Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

8.   До 4

Съгласен съм с теб. Повечето хора обръщат прекалено много внимание на неща, който нито могат да попрвят, нито някога ще са проблем за тях, нито нищо ...
Аз на един се опитвах да му обясня, че за мен няма значение, дали Земята е плоска или не, защото това няма да промени нищо в деня ми. Не пътувам в Близкия изток и следователно, не ме интересува какви са им конфликтите. Интересуват ме неща, които са ми полезни. Да си тъпча главата с безмислени факти е загуба на време и на ограничен ментален ресурс (ако вие имате безгранична памет, свръхконцентрация и не ви е проблем, да мислите само и единствено над есенцални проблеми - браво на вас! Останали хора, обаче не са так).
ТУк говоря за глупости от рода на кой с какъв телефон бил, коя група се разпаднала, кой герой умрял в кой сериал, в кое американско градче, едно от 100 000 американски градчета, някой убил 4 ученика с пуша и такива ... Ами съжалявам, ама винаги ще сте объркани и стресирани.

9.   Може би защото са близо доп природата, бе интернет, без ТВ, не са свикнаши на нашия живот.

10.   Извинявай, но може ли да споделиш канала на ютюбъра. Благодаря беше интересно.

11.   Смятам, че коментар3 и разсъжденията му за мравката са много близо до истината.

12.   И в Европа има щастливи, но те не работят в офиси или с клиенти.

13.   Ох, как да не са щастливи?!
От раждането - те нямат родови травми. Те не се раждат в болница, не ги отделят от майката непосредствено след раждането, не ги смучат с вакуум, не ги друсат с упойки, не ги блъскат с ваксини. То сега поема дъх и вече имунната му система обработена химически.
Вместо това жената ражда с близките си жени, или с дула, нормално, а детето не се отделя от майката 40 дни. Някои племена дори не прекъсват пъпната връв през първия ден.
Скоро четох "Семената на изгубеното щастие", авторката прави проучване именно за щастието на едно племе, обаче в Южна Америка. Основна идея в книгата, е че майките от племето носят бебетата си непрекъснато, прикрепени с шал за себе си, до прохождането. След 40 дни на усамотение, майката и бебето продължават нормалния живот. За да може да изпълнява задълженията си, майката прикрепва детето с шал пред гърдите си и ръце й са свободни. Ходи с другите жени за вода, катери се по стръмните пътеки и вярва, че така показва пътя на бебето и как безопасно да се придвижва, как се изпълняват дневните активности. Училището живот е започнало. В такава близост бебето усеща промените в пулса и дишането на майката, усеща как тя реагира, как комуникира с останалите и е един постоянен наблюдател на социума и на начина, по който майката го възприема. Нещо като урок по емоционална интелигентност.
Според авторката тази връзка с майката е семето на щастието.
Да добавим, и че живеят близо до земята, а не на ентия етаж. За човека изобщо не е нормално да живее толкова далече от земята, той има огромна нужда да я докосва, да се заземява. А не да живее в кутия от арматура, омотана в ел.исталация, на микроклимата от климатика си пред тв.
Имат и екологична прясна храна. Няма замразено, няма пестициди, отгледал си храната си. Няма по-полезно от това да се храниш с продукти от родното си място в съответния сезон.
Имат общност. А какво иска човекът? Според пирамидата на Маслоу, потребностите ни са подредени така:
1. Физиологични
2. Сигурност
3. Любов/Принадлежност
4. Уважение, увереност
5. Самоусъвършенстване, себереализиране

Ние градските още на първата потребност не сме удовлетворени. Тъпкани с храна, а организмите ни гладни, с дефицити на витамини и минерали.
После объркани какво е сигурност. За един е да има покрив, за друг и един милион в сметката не дава сигурност. Като цяло ни държат в несигурност, постоянно да сме напрегнати. Ако съзнанието ти е заето да осигурява сигурност, то не преминава към следващата потребност от общност и любов. А, ако единственото ни притеснение беше природата и стихиите й? Дали, нямаше тогава по-лесно да се свързваме?
Любов и принадлежност.
Тук вече съвсем сме се загубили. Тук вече са ни научили, че за да ни приемат трябва да имаме като всички маратонки Адидас и Айфон. Да демонстрираме фалшив стандарт на живот и фалшиво щастие. Другото, истинското като го няма, поне да изглеждаме така за една снимка.
Няма да се спирам на останалите потребности, защото ми идват като следствие от първите 3. Уважение и увереност да достигнем в глад, несигурност и социална самота е... Химера. Но и тук се справяме с имитацията и надуваме Егото, обличаме хубаво комплексите си и отиваме да работим за нови дрехи.

