Споделена история от Други |
Асоциалност, презрение, страх
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 668 пъти
Здравейте. Проблемът ми е голям, и от него започват всички проблеми в живота ми. На 26 съм, студентка, уж хубаво и умно момиче, и дотам. Не знам от какво се породи това - лошо или никакво възпитание, социофобия ли е, аутизъм ли е, бавна ли съм, шизофреничка ли съм, и аз незнам. Може би донякъде от това, че електрониката съсипа живота ми. Убедих се в това. Винаги съм била много стеснителна, плаха, с лош характер, начумерена, все едно гледаш Грета Тунберг, дори снимки не обичам да си правя, пък да не говорим да ходя да си купувам дрехи. Най-хубавите ми години заминаха, нито се забавлявах, нито работих, нито имах гаджета или приятелки. Така беше и в Унито. И по тази причина не мога да работя. Поработя някъде, и на втория ден ми казват да напусна. Държа се неадекватно, живея в някакъв свой свят, не говоря изобщо, бъкел дума не мога да обеля, направо си глътвам езика, дори ако срещу мен стоят петгодишни деца. Даже те забелязват неадекватното ми поведение, и почват да ми се смеят. Друг проблем ми е, че не знам как да се държа на ниво, с достойнство, как да се защитавам, да показвам воля, да се налагам. Като видя млади хора, особено жени, тинейджъри, и изпитвам ужас и страх! Това ме принуждава да ходя често до тоалетната. Не мога да говоря ясно, членоразделно, само издавам едни звуци, и речта ми е неразбираема :( А по принцип имам богат речник, защото винаги съм била отличник, чела съм много книги, и общата ми култура е пребогата. Просто започвам да говоря неправилно, веднага ме раз/ират, и на второта минута всички се правят, че не ме виждат, подиграват ме, или ме игнонират - това е навсякъде, дори сред приятелите ми, колкото и да са малко те! Навсякъде! Не е нормално да мразя тинейджъри и жени, и момичета, но какво да правя? Какво ще ме посъветвате за това? Нормално ли е да се страхуваш от тинейджъри и млади хора? И аз искам като тях да се отпусна, да се шегувам, да говоря за общи теми, но не се получава. Винаги съм скована, говоря много тихо, нищо не ми се разбира. А накрая се разстройвам, скарвам със всички, прибирам се у дома, и рева с часове. Просто някак си ги създавам тези конфликти, защото изпитвам панически атаки, сякаш ще се разрева, незнам какво ми говорят, ставам нервна и агресивна, просто не разбирам какво искат от мен. :( Незрялото ми поведение ми пречи, а най-лошото е че всички разбират какъв ми е проблема още на мига, ако ще да са на десет годинки :( От малка съм така, затова и не ходя по социални събития. Чувствам че ще си остана така, без близки и приятели, сама, безработна, и в крайна сметка ще си умра нещастна и алкохолизирана, проядена от кучетата, смачкана, без самочувствие, без да съм видяла нищо от живота. Имам и диагнози депресия, Окр, и тревожност. Не знам за какво да говоря с хората, как да се обърна към тях, направо ми се обръща корема, ако трябва да си отворя устата. Знам, че съм различна, от малка го знаех, не бях като другите, не се вълнувах от техните проблеми, не растях като нормално момиченце, бях доста асоциална с асоциални прояви, не исках да излизам никъде, да се разхождам, да пътувам :( Хората просто не ме интересуват :( Как да отида, където и да било, при условие, че трябва да изляза от вкъщи? А по улицата е пълно с юноши и млади хора, и хубави жени??? Не, наистина не знам как да си отворя устата, какво да кажа. Ако говоря, другите изибщо не ме слушат! Как да погледна човека в очите! Как да поставям другите на мястото им. Истината е, че всички ме презират.
Как да направя така, че да не ме презират хората? Те ме вземат за червей, за лакей, за нищожество, и веднага ме игнонират. Просто ми писна навсякъде където ида, да предизвиквам презрение и присмех. Абсолютно навсякъде ме презират! Дори циганите от улицата! Явно си личи когато някой не е наред, а децата и младите хора са още по-жестоки от другите, когато видят човек, който не е съвсем със всичкия си. Не е нормално да си отворя устата, и винаги да настъпва мълчание. Да не говорим, че гласът ми е ужасен :( Наистина, не ми се разбира какво говоря.
Ще съм ви благодарна, ако ми дадете съвети. Наистина! Хубава седмица!
|
