Скоро ще ставам на 18 и не знам кой съм.
преди: 4 години, 10 месеца, прочетена 631 пъти
Свикнал съм да давам съвети,да помагам.
Също и винаги съм бил сериозен в сериозени моменти .
Познавам емпатията и от 7 годишен не се смея например,ако видя как някой пада или да се спъва ,а това кара и големи хора да се смеят.Тоест общо взето си бях добре.
Обаче винаги съм се вживявал в герой от книга филм игра ,каквото и да е с цел да усвоя и извлека философията и най-добрите му характеристики предполагам или просто да се забавлявам добре.
През последните години това зачести и започвам да размишлявам над неща ,повече от колкото трябва.
Например ако гледам филм за много добър човек ,започвам да се чудя какъв съм,кое последното добро нещо ,което съм направил.Важно ли е да съм добър човек?..
И всякакви такива.
И както съм свикнал да давам добри съвети изведнъж усещам изкушението да подхлъзна някой ,в своя полза.Ужасно е.Тази вътрешна борба.
Ако гледам за някой убиец,аз разбирам гледната точка на всеки герой,дори и неговата .Започвам да се чудя до къде бих стигнал и какво бих сторил ,за да защитя близък.Даже понякога в тези моменти се боя от себе си.Друг път ще се почувствам силен.
Влизам в конфронтация с моралът си например,само защото от друга гледна точка ,да му противореча- изглежда правилно.
Може би от осъзнаване на най-различни характери,съм изпуснал от очи собствената си гледна точка за живота.Или не мога да асимилирам всичко правилно.
Ако мога да ви предоставя прост пример -ако имам приятна среща,но съм си в къщи и просто не ми се ходи:
Веднъж бих отишъл с мисълта че ще е забавно и наистина във всички случаи се оказва че съм бил прав.
А понякога ще излъжа ,някой близък ,просто защото не искам да отида,защото в момента си прекарвам добре.
Дразни ме това как мога да бъда студен и да не ме интересува близък човек,с който иначе си прекарвам добре,само заради едното нищо.
Излизам сякаш някакъв използвач.А не мисля такъв.Мога ,но не го правя.
И последен пример-човекът,който проверява тази статия може да я изтрие ,просто защото не му се занимава,може да не му хареса какво пиша или просто може да реши че е безполезна и да я махне без никой да разбере.
А може и да се замисли за това как се чувства писателя и да я сподели.
Идеята ми е че изведнъж отворих врата със всевъзможни пътища за дадени ситуации,и сякаш моите основи на поведение,се срутват...
Ако действията правят човека,а моите са хаутични и произволно,то кой съм??
Забелязах и сякаш търся голяма близост с хората .Не че нямам приятели,но тези мисли няма с кой да ги споделя,понеже другите хора не мислят толкова за тези неща.Някои изобщо.
Наскоро споделих такива мисли,с един близък човек ,който има анорексия ,с цел да му помогна и гласът ми трепереше,понеже за първи път споделям тези неща.Най-после.С някой който може да ме разбере и да ги почувства.
Не мога да занимавам родителите си с тези глупости.
Относно тях ,баща ми имаше проблеми с пиенето,но мисля че ги бях преодолял.
Сигурно искам някой да прояви разбиране.Или се затварям много в себе си.Мислейки за глупости.
А като гледам филм за някоя откачалка ,и и се поставя в позицията и оправдая действията ѝ пред себе си...
Тогава наистина се боя да ми няма нещо :(
Даже се чувствам тъжен .
За хората ,интересуващи се от хороскопа,аз съм водолей..
И се занимавам с изкуство,рисуване ,учейки в професионално училище.
Моля за съвети и за някой друг коментар .
Мерси предварително.