А, за медитацията и йогата, съжалявам, че не са ти импонирали, авторе. Мен те ме спасяват в градската джунгла. Отидох на йога преди 8 години, заради болест и безсилие да се справя със себе си. Чрез медитация спрях цигарите, постигнах мечтаната фигура, излекувах се. Но със сигурност не е за всеки, пък и всички водят навътре в теб. Не знам дали ще ме разбереш, но дали се въртиш на хорото, в мандалата, или като дервиш, дали пееш мантри, медитираш, или просто казваш молитва е едно и също нещо.
Дори грам да не вярваш в нищо, пак не можеш да отречеш една супер повърхностна и очевидна истина - чрез една обикновена молитва, ти изричаш желанията си. А това не е никак малко и не е никак лесно и ти дава яснота и посока къде имаш дефицит и къде трябва да работиш.
Звучи малко странно, но пробвай да питаш неподготвен човек за какво би се помолил, най вероятно няма да чуеш нищо конкретно, а здраве, щастие и световен мир, такива общи понятия. И ще си дадеш сметка, че много лесно живеем увлечени в рутината без конкретни цели. Чрез молитва, визуализация, медитация, каквото искаш, установяваш поне конкретни идеи, какво искаш и си го напомняш редовно. Дори само от тази гледна точка без вяра, пак са полезна практика.

14.   Точно същото си мислех оня ден докато гледах един филм за Куба. Според мен причината е, че повечето сме промити мозъци от капитализма, където е наложено, че вечно трябва да се надпреварваш с някой било то за доходи, коли, жилище, създаване на семейство и т. н Ако изоставаш по някакъв начин едва ли не си заклеймен като неуспешен, а дори и да си успял, винаги ще има някой по - успял, който да те комплексира. Отделно и социалните мрежи и медиите, които пропагандират високия стандарт на елита и това допълнително те смазва и те кара да се чувстваш сякаш постоянно трябва да ги настигаш.
Хората като тези, които описваш, , живеят спокойно, общо взето са бедни, но всички са еднакво бедни и това не създава усещане за малоценност и мозъка им е освободен от това да мислят за пари. Така им остава време да се насладят на нещата, които са естествено заложени у човека, защото каквото и да си говорим човека е просто едно култивирано животно. Има нужда от въздух, слънце, общуване и т. н, а не от затворена градска среда. Аз лично им завиждам и много бих желала да живея като тях.

16.   Преди малко повече от месец ходих до секция по хематология и говорих с една от пациентките - младо момиче, със Таласемия, която е израснала в дом за деца и веднъж в месечно стои седмица, за да и преливат кръв в болницата.
(Пациентите с таласемия имат синдром на Даун- имат забавяне в интелектуалното развитие, не живеят до старост.)
И тя беше много щастлива, а аз си задавах си същите въпроси и се чудих дали осъзнава от колко много живота я е лишил.

Живота на всички много ни е дал и сме свикнали с това и все нещо ни липсва. Ако на някой му липсват парите и модерните удобства - ние ги имаме и не сме чак толкова щастливи.
Аз бих се определила като здрав човек - без сериозни болести и въпреки това не съм винаги щастлива.

Може би истината за щастието не е в това, което ни се натрапва че е. Ако се замислиш целия материализъм който имаме ни е натрапен. И дрехите и телефоните и всичко което ни се рекламира ако не знаехме, че го има щяхме просто да си живеем.

