Не ставам за нищо и за никого - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (127318)
 Любов и изневяра (31342)
 Секс и интимност (14918)
 Тинейджърски (22181)
 Семейство (6975)
 Здраве (9977)
 Спорт и красота (4836)
 На работното място (3572)
 Образование (7571)
 В чужбина (1762)
 Наркотици и алкохол (1144)
 Измислени истории (806)
 Проза, литература (1848)
 Други (20228)
 Избор на редактора (158)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

 

  

Споделена история от Други

Не ставам за нищо и за никого
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1245 пъти
Момиче съм на 23 години, без приятели, без гадже, сама. Отраснах в бедно семейство, с властна майка и баща под чехъл. Бях хокана и предавана, но силния ми характер ме накара да стана егоист, да изключвам чуствата си и да отблъсквам хората за да не ме наранят в бъдеще. Като малка не ме пускаха да играя с други деца. Научих се да страня от тях, виждах ги като заплаха. Живеех в свой собствен свят, където всички ме обичаха такава каквато съм. Уви! Станах ученичка, сблъсках се с общността, уж намерих приятели, но те станаха използвачи и ме предадоха. За пореден път. Станах аутсайдерът. Бях в тийн, малко ми оставаше да сложа край на живота си, но наивността и самовлюбеността ме спряха. Лекувах се с музика и бягства от реалността. Пораснах и си останах егоист, неспособна да общува, страхуваща се от социални контакти и сближаване. Усмивката на лицето ми и ведростта, която излъчва са просто маска. Зад нея се крие един наранен човек, неспособен да общува но копнееш за близост с друго човешко същество. Нищо не става от мен, в работата не ми върви, заради социална фобия и неспособност за общуване ме е страх да се запиша да уча това, което искам. Силно самостоятелна съм и трудно бих свикнала да живея отново с хора под един покрив. Родителите ми се изнесоха насело, останах сама в квартирата, оправям се някак си. Имам кола, която разсейсва инак скучният ми самотен живот. Пътувам, но сама. Гледам хората все с приятели или влюбени, а аз - аутсайдерът. Способна съм да обичам, но не съм способна да показвам чувствата си. Осъзнавам, но не мога да се променя. И ме боли! Боли ме да се влюбвам тайно и несподелено, когато другата страна ми обръща гръб и дори незнае за моето съществуване. Боли ме това да е поредното лято, поредният месец и ден който няма да споделя с някого. Голяма съм, всеки вече е поел по своя живот с някого, но не и аз. Кретам си сама, нали съм все още здрава, утешавам се. Но ме боли. Липсва ми близостта, приятелството, споделеността, шегите, пътешествията, забавлениеята с дружината. Но явно съм прокълната и никога няма да ги изпитам. Човек винаги иска това що няма - имаше една такава приказка. Излях си мъката, макар и писменно. Не се чувствам по-добре, въпреки очакванията. Отново следва да изляза сама нанякъде, поредният крачеш забързано човек с решителност. Но никой няма да знае накъде отивам дори и аз самата. Движа се без посока, ден за ден. Прехвърлям ангажимент след ангажимет, докато не свършват и след това отново оставам сама с мислите си, опасни. Понякога си мисля да се напия и да скоча отнякъде с колата - родителите ще ме преживеят някак си, на никой друг няма да липсвам. Което е жалко, но се спирам. Жал ми е за колата, толкова труд и финанси вложих в нея, само за да я превърна в свой ковчек - не мисля. Прекалено самовлюбена съм да се самоубия и това ми тежи. Съжалявам, ако съм развалила деня на някого, просто реших да напиша няколко реда от сърце и душа. А сега следва да изляза, отново сама, без приятели, без човек, който да ме обича и да ме търси, просто сама сред тълпите.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 4 години, 10 месеца
hash: 1409f0f76a
гласове:
1 2 3 4 5
  (313149 гласа)

1.   Адски много си приличаме. Мила, потърси помощ, не е срамно. Нека психиатър ти изпише успокоителни или антидепресанти. Това е краен вариант, но още по-краен е да посегнеш на живота си. Колкото повече мислим и разсъждаваме над живота, толкова той е по-гаден. Намери сила вътре в себе си. Трудно е, но ти ще успееш. Споделяш ни - това е крачка напред. Опитай! Поне ще знаеш, че си направила всичко възможно.
Много хора изпадат в дупка, в депресия в това стресирано време. Не си единствена. Гледай да се фокусираш над това което имаш - колкото толкова. Успех!

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: c25f05a5f8
гласове:
1 2 3 4 5
  (258716 гласа)

2.   Ако стоиш и чакаш щастието само да те намери, едва ли ще стане. Работи активно за изпълнението на целите си. Завържи ниво приятелство, когато си харесаш някого, отиди и му кажи. Никой няма да се погрижи за твоите мечти, освен ти самата. Затова спри да се самосъжаляваш и започни да действаш. Не чакай наготово като някоя принцеса, защото това само може да влоши нещата.

