избора ми за образование, това беше начинът ми да имам деца. По-късно пак това беше причината да променя начина си на живот към по-здравословен, исках да съм здрава за да направим успешно инвитро, но забременях нормално преди това, след година още веднъж. Все повече се убеждавам, че лошият късмет е просто една указателна табелка "тук трябва да поработиш".

9.   Що се отнася именно до семейното-битово, то афектира достатъчно другите фактори даващи свободата и възможностите.

Не случайно който иска кариера, бизнес, развитие, пари, пътувания, свобода за взимане на спонтанни решения нито се жени, нито си прави деца.

Човек или е от едните или от другите, или отлага с времето едно докато се почувства готов/а за другото.

10.   Гордея се с това, че успявам да запазя спокойствие и позитивно отношение дори в трудни моменти. Гордея се със сина ми, който е изключително умно дете. Гордея се с мъжа ми, който е най прекрасния и красив мъж. Гордея се с външния си вид, за това, че изглеждам на 23, но много по добре от сегашните 23. А иначе мечтая да съм здрава аз, децата ми и мъжа ми, както и всички близки хора. Другото си зависи от нас.

11.   Номер 6 не щипка късмет, а шепа късмет е нужна на всеки.
Но, както казах, никой не е живял живота на някого друг, че да е наясно за какво точно става въпрос. Не е минавал през неговите трудности и така нататък. Има хора които си правят извода че в съдбата им нещо не е наред и тези изводи не са случайни. Да не би да си мислиш, че се раждат хора, които без да са опитвали да постигнат нещо, само седят и се оплакват. Обикновено те опитват и винаги нещо се проваля. Или се случва нещастие. Имат трагичен начин на живот още от малки. И така нататък. Всичко зависи от теб, да, но ако имаш подходящи и благоприятни условия.

12.   Аз скоро ще навърша 50 години - точно време за равносметка за една жена. Чувствам пълнота и щастие. Изградих добро професионално име, осъществих много проекти, които бяха полезни на други хора, направиха живота им по-хубав. Не загубих способността си да се радвам, да съм любопитна към новото, да откривам смисъл в малките неща. След много дълго терсене, намерих истинската любов и днес семейството за мен е извор на безкрайно щастие. Винаги бях упорита в преследването на мечтите си, никога не се отказах от нищо, което желая, само защото изглежда трудно за постигане.
За кое съжалявам? В работата си трябваше да бъда по-малко алтруист и повече прагматик, защото парите - колкото и да си поставяме идеални цели - са важни. Не трябваше да упорствам да опазя връзки, които усещах, че не ми носят радост. Заради общителността си допуснах в живота си хора, които не ми допадаха и които по-късно злоупотребиха с доверието ми. Но най-много съжалявам за това, че твърде малко следвах пътя, посочван ми от моята интуиция. Много пъти инстиктивно усащах, че там е правилната посока, но разъмът казваше - не, и аз слушах разума. Винаги се оказваше грешка.