П.с. Наявам се, нямаш против че мнението ми не е свързано точно с племената. Интересен е въпроса който задаваш, просто исках да споделя нещо може би също толкова силно поне за мен което ме провокира да обмислям подобни теми.

17.   До 13

Извинявам се, но някой от тези са пълна глупост.

Номално е, детската съртност да е толкова висока, че ако погледнеш графите за брояtt на починалите хора за годината, децата до 5 година възсат, са третата най-голяма възрастова група, за тези между 80-84 години и 75-79 години. В интерес на истиата, децета под 5 годишна възраст, които са почина са били повече от всички между 4 до 44 години, взети заедно! В предни години, тези номера са били ОЩЕ по-шокиращи.
Ако видиш някой с т.нар детски паралич, този човек е вероятно над 40 годишен, като има и не малко случай на такива, коти с над 30, но след това просто няма, защото ваксинат срещо полио е толкова добра, че случаите са намалели с хиляди пъти, спрямо 80те, а 80те спрямо 60те, са намалели пак с толкова. Майките са се редили на опашки, за да си ваксинират децата.

" То сега поема дъх и вече имунната му система обработена химически."

" Нещо като урок по емоционална интелигентност."

Емоционална интелигнетност НЕ съществува. Съществуват емпатия и "генерала интелигнетност". Затова, считаме че авторите разбиращи "човешкото състояние" са умни, но разби пияндурници, пеещи любовни чалга песни, считаме за глупави, а тотално лишените от емпатия са психопати и ако са малко по-умни, то тогава имаш Сталин и Хитлер.

Ако не беше сегашната медицина, щяха да умират едно на 3 деца, както и една на 20 жени щеше да умре при раждане в живота си. Какво щатие, може да има тогва, не знам ... ама някак си, не мис е вярва да е голямо.

18.   Въпроса би бил, на българина какво му пречи да е щастлив, а не защо тоя и оня бил щастлив. Нарича се оптимизъм. Хората са пизитивни на много места по света, само в Бг са се озверили и само за пари ламтят.

19.   Здравей, авторе! Гледал съм такива филми! Знам как живеят племената, майките как си носят бебетата на "кенгуру" отзад, как мъжете им ходят на лов, къпят се в реката, как пекат риба, дивеч на огъня! Както казаха другите по-горе, на индианците не им трябват материални придобивки, защото не им трябва да пътуват, да се тежкарят с имоти, с коли и с всякаква техника, тъй като за тях е достатъчно да си гледат животни, култури-знаят кое как се гледа, а и нямат шефове над главите си, които постоянно да им възлагат все нови и нови задачи! А ние цивилизованите хора се впрягаме за глупости-мен лично не ме интересува онези прочутите какви и колко неща имат-ами нека ги имат, какво ме интересува! Всеки знае себе си, за какво ми е да се състезавам с тях? Това, което имат, няма да го носят в гробищата, я! Аз съм на този принцип-утре може да ме няма, така че не виждам смисъл да живея живот като този на прочутите-и те не са вечни! Просто всеки трябва да живее с тази максима, а именно, че един ден ще умре и нищо няма да занесе на онзи свят! С всички е така! Тогава какъв е смисълът да трупаш имоти, пари, че ако се разболееш от опасна болест нищо няма да е в състояние да ти помогне! Доказано! А и аз лично не се влияя от каквито и да било сериали и прочие телевизионни шоута-те си вземат парите, пък аз да се стресирам и изнервям заради тях! Хайде, няма нужда! Те ли после ще ми върнат нервите и здравето? Отговорът е ясен! Така че индианците са си много щастливи, че не са в "матрицата"-не им трябва интернет, социални мрежи, телевизия-само да им развалят психиката! Ето и предимството-децата нямат досег с телефони, таблети и компютри още от раждането си-тяхното личностно развитие се усъвършенства с пъти, отколкото това на цивилизованите деца! Защото при тях е точно обратното-майката си е поканила гости и хайде детето оттатък в другата стая с телефона, че да си види тя гостите! Това сме ние-а детето, че не се развива бързо, е отделен въпрос! Започне да играе и после защо изостава в развитието си! Докато индианските деца си играят навън, ходят на лов, не се тагват със снимка, не играят игри-живеят живот-мечта! Така че съм прав!

