Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Ти си типичен продукт на съвременното образование. Бас държа, че се минавала от клас в клас без да учиш, писали са ти ей така някакви оценки. Проблемът не е в това, че не си научила примерно биологията, а в това, че си свикнала да не полагаш усилия и не си научена на труд. Щом нито домакинска работа можеш да вършиш, нито за нискоквалифицирана работа ставаш, явно не си научена на никакви трудови навици.
Щом те изхвърлят максимум след 10-тина дни на различни места, значи проблемът е в теб. Не знам и кой мъж ще те изтърпи. След като вашите остареят достатъчно, за да не могат да те издържат, можеш да станеш клошарка, иначе не знам кой ще те храни и облича.

7.   Ето поредна тема, която доказва, че ако си жена винаги отношението е по-критично, за каквото и да става дума. Идентична скорошна тема с тази на авторката е "Пропилян живот, това е", пусната от 26 годишен, но коментарите там са все едни леки и подкрепящи - "млад си, на 26 животът е пред теб", а въпросният господин подозирам, е правил къде-къде по-малко от тази дама.
А тук какво - заговори се за погребение, кофи за боклук, кой мъж ще те изтърпи..
Лицемерие, жестоко лицемерие.

8.   Авторката:

Благодаря за подкрепата от страна на номер 1, номер 2 и най-вече на номер 7. Наистина благодаря.

Номер 3, мързелът да работиш и четенето (което фактически си е удоволствие) нