Пропилях ли живота си
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1412 пъти
Аз съм млада жена на 28 години и макар че живота е пред мен вече съм на ръба на отчаянието. Напоследък имам чувството, че всичките ми усилия в професионален и образователен план са били просто загуба на време.
Ще започна малко по - отдалеч. Родителите ми са разведени, не съм живяла с нито един от тях и никога не са били до мен. Израснах с леля си, която е стара мома. Тя е добра жена, но доста консервативна и с някак остарели разбирания. В гимназията бях сред отличниците и макар че никак не бях грозна не умеех да общувам с момчетата и така и не се наложих сред популярните деца, бях нещо по средата. Общо взето не помня тийнейджърските години с кой знае какво. Имах две три приятелки движехме заедно и така.
Въпреки че можех да уча всичко, защото всичко ми се отдаваше, и въпреки че работех всяко лято от десети клас, леля нямаше достатъчно пари и специалността и университета си ги избрах според това кое беше най - евтино. А и в семейството нямаме висшисти, хора с някаква кариера и просто нямаше кой да ме насочи. Спрях се на икономика в София. Голяма грешка, моля ви ако някой дванадесетокласник го чете не записвайте икономика никога хаха.
Така заминах там оправях се съвсем сама с работа и учене и между двете неща, и предвид че буквално не бях излизала от родния си град, първите две години минаха ей така. В трети курс нещо стана и като че ли чак тогава успях да се отракам. Започнах да излизам повече, смених няколко гаджета, успях да си позволя няколко пътувания и си намерих работа по специалността. Междувременно изкарах и курс по английски, руски и шофьорски курс. Нещата като че ли вървяха добре, но в последната година, когато трябваше да освободя общежитието изведнъж се оказа, че всичките ми приятелки се изнасят на квартира с гаджетата си, а аз бях сама със заплата от 700 лв чисто и работа, която мразех. Нямах друг избор освен да напусна София, тъй като просто нямаше да мога да се издържам там и заминах съвсем сама за Варна. Винаги ме е влечало натам, а и е близо до Добрич, откъде съм и аз. Отначало ми беше много трудно започнах работа в банка за 600 лв, квартирата беше 250, добре че съм свикнала да пестя. След време получих добра оферта от друга банка и приех. Започнах там и отначало вървеше добре, докато не разбрах че единствения начин за повишение и успех е да спиш с шефа или да правиш мазни четки на регионалната. И двете са неприемливи за мен и затова за мен оставаха най - кофти задачите, нула бонуси и никакво признание. Миналата година ми поставиха много отговорна и мащабна задача, с която се справих успешно и поисках увеличение на заплатата. Отказаха ми изключително грубо. Малко по - късно разбрах, че всички други в офиса взимат с по 300 лв над моята заплата и това преля чашата. Подадох си молбата и щастлива започнах да кроя планове за новата си работа извън банките. И тогава.. Коронавирус. Ето сега стоя вкъщи вече четвърти месец и получавам оферти от рода на 700 лв бруто... за професии като анализатор, счетоводител или нещо ръководно ми казват че съм нямала опит, за работа извън икономиката съм нямала образование и единственото, за което явно според тях ставам е или пак банка, което се зарекох да не приемам, или някаква работа в офис, която може и среднист да върши. Питам се защо учих и полагах толкова усилия в университета, защо четири години се раздавах на работа и изобщо имам ли някакъв шанс за нещо по - добро при това положение? Имам чувството, че пропилях потенциала си с това глупаво икономическо образование и с тази работа в банка. Единственото хубаво нещо в живота ми е, че имам страхотен мъж до себе си, който ме подкрепя и вярва в мен, но аз се чувствам като готованка в момента. Разочарована съм от себе си. Искам да можех да върна времето назад, но уви невъзможно е.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 10 месеца hash: a816375ae8

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   И аз не съм с високо доходна работа, но си обичам работата. За съжаление така са нещата , може да пробваш всичко, срамна работа няма, все ще намериш нещо, което да ти допада. Успех. Тя работата писва все пак. Пък си в чудесна възраст за деца вече.

 

...

преди: 4 години, 10 месеца hash: 7925dfe12c

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Не мисля, че си се провалила , просто кофти момент с короната .Всеки има възходи и спадове . Сега си в спад , но имаш любов и подкрепа.

