 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
След погребението
преди: 4 години, 7 месеца, прочетена 1029 пъти
Вчера за първи път бях на погребение, на 23 години съм. Притеснява ме това, че не мога да си избия гледката от главата, починалят е постоянно пред очите ми и имам някакво странно чувство на притеснение, сърцето ми пулсира по-бързо от преди, но не за няколко секунди/минути, а е така с часове. Как да преодолея това чувство и да приема смъртта? Изпитвали ли сте подобни чувства след погребение?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 2f3d56640b |
|
1. Като 12 годишен присъствах на погребението на единия ми дядо, на 18 - на другия. Самите погребения не ме притесняваха толкова, в смисъл че не ме е удряла екзистенциална криза/танатофобия.
Такива кризи/страхове са ме сполетявали обаче в други периоди, в които си представям момента, в който умирам, и колко страшно ми става, че след смъртта следва... абсолютно нищо. Плашещо е и е гадно, та те разбирам напълно.
Лично аз съм се успокоявал така - че ми остава още много време за живеене, че дори като дойде края, нищо не мога да направя по темата. Няма хора, които са безсмъртни все пак. Милиарди хора са живеели преди нас, и са умирали, и просто такова е положението.
А ти си само на 23. Колко помниш от най-ранните си години? Доколко са зависели нещата в живота и решенита в тях само от теб? Да кажем от 8 нататък си имал някакво развито съзнание, до 18 години си бил зависим от родителската воля. Само 5 години си изкарал като пълнолетен, като човек който може да си взима решенията сам в живота. И оттук насетне животът има наистина значение, смятам аз.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 736ef02a28 |
|
2. На близък ли е било? А ако не е, защо си ходила? Да не те плаша, но подобна гледка не се забравя. Дай си впеве да отлежи. После започваш да се абстрахираш. Както казват: "Животът е за живите!".
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 7f0c23786d |
|
3. Споко, времето ще изтрие спомените! Щом ти е за първи път, това е нормално, страха от смърта си е бил в тебе, с времето ще свикнеш. Смърта е част от нашето земно пребиваване, гледай философски на живота, това са природни закони, никой не може да ги промени. Познавам човек, който от страх от мъртвец не искаше да види смърта на майка си, явно има хора с лабилна психика. Всичко ще избледнее с времето, а сега си разсейвай мислите с весели неща.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 0352f2165a |
|
4. Смъртта е навсякъде около нас. Това е част от живота. Свиквай.
|
| преди: 4 години, 7 месеца hash: bfbbcd9003 |
|
5. Вземи си на рескю спрея за страх.
|
...
| преди: 4 години, 7 месеца hash: 06a895972f |
|
6. Вероятно страха ти идва от това, че си си припомнила, че и ти си смъртна и че някой ден и ти ще бъдеш на мястото на мъртвеца. Всеки човек малко или много се страхува от смъртта. Най-малкото защото не знае как ще умре, може и да се мъчи. А много хора ги плаши и неизвестността - какво ще се случи след смъртта и въобще ще се случи ли нещо или просто ще изчезне, което също си е плащещо. Нормално е това. Това е най-естествения страх на човека, който е дълбоко заложен в съзнанието ни.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
