 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Не мога да преборя болката по починал домашен любимец
преди: 13 години, 6 месеца, прочетена 10081 пъти
Здравейте,
Моето е много лигаво, сигурно ще ви се стори и тъпо, но ме мъчи много.
Преди месец /почти/ почина котката ми. Беше най-милото създание, мразех котки, мислех, че са злобни и ужасни, но това беше толкова миличко /руска синя котка, ако има значение/. Не знам нито защо, нито как се случи. Сутринта се събудих, той спеше при мен, и просто не мърдаше, а дишаше тежко. Панирах се, развиках се и започнах да обикалям вкъщи, докато мама не се събуди. Закарахме го на ветеринар, като го тъпчех с мляко дотам, защото съм чувала, че така се маха отровата, това си мислех, че е, но ми казаха, че не е отрова.
Никой не ми каза, защо е починало, не беше от старост. Котенцето беше на 1 годинка. Плача всеки ден, все 1 съм изгубила близък човек, не вярвах, че мога да се привържа към животно така, но то беше точно като мен- същите зелени очи, които бълват енергия и искат да тичат постоянно, дори когато са изморени, даваше ми да си го мачкам и да си играем, обичах го много.
Най-добрият ми приятел, като видя, че ми е много зле, ми взе ново коте, за да ме развесели уж. Персийче, беличко със сини очички, прилича на малка и пухкава топчица. Много сладко. Старая се да му дам всичко, от което има нужда /още е много мъничко и крехко, така че гледам да не го тормозя с много галене, а и е плахо/, но някак си не е същото. Не знам.. Как да ви обясня. А и се чувствам виновна, че сега на мястото на мястото на Атон, починалото коте, лежи друго... Не го чувствам толкова близко, звуча ужасно тъпо, знам, но имам чувството, че цял живот ще страдам.
Моля ви, ако се минали през подобна ситуация, как се справихте? Много ми е болно...
ПС
Идеи за женски имена? Ясно е, че ще я задържа, а още си няма име... Мислех си за Лайла, Белла или Панделка /да, знам, тъпо е, но много й отива/. А и съм на 15, ако това има значение. Сега изглеждам още по-зле... сигурно си мислехте, че дете на 9 го писало :d
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 38e1a34637 |
|
1. много ми харесва Панделка, съкратено Панди - нали е като мече, много оригинално име!
Иначе, и аз съм загубила котката си. Сиямка беше, цели 10 години си я гледах, но отидох да уча в друг град и тя залиня и умря. Може би и родителите ми не знаеха как да се грижат добре за нея, винаги си беше моя отговорност.
Сега нямам и време, и условия за друга котка, но много ги обичам. Виждам във всяка моята Сиси, но и всяка си има своя душа и характер и обичам по свой начин. Имам много котки, улични, които храня, защото имам винаги в голямата си дамска чанта котешка храна. Никога няма да ги срещна, но обичам да ги наблюдавам как ядат, много са плахи, гушка ми се коте, но няма как.
Завиждам ти за новото животинче, но ти сама виждаш, че тук става дума за друго коте, значи за друга душа и няма защо да се чувстваш виновна спрямо починалото. В сърцето ти има място за всички, нали?
Честно казано, него вече го няма, но можеш да дадеш обич и добър дом за новото коте, особено в нашата държава, където хората не си гледат добре животните и ги пускат на улицата като им омръзнат.
Не съм лекар, но според мен, твоето първо коте е имало някакъв вроден дефект. Това е много хубава порода, но често сред породистите котки, а сини котки в българия много няма, се стига до кръвосмешение, за да се запази чистотата на породата.
Затова често се стига до вродени пороци на сърцето илли други проблеми, които не се лекуват. Като при хората е, това е животът - и при нас умират и бебенца, и малки деца, когато нещо не е било наред.
Сред дългокосместите котки проблемът е по-малък, има доста у нас, дано не е много породисто и това коте, а е някакъв микс.
Аз си харесвам в момента европейските - т. н. улични превъзходни. Те са най-устойчивата порода. Други любими са ми сините котки, много са умни, но да видим...
Браво на приятелчето ти, че ти е взело възможно най-различна котка. Браво и на теб, че си приела подаръка. Не е казано, че ще забравиш първото си коте, но не пречи това да дадеш добър дом и на това, нали?
