Споделена история от Други |
Затъване | Мисли за живота | Промяна
преди: 4 години, 7 месеца, прочетена 1187 пъти
Здравейте.
Не знам дали започвайки да пиша тези редове, въобще ще стигна до публикуване.
Не знам от къде да започна, и колко точно ще имам желание да опиша всичко, без сама да се нападам.
Знам че ще има и такъв тип коментари, но повярвайте ми, изгубила съм тази енергия.
За мен: ОТ скоро съм безработна, и при мен дойде кризата. Проблем къде да остана, да живея, няма. Но идва от там - че ти не се чувстваш пълноценен.
Ако някой ме пита - въобще не беше сега момента, но има едно, на което попаднах наскоро „ВСИЧКИ ПРОМЕНИ СА ЗА ДОБРО.
НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРОМЯНА ЗА ЛОШО. “ Това ме кара да се замислям, но не достатъчно. От книгата на Нийл Уолш е това, защото наистина и винаги ми е било трудно да приема промяната.
Последно време тематиката която най-много ме вълнува е ЗДРАВЕ, но замених с книгата по горе.
Книгата е интересна между другото, препоръчвам я.
Напоследък не се чувствам никак добре. Без значение за какви отношения говорим, то всичко е много зле. С приятеля ми не сме добре, с родителите ми вече не се разбирам достатъчно добре, но виждам врагове, включително и аз съм такава сама на себе си.
Излизвам си душата, нищо повече.
Усещам как съм изгубила връзка със себе си.
В началото дори не можех да приема факта че съм без работа, защото имах няколко възможности.
Отлагах доста дълго време преди да си направя CV, направих, почнах да гледам обяви, но към момента съм пуснала точно към нула такива.
Въпреки че имам професионален опит, все още и още смятам че не съм достатъчно добра, а другото което видях е че в моята сфера, не се търсят точно такива технологии.
Има някои добри попадения от към работа, но не съм пратила.
Ако още не си е проличало, имам доста ниска самооценка за себе си.
Наскоро се и замислих че вече не се харесвам и вътрешно, а външно - да не говорим. Имам опит с отлоствания и то по правилния начин, и въпреки че не спирам да тренирам, знам че трябва да намаля темпото и да обърна внимание най вече на сънят за да има ползотворен ефект.
Знам как храната влияе супер много на изборите които взимаме, но още преди последните събития, съм се усещала как нямам тази сила, тази енергия.
Предала съм се.
Не живея, просто съществувам.
Мисля си че мога да си направя собствен проект, свързан с тренировките, понеже ще е нещо което мога да представя при интервюта.
Загубила съм своята мотивация.
Загубила съм дори хъса си за тренировка.
Вече не ми носи същата тази наслада.
Знам че ако спра, ще е това. А не съм прекъсвала сериозно от 2 години. До преди това спорт не присъстваше в моят живот.
Движението винаги е било част от живота ми. Обожавам да се разхождам. Имам гривна, следя си крачките. Даже според приятеля ми съм луда, но това е друга тема на разговор.
В момента съм супер спокойна, и мислите ми си преминават бавно и плавно, но истината е че това е временно състояние, което после ще ми излезе скъпо.
Казвам и е точно така, а може и да е оправдание, че действам, когато ме заболи достатъчно.
Така предприех преди време стъпката с отслабването. Просто действах, защото знам как ако не започна веднага докато съм ентусиазирана, то всичко ще отиде на кино.
Перфекционист съм и обичам да изпипвам нещата. Особено тези. Не съм за всичко така обаче.
Даже смятам че за важните съм прекалено разхвърляна.
Просто ви споделям.
Не знам какво да правя, по-скоро как да го постигна.
Имам нужда от правилните въпроси.
Все още не харесвам това че отново върнах част от килограмите си, но въпреки че тренирам, ефект няма и е нормално. Не се отслабва само с тренировки, а с храна.
Информация имам много. Не е като да не знам.
От скоро даже почнах да си правя здравословни алтернативи, да готвя такива неща и супер много ми харесва, но не ми е достатъчно.
Искам някой който ще е до мен, на сходна изходна позиция и да си помагаме.