 

...

преди: 4 години, 10 месеца hash: 5e21019f50

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Аз съм жена на 27 г. В 12 клас отказвах упорито да уча икономика, защото смятах, че всеки втори е икономист. Сега не ме взимат почти никъде на работа, защото нямам икономическо образование. На мен също ми заплащат мизерно, а защото завърших нещо отнесено и напълно неприложимо сега се налага да уча отначало. Също имам мъж до себе си, но също съм ужасена от заплащането в страната като цяло. Сменила съм две работни места до сега и на двете отнощението беше ужасно, работех с много възрастни колеги и взимах 1/3 от тяхната заплата, а работех най-много от всички, защото ми прехвърляха задачите си. Има компании, които плащат добре, но най-често искат немски език, който не се учи лесно, ако в училище не е изучаван системно. И като човек в твоята ситуация съм решила да работя за мизерни пари и да уча немски, с надеждата да се измъкна от мизерното заплащане. Хубаво е че и двете имаме стабилни мъже до себе си. Положението за младите хора в България е доста трудно, а най-лошото е че ни обвиняват, че искаме да не работим, а да ни плащат. Всички мой приятели, които искаха да живеят нормален живот се преместиха в чужбина, където имат други проблеми свързани с етнически търкания, но могат да си позволят да пътуват по света и да не мислят как ще изкарат месеца. Не бива да си разочарована от себе си, защото проблемът не е в теб. Просто сме извадили късата клечка да живеем по тези географски ширини, но границите са отворени и всеки е свободен да направи своя избор. Аз избрах да живея в България и ще се боря със зъби и нокти да се реализирам тук. Моят приятел е на 33 г., с хубаво висше образование и с 8 г стаж по складовете, но на по-зряла възраст му се довериха от стабилна компания и излезе от омагьосания кръг на мизерното заплащане и непреспективната работа. Живея с надеждата, че в България нещата се случват, но просто по - трудно. Надявам се и ти да намериш надежда в думите ми. Коронавирусът също ще влоши нещата през следващите години, влизането на еврото, след това, също ще ни изтегли на ръба на отчаянието , но човек трябва да носи надежда в себе си ако реши на остане в България. На мен единственото, което ми тежи е че ще трябва цял живот да гледам света на картинка, през YouTube, защото за цял живот ще мога да си позволя само една голяма екскурзия някъде в Европа. https://www.youtube.com/watch?v=FZeUJh3fG1A ( като влезе еврото, няма да има неразкопана градинка с картофи :D ) Не се обвинявай, не е в теб проблема!

 

...

горе^

преди: 4 години, 10 месеца hash: 31b0533ca8

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Не можеш да върнеш времето назад, но имаш бъдеще. Когато се чувствам като теб в момента, винаги си казвам, че вероятно имам поне още 40 години живот. Това е ужасно много време, в което аз избирам какво да правя, как да живея и какво да работя. Схващаш ли идеята? Имаш още години пред себе си, не си длъжна да се закотвиш в някоя банка. На твоя място бих започнала работа за пари, а не за престиж или време и бих записала магистратура задочно, за да се преквалифицирам. Погледнато реално, това е инвестиция от около 2 години, но важи за следващите 40. Семестриалните такси надали ще надвишават 400лв, които можеш да спестиш без много фрапиращи лишения, щом не живееш сама. Поговори с приятеля ти, сигурна съм, че ще те подкрепи и ще иска да си щастлива. Повярвай ми, нужна ти е тази глътка свеж въздух. Ако трябва да съм честна, ти и без висше сигурно щеше да работиш за около 700 лева , така че една преквалификация не може да е загуба в твоя случай. Направи промяна, всеки заслужава да се чувства добре.

 

...

преди: 4 години, 10 месеца hash: a93ea5c67e

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Може би съдбата ти дава възможност да обърнеш внимание на личния си живот, да родиш дете.., да научиш чужд език на такова ниво, че дя работиш и с него. Използвай времето за такива неща. Иначе се справяш добре с живота, сериозна, работлива и борбена си. Като се пооправят нещата кандидатствай за работа в чуждестранна фирма. За жалост в българските е така-или трябва да си любовница, роднина или да имаш подкрепа от политическа сила...

 

...