 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
За оплакването
преди: 5 години, 15 дни, прочетена 1137 пъти
Здравейте! Замислих се по една тема, която от доста време ме тормози. Темата за оплакването! Доста хора се възмущават, че други хора вечно се оплакват и правят на жертви едва ли не и сякаш това е нещо много лошо. Един вид дори малко да се оплачеш излиза, че си слабохарактерен, че си жертва и т. н. Дори като се погледнат историите в този сайт са главно за оплакване, хората имат нужда да споделят, да чуят мнение на други хора, в което няма нищо лошо, даже това е добро. Но правило ли ви в впечатление как все едно се изисква да си вечно силен, вечно всичко да ти е наред, вечно да си победител и тем подобни глупости. Дори тук в този сайт съм забелязала ако някой се оплаче как се нахвърлят хората върху него, съдят го, защо си такъв, жертва, стегни се, яд ги е. Защо питам аз? Според мен истината е че повечето хора си имат много повече проблеми и се чувстват несигурни в себе си, а не са някакви вечни победители, дето всичко в живота им се подрежда от само себе си. Питам защо се изгради тая фасада на "всичко ми е наред" за пред обществото, а хората вътрешно умират от болка. Защо? За да оцеляваме за сметка на това да изглеждаме много силни пред другите ли? Защо когато човек си позволи да се оплаче, защото наистина му е зле всички му се нахвърлят като зверове и го изкарват жертва. Все едно е длъжен да търпи цялата тая помия която се случва в целия свят и дори да не се оплаче. Нали като се оплачеш и признаем, че има проблем тогава започваш да мислиш за разрешението на тоя проблем. Значи ако не се оплакваме от нищо, ще си седим и ще си търпим това което се случва безроптно и ще си мислим, че проблема е в нас, които не сме могли да се впишем. Защо всички се опитват да изкарват имидж на всесилни пред обществото, когато вътрешно са разрушени? Или може би това общество не иска да си види дефицитите и затова е по-лесно на снимка да сме красиви усмихнати уж всичко ни е наред. Ами на мене не ми е било наред никога, да живяла съм средностатистическите изисквания за живот и честно казано съм се чувствала все едно да го отметна тоя живот, че съм го живяла и това е. Е това ли е според вас? Аз не се имам за силнохарактерна, за стара душа и не знам си какво, даже в повечето случаи съм се чувствала слаба. Но като излезеш от къщи и отидеш в обществото всеки очаква от теб всичко да ти е ок, да не се оплакваш, да си силен, да понасяш всичко, да си ок с всичко, това ли е цената която трябва да платиш за да си жив?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 14 дни hash: 922de97568 |
|
1. Да, абсолютно съм съгласен и аз съм го забелязал. Тъпото е, че като се оплакваш, има недоволни, а като се хвалиш, пък ти завиждат и пак се озлобяват.
Нормално е да има нещо, което те дразни и да се оплакваш. Не може всичко и винаги да ти харесва и това не означава, че си слаб. Разбира се, все пак да е в рамките на нормалното, защото има хора, които наистина само мрънкат и са прекалено негативни, че чак те натоварват. Както има и такива, които пък прекалено много се хвалят, което също е дразнещо.
|
| преди: 5 години, 14 дни hash: 574ec94daf |
|
2. "Мизерията обича компанията," както казват англичаните или: "misery loves company." И има защо. Като споделяш с някого за проблемите си, като получаваш емоционална подкрепа и разбиране от тях - ти олеква. Тези проблеми не ги мислиш толкова и ще си по-способна да ги разрешиш с по-рационален подход по-късно. Колкото и да е стигматизирано оплакването на обществено ниво, има положителни ефекти от него, ОСОБЕНО в случаите където подкрепата е взаимна. Днес ще си сдухана ти, утре аз - и като изпитваме емпатия един към друг, това логично ще доведе до сплотяване и още по-здраво приятелство.