20.   17, аз винаги съм се чудила защо 13 и мислещите като нея не отидат да живеят в гората или в пещера, да раждат сами или с дула, да се катерят по баира с бебето и т.н. Щастието ще им е в кърпа вързано, а и не е толкова трудно, ако това им е идеалът за живот.

21.   Номер 14: разбира се, по-добре всички да сме овце и да ни налагат, ако ще и насила, да сме еднакви. Ако ще и против волята. Против свободата.
Не се научихте да сте отговорни към вас самите, да потърсите във вас причините за нещастието и неудачията. Все някой друг е виновен. Я съседа, я роднината... Най-вече системата. Това е, защото не цените собствената си индивидуалност, съдите останалите. И като сте обградени от хора като вас, следователно и вие сте подложени на критика. Където и да отидете, ако не промените този начин на мислене, никога няма да бъдете доволни и щастливи, независимо дали имате много или малко. Чуждото яйце винаги изглежда по-хубаво и голямо за този, който от много зяпане по чуждите чинии не вижда какво има в собствената.
Човек, който поставя своето щастие в ръцете на останалите, било то общество или система, никога няма да бъде щастлив. Защото щастието се намира вътре в самия човек, не навън.

22.   Отдалечеността от Бога.

И тук звуча като някакъв проповедник, а съм бивш върлостен атеист. И не говоря за конкретен Бог, а за житейска философия. Осъзнаването и приемането на факта, че не всичко зависи от нас (рибата се е изплъзнала от ръката на човека от племето), че сме тук временно и сме тленни, и фактът, че сме живи е чудо.
Защото на това племе сигурността не идва от реални условия на сигурност, а от сигурността, която вярата дава. Вярата и приемането на слабостта, човешка, обуславя емпатията, съпричастността идва, когато човек приеме своите слабости, както и слабостите на другите, човечността. Ницще, в търсенето на идеала и свръхчовека, заявява: "Бог е мъртъв", "Бог остава мъртъв! И ние го убихме! Как можем да утешим себе си, убийците на убийците? Най-свещеното и могъщо нещо, което светът е притежавал досега, е загубило кръвта си под ножа ни. - Кой ще ни измие от тази кръв? С каква вода можем да се пречистим? Какви свещени игри ще бъдем принудени да измисляме? Не е ли величието на този акт прекалено голямо за нас? Не сме ли принудени сами да станем богове - дори само, за да изглеждаме достойни за тях?". И в търсенето на свръхчовека преживява психически сривове, заболял от сифилис. Какъв парадокс. И Салвадор Дали пише по този повод: "Когато отворих Ницше за първи път, бях силно шокиран. Черно на бяло, той имаше дързостта да твърди: "Бог е мъртъв!" Как! Току-що научих, че Бог не съществува и сега някой ме информира за неговата смърт! Първите ми подозрения възникнаха.". Всъщност, ако четем Библията в по-преносен смисъл, то бихме могли да видим в грехопадението на Адам и Ева, метафора на възможността да се опознае доброто и злото, материалният свят да бъде изучен посредством материята - тялото. Няма да задълбочавам, форматът не го позволява, но аз смятам, че за нашите географски ширини и особености, именно ортодоксалното християнство е най-удачната религия. Самият кръст е метафора на равновесието между вярата (вертикала) и материята (хоризонтала). Защото интелектът има особеност да се развива повече в зони, където е нужен за оцеляването (суров климат и известна трудност за доставяне на храна - имаме нужда от топлина и храна през зимата, не ни е достатъчно да имаме хамак под палмовото дърво). Медитациите пък са по-подходящи в социална система с касти, където липсва възможността да се преминава от каста в каста, номер 13 се е помъчила да адаптира медитациите по свой собствен начин и е включила в молбите си цели, нещо неприсъщо за племената на автора, както и за хората, проповядващи източните религии. Защо "ортодоксалното христянство", защото сме на границата между запада и изтока, и суеверията (мартениците, препишкване на син камък, амулети) са допустими, и с право - това са част от традициите ни, както и работещи психологически начини срещу някои проблеми. Католиците се изповядват, ние се молим на икони и ходим при знахарки, които оправят проблемите (ако са съвестни, както е било едно време в по-малки населени местности) именно чрез психологични похвати, а сега ходим на психотерапевти. И въпреки, че психотерапевтите обясняват и на нас причинно-следствените връзки (ако си разбират от работата, а не са повлияни от десетките негативно действащи похвати и разработки), то вярата в чудото на живота е оставена на заден план, след всичките ТРЯБВА. Трябва да се множим, не защото животът е ценност и създаването на човек е чудо, а защото така трябва, някой да ни погребе, да ни изчисти гроба, да ни помага в старост, да преуспее и косвено да се почувстваме значими, да не сме стари ергени, стари моми, да не каже съседа, да създадем още роби на системата, работна ръка, за да изпълним някаква роля, за да сме полезни... Влизаме във връзки, не защото е чудо две животинки да са щастливи заедно, да се обичат, да се радват и да си споделят, а за да не сме сами, от страх, за да има с кого да се борим с живота (да се БОРИМ с живота), за да не сме стари моми, стари ергени, за да се похвалим, за да спечелим изгода, защото така трябва, за да удовлетворим родителите, за да им създадем внуци, за да сме примерни родители, защото така сме мечтали, за да не си кукаме сами с котки, заради съседите, заради приятел(к)ите, за да ни завиждат, за да не се чувстваме празни, за да ни е по-лесно, защото ни е скучно, за да се грижим за някой, за да се грижат за нас, за да сме идеалната двойка с идеалната сватба и най-красива кола...
И защо ни е електричество, в крайна сметка? Защото е по-удобно.
Защо ни е къща и кола? - защото е по-удобно от обор и магаре, а за къси преходи са измислили (изненада) и колелото.
Защо са ни бижута? - и индианците се кичат с пера, а пауните не се свенят да разперват перата си.
(...)
Защо са ни книгите, музиката, изкуството? - защото извисяват духа.
И пак стигаме до кръста - равновесие между духа и материята.

