Нямам нищо и никого, мечтая поне за любов
преди: 4 години, 6 месеца, прочетена 914 пъти
Сирак съм, с двама родители, които съсипаха живота ми - буквално. Можех да бъда млада, образована, нормална жена, а съм жива развалина. Чувствам се половин човек, комплексите ми са доста, мразя се, мразя тялото си, същността си, мразя това, че съм се родила. Никога не съм била щастлива, не и в дългосрочен план, но мимолетни щастливи мигове видях няколко. Пак е нещо, нали? Горчи ми да си призная, но последното нещо, което истински и от сърце ме зарадва беше преди почти 6 години - януари 2015 година. Това бе съобщение от много скъп за мен човек (вече не е), след което разбира се, последва и разочарование. Тогава се досчупих, доугасна вярата ми в мъжете. Да, в любовта също не ми провървя, всъщност никога в нищо не ми е вървяло досега още от раждането.

Работя гадна работа, с лоши хора, ненавиждам я, защото хем ми изяжда поне 14 часа дневно всичко около нея, хем не взимам достатъчно пари, хем ми трови нервите допълнително. И няма къде другаде да работя, това ми е.

Можеше сега да имам висше, да живея по-спокойно и за повече пари, но преди 7 години ме хвана една много лоша и нелечима болест - от време на време се влошава и това ми попречи да уча.

Нямам родители, които да се държат като такива, мразя ги по страшно много причини, и двамата са боклуци. Сама съм, мизерствам в квартира, опитвайки се да събера финанси за поне малко по-добър живот. Никъде не ходя, нямам приятели, ходя само на работа, включително и съботите, после се прибирам, спя и това ми е целият бит.

Имам само мечти, а най-, голямата е да има кого да обичам и да ме обича. Да си го гушкам преди да заспя/когато се събудя/въобще постоянно, да го напрегръщам и нацелувам като се прибира вкъщи, да си говорим открито за всичко, да сме си опора един на друг във всичко, да имаме общи възгледи за живота, да казвам и показвам всеки ден с думи и действия "Обичам те!", "Липсваш ми!", "Чакам да си дойдеш." и никога да не срамувам и страхувам, че ще ми се изсмее, отблъсне. И всичко да е взаимно. Да, знам, че твърде много искам като за днешните времена, но какво да се прави, никой не си избира мечтите. Наясно съм, че такъв приятел изключително трудно мога да си намеря, така че спестете ми упреците. Има, обаче, нещо, което не знам дали мога да дам отново - доверие. Някъде по пътя загубих умението си да вярвам на мъжете. Един конкретен ми го отне преди 6 години. Взе последната част. Родителите, особено баща ми, се погрижиха за останалото още когато бях дете. Никога няма да им простя греховете. И не защото не искам, а защото на тях им е все тая, въобще не съжаляват, сигурно и не осъзнават как осакатиха душата ми завинаги. За такива семейства обикновено пишат в криминалните хроники, ходят по затворите, а нашето тихичко мина между капките и сякаш никога нищо не е било. Презирам живота си, меко казано. Няма нищо, което да е наред или да ме радва.

Самотно ми е, ужасно дори. На 23 съм и никога не съм имала близки хора, да не говорим пък за любим. Все чужди и врагове. Защо съдбата ме наказа толкова жестоко, без да съм имала възможност да сгреша? Самотата ме убива, все по-трудно се държа. Знам, че няма как да ми помогнете, просто имах нужда да споделя. Благодаря, че прочетохте.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 6 месеца hash: 4b2df4b70e

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Не се отчайвай! Колкото и изтъркано да звучи, всичко ще бъде наред. Аз лично се разделих с приятелката си пред 2 месеца, след близо 2 годишна връзка. Все още ми е трудно да го понеса, но нямам избор, трябва да продължа напред, не мога да се надявам тя да се върне при мен, защото тя така пожела. Та както и да е, казвам ти го това, за да знаеш, че всеки един човек си има своите проблеми и трябва по някакъв начин да ги разрешава, а не да се зарови в тях, защото те като нищо ще го погълнат и погребат. Да, всичко ще бъде наред. :)

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: 7a356ac8dd

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Ти май беше писала и преди време, имаше някаква сходна история... Мога да ти кажа няколко неща, дано са ти полезни: 1. "Днешните времена" не са с нищо по-различни, хората са едни и същи, каквито са били преди 20, 50 или 200 години. 2. Ако беше завършила университет, това нищо не ти гарантира. Аз завърших и вече 6 години работя почти за минимална заплата. Пак мизерствам, но с 4 изгубени години. 3. Ако живееш в София или друг от най-големите градове на квартира, съветът ми е - няма никаква изгода. Наемите винаги ще "изяждат" на пръв поглед примамливите по-високи заплати. Защото там винаги има кой да се натиска. Докато в по-малко градове просто са принудени да предлагат повече пари за по-малко работа, защото няма хора и са принудени. 4. Не те наказва "съдбата", всичко лошо, което си описала, е причинено от хора, и личен избор на хора, а не от съдбата.

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: 11eaf424c3

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Това е една тъжна съдба. Кой знае, животът може да ти поднесе хубави изненади. Ще си намериш хубава работа, ще срещнеш и любовта. Няма да ти казвам да гледаш позитивно - няма как да стане в твоята ситуация. Жалко, че никога не си имала подкрепата на родителите си. Ако те бяха до теб, съвсем друга щеше да бъде картинката. И не става въпрос да те издържат, защото ти си едно доста силно момиче. Не си развалина.

 

...

горе^

преди: 4 години, 6 месеца hash: fa912662f0

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Все едно да кажеш, нямам пари, ама си мечтая поне за един частен самолет... Или - не мога да си взема котка вкъщи, ама поне един еднорог. Любовта, особено в днешно време, е по-имагинерна от холивудските филми. По-лесно се изкарват пари, и правят "приятели". Някакъв преди 6 години ти бил "отнел" нещо си... Съжалявам, но какво знае една пикла на 16-17 от любов. Отишла при някакъв подобен пикльо и той ти бил разкрил какво е мъжът... Има много жени като теб за съжаление. Първо - нищо не знаете за мъжете, второ - "мъжете" с които се забърквате, знаят колкото вас. Това че някой има пенис и може да ви ебе, не значи че е мъж. Както и това че вие може да раждате (и съответно абортирате) деца, не ви прави жени. Правилното име е - мъжки, и женски, т.е. както описваме животните. Мъжът и жената са социално-културни понятия които вече за съжаление не съществуват. При тях евентуално може да се роди някаква любов. При "мъжките" и "женските" има само нагон и взимно използвачество, да се продължи рода. Съжалявам, че съм брутално честен, но ако си затънала в сериозни проблеми, трябва да търсиш сериозни орговори. Доста в момента им е лесно по течението, и ги разбирам че няма какво да дирят в дълбините. Но човек който няма нищо в тоя живот, му остава да се обърне само към едно - истината. И за разлика от другите неща, истината, ако е наистина такава, никога не можеш да я загубиш. Всичко останало е временно в тоя живот.

 

...

преди: 4 години, 6 месеца hash: ebcb82ecb6

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   На 23 и вече си се отчаяла??? Хей!!! Я не ме ядосвай, я не бъди такъв песимист, стегни се, намери си по добра работа, запиши се да учиш, това, което ти харесва, и лека полека нещата ще си дойдат на мястото. Изхвърли всичко, което е токсично, и те трови, от живота ти, и гледай само напред. Желая ти успех. От жена на 56 г.

 

...