Да, ама има и друга страна - където човек постоянно се оплаква, за всичко. Днес ги срещаш и имат проблем. Утре ги срещаш пак - друго пък ги мъчи. Такива хора бързо се превръщат в бреме. Ще ти подложа рамо един път, два пъти, няма проблем, но ако трябва да го правя постоянно? Ако ми скапваш настроението всеки път като се виждаме? Е, тогава ще ме прощаваш, но ще си намирам други неща за вършене, и по-весела компания с която да си прекарам свободното време.
|
| преди: 5 години, 14 дни hash: e9db4c7b61 |
|
3. Мога само да ти кажа как аз размишлявам за оплакването.
Има хора, които много мрънкат, но не спират да опитват различни начини за справяне с проблема. Ето това са типажите, които мога да слушам с часове да се оплакват, че им е трудно и са изнервени/наранени. Те ще изпаднат в една дълбока емоционална криза, но няма да си оставят магарето в калта. Просто си изливат чувствата, след което продължават напред. Евала, пичове! Не ме дразнят и онези хора, които си мрънкат, но същевременно са настроени положително. Нещо като- " Оф, омръзна ми от тази колежка, само се заяжда, но сигурно в момента нещо не е на кеф и до няколко дни всичко ще е наред". Такива хора си изразяват емоцията, но не мислят най-лошото. Евала и на вас, пичове! В сайта повечето хора просто са стигнали предела на силите си. Тяхното не е мрънкане, тяхното е клони към безнадеждност. Те не се оплакват, те имат нужда да чуят странична гледна точка за да се съвземат и да оправят живота си. Дават излишна информация, която считат за важна, но не го правят нарочно. Хората стигнали предела не са мрънкалници, те са наранени, те са хора и в момента наистина са объркани.
Ама някой да ми се разхожда като многострадална Геновева и да не чуваш нищо друго да излиза от устата му, не мерси.
|
| преди: 5 години, 14 дни hash: 6375993ff2 |
|
4. По-съгласна не мога да бъда! Не сме роботи, изпитваме чувства, и не всички от тях за щастливи. Трябва да се научим да приемаме чувствата си и тези на околните, защото няма нищо срамно в това да не си перфектен, и не винаги да си щастлив. Нека дам един много пресен пример: споделяш чувствата си с някого, очакваш той да те изслуша и разбере, ала от негова страна какво получаваш? "Я не се филмирай, хората какви други проблеми имат, някои не могат да виждат, ходят, а ти..." Е кажете ми сега - като и някой друг има проблеми, това значи ли, че не мога да изпитвам човешки чувства и да се смятам за виновна, че уж съм "неблагодарна"? Това се случва твърде често и при мотиваторите - казват, че животът ни е перфектен и че трябва да ценим ВСИЧКО, защото то ни учи. Ми не, животът не е перфектен и всеки си има и хубави, и лоши моменти. Някои неща ни учат, други - не. Реализмът е в пъти по-ефективен от позитивизма, така че приемайте своите и чуждите чувства!
|
| преди: 5 години, 14 дни hash: 922de97568 |
|
5. Знаеш ли, от известно време чета за медитацията и източните философии. Там се акцентира точно на това. Не трябва да се съдим, че изпитваме това или онова чувство, а напротив - трябва да разберем, че сме живи същества, че това ни е присъщо и да ги приемем. Това е точно обратното на западната филсофия - стегни се, от теб зависи и ти контролираш всичко. Контролираш, ама не с противопоставяне - така само влошаваш нещата. Точно обратното - с приемане и осъзнаване. Източната философия не е напрягаща и изискваща като западната. Неслучайно западната ражда само депресии.