Бъди добра стопанка и добра приятелка на новото си котенце, играй си с него и не плачи за пръвото си приятелче. Такъв е животът, трябва да мислим за живите, не за мъртвите, а сега това коте има нужда от теб!
Правилно си започнала да търсиш и име.
Браво на теб! Ще се справиш!
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 3aef9a7a9f |
|
2. Имам котка от точно 16 години(аз съм на 20 с нея съм се утчувал) мъката е голяма, времето всичко отмива. Те първа аз ще изпитвам тази болка, но живота е такъв... Важно е да пренесеш обичта си към друга котка... И накрая едно мое мото. Които таи гняв към животни таи гняв и към хората..
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: c11dbb6d31 |
|
3. Номер 1, благодаря, след като прочетох коментара ти, звъннах, за да се осведомя от къде го е взел- каза, че го купил от семейство, заради причината, която изтъкна, така че няма никакво кръвосмешение. Много ми помогна коментара ти, благодаря. Дано скоро можеш да си гледаш котенце отново. :))
Номер2, тежко е, но ще се справиш, бъди силен/силна. Успех.
Авторка
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 38e1a34637 |
|
4. мерси за отговора, авторке. Трябва да почерпиш приятеля си, истински приятел е, малко са тези да знаеш, малко се сещат за нуждите и мъката на другите, всеки гледа своите нужди.
Аз мога да нямам котка, но сега си галя един стар и беззъб сив котак, които май е на цял блок. Хранят го много хора, така че аз давам на рижия младок, който не буди състраданието на бабките, но е много кльоштав, но да го галя дава само дъртото.
Какво пък.
Наскоро убедих приятеля ми, че сме зрели за коте, но пък много пътуваме и двамата и се поскарахме. Аз искам от улицата, той иска расово животно. Аз искам някакво старо или сакато, което не е желано от никого, той иска младо бебе, което си мисли, че може да обучи в някакви уж културни навици (това да не е куче! ). И с две думи - остават ми уличните котаци, които храня тайно и нощем.
Избра ли име и играчки?
Друга моя идея е да купя две расови котки от чужбина и да ги дам да ги развъжда вуйна ми, която гледа болната си майка и е много тъжна и бедна. Тъкмо да си изкара някой лев. Тя има два празни етажа от къща. Когато си ходя на гости на нашите, ще имам котета за мачкане. Искам да взема британски сини котки, ще видим. Обожавам тези животни и искам да се занимавам повече с тях, но съм на възраст, в която хората очакват да мисля за бебета, не за котета! Затова може да изненадам един ден вуйна ми с двойка расови англичани, да видим.
Определено обаче голям процент от заработеното отива и в момента за котешка храна, която съм скрила от моя приятел, за да не ме помисли за луда. Ако знае за беззъбия и бълхлясал котак, съвсем ще ме обяви за ку-ку, а онзи е толкова зле, че не може да се храни като човек (коте) и лиже храната си, предварително пюрирана от съответната пенсионерка-майка. Като се прозява, липсват всичките му зъби, а козината е бълхарник. Сега ще го обезпаразитяват даже по мой сигнал. Ужасен е и е по-стар от блока. Нарекли са го Йова - на някакъв герой от филма „междузвездни войни“, защото имал уши като на извънземно.
номер 1
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 180973383a |
|
5. Животните са като хората те имат чувства също като нас! Аз също приживях същото... имах едно много сладко ангорче беше черно и бяло имах чувството, че е ангел... Толкова много го обичах. Носех го на село с мен за да не е сама тя беше толкова игрива и лачезарна винаги когато ми беше зле или ме болеше някаде тя идваше и лягаше на мястото на болката и ми минаваше. Една сутрин събудих се и тя беше там до мен явно ме е гледала как спя... аз я зграбчих и хубаво я намачках и нацелувах. След това към обяд я потърсих направи ми впечатление, че не се е прибирала от часове, но си казах запиляла се е някъде и излязох с велосипеда да се повозя тъкмо слизах към центъра и ме спират клюкарките на селото аз спрях и ги питам какво има те знаеха колко обичам тази котка и на всичкото от горе го изтърсиха по този начин "Знаеш ли че згазиха котката ти тази градската" Аз бях изумена и си казах това е лъжа тези вещици ме лъжат и попитах как така да не сте се объркали казах им та аз я видях преди няколко часа, но за съжаление те ме увериха, че са прави разказаха ми какво е станало със такива подробности, че аз преди да се уверя дали е истина се разревах... Отидох в нас.. баба метеше пред нас и я питам ти знаеш ли какво е станало каде е ТОМИ а тя се разрева.. погледнах надолу а тя я зариваше с шума за да не я видя... Аз в този момент чувствах че ще умра... И така това е историята и аз за да запълня празнината си взех друга от същата майка от която бях взела ТОМИ и той е много сладък, добричък, но както ти казваш не е същото и никога няма да бъде дори след смърта на ТОМИ аз я чувствах.. чувствах, че още е тук и ме гледа докато спя... Ами това е всяка болка се преживява, но не се забрявя аз винаги ще я помня!
