 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Ужасен човек съм
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 1556 пъти
, Здравейте! Искам да ви разкажа за себе си. Не бих желала да ме съдите, обиждате и да давате съвети от типа на " стегни се в ръце" - аз съм наясно какво трябва да правя, но не мога. Истината е, че като малка бях весело, сладко момиченце. После нещата се промениха. Сама прецакаха живота си и тръгнах срещу себе си. От малка знаех, че това ще се случи, че ще стане така, и развих страх от общуване, от хора. В училище бях аутсайдер, нямах приятели, биеха ме, вадех ниски оценки. Позволявах всеки да се държи както си иска с мен, в резултат, превърнах се в плазмодий без воля, характер, живец. Не растях като останалите момиченца, не се вълнувах от нищо момичешко, дори прическа не мога да си направя. Не умея нищо, не съм работила, имам паник атаки, окр, социофобия, депресия. Окр се изразява в ритуали, които съсипаха живота ми и кожата ми. Целия си живот го прекарах в компютъра. Надебелях, развих кожно заболяване, което ме съсипа. Много съм злобна, нещастна, завиждам, хейтя. Не работя. Никога не съм имала гадже. Не съм се влюбвала. Нямам снимки.
Не знам как да общувам. Като видя човек, и краката ми се разтреперват. Почвам да фъфля, да говоря глупости. Затова и не работя. Слабоумна ли съм, шизо? Нещо като Жокера съм. Хората не ми разбират речта, нищо. Всички ми се подиграват, обиждат, непознати на улицата, също родителите. "Боклук", " отвратително същество", "мързел", " странно нещо", не че не е вярно, аз съм много неориентирана, не познавам живота, но ме боли! И друго - всеки ме презира, още като си отворя устата, и почват да ме презират и игнорират. Защо става така? Никой не ме уважава, никой не ме слуша, когато говоря. Жалка съм. Страх ме е, ще си умра сама, необичайна и нещастна. Сама с болката си. Освен това имам по- малък брат, който е с тежко заболяване. Няма кой да се грижи за него, а аз не мога и за себе си, боя се за нас двамата! Как ще оцеляваме? Всяка сутрин е все по- мъчителна, и ужасна. Не искам да хленча, искам да съм смела, оптимист, весела, но как става това? Искам да съм земна, практична, неограничена, да имам воля. ;
Освен това съм невротик, трудно вървя. Мълча, живея в свой свят ;( Като съм сред хора, се държа неадекватно, и пак мълча. Абе държа се като звяр, като диваче, като дошла от гората. Не мога да се адаптирам към света :( Луда ли съм? Ходила съм на лекари няколко пъти, слагат ми диагнози - тревожност и др. Аз си мисля, че е нещо много по- сериозно. Липсват ми елементарни навици, хигиенни дори. Цял живот до тати и мама, даже те ми избират дрешките. Глезла. Дори не съм стъпвала в магазин, защото ме е срам :) Нямам женственост, никаква. Дебела съм. Понякога правя страшни гримаси. Онзи ден ме изгониха от работа, а беше първият ми работен ден. ;( За нищо не ставам. Не съм се забавлявала, не съм ходила по дискотеки, нямам хобита, цели. Живея като баба :(
Онзи ден отидох да се самоубия. Чувствах се празна, ограбена, пуста. Но ме достраша. Да се убия ли според вас? Или да пробвам с наркотици? Не мога повече, жвсе оо- мъчително ми е, все по - агонизиращо. Съвети?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 7b4cd18f78 |
|
1. Тъжно ми е, че си толкова самотна. Порасваш, но сама. Защо не сподели всичко това с майка си, защо не си приятелка с нея?
Излизай. Стаенето между четири стени убива бавно. И най-веселият човек би се депресирал, ако стои ежедневно у дома.
Нямаш цел. Ами намери поне една. Ппомяната трябва ти да си я направиш, ти трябва да направиш крачка напред.
Имаш ли кученце? Ако нямаш, вземи. Грижитепокрай него ще те накарат да излизаш навън и да свикнеш с живота. А животът е хубав! Просто трябва да излезеш от вас и да го видиш.
Завистта и хейтването идват от неудовлетвореността ти. Когато намериш себе си, ще се успокоиш.
Потърси работа или учи. Прави нещо. Безделието ражда нещастие.
Знаеш си проблемите, запиши ги на едно листче и едно по едно ги отмятай.
Дерзай.
Успех!