Единствено загубата на Бога.

23.   Ние сме в капана на парите и цивилизацията.
там няма капан. Там си имат всичко.
Докато ние сме затворници на системата.
живеем за да плащаме сметки.
ония хора живеят за да се нахранят днес.
А ние най-малкото е за да се нахраним.
Предимно работим за да си платим подслона, тоците и водите и прически да си направим, дрехи да си купим. Даже вода си купуваме.
Всичко се купува тука.
Ония там почти нищо не купуват. Не са вързани роби на парите.

24.   Ами не се притесняват, че утре може да ги уволнят и да няма заплта или пък, че икономиката може да се срине и да няма пари за помощи. Те си имат крави и кокошки, по които не ходят измислени болести от хората във властта. Те също така не гледат телевизия, коята да ги депресира и не седят на стол по 9 часа на ден, за да работят в интернет, докато не хванат шипове. Не получават неврози и хронична умора, нито бърнаут, защото храната им не е гмо и в нея няма е-та. От кое да с нещастни? По-скоро си задай въпроса, ние от кое трябва да сме щастливи? Вече на по 20-30 години сме с минимум гастрит, синузит, мигрена, хронична умора, кандидоза в червата, и/или депресия и болки в кръста и мускилите и това е в най-добрия случай. Старите хора казват, че човек се разболява след 60тата си годишнина. Е, вече не е така. Нашето е борба за оцеляване, нон-стоп натрявяния от изгорели газове от боклуци и коли, е-та, химикали и тежки метали от въздуха и борба за пречистване на организма с различни лекарства и помади. От кое да са нещастни тузмеците и от кое по-точно да сме щастливи ние? Вече не може и да отглеждаме животни на село, заради европейските директиви е много скъпо да осигуриш условия. Омръзна ми да изреждам, всички сме нясно и без това. Това е един социум, в който всички сме принудени да живеем, въпреки че не ни харесва. Няма къде да отидем.