Няма лошо и добро, няма лоши и добри мисли. Да не се опитваме да контролираме мислите, чувствата и емоциите си, а само да ги осъзнаваме. Че каквото и да минава през ума, не трябва да се идентифицираме с него, а само да го наблюдаваме. Ефекта от това нещо е, че токсичните чувства изчезват, а позитивните растат.
|
...
| преди: 5 години, 14 дни hash: 06e184e07c |
|
6. Тези, дето се оплакват от колеги и колежки са ми най-токсични. Или пък от роднините си примерно... Ужас! Да си намерят половинка в живота, ако нямат, и да ги говорят тези неща на него/нея.
|
| преди: 5 години, 14 дни hash: 6375993ff2 |
|
7. От номер 4 към номер 5:
Съгласна, говорех точно за западните философии. Източните безпорно са по-полезни.
|
| преди: 5 години, 14 дни hash: 6375993ff2 |
|
8. Между другото, (отново номер 4) какво мислите за израза "Няма добри и лоши неща. Всичко е в главата ни"? Бих казала, че е относително - за някои неща наистина може да се погледне от друг ъгъл, но други са очевадни и няма как да кажем, че са хубави (отново вметвам, че нищо не е перфектно и ние сме хора, а не роботи, които постоянно трябва да са щастливи).
|
| преди: 5 години, 14 дни hash: 4b015c7af5 |
|
9. Не съм съгласна с теб. Дълги години приятелите ми ме ползваха за кошче за душевни отпадъци, а когато имах нужда от изслушване и подкрепа насреща нямаше никой. И си плащах за да ходя на психоаналитик, когато имам нужда. И вече ако някой ме ползва за подобно кошче директно му казвам да отиде на психоаналитик, но не отиват, защото е лесно да товариш другите, но да не дадеш и един лев за разрешаване на проблемите си. Когато се видя с приятели искам да си изкараме добре, да поговорим за прочетена книга или филм, а не да нищим клюки или да ми се оплакват непрекъснато. Ако беше двустранен процес и имаше кой да ме чуе, когато на мен ми е зле - чудесно. Но няма.
|
| преди: 5 години, 13 дни hash: d4c664abac |
|
10. Авторке.. Да подчертая.. аз не се правя на жертва, нито се оплаквам, ноо когато изпаднах в един период, в който още съм и се разболях, ами познай! Аз нямам нито един приятел или приятелка. Всичко се изпари. Когато започнаха болниците, лекарствата, какво ли не и финансовите проблеми, всичко около мен изчезна, а аз не съм искала пари на никой, но просто не бях добре вече и не съм и сега, не мога да сложа маската и да играя роля, когато съм пред припадане.. И ето - няма никой. Това е ужасно чувство на самота! Нищо не можем да даваме вече, не можем да сме там за другите, когато са на дъното, искаме само са получаваме, да взимаме и захвърляме хората, когато преживяват нещо и вече не ни кефят.
Съмнявам се да има приятели вече.
|
...
| преди: 5 години, 13 дни hash: a6660ded6c |
|
11. Защото оплакването е натоварване на другите хора с твоите проблеми. Никой не ти е длъжен , за да го натоварваш с негативна енергия. Оплаквай се на родителите си, на близките си. Ходи на психолог. Или просто помисли къде е проблемът и как да го решиш. Решението на проблема е важното. С оплакване няма да се реши. Само изкарваш негативната си енергия и я прехвърляш на другите хора . Е, на никой не му е приятно това.
|
| преди: 5 години, 13 дни hash: f3c079b0e8 |
|
12. Ти смесваш нещата. Всеки има проблеми, но типично за българина да те срещне и да започне да те натоварва и разказва всичко. Това е проблема и, че масово се мрънка.
|
| преди: 5 години, 12 дни hash: aa8d3863c4 |
|
13. Авторке, точно тази тема и аз я мисля от дълго и съм я дискутирал доста с майка ми и един близък човек. Съгласен съм с теб и моите наблюдения са следните. Пресен случай давам, как една приятелка примерно от известно време наистина преживява трудности и аз неведнъж говорих с нея просто да сподели какво се случва. Тя по същите причини споменати от теб не иска и така държи тези емоции в себе си и доколкото виждам дори вече започна да се отдръпва от мен. Мисълта ми е, че тук всички могат да дадат сродни примери. Намесвам и коментара на 5 за източната философия. Тя се основава на природата, а се досещаме какво става когато човек бяга от природата си. Та така е и с хората около мен, много много тъжно ми е да го кажа но повечето хора си ставаме "чужд сред свои", останалото е лицемерие.