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: 97873288e1
гласове:
1 2 3 4 5
  (205505 гласа)

4.   2, аз пък точно, когато спрях да го търся, се появи. Щастието не е да отидеш от т. А до т. Б, а да разбереш, че няма нужда да ходиш където и да било, защото можеш да го имаш във всяка точка.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 10 месеца
hash: c62a1c92be
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

5.   Първо спри да се обиждаш сама и да се самосъжаляваш. Приеми се каквато си и се обичай и уважавай. И не се наричай сама аутсайдер и егоист. Не, ти не си такава, защото се справяш с живота сама и копнееш за взаимност. Твоите родители са искали да те предпазят от лоши хора, малко са попрекалили само. Но е добре че се пазиш и не е доверяваш на всеки . Така се предпазваш от нараняване. За изразяване на чувствата е лесно-чети поезия, може да използваш някое стихотворение или песен. За ученето може да се запишеш задочно да учиш. А сега има все повече възможности за дистанционно обучение. Следвай мечтите си и се обичай.

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: 6e640a2b54
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

6.   Щастието е да се радваш на обикновени неща, че ги имаш, а които са всъщност твърде луксозни и немислими за много хора по света - здраве, младост, работа, образование, жилище, кола. Щастието е да обичаш себе си, да обичаш живота, защото той наистина е чудо. Тогава, може би, ще се появи някой който да сподели тази любов. Има една красива поговорка - Ако носиш зелено дърво в душата си, навярно ще долети и пойна птица..

 
  ...


...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: f30187ae3f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Изглеждаш умно момиче, мога дс ти предложа да си вземеш куче, ако обичаш. То ще ти даде всичко това, което искаш и ще срещнеш други хора покрай него, аз си взех от приют едно и никой на тоя свят не ме обича повече от Шоко, така се казва моя кафяв приятел. Покрай него се запознах и с едно момиче и сега съм с нея, а бях същия като теб - пълен социопат с фобия от хора. Поздрави.

 
  ... горе^
преди: 4 години, 10 месеца
hash: 2b67c5384f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

9.   Супер много ми хареса как пишеш. Ако можех бих се запознал с теб, само че не може очевидно. Съвсем малко по-голям съм, но все едно аз съм го писал, чак ми стана леко смешно от приликите. Всичко, което описа го правя и аз едно към едно, дори разходките с колата.
И все пак.. Не си отнемай живота. Само на 23 си. В любовта аз не вярвам, но пък може да намериш скоро човек до себе си и приятели, стават и необикновени неша, колкото и да е клиширано.
Инстаграма и фейсбук ебаха майката на младите хора. Непрекъснато сравнение и жажда за по-добър живот от този на другите. Много сме като теб, не си сама.
И мен жените ме харесват, докато не видят, че съм прекалено възпитан и добър, което чак и мен ме дразни.
И аз нямам никакви приятели, само познати вече. Осъзнах, че н никой наистина не му пука. И станах егоист, пазя се и аз от хората, заради десетки предателсва, аз също съм си напълно самодостатъчен. И въпреки това ми писна да се опитвам да съм друг заради другите.
Бъди такава, каквото се харесваш и както се чуестваш добре. Стига с тея съвети за промяна, за да ни обикнат.
Майната им на всички, ако трябва да се правя на друг, за да ме харесват.

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: 5e899015ad
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Можеш да се промениш, защото не описваш черти в характера си, а психологически проблеми на база травми.
Прояви малко смелост и започни да правиш крачки напред. Запиши се да учиш това, което искаш. Нищо, че те е страх. Никой не те задължава да общуваш повече от нужното с колегите, а нужното не е много. Не се крий в миша дупка, не си по-малко от останалите хора. Опитвай се поне да поддържаш разговор, когато някой е започнал такъв с теб. Мисля, че си готова да направиш тези промени. Виж тази тема тука- истинска е. Значи все пак можеш да покажеш емоционалност. Ясно ми е, че го правиш анонимно, но въпреки това е публично. Възможно е да имаш грешна представа за себе си. Ако мислиш, че имаш нужда от постоянно побутване и "тренировки", започни да ходиш на психолог. Ето пример за човек, на когото можеш да споделяш без последствия, защото не ти е приятел. Същевременно ще получаваш странична гледна точка и мотивация при всяко следващо решение. Не е срамно да поискаш помощ, не си длъжна да се мъчиш като грешен дявол в този живот. Казваш, че не си се самоубила от самовлюбеност, но аз мисля, че не си го направила, защото имаш надежда за по-добър живот и искаш да го имаш. Бори се, погрижи се за себе си.

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: 0dec39a477
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Прочети книгите "Щастливей" и "Причината" .

 
  ... горе^
преди: 4 години, 10 месеца
hash: 085ce47e6b
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   И аз съм така момче на 21 без приятели и гадже и имам социална фобия, много ми е трудно да говоря с хора и като цяло съм доста затворен. Не се самоубивай все ще намериш някога приятели и хора, които да искат да са с теб. Ако искаш можем да сме приятели и да си пишем, ако оставиш някакъв коментар с контакт в темата. Само не се самоубивай.