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: a558b4431f |
|
2. Не трябва да се самоубиваш. Човешкото тяло е храмът на Бог, дори и да не вярваш в Бог. Да убиеш човек или дори и да се самоубиеш означава да разрушаваш храмът на Бог. Недей! Бог те обича, дори и да ти звучи изтъркано. Ако вярваш или ако някога повярваш в създателя или синът на Бог - Исус, просто се помоли, винаги те чува. Но никога към предмет, винаги директно към Бог.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: cdaea87ed2 |
|
4. Ти ако пробваш с наркотици ще стане още по-зле. Все негативни неща са ти в главата, я обърни малко страницата. Голяма работа като не си ходила и аз си седя повече вкъщи. Прави стъпка по стъпка, първо се научи на елементарни неща, спазвай лична хигиена и почиствай около себе си. Защо нямаш хигиенни навици? Започни от там и винаги си задавай въпроса ,,защо''. Когато не ти харесва нещо, промени го. После започни да тренираш, може и вкъщи. Започни помалко да излизаш на разходка. Може да посетиш и психолог, но не, за да ти дава диагноза, а за да ти помогне да станеш по-социална. Прави малки крачки всеки ден и нещата ще се подобрят.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 6582e636ff |
|
5. Отчасти те разбирам, защото съм тревожна и често получавам паник атаки. Да, имам и диагноза, също и генетическа предразположеност, за която разбрах в последствие. Подобни състояния те докарват на ръба на собствените ти сили. Стигайки тази граница, нямаш много възможности пред себе си. Знам какво е да запънеш краката пред голям магазин и да те гледат странно, когато кажеш, че не можеш да влезеш.
Аз лично започнах терапия при психолог. След това ме препратиха при психиатър, който ми изписа и лекарство. Успоредно с тези двете, започнах сама да си възлагам задачи, предизвикателства и се стремях да се обогатявам по някакъв начин. Сега излизам навън, дори да не ми се излиза. Влизам в магазин, дори тревожността ми да е в своя пик. Приемам различни предложения, дори и да се притеснявам. Тревожността те вкарва в рамка и няма удобен начин да излезеш от нея. Гадно е, правиш го насила. После толкова свикваш да излизаш от зоната си на комфорт, че ти става естествена реакция. Как да ти го кажа? Струваше ми се ужасно тъпо да стоя у нас на пода и да правя упражнения, но не се отказах. Защо? Защото реших, че предпочитам неудобството и мускулната треска пред това да се самосъжалявам. Тренировките дават тонус, оказват и положително влияние върху психиката. Няма лесен начин да се отървеш от състоянието си, трябва да го направиш по трудния- с много работа и много самоконтрол. Когато ми се разтупти сърцето, започвам да говоря много бързо. Научих се да го регулирам, сега внимавам повече, когато стресът вземе превес. Премислям думите си преди да ги изрека и не бързам, защото не ме гонят. Ти имаш проблем. Можеш да се бориш с него или да се откажеш. Борбата ще те доведе до десетки провали, докато достигнеш един успешен опит. Тренирай да говориш, да ходиш, да правиш гримаси. Потърси упражнения за тези неща, в интернет има страшно много такива. Актьорите също се учат да говорят правилно между другото. Не е нещо фатално. Ако моите преживявания ме научиха на нещо, то е че винаги има изход наблизо и ще го стигнеш и без да тичаш. Започни да се лекуваш, чети подходяща литература, прави опити. Няма лесен начин, започвай по трудния. Прогресът изисква активност, няма да се случи докато си пасивна и се оплакваш. Не си ужасен човек, но живееш при ужасни обстоятелства. Можеш да се справиш.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: d65515efed |
|
6. В основата са вашите. Промяната трябва да дойде от теб. Започни с малки неща, като хигиена, да подредиш около теб, излез навън, разходи се, някъде където е по-спокойно, заговори някоя възрастна жена. Питай я нещо, къде е пощата примерно. Надали ще те унижи и обиди. Така с мънички стъпки ще излезеш от това състояние. Започни да спортуваш. Да всеки ден, може да е 20 мин, бързо ходене или тичане. Започни сама да преодоляваш проблема с говоренето, чети на глас, ясно и отчетливо. Тежко е, но с такива обиждащи родители и злобна среда, как да си щастлива и да цъфтиш.
|
...
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 94602f4775 |
|
7. Здравей! Наистина съжалявам за това което ти се е случило. Според мен всичко това се дължи на ниско самочувствие, виж какво не трябва да ти пука какво мислят другите за теб бъди себе си накратко а също така, започни да тренираш във фитнес или бягай във парка излиза със хора и се забавлявай. А откъм проблемите със кожата отиди на лекар той ще ти предпише някво лекарство, ако имаш възможност отиди на някоя вила или на село за известно време сред природата ще се почувстваш по-добре :)
Е надявам се да съм ти помогнал
Успех!
