Интровертност/асоциалност
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 965 пъти
Здравейте,
По принцип съм личност, чиято лична компания си е самодостатъчна. Общо казано - интроверт (в което няма нищо лошо), обаче с годините осъзнавам, че това ми създава проблеми. Като характер се чувствам свита, с ниско самочувствие и понякога се изчервявам в дадени ситуации. Дори когато много съм искала да си кажа мнението съм се замисляла за възможността да се изчервя и просто си оставям без мнение. На почти 30 години съм и ще си кажете как такива неща, присъщи на третокласник я тормозят, но това е... Много се притеснявам на моменти от това изчервяване, което ми пречи на работата, приятелството и като цяло ежедневието.
С пандемията още повече се задълбочиха нещата с невиждането с приятели и само си пиша с тях. Странното е, че единствено пред съпругът си съм напълно открита. Хората, които ме познават никога не биха казали, че съм такава, но дълбоко в себе си аз се чувствам такава - асоциален интроверт. Искам да се промени това, но не знам как... Затворила съм се в черупката си и зоната на комфорта и не мърдам. Усещам че преча с тези черти от характера си преча на мъжът ми з който обожава компании. Дори не знам защо го пиша, просто искам да си излея някъде душата...
Като бях малка бях тормозена от децата и бях изключително чувствителна. Всяко нещо го приемах много сериозно. Дори си спомням кога се отключи проблемът с изчервяването в детството. Ще ми е достатъчно да разбера само дали има и други като мен..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 6 месеца hash: 295d03b5f7

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Аз съм същият като теб, но в мъжки вариант. На 43 години съм. Нямам абсолютно никаква нужда да имам много приятели, да излизам с компании...напълно самодостатъчен съм си. Когато бях тинейджър, тази моя интровертна срамежливост беше голяма пречка в отношенията с момичетата. Понеже от нас мъжете се очаква да сме активната страна, ситуацията беше трудна. По цял ден си седях в къщи и четях книги. Отбягвах момичетата, дори и някои от тях да ми даваха знаци, че ме харесват. Това продължи докато с мен не се зае един мой роднина, който беше добър с жените и си постави за цел да ме "тренира" и направи мъж, вероятно по молба на майка ми. В резултат на неговото усилие, сега нямам никакъв проблем да разговарям с който е и да е и дори мога да бъда много очарователен...но само ако поискам. Интровертността ми си е все още в мен. Не мога да кажа откъде идва това. Явно така съм се родил. Малко е помогнал и факта, че съм отгледан само от майка си в относителна бедност. Просто нямах никакво самочувствие. Съпругата ми е като твоя мъж - екстровертна и обожава компаниите. Тя понякога доста ми се дразни, защото аз рядко съм в настроение да излизам и да се срещам с хора просто ей така. Мога да се забавлявам истински само в компанията на един много тесен кръг от хора, с които ми е приятно да общувам. Когато се събираме с тях и съм в настроение - дори съм способен а съм "душата на компанията". В останалото време мога с месеци да съм си сам и ще се чувствам напълно чудесно. Иначе работя доста престижна работа и в нея нямам никакъв проблем да общувам с най-различни хора, да си изказвам и отстоявам мнението...ако се наложи дори да влизам в конфликти. Такива ми ти работи....не си сама. Има много хора като теб. Просто трябва да поработиш върху самочувствието си и да спреш да се притесняваш да си изказваш мнението и да общуваш със всякакви хора. Интровертността няма да изчезне, но ще бъде "под контрол".

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: 86a8f9e66d

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Не си сама. Аз не съм точно душата на компанията, мога споконо да си изкарам 3-4 дена, ако съм само сприятелката или съм на гости на нашите, без дори да ими дойде на акъла, че можи би е добре да изляза и да се видя с хора (виж, за канене е друга работа, никога не отказвам на приятни и интересни гости), създавайки илюзията, че една ли не нямам нужда от социални контакти, което изобщо не е така. И сега с корона кризата, пандемията, ковидииотията или каквото му викат вече, нещата изобщо не са добре за мен. Работата ми е 95% дистанционна, лекциите ми са 95% дистанционни, аз скътама яко и върша на 1/4 от нормалната работа, понякога и по-малко, а всичко си върви без проблеми ... което уж трябваше да е супер, а сега ми толкова скучно, мрачно и гадно, че не е истина.

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: 10dcf6a9e8

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Благодаря ви много за отговорите. Интересното е з че аз съм на моменти. Има моменти, в които се затварям в себе си и не ми се вижда с никого. Има моменти, в които ми е супер приятно да съм с хубава компания... Но с тази корона не се виждаме с никого почти и това започна да се задълбочава. Ровя се назад в миналото и се замислям, че бях тормозена. Чувствителна по природа и приемах всяко нещо като жестока обида... Живях на село първите няколко години и след като се преместих в града съм имала моменти на тормоз от страна на децата. Сега забелязвам, че и детето ми е изключително чувствително, а не искам да е така... Както и да е. Много ви благодаря отново! Честно казано малко ми олекна :)

 

...

горе^

преди: 4 години, 6 месеца hash: c0cfdbf465

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Привет и от мен! Не знам дали аз минавам за интроверт, но когато има събития, за които човек си струва да отиде, съм там! Имам си камера, с която заснемам всичко! Хора край мен много! Не се притеснявам от никого! На 37 съм вече, от Варна! Всеки знае колко трудно е да се реализира дипломиран студент на пазара на труда! Затова се отдавам на хобито си! Така и завързвам контакти, без да очаквам! Наскоро така се запознах с едни хора от ВСУ-Варна! В Арт салона на Радио Варна, проф. Дюлгерова говореше за Студената война и ООН! Също така беше и засегната темата за бункерите под Варна! Всеки знае в какъв окаян вид са те днес! След края на лекцията успях да покажа и част от клипа, който успях да заснема в бункера под Паметника на българо-съветската дружба и на студентите, които също участваха! Да се влезе там е трудно, защото входът е закрит от бетонни тежести! Но има начин-като се мине отгоре! Въпросът е друг-понякога човек не подозира, че има неща, които могат да го свържат с други хора! Запознах се и с една дама, с която от дума на дума се оказа, че на другия ден има и друго събитие-в сградата на БСП-Варна! Отидох и там! Само че скоро не съм ходил-знам, че отново може да се срещна с тези хора, но тъй като призовават да ограничим контактите, ще трябва да внимавам! Общо взето-това е! Всяко събитие е уникално само по себе си! Хората също! Никога не говоря за жени, коли или да ходя за риба-нямам и въдици, мачове също не гледам, или да каня някакви хора у нас! Не, не съм като другите, които се фукат пред обществото с парите и колите си! Имам умствен багаж, както се казва! Винаги мога да засегна тема за концерти, церемонии, тържества! Добър събеседник съм!

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: 19b7c9dded

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Истинския асоциален интроверт няма приятели и гадже, ти само си срамежлива. Ти имаш съпруг и приятели, така че всичко ще се оправи сигурен съм, просто в момента си по-затворена. Ако не контактуваш няколко години с никого, като мен тогава почваш да губиш приятели, близки и тн. Ставаш забравена, като мен и от там връщане няма. Приятелите ти и съпругът ти те обичат, обръщай им поне малко внимание и всичко ще е наред.

 

...