Айде стига толко откровения, че май станах банална :)
|
...
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 6d9307f686 |
|
6. Знам как е.. и аз се измъчвах много заради моето коте Рижко. Един глупак го уби. А за име - аз имам котка на име Киара, имах и една с името Лора, Сара..
*Яса
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 38e1a34637 |
|
7. нямам думи, Яса. Днес пък са намерили кученце с отрязани крайници.
Нямам думи, защо?
Пази си котката, защото тук заради някаква си градина, група хора дават точни наставления, как се убиват и тровят котки. Обществото ни е изостанало, важното е младите да не сте такива. Не се отказвайте и давайте добър дом и грижи на животинките.
Който е жесток към животните, е и човекомразец.
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: c11dbb6d31 |
|
8. Към номер 4 /1/, лошо, че не можете да се разберете, но защо не се уговорите... например- улично, но малко коте... или старо, но породисто? Така всеки от вас ще има по нещо, което харесва в него. Аз мисля, че малкото е по-добре, така ще има време да свикне с вас, да му дадете хубав дом, докато големите често са агресивни, трудно се привързват и т. н. :)) И много се радвам, че някой полага грижа към котенцето /уличното/. Аз се старая да храня кучетата /понеже котки нямаме/, те вече свикнаха с мен. Много пъти съм искала да ги прибера, но въпреки че живеем в къща, мама твърди, че нямало място, което не е така, но както и да е :) Успех!
Към номер 5, ужасна история :( Разбирам те. Гледай да не игнорираш новото, че ще се почувства зле :) Какво друго да ти кажа, не знам, много гадно..
Към номер 6, прочетох някъде, как е умряло котето ти. И ние имахме такъв съсед, но той почина, та се прекрати това чудо, уби и на баба ми котето, уби и на съседките, а те не правеха нищо лошо, били му се качвали по масата, пълни лъжи, то капаните дори не бяха там, където твърдеше. Направо, съжалявам, че го казвам за мъртъв човек, но тоя не си беше вред.
Към номер 7, аз четох, че кучешките лапи се продавали. По 200 лева на лапа... или нещо такова- нямам представа. В метрото бяха разпънали един плакат, та го видях. Направо не мога да повярвам. В какъв извратен свят живеем, това си е психарско, а то да бяха тия идиоти, дето ги дадоха по новините, единствени... Много жестоки неща се вършат с по-славите, а не осъзнават, че някой ден ще им се върне всичко, дано този ден е по-скоро, че направо изпадам в ужас... Знам, че имаше един сайт, в който се регистрираш, за да спреш рязането на лапичките, тоест- ако мислиш, че е жестокост, се регистрираш /или не знам точно/, за да ги подкрепиш. То май точно заради този сайт са го въвели като закон това. Ако някой го знае, да ми го напише, че аз никакъв не го намирам. А го имах записан...
Авторка
|
| преди: 13 години, 6 месеца hash: 66db5251a3 |
|
9. Панделка ми харесва много. Не, не е глупаво, че се измъчваш по твоето починало коте, както не е глупаво, че и си го обичала. Ще свикнеш с новия си домашен любимец.. :))
The Star *
|
| преди: 13 години, 5 месеца hash: 2101789776 |
|
10. Номер 1, моята котка също се казва Сиси, но още си е жива, дано винаги да е така.
Авторке, котка не съм губила, но кучето ми Рошльо почина, когато бях на 10. Скъсах се от рев. Тогава за пръв път и последен път видях баща си да се напие - страшно се беше привързал към кучето. Не е лигаво, че ти е мъчно за Атон, съвсем нормално е. Дано новото коте да е живо и здраво.
---Джеси---
|
...