Станала съм много по-голям интроверт от преди. Обичам да съм сред хора, но само с такива, които са ми приятни. Случва се доста често, според приятеля ми да не се държа на място пред неговите приятели.
Работата ми също ми помогна в това начинание.
Сигурно попадам и в категорията на странните птици, или пенсиите, които на млади години са избрали да лягат рано, просто защото имат различни приоритети.
Не съм сигурна дали би ми харесало чак толкова всяка седмица поне по един път на бар или нещо подобно. Знам само че не съм излизала толкова много.
Винаги съм била така от към гледна точка на приятели. Водя ги приятели за пред другите, а за пред мен: сякаш не са такива. Компания не знам какво е.
Интересното е че обвинявам себе за всичко. За това че нямам хора с които да излизам. Винаги е по един, окей и много рядко, аз искам често.
Знам как всеки на времето си намерил приятели, защото пожелал, аз пък изпитвам страх да не разваля нечия чужда компания, или пък да открадна някой, или да не би случайно да им се натреса, не искам това, но е и смешно, понеже щом искам, трябва да направя нещо, нали така?
Няма кой знае какво много да ми кажете.
Вече не знам какъв човек съм. Със сигурност - много емоционален, раним и пълен с липси.
Липсите не са хубаво нещо, защото се примиряваме с гадно и грубо държание само заради това.
Човек трябва да си знае цената, както и мястото.
Трябва да се отстоява, да бъде малко егоист дори. Аз не съм, но за сметка на това съм инат.
Смятам че всеки плюс е и минус, следователно и обратното.
Емоционалността ми е както плюс, така и минус.
Може би следващата книга трябва да бъде свързана с емоционалната интелигентност, и тя е доста важна.
Искам да се внедря покрай някой, но обикновено когато говорим за компании, винаги има групички, винаги има деление, и ако остана сама за малко, без да разговарям с някой, се чувствам малоценна, което ни връща към „ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ТАЗИ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ, КОЯТО ПРЕЖИВЯВАМ, ДА НЕ Е ДЕЙСТВИТЕЛНА? “
И така нататък.
Имам чувството че не съм казала ни най-малка част от нещата които ме терзаят последно време.
Знам че не съм сама, и че трябва да направя нещо, но не ме мотивира нищо.
И енергията ми е малко.
Искам да се заредя от нещо, от някой, от нова дейност.
Обичам малките неща, и се радвам, но вече се чувствам сама и самотна, когато се разхождам.
Виждам как забивам в телефона, да видя дали някой не ми е писал. Не толкова до зависимост, а до потребност.
Разходките с кучето ми са най-хубавото нещо, но за съжаление е вече на такива години, в които дългите разходки са противопоказни.
Трябва ми външен стимул за начало или поне така си мисля.
Искам да се обградя с хора, които действат. Но как да се случи това, след като ще се чувствам загубеняк сред тях?
През последно време ми се въртяха и мисли като „И за какво живея? Каква е мисията ми? “, "има ли смисъл да създавам семейство", а това е едно от нещата, за които винаги съм си мечтала. На тези години вече трябваше да имам деца, или продиктувано от нашите майки, видели сме го като пример, а нито ми върви в любовта, нито нищо.
Замислям се дали изобщо има смисъл от брака, ами кой ще поканя? И да, никога не е късно за нищо, но когато сам си го поставил там това ограничение е още по-трудно.
Имам нужда от помощ, но сякаш вратата не е отворена. Много неща осъзнавам, но все едно не е достатъчно.
Искам да действам, не да чета за поредното нещо.
Искам да се надъхам, но не знам как с малко усилие, да генерирам достатъчно енергия.
Кое е това нещо, което ще преобърне живота ти?
Никой не е казал че ще бъде лесно, но само едно или какви малки стъпки ще предприемеш към това.
Дори вече нямам мисли. Казват ти помисли върху дадено нещо и в моята глава има само бурени.
Блокаж след блокаж.
Намразила съм и мрънкането си.
Спирам и не искам уж да споделям, но пак го правя, но не на толкова дълбоко ниво, а трябва, защото имам нужда.
