 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Моята история и защо трудно общувам с хората
преди: 4 години, 7 месеца, прочетена 1152 пъти
Добър вечер.
Мъж съм на 26г. и имам големи проблеми с общуването с хората. От малък си бях по-затворен, имах малко приятели, само с тях бях отпуснат и приказлив и трудно завързвах нови приятелства. Не можех да се понасям с повечето си съученици, те бяха доста различни от мен, стоях си сам в ъгъла и говорех само с 3-4 момчета от класа, но много рядко с някой друг. Беше ми писнало и едва чаках да свърши това, защото беше много потискащо.
Когато завърших обаче, контактите ми съвсем се ограничиха - малкото приятели, които имах, вече не бяха в града, лиших се от приказките и с малкото съученици, с които се разбирах. Поради моята затвореност и трудна приспособимост към новото, не се реших да напусна града и да отида да уча, макар че оценките ми бяха само 5 и 6. Чичо ми ме взе на работа в неговата фирма, но поради естеството на работата и там не общувах с никой, или около мен рядко имаше хора и то доста по-големи от мен, с които извън професионалните неща, нямахме какво друго да си кажем. След 2г. смених работата, но отново с такава, в която не се общува с хора...някак си на мен ми е по-спокойно така, макар че душата ми плаче да общува с хора. Но няма с кого. Няма как да завържа нови запознанства, нямам и приятелка. Имаше едно съседско момиче, с което се познавахме от деца и имахме кратка връзка, когато бях 12-ти клас, но след това не е имало нищо.
Самотата ме убива, няма с кого да си поговоря, лятото се нагледах на хора, които излизат навън на групички, а аз все излизах сам и нямаше на кого да се обадя и къде да отида и се лутах безцелно. Нямам никакви приятели, има само 2-ма човека, с които понякога си пишем или си звъним по рождени и именни дни, но това е рядкост и те са далеч. Нямам брат или сестра, нямам братовчеди или приятели наблизо, родителите ми ме мислят за странен и не общуват много с мен също. Превръщам се във все по-асоциален човек, а така ми се иска да има хора, с които мога да говоря, споделям, да излезем на кафе и да се разходим.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 6cc79f7cfa |
|
1. Ако знаеш колко хора сме по същия начин самотни.... Намери си хоби, това ще те спаси от самотата. Моето например е четенето.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 0052afbe5b |
|
2. Замислял ли си се някога, че повечето приятели се оказват използвачи и предатели и често ти губят времето с празни приказки или те използват, като кошче за душевни отпадъци, задвижвани от егоизъм и суета.
Периода ти на усамотение няма да е вечен, защото и той има начало и край, но в тишината ти можеш да чуваш ясно собствения си глас, гласът на Господ и Неговото творение, онова което ангажираните прекалено хора и забързаните пропускат и не могат да се насладят на малките неща в живота...
Един ден ще те срещне партньор в живота, който се нуждае от тих и спокоен пристан като теб и ще искаш да си спомниш за самотата, ама няма...
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 2765e2fc35 |
|
3. Трябва ти евангелска църква. Там младежите са добри и ще ти предложат приятелство. Отлично знам какво ти е. Ще се моля Бог да те избави. Чети Новия Завет братле.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: db0061fcfa |
|
4. И аз съм така но по-зле. С никого не си говоря от класа. А ти поне си имал 4 човека. Не знам дали има избавяне.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 72b2448113 |
|
5. Ане стига сте бутали човека в тия секти.
Има тука в тая държава от стотици години православна църква. Само не ми излизайте с махленски лафове колко крадяли поповете, той човека с вярващите ще си контактува и с Новия Завет.
|
...