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 6ac6b91129 |
|
11. Аз също имам почти седем годишно женско котенце.. тя е бяла и пухкафа и има огромни черни очи. Казва се Сиси, един приятел който идваше често в къщи я кръсти така, и от тогава приех да има име. Иначе и виках.. маца, странно е, че и на котето и харесва като се обръщам към нея с това имее...
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: c2d6f3c51c |
|
12. Здравейте! Аз цял живот живея с котки. Три пъти съм погребвала любимите животни и знам какво е да те боли. Сега пак имам. Тя е на 10г и треперя от страх да не я загубя и нея. Знам, че един ден и това ще стане, но се моля да не е скоро! Всяка котка си е с характер и независимо дали ни харесва или не, ние трябва да я обичаме с цялото си сърце. Пожелавам ви домашните ви любимци да са дълго време с вас, да ви радват и утешават! Не пестете любовта си към тях-те ни обичат много повече и по-истински дори понякога и от най-близките ни хора!
|
| преди: 13 години, 1 месец hash: bf9d4e48c5 |
|
13. 12, надявам се да не се откажеш от котките! Майка се отказа като ни умря нашата, казва, че е било заради мебелите и да не чистила котешки тоалетни, но не е така, страшно я е страх да не се привърже. Домъкнах и в двора една улична котка да храни, те взеха, че се размножиха и сега има 5 котета. Такъв е животът - веднъж да те спечели домашен тигър, винаги си имаш някакъв афинитет към тези животни, свободата им, характера им. И аз храня улични тигри - имам вече 7. Не мога да ги хвана за кастрация
|
| преди: 12 години, 9 месеца hash: 1c3c4aed88 |
|
14. Здравеите на всички, и аз винаги съм обичала много котки и кучета, те ми са като част от семеиството, имала съм толкова много котки и по много бягаха някъде и повече не се връщаха.
Но преди една година се преместих на село и си имах коте малко и постояно си играехме, спахме заедно, правеше ми масаж на врата много спомени привикнах към нея, но на 31. 03. 2012 се връщах от Бургас и видях моето коте легнало на тревата с отворени очи!
Почина, а тя се казваше Снежа защото е чисто бяла с зелени очи като моите, и до днес още ме боли за нея и знам че никоя котка няма да я замести и винаги ще бъде в сърцето ми. Почиваи в мир Снежа, дано да имаш по добър живот горе
|
| преди: 12 години, 5 месеца hash: 67d928f0de |
|
15. Ох... Аз имам коте на 8 години и напоследък все мисля за деня, когато то си отиде... А не трябва, но сякаш така ще съм по-подготвена психически. Имам котето от почти както се помня. Бях много мъничка, като мама го внесе вкъщи... Присъствало е на такава част от живота ми. Но един ден ще отиде на по-добро място... Ще знам, че съм му дала хубави условия за живот. Ще ми е кофти, но... Може би ще имам ново коте, нова радост. Което ще присъства на друга част от живота ми. :)
За име... На мен ми харесва Луси, Поли, Пухи, Джеси, Лулу (моето коте се казва Мими)
|
...
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 7f08c50102 |
|
16. Моето куче почина но като падна от дивана и си удари главата но вината е изцяло моя аз го бутнах без да искам докато си играхме и сега се чувствам много гузно като убиец кучето беше йокшерски териер и таман беше наваршил годинка ;(((((
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 20da74a7b3 |
|
17. Всеки е губил скъпо животинче. Преди две години приспаха зайчето ми Бъни. Беше лъвска глава/прочетете за породата ако искате/. Като го взех беше на 5 месеца и беше черно зайче с голяма бухнала козина на главата. Стоеше му като коса, а точно около нослето беше бяло. Много беше сладък, стана на девет години и започна да отслабва. Майка ми се ядосваше, че постоянно си обръща купичката с храна. Една вечер открих точно на гърлото му по-голямо от орех топче, което му е пречело да се храни и затова си е разсипвал храната и ребрата му се напипваха. Още на следващият ден го оперираха. Раната остана отворена, защото трябваше всеки ден да се промива. 6 месеца зайчето се мъчеше. Веднъж отидох с баща ми да видя какво точно му правят. Бях ужасена. Навираха му спринцовки със спирт в раната и я промиваха, като спирта му излизаше от устичката. Направо полудях. Разкрещях се на ветеринаря как може да мъчи така жовотинчето. Бъни се мяташе, но какво може да направи едно зайче? Накрая ми писна и казах на лекаря да го приспи. Не исках да гледам как приятелчето ми се мъчи. След като му биха имунизацията, аз си го гушнах. Той заспа в ръцете ми и повече не се събуди. Дори не плаках. Погребахме го и като се върнах в къщи случайно попаднах на една негова снимка. Скъсах се от рев.
