  | 
					
						
  
	
		| 
			
			
			 
			
		 | 
	 
	
		|   | 
	 
	
		
			
				
			    | 
			      Полезно | 
			   
				| 
 Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена   
					 Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.  Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.  | 
			   
							  
		 | 
	 
				
		|   | 
	 
			
	
		| 
			
		
	 | 
 
 
					 | 
					
					  | 
					
	
		| 
		 | 
	 
	
		
						Споделена история от Други  |   
			
			Нуждая се да бъда сам 			
				преди: 5 години, 3 месеца, прочетена 627 пъти
			
			 
			Здравейте!  Мъж на 26 години съм.  Проблемът ми е нежеланието да създавам емоционални взаимоотношение с други хора или изобщо да комуникирам с тях.  Термина,  който ме описва е Шизоиден тип личност.  
 Но тъй като сме хората сме социални същества и следователно сме зависими от другите,  моята необходимост трудно може да се задоволи. Първо трябваше да се разделя със семейството ми,  което е изключително токсично и именно тяхна родителска неадекватност ме направи крайно недоверчив към всички останали хора.  Единственото което ми е останало като спомен от малък е силния страх от родителите ми и постоянното усещане за несигурност. Изнесох се от в къщи,  намерих си квартира, започнах работа, взех пари назаем за да се оправя в началото.  И въпреки че се социализирах до някаква степен,  това имаше негативен ефект върху мен.   
  В опитите си да преодолея проблема си станах силно невротичен. Последваха епизоди на силна тревожност, паник атаки и депресия. Правейки опити да се сближа повече с другите и да им се доверя,  да работят работа в екип,  се съсипвах, всеки път когато споделях по-лични неща се чувствах по-зле. За 1 година психиката ми се срина. Сега искам просто да бъда сам...   
 Като цяло контактите с други хора ми изпиват енергията,  дори и хората да се добронамерени и приятелски настроени.  
 Мечтата ми е да си имам собствено ателие,  да рисувам и да пиша,  да се издържам от творческа работа. Единствена компания,  която бих си позволил е да си взема куче с което да си правя разходка в природата.  
 Целия свят обаче ме кара да чувствам вина за моят начин на живот.  
За всички съм странен или луд.  Да си сам е престъпление!  
 Нямам нужда от съвети,  просто исках да споделя.  :)
			 
		 | 
	 
	
		|   | 
	 
	
		| 
			
		 | 
	 
	
		|   | 
	 
	
		| 
			
		 | 
	 
	
		|   | 
	 
	
		| 
	
			
				
			
		 | 
	 
	|   |  
				
		
			
				
					Коментари | 
					 | 
				 
				
					   Вземи последните коментари по RSS  | 
				 
				
					|   | 
				 
				
					| 
						
					 | 
				 
			 
			
			
			
			 
						 
			
																				
					
																				 
						
							| преди: 5 години, 3 месеца hash: b365129817  | 
							
														
							 | 
						 
					 
					
						
							1.   Аз се чувствам по абсолютно същия начин.  Имам усещането, че не сме много от тази планета...   
Жена 29  
																								
							 | 
						 
					 
					 
					
				
													
					
																				
						
							| преди: 5 години, 3 месеца hash: 0dd6737f04  | 
							
														
							 | 
						 
					 
					
						
							2.   От автора:  
 Съдейки по активността на тази тема,  със сигурност не сме много.  :D 
А вие как се справяте?  
																								
							 | 
						 
					 
					 
					
				
													
					
																				
						
							| преди: 5 години, 3 месеца hash: cc92e3ebb6  | 
							
														
							 | 
						 
					 
					
						
							3.   Има доста хора в това положение,  включително и аз,  жена на 37 г.  Много от хората,  обаче,  се научават как да живеят в такъв свят и да не позволяват това да им влияе.  Родителите ти са направили грешки,  хора са те наранявали,  и цял живот ли мислиш да плащаш това?  Просто го приеми като факт и започни да си градиш живота сам.  Тревожността и депресията идват точно от това,  че живееш в миналото.  Освободи се и продължи напред.  От сегашната ми възраст горчиво съжалявам,  че странях от хората и не допусках да се сближа с никого твърде много,  за да не ме наранят.  С годините самотата много започва да тежи.  Не бъди предубеден към хората,  има много добри,  които направо ще ти осветлят живота.  Ни светлината трябва да дойде първо вътре в теб.  :)  
																								
							 | 
						 
					 
					 
					
				
														
			
		 | 
	 
			
		| 
			
		 | 
	 
		| Коментари очaкващи одобрение: няма  |  
	| ... |  
	
		| 
											
			
				
				
			
			
		 | 
	 
 
  | 
					
					 |