Сама със себе си да говоря.
Имам нужда от хора, от спътник в живота, който да ми е за пример.
Забелязвам как съм в една дупка. Наистина съм се предала.
Е, това е от мен.
Браво, на този който го е прочел.
Благодаря.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 1868cc2636 |
|
1. Преминаваш през някаква криза, подай CV, където е нужно,защото поне ще си осигуриш прехрана.Заслушай се в себе си,добре правиш чеследваш своя стандарт,не си пенсия,и аз лягам рано и вече правя неща които усещам,че ще ме накарат да се чувствам добре,без оглед на това кои какво мисли.Човек е в 3 състояния: излизащ от криза,в криза и запътил се към нея. Ще намериш сили да се справиш,опитай с молитви или истории на хора минали през трудности
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 8c1fce66ba |
|
2. Виж се с психолог. Депресията не трябва да се подценява.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 53ec67db1d |
|
3. Апетитът идва с яденето. За всичко е така, не само с яденето. Ако знаеш, че нещо ще е добре да го направиш или поне ти е интересно, но те мързи - насили се малко. След първоначалните минимални усилия ще видиш, че ще ти дойде желанието.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: b720623177 |
|
4. Вместо да мрънкаш и да се оплакваш вложи тази енергия за нещо конструктивно и позитивно от което ще някакъв резултат.С мрънкате и бездействие резултат = 0
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 545d9ed076 |
|
5. Хора, това според мен е поредна тема, чрез която някакъв побъркан психолог пак яко ни ебава...
|
...
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 135d8a6cc2 |
|
6. Всички са минали през този период.
При мен така ми беше писнало по едно време, че си казах - няма да правя абсолютно нищо, за да угодя на някого, единствено ако почувствам, че е добре за мен.
Цели, семейство, религии, вина и т.н. са инструменти, чрез които обществото ни държи под контрол, но дали те наистина резонират с нас? Когато ми беше най-зле и бях най-загубен един гениален човек ми каза 3 неща, които ми отвориха очите и промениха целия ми живот:
- не се страхувай от нищо
- винаги си обичан
- всичко, което правиш е правилно
Забрави всички глупави цели и кариери; животът е един - събирай преживявания, не вини никого, най-вече себе си. Работи само толкова, че да можеш да си плащаш сметките.
Няма как да сгрешиш - всичко, което правим ни носи ползи по един или друг начин.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 79f329f937 |
|
7. Нийл Уолш беше страшен тарикат, много книжлета продаде. И явно още продава... Естествено, безпътни хора с проблеми на които да продава празни приказки - колкото искаш. За разлика от теб, няма как да остане без работа...
Иначе показваш интересен феномен, който предното поколение жени нямаха. Работеха естествено, но по-ниско платена работа, когато я има, не драпаха за кариера, аз не помня да са изпадали в такива кризи. Тая отговорност беше изцяло на мъжете, и ако мъж останеше наистина за дори месец без работа, беше подобна картинка яд/нерви... Защото лошият патриархат учеше мъжете че от тях зависи издръжката на семейството. Жената може да помага, но ултимативно, ако няма достатъчно пари - мъжът е виновен. И човек ако провери статистиките за разводи - топ причината е - мъжът останал без работа. Мъж без работа - безполезна вещ вкъщи.
Проблемите на еманципацията, какво да ти кажа... Дръж се мъжки, в такова време живеем, дори самите жени рекоха, че място за оназивремешната жена няма. Всички сме равно и драпаме в тоя "rat race" както му викат американците.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: bac2411d0b |
|
8. след изключително досадното скролиране надолу заради шантавия ти начин на писане, аз лично стигнах до извода, че твърде много си вглъбена в себе си, и своите нужди. типично. Тук таме споменаваш "приятеля ти", което ми нашепва, че и той е по скоро покрай теб заради удобства. Та жокерчетата за него които си дала, ме карат да мисля, че скоро момчето като си намери едно нормално момиче дето не мисли по цял ден за себе си, и ще пуснеш една от многото съседни теми от сорта "той ме остави а не знам защо".
|
|