Така че, на всеки му се налага да изживее подобно нещо. Ами хората, които имат кучета на по 17-18 години които умират? И те трябва да го преодолеят.
Коморин, 15
|
| преди: 12 години, 22 дни hash: a9c8bdb609 |
|
18. Моето е по-различно защото аз загубих куче. Имах я откакто съм се родила защото 2 години преди да се родя те са я купили. Много е тежко знам защото това куче ме е пазело да не падам докато прохождам ( когато съм залитала тя е заставала така че да се подпра на нея). Израснах с нея и понеже беше стара и болна мама и тате са я приспали без да ми кажат докато съм била на село. Моят отговор е че и аз бях така те ми купиха ново куче и оттогава плача всеки ден но времето лекува и в крайна сметка си имаш ново коте което ще обикнеш както стана и при мен. Ще си спомняш само хубавите моменти с котето и може би така е било по-добре за него знаеш ли. Относно името според мен е добре Белла защото това значи красива а както описа новото коте явно името ще му отива. И благодари на своя приятел защото не всеки ще стори това за теб.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: d088fe7b76 |
|
19. Моето почина в преди 2 дни, трябваше да го преспим, беше женско, една невинна душица, за която вече плача два дни и не знам как ще я прежаля. Толкова хубави моменти с нея съм имал, защо??? Беше толкова нежно и невинно, никога не е правило проблеми. Беше ми най-добрия приятел, никога не съм имал нещо повече от нея. Дори за човек не съм тъгувал толкова. Не знам какво ще правя без нея, у нас вече стана пустиня, въпреки че сме трима души... мъката е голяма.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 0ee47964df |
|
21. Днес почина моята малка Лори ;( Тя беше на месец и тежеше само 150гр. Мама котка е много стара и явно не е ги доносила. Взех нея и братчето й Роки да ги гледам, храня и капя капки за очи, че им се лепяха май от инфекция. Роки дръпна и е вече 350гр, на малката не можа да се пребори с вродения си дефек или с паразитите или и с двете. Много ми е болно, а съм жена на 25 и бременна в 7 месец. Искам да не страдам да не навредя на бебето, но няма как да се утеша. С Роки бяха близнаци и като гоо видя се селам за малката ми въшчица. Толкова мила, толкова добра и идваше като я викна. Много се измъчвам защото се обвинявам за смърта й. Водих я на веретинар да им даде нещо за глисти ии трябваше през 7 дни три път. Втория път беше в петък, а тя беше изпаднала в натравяне от много паразити в събота. иха й 3 инжекций и казаха да се наблюдава. Храних я едвам с мляко насила и сночи в 4 тя започна да мяука странно и да диша тежко. Последваха няколко дъпбоки двишвания все едно някой я души и издъхна в ръцете ми и тези на мъжа ми. Половин час съм държала малкото й безжизнено тяло и се молех да се размъдра и да измяука но не стана. Н еможех да повярвам че я няма. аз ли съм виновна че исках да й махна паразитите за да расте или просто е било обречено. Сега се грижим за малкия роки който кашля и мее страх че й той има проблем я с дробче, я със сърчице. Нз как ще я преживея, а ме е страх от толкова изтощение дане стане нещо и с бебето ми. Няма идея как да продължа. Много ми е мъчно и много се обвинявам. Дали не сгреших, че я взех от село да я храня на всеки 2 часа, като мака й е стара и хранеше още 2 по-големи, който биеха малките ми близнета? Надявам се всичко с Роки да е добре и да ни остане за дълги години, по този начин винаги ще си спомням за моята Лори! Спи спокойна вечния си съм мъничка Лоричка! ;( :(
|
...