Момче 14г.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 01027d4231 |
|
8. Майка ми от малка все ми повтаряше-хората са лоши. И затова аз никога не очаквам нищо добро то хората. Има и добри хора, но те са малцинство. Затова спри да слушаш какво ще ти кажат хората. Нещо лошо ще е по принцип. Затова и не е истинско. Стегни се, отиди на психолог. Започни да работиш нещо от вкъщи, щом харесваш компютрите. Имай образование и професия, която да работиш без да се срещаш с много хора и си живей своя живот. А къде ся били родителите ти , когато си била малка? Не са ли те защитили от тормоза в училище?
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: b68ed83f2f |
|
9. Не зная как говориш, но пишеш правилно и добре се изразяваш. Може да си потърсиш надомна работа или нещо свързано с писане на текстове - статии, ревюта, преводи, дори просто набор на текст, ако щеш и т.н. Мани го това самоубийство. Наркотиците пък са най-голямата глупост. Започни да работиш по подобряване на себе си. Постави си ниски, лесни цели за начало. Например: сложи си червило, сложи си грим. Клекни 10 пъти вкъщи. След това вдигай левъла - опитай да отидеш на магазин сама и да си избереш тениска. Купи си сладолед и се заговори с продавачката за вкусовете.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 3572fbc9f6 |
|
10. Добре пишеш за чак такова чудовище, даже твърде добре пишеш. Дали да не пропишеш?
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 61140c83d2 |
|
11. Самоубийството не е решение, лекарите също, на теб ти трябва помощ от психолози и ти трябва работа или за да се почувстваш по добре да печелиш пари от това което те кефи да правиш. трябва воля и много търпение, за мен това е тайната на жиовта.
|
...
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 84d086cadd |
|
12. Пробвай съветите на 6,. 9, и 10. Аз мога да ти кажа, че много добре те разбирам. Ужасно, ужасно трудно е, да се чувстваш така сама и объркана. Най-малкото постижение се изплъзва и изглежда нищо пред следващия провал. Нямаш никого, който да слуша и да пита как се чувстваш. Когато се опитваш да обясниш се объркваш в собствените си думи и в тяхната неприязън. Много боли и е трудно, знам. Но можеш да се справиш. Сложи си малки цели и започни да ги постигаш. Да, ти пишеш добре. Може да пишеш за проблемите си. На мен много ми помогна. Просто да пиша как се чувствам. Да следя докъде съм постигнала целите си, нищо че са малки. Върху малките постижения се градят малко по-големи. Най-голямата стъпка, която постигнах беше да си намеря работа. Оттогава близките ми започнаха да гледат на мен като на не съвсем безполезен човек. Макар че другите проблеми останаха. За пръв път се почувствах добре. С парите успях да потърся помощ - психоаналитик. Макар и бавно започнах да разбирам себе си по-добре. Все още се чувствам много зле понякога, но повечето пъти успявам да си напомня, че живота има и добра страна.
От сърце ти пожелавам успех в борбата ти! Моля те, не се отказвай.
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: fb05e41be5 |
|
13. И аз съм така момче на 21 от близо година съм без работа,стоя само вкъщи и нямам приятели. Не излизам и имам проблеми в общуването,нещо като социална фобия.Имам също и депресия от много години.За да се чувстваш по-добре може да излизаш навън на разходка,някъде където няма много хора.Може и да си вземете домашен любимец,аз имам котка вкъщи и е хубаво. Не знам как се излиза от тази ситуацията,но ако искаш остави контакт и можем да бъдем приятели, за да се чувстваш по-добре. Не се опитвай да се самоубиваш може живота ти да се оправи след известно време
|
| преди: 4 години, 10 месеца hash: 98cc59c802 |
|
14. Мила, страдаш, мъчиш се и си мислиш, че самоубийството ще е края на страданията ти. Да, обаче е края на всичко. Така се лишаваш от възможността да доживееш по-добри времена и да си щастлива. Нима искаш цлия ти живот да е мъка? Ще е, ако се лиишиш от шанса за промяна и по-добри дни.
И наркотиците не са решение, то си е само временно бягство.
Направи си списък с прости неща, които да правиш, създай си рутина. като направиш нещо от списъка го задраскай, вярвай ми помага. Почни със утре ще стана в еди колко си часа, ще направя това, това и това. И давай с малко стъпки, не тръгвай с търсенето на работа. Отиди в кварталния магазин и купи хляб например. и какво ако те видят други хора, ако някой те загледа, загледай го и ти, бързо ще се откаже и си карай бавно и спокойно по списъка. Като придобиеш малко увереност тогава и целите ще стават по-големи, Намери си нещо, което обичаш да правиш и намери някоя интернет група да си говориш за него, Там никой не те познава, можеш да се отпуснеш и да бъдеш каквато си. И така докато един ден се почувстваш много по-добре. Тогава сравни сегашното си състояние с това, което си в момента и ще осъзнаеш колко много се радваш, че си си дала този шанс.
|
| преди: 4 години, 9 месеца hash: a5bc967dc0 |
|
15. Според мен, терапията е добро решение.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