|
| преди: 5 години, 12 дни hash: 92ba8cc62e |
|
14. Оплакванията в този сайт се свеждат до "мъжете са боклуци", "мразя държавата", "оная ме заряза", "мрън-мрън отивам в чужбина". Малкото реално тежки случаи имат различни коментари. Имаше дете, момиче на 15 май, което е тормозено от две гаменчета, които я заплашват с инзасилване. Коментиращите изказаха съболезнования, един дори искаше да знае къде да намери тези помиярчета. Имаше човек от Варна, който се оплакваша как някакви говеда ги тормозели и нападнали баща му. Един от коментиращите предложи да ги наритат заедно. Има история, в която човекът се мъчи с депресия и мисли за самоубийство. Съчувствие има немалко и там.
Ако ти искаш да съчувстваш на някакъв мухъл, който само мрази "таа държаа" и милее за "бай Тошоуу" време, аз не ща.
|
| преди: 5 години, 12 дни hash: 25297e9c98 |
|
15. Аз не разбирам крещятата нужда на хората, да говорят непрестанно, без да имат какво да кажат...
|
...
| преди: 5 години, 9 дни hash: d621db607f |
|
16. Авторката съм.Тук не става въпрос за оплакване тип хора ръсещи негативизъм и омраза нон стоп или тези дето се преструват на вечните жертви и нямат какво друго да кажат , а само се оплакват дори да няма за какво.Става въпрос когато наистина имаш проблем и не се чувстваш добре да може да си го кажеш без притеснение, да споделиш , а не да се правиш винаги на всичко ми е наред и да градиш някаква външна фасада на прекрасен живот.
До номер 9 - Разбирам те напълно и аз съм имала такава приятелка, която освен да се оплаква , друго не знаеше.Не става въпрос в темата за такива хора, от такива трябва да бягаш.При твоята не знам как е било, но моята е нямала реални проблеми, а някакви дребни измислени случки ги раздухваше все едно са големите трагедии.
До номер 13- Мисля, че ме разбра най-добре, защото и аз съм била тип като тази твоя приятелка, която е научена да държи всичко в себе си и именно затова се замислих по тази тема, че човек когато има нужда трябва да се оплаче и да поиска помощ а не да се крие и да се прави, че всичко му е наред.
До номер 10 - Съжалявам за това, което ти се е случило и дано се оправиш.За съжаление тук пак се получава, че хората искат да са с теб само когато си добре и всичко ти е ок, а като реално имаш нужда никой не иска да се натоварва.Жалко но факт.
Пак казвам не става дума за тия хора, които вечно се оплакват и натоварват другите и винаги са зле и жертви.Това е другата крайност, просто за това да можеш да си признаваш, че не винаги си ок, не винаги всичко ти е наред и да опиташ да преминеш през тия периоди по по-спокоен начин, а не винаги да се очаква от теб да си на линия и готов да се справи с висчко.Мерси за отговорите!
|
| преди: 5 години, 6 дни hash: 43554e9075 |
|
17. Какво ще постигнеш като се оплакваш?
1. На себе си няма да помогнеш.
2. Ще натъжиш приятелите си със страданието си.
3. Ще зарадваш враговете си.
Само кретените се оплакват. Който има ум в главата, не ходи да препикава наляво и надясно, а се хваща и си оправя проблемите. Никой не обича слабохарактерни мрънкалници.
|
| преди: 5 години, 5 дни hash: e661f9789f |
|
18. Да се „правиш на жертва“ не е просто оплакване, а влизане в роля на вечен страдалец или вечно недоволен, което наистина си е дразнещо.
Оплакването е нещо нормално, всеки си има дертове и проблеми. И всеки изпитва нужда да сподели.
Ако някой прекалява с оплакванията, просто ще „изгони“ някои хора от себе си.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