| преди: 11 години, 4 месеца hash: 3197873d03 |
|
22. Чета тук коментарите, но не ми става по-леко. Вчера 19. 09. 2013г., почина нашият котарак. Сиамец. Джули го наричахме, иначе го бяхме кръстили Джулиан. Толкова хубав беше, синеок. Вярно беше старичък, на 16 години. Преди седмица взе да се храни, като дъвчеше само на една страна... решихме, че има проблем със зъбите и преди две години се беще случило същото. Но изследванията показаха проблеми с бъбреците. Преседя близо цяла седмица във ветиринарната слиника на системи. Всеки ден ходехме да си го виждаме, но подобрение нямаше, въпреки грижите. И вчера сутринта се обадиха, че е починал. И сега като пиша пак плача, толкова ми е мъчно за него. На където и да погледна вкъщи все очаквам да го видя как се приближава, протяга се и идва да се отърка в краката ми. Купичките му за храна и водичка, стоат сякаш го чакат да си дойде. Беше толкова живичък и игрив. Като се сетя как го гушках вечерта преди да почине в клиниката, колко слабичко беше телцето му, как облягаше глава на рамото ми, сърцето ми се къса от мъка. Като попарени сме в къщи и дъщеря ми и съпругът ми... опитваме се да си спомняме толкова хубави моменти, които сме имали с нашия Пухчо... ама сълзите напират.... Не знам дали някога пак ще искам да си вземем домашен любичец, в момента тази мисъл ми се струва като предателство пред Джули...
|
| преди: 11 години, 16 дни hash: 299d01bfc6 |
|
23. Виж аз съм момиче на 11 г имах котенце като тигърче и аз като теб играех си с него казваше се сузи много го обичах но един ден една баба го помисли за нийно и си го прибра а на мен ми го бяха подарили тя го взе и аз плаках също така ме измъчваше че майка ми неми даваше да го гледам вкъщи и него бях видяла повече от 1година бабата маи почина и котето беше бременно и голямо и се върна при мен а майка ми казва че котето не е било мое и когато си имам друго коте все го наричам сузи за да си спомням за него
|
| преди: 9 години, 10 месеца hash: 1ede153b32 |
|
24. Нашето коте се казваше Снежко- появи се през Септември в двора на къщата ни. Едно пухкаво бяло ангорско вълшебство, което ни очарова от първия ден.
В момента, в който синът ми го видя, го взе в ръчички и каза: "Това е моето коте- Снежинка"... Оказа се, че е момченце и го прекръстихме на Снежко. Уж щяхме да го гледаме само на двора... и един ден го заварихме с мъжа ми в къщи- с приготвено кошче, тоалетна и купичка с храна. Изкъпахме го, купихме му хапче против паразити и му се радвахме. Беше своенравен, див, егоистичен и закачлив и аз го обичах заради всички тези качества- те издаваха неговата индивидуалност. Същевременно беше много чист и с изградени хигиенни навици. Явно там, от където беше избягал, го бяха възпитали много добре. Често, като простирах на терасата, излизаше само за малко, но много се страхуваше да излезе отново на двора. Малко по малко се престраши и като дойде лятото, започна да излиза навън. Където и да ходеше, все си знаеше пътя към къщи и винаги се е прибирал, за да си хапне и да си поспи. След като започна за си излиза и да общува "активно" с котките от махалата, решихме да го държим вечерта на топло в коридора, за да свикне отново да спи вкъщи и да си остане там през зимата. Само че волният живот си каза думата и нашият юнак реши, че нищо лошо не може да му се случи навън... особено, когато има един топъл дом, в който винаги може да се прибере и да намери подслон. Винаги намираше начин да влезе вкъщи- през прозореца на банята или през терасата....
Един ден, докато съм била на работа, го намерили пред къщи, отровен. По всяка вероятност беше изял отровена мишка... Не исках да го кастрираме, защото за мен това беше егоистично и против природата на животното. И до сега мисля, че съм била права.
Минаха вече няколко дни откакто него го няма, а аз продължавам да го търся- на прозореца в банята, на терасата, в градината. Все си мисля, че отнякъде ще се покаже нашето бяло пухче- игриво и закачливо и, че ще дойде пак при мен и ще демонстрира гордо пухкавата си бяла опашка. Само, че него го няма...
Мъжът ми каза, че Снежко ще ни прати отнякъде сигнал, за да не тъгуваме за него... На следващия ден, след като той почина, видях съвсем случайно една картина с красив бял гълъб, а малко по- късно, на гости на едни приятели видях на двора им няколко бели котенца. Сигурно Снежко ни дава сигнал, че е горе и ни вижда и, че не иска да го забравим.
Никога няма да те забравя- пухкаво, прекрасно и игриво, мило коте. Винаги ще те обичам.