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 95ed77d855 |
|
6. По мъдрия начин е да четеш Библията от начало(стария Завет), за да можеш да разбереш новия Завет, чети и размишлявай върху написаното денем и нощем търси истината в нея, защото Господ няма да те подведе, но човек може, както не си застрахован да срещнеш именно в т. н. християнски среди “вълци в овча кожа” те са по опасни и от безбожните.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 462cef93eb |
|
7. Аз съм момиче на твоите години със абсолютно същите проблеми.Разбирам те напълно.Този проблем за мен е нерешим.Лично аз с годините поне съм имала възможността да излизам с големи компании и си мислех че по този начин ще превъзмогна всичко..Да ама не.Опитах се да се социализирам,чрез събирания с големи групи от хора,да изкореня този мой недостатък,но притеснението в мен никога не ме напуска.Моят съвет е да се запишеш някъде на нещо или да станеш доброволец в някоя кампания , за да свикнеш със хората и да се опиташ да разговаряш със тях.Този метод помага на някои хора.На мен нищо не може да ми помогне.Аз поне мога да се похваля ,че имам 2 приятелки,които са до мен.Чрез тях излизам с още някой насам натам,но това въпреки всичко не решава моят проблем.Но ,не си сам , да знаеш.Надявам се да успееш да се социализираш,защото живота без "контакти" става още по сложен.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 78e11a878e |
|
8. Мъж на 31 със същия проблем. И аз още от тийнейджър тръгнах по този път. Разчитах на малко, но истински приятели, но с времето социалния ми кръг съвсем се стесни и вече доближавам момента в който ще остана съвсем сам. Повечето хора не осъзнават, че създават повечето си контакти в училище или университета и след това става супер трудно освен ако не си супер екстровертен човек.
Това което можеш да направиш е да си намериш някакво хоби както са ти препоръчали вече, но не четене/gaming/сериали и т.н. а нещо свързано с излизане навън и общуване с други хора. При мен друго което помогна бе намирането на половинка и социализирането с нейните приятели и влизането в нейния социален кръг, но за съжаление щом се разделите всичко това приключва и отново се оказваш сам.
Просто не се отказвай и не се затваряй в себе си чакайки някой да се появи от нищото и да ти помогне, както направих аз.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: e1c0b81157 |
|
9. И аз съм така за жалост...
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: ad21768d20 |
|
10. Представи си, че №2 не е написал последния абзац. После замести Господ с това в каквото вярваш, все трябва да е нещо, вселена, ангели, богове, всевиши сили. Мисля, че като заместиш тези работи много добре звучи и се чувства като нещо правилно да ти се каже.
И аз съм самотен, , но може би трябва да чуя себе си докрай, да не съм забързан и по-скоро вярвам, че партньора, (много неприятно ми звучи тази дума междудругото) ще е по-скоро приятел, в образа на момиче, което заради нещата, през които съм минал, ще е моят Ангел пазител, Приятел, моята друга половина, другото ми крило и всякакво такова нещо, както и аз за нея.
Това те прави човек такъв, че не си забързан, виждаш, не ти е мъгляво пред очите и не тичаш от 1 на друго недавайки си 1 секунда спокойствие, защото знаеш че ще видиш нещо, което не ти се иска да пропуснеш.
Вярвам, че тези периоди те правят по-мек, само когато си мек може да усетиш любов, да си уязвим, тогава когато враговете ти може най-да те наранят, тогава е когато може да усетиш най-силната любов.
|
...
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 604a1430fb |
|
11. И при мен ситуацията беше сходна, когато бях по млад. Сега съм на 37 с жена и две деца, но въпреки това, водя доста ограничен социален живот, което не винаги е недостатък. Просто си подбирам хората с които искам да общувам, и избягвам хората сред които не се чувствам на място. Съветът ми към теб е да не изпадаш в отчаяние, и да си мислиш, че цял живот ще си самотен. Просто прави малки опити да си намериш някакви приятели по твой вкус. Запиши се на танци, на някакви курсове, на фитнес. Там ще срещнеш нови хора, с които можеш да се сприятелиш, но не си го поставяй като цел, която трябва непременно да постигнеш, че на първия курс или ден трябва да намериш приятели, просто остави нещата да се случват от самосебе си. Не знам какво ти е отношението към вярата и към Господ, но той помага, когато се обърнем към него искрено. В горните постове те съветват за евангелски църкви, но не се подлъгвай. Ако го почувстваш, отиди в близката ти Българска православна църква, сподели си мъката с някой от тамошните свещеници, и те ще ти дадат много ценни съвети и помощ, които ще ти помагат през целият ти живот. Казвам го от личен опит. И аз бях изпаднал в твоето състояние, но се обърнах към Господ и животът ми се понареди, намерих си жена, имам деца, имам и приятели макар и не много, но нямам и нужда от повече. Та така. Няма място за отчаяние.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