 
  ...

...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: 3e4e23298c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

14.   Това все едно съм го писал аз. Буквално всички неща са 1 към 1 с мен. Знай, че не си сама в това страдание, има много хора в нашето положение. Аз също нямам приятели и често се чувствам самотен и искам просто да имам някого до себе си, с когото да можем да си споделяме как се чувстваме и какво мислим, да се разбираме и подкрепяме..
И аз като теб имам проблем с общуването с хора и имам социална фобия, затворен съм в мой собствен свят. Отдаден съм на метъл музиката и култура от дълги години и това е единствената среда в която се чувствам себе си, сякаш това е моят приятел с когото винаги се разбираме взаимно. Също така играя видео игри и с това забравям за проблемите и се потапям в друга реалност, поне за малко.
Много бих се радвал някак си да се свържем и да се опознаем (но не знам как в този сайт). Винаги съм си мислел, че все някъде ще има някой, който търси същото каквото и аз. Може би ти си моя soulmate.

Момче, 23

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: 973e8607f3
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

15.   Ще те помоля да не говориш и да не мислиш така за себе си. Не като приятел, но дори като непознат ми е неприятно да чета себеуязвителните ти слова. Усещаш как светът е срещу теб и как нямаш никого, но не е така. Ако аз мога да ти дам съчувствие, друг може също. Знам, че си изживяла най-лошото, когато си била най-уязвима. Разбирам те. Никое дете не трябва а живее в страх от семейството си. Но това е минало. Миналото те гради, то те предубеждава, то те наранява. Но не те притежава. Само ти имаш правото да решаваш за себе си, не събития, които отдавна са отминали.

Говориш зле за себе си, но не можеш да прикриеш качествата ти. Пишеш грамотно, много добре при това. Това не е признак на слаб интелект. Осъзнаваш състоянието ти и не го отричаш. Изисква се зрялост и кураж, за да се постигне това. Твърдиш, че не се доверяваш, но търсиш близост. Още не си загубила човещината ти. Казваш, че не си нужна никому, но имаш работа. Работодателят ти не е явно съгласен. Повтаряш тези неща, защото те са ти втълпени от едно болно и тъжно общество, от едно дисфункционално семейство. Но ти не си това, в което средата се е опитала да те превърне. Нямаше да си тук, нямаше да пишеш това, ако беше иначе.

Ако непознат от анонимен форум може да разбере това за теб, то и други могат, ако им дадеш шанс. Знай, че не е нужно всеки опит да е успешен; няма гаранция никога. Но ако изначално не опитаме, никога няма да има успех. Знам, че ако го поискаш, ти ще успееш. Моля те, никога не посягай на себе си, физически или вербално. Умолявам те. Светът има нужда от хора като теб. Хора, които въпреки трудностите в живота са запазили своят човешки облик. Ти си това, което е наред с човечеството, не обратното. Ти си прекрасна. Няма да се извиня за нежелания комплимент. Дори и да не разбереш това сега, един ден ще.

"Щастието в живота ти зависи от качеството на мислите ти. "
- Марк Аврелий
https://www. youtube. com/watch? v=HNo_cafMjAg

 
  ... горе^
преди: 4 години, 10 месеца
hash: b3bc065467
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Препоръчвам ти на Джо Диспенза "Разчупете навика да бъдете себе си"

 
  ...
преди: 4 години, 10 месеца
hash: d547b8ec14
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

17.   Свържи се с професионален психолог. Започни сеанси. Не отлагай! Това със сигурност ще ти помогне. Цялото това състояние произлиза от някаква твоя душевна травма някъде в детството, явно от семейната среда и моделът на възпитание, който са ти налагали. С бавни крачки ще започне промяната, но трябва постоянство. Психологът ще ти даде точно насоки и техники, с които да се справиш с тези травми и вътрешни стопове. Успех!

 
  ...
преди: 4 години, 9 месеца
hash: 47c14c5ee7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

18.   Благодаря! На всички до един коментирали. Темата се изгуби, но ето че днес когато отново се скитам безцелно онлайн случайно я намерих. И изчетох всеки един коментар, някои по няколко пъти. Странно е как онлайн човек понякога получава неочаквано разбиране, дори и в случаите когато не го търси. Знам, написах че споделянето не ме накара да се почувствам по-добре, но да се върна и да прочета мненията определено повдигна духа ми. Сега пак ще изляза без цел, просто на разходка, но с мъничко увереност че някъде там незнайно напълно непознати ме приеха и ми вдъхнаха надежда. Тя умира последна, нали? Надяваме се до последния си дъх. Мислила съм да си осиновя куче, но финансово не съм толкова стабилна. Живея в малък апартамент под наем и не знам дали ще се справя с грижите за животинката, със сигурност искам да и дам всичко и да не я лишавам. Жалко е, че няма как да се свържем с някои от вас които имат желание. Но какво пък, накарахте ме да погледна отстрани нещата и това за мен е повече от достатъчно.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net