Деси
|
| преди: 9 години, 9 месеца hash: 06ff1bb8fa |
|
25. Мойто коте го отровиха вчера имам чувството че сърцето ми си отиде с него името му е чона горкото идваше гушеше ме непрекъснсто до мен нямате си на претстава отивам в тоалетната той отзад гърнето до мен спеше на топло на гардеробчето от горе е пух и вечер скачаше и идваше да ме гушка не мог да обясня болката ми горе гардеробчето празно чона е няма
|
| преди: 9 години, 4 месеца hash: 12b5270e51 |
|
26. Моето първо куче почина вчера , немога да повярвам .. Нашите от вчера ми приказват да ми вземат ново куче , но аз не искам защото както казваш не е същото и ти е съвестно , че все едно ново куче или коте , ще заеме мястото на твоя починал любимец .. Незнам немога да го проумея , как тичаше след мен как разбираше като човек и как гледаше като човек , а сега я няма :( Незнам какво , ще правя за напред :( :(
|
...
| преди: 9 години, 4 месеца hash: a2f5ac274e |
|
27. Знаеш ли, търся такива истории, за да се почувствам по-добре, за да си кажа, че и на други се е случвало и отидох в този сайт...
Котката ми почина днес на 28. 8 Тя беше порода регдол, нещо като персийка, но аз я намирах за много по-различна и красива. Тя ми беше всичко. Най-добрата ми приятелка, дъщеря, коте, моето всичко. Учех уроците си с нея, обличах я понякога и я снимах, беше много забавна, лягаше на леглото и позираше. Всичките и качества бяха невероятни, сега ако почна да ги изреждам много дълго ще стане... Цял ден плачех, говорех си сама, макар и на публични места в центъра и парка. Тя беше на две години. Сутринта към осем часа баба ми е станала да я нахрани (аз спя до дванадесет часа или дори по-дълго, тъй като си лягам много късно) Не я е намерила. Инстинктивно е погледнала през терасата и... намерила я е долу. Сега не съм в моя апартамент, а в този на баба ми и при нея може да се падне от кухнята, хола и тераса в спалнята. Извикала е дядо ми и са я откарали. Починала е в клиниката. Била е паднала по глава, не на краката си... Ние сме на дванадесетия етаж. Яд ме е, че не съм станала по-рано, за да я видя и да я спася или да сляза веднага щом е паднала, тогава може би щеше да оживее. Яд ме е, че не позволих да я кастрират, защото се беше разгонила и заради това ходеше навсякъде, ако не беше разгонена щеше просто да си лежи. Мразя и човека, който е отказал да отиде в автобуса (майка ми беше при нас и се върна, заради работата си и естествено взе котката, но шофьорът е казал категорично не) Винаги си казвам, че аз съм виновна, че това стана. Цял ден плаках ли плаках. Най-лошото е, че баба ми е имала котка и тя е паднала също, макар и от кухнята, докато е гонела муха. Но тя е оживяла, даже е била на една година! Но е паднала на краката си. Толкова много ме е яд, не мога и няма да го повярвам и дори да си взема нова котка тя никога не би я заместила! (няма да казвам името) Но се надявам с времето да ми мине. Аз никога няма да я забравя все пак.
Съжалявам за загубата ти.
|
| преди: 8 години, 6 месеца hash: e434f31288 |
|
29. Аз се разделих с моето зайче Жълтурко преди 2 дни. Много ми е тежко... само плача. Гледах го на село. Имах ангажименти трябваше да се върна в града. Остана баба да го гледа. Каза, че сутринта си е ял и пил. Било е 14:00, когато тя се е прибрала и е излязла в 16:00 и го е видяла мъртъв. Баба каза, че са го погребали и ще мога да ходя на гроба му. Цели 3 години... имаме толкова спомени, снимки и видеа... трудно ми е да повярвам, че го няма. Сега ще имам ново зайче, но няма да е като Жълтурко!!
Почивай в мир, Жълтурко! Обичам те и ВИНАГИ ще те обичам!
|
| преди: 8 години, 4 месеца hash: a5ee8969c8 |
|
30. Днес разбрах, че кучето на най-добрата ми приятелка е починало, но тя все още не знае... как да я успокоя когато разбере?? Знам, че много, много, мноооого ще плаче...
МОЛЯ ПОСЪВЕТВАЙТЕ МЕ!!!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