25.   От това, което споделяш ми направи впечатление, че дори и най-възрастните виждат чудесно, четат без очила. Ами здрави са тези хора. Просто са здрави. А са здрави, защото живеят така, както по начало ни е било отредено предполагам, близо до природата. Все пак сме част от тази природа, но сме се откъснали. Вървим срещу себе си. И аз съм попадала на статии за подобни племена, не знаят какво е кариес, не знаят какво е рак. Когато процесите в организма ти протичат правилно, изпитваш дори и безпричинно щастие и лекота. Обратно - дори и без официално открито заболяване, може да чувстваш раздразнение, умора, апатия.. само да кажем, защото имаш дефицити в организма, вследствие на лошо хранене примерно. Цялостно сме сбъркани тук в цивилизацията, направо не е за говорене, във всяко едно отношение. Но няма оправия при нас. Твърде сме се отдалечили. Аз не че имах какво да кажа съществено, искам само да поздравя автора и коментиралите. Просто много ми харесаха темата и коментарите към нея.

26.   Прочети "Жените на Варшава" от Георги Марков и ще ти стане ясно какво е това щастие.

27.   Ако не знаеш какво е смартфон не си тъжен, че го нямаш.

29.   Щастливи са защото не използват социалните мрежи. От фейсбук и инстаграм хората са станали адски фалшиви. Гледат някоя известна личност и започват да я копират едно към едно, никой не е себе си. Деактивирай си социалните мрежи за един месец и ми пиши. ;)

30.   А аз ще ти дам друга теория.
Ти казваш, че били бедни, ама аз ти казвам, че не са бедни.
Първо - има земи, на които живея и на километри няма хора от тях.
Второ - това са плодородни земи, къдеот има много пловдове (да речем, че си гледат, защо дивите варианти на повечето неща, които приемаме за даденост, са много малко и трудно ще издържат популация, която не мигрира), където им е разрешен лова, където имат и с какво да ловуват.
Трето - имат материалите и знание, да си строят къщи, да се отопляват, да си запазват хранта.
Четвърто - не бъзрат за никъде. Няма защо.

При изобилие на ресурси и малка популация, не е трудно, да сме задоволени и щастливи. Нещастието идва от липса. Говориш за псевдо богати и прочие, но нека ти каза, за истински богати хора, които познавам.

Но какво остава за другите - нямат жилища, защото жилищата са на родителите им, а ако са 2-3 деца, това озачава, че никога няма да има жилище, освен ако не си скъсат задника от бачкане. Нямат си неизчерпаем източник на пловове, месо, кожи и приче, дето е лесно достъпен.

Познавам семсйтво, дето живее така. Дядото направил пари, а сега едни земи се отдават под наем, едни фондове носят пари всяка година, никой за никъде не бърза и всичко е само лакрос, голф и вино, като някой прави напъни, да става "бизнесмен", за да се пробва, да постигне нещо със семейнто богатство и така, аз се запознах с човек, който от 16 годишен е бил в университет, няма ден трудов стаж, преди да седне в борда на директорите, на компания, която баща му е финансирал и като заприказва, все едно нкой разкава приказка, а не неща от живота. Не че нещо, ама пича няма грам представа, как живеем ... всички останали.
Ако аз имах плодородна земя, книги, цветущо здраве, компания, красива жена, вино, добри приятели и въмзможността, всичко това да го задържа, без да си давам зор - ами кажи ги къде живеят тея и приемт ли членове. Другият вариант е да стана зет на ония богат заплес, дето си мисли, че всички си купуват костюм от шивача ...

31.   29, така е сега една селянка на работата учи танци и веднага да заснела танцът и да го качи в мрежата. Баба й от Делиормана само клипчета е качвала!

32.   Щастливи са, защото не познават алчността и егоизма! Какво му трябва на човек, да има какво да яде, да има покрив над главата, да има семейство и нищо повече. Белите хора ползват само 1/10 от храната, всичко друго се изхвърля, това ли е "високият" стандарт?

33.   Човек, за да е щастлив не трябва да мисли Защо е щастлив. Започне ли да мисли вече не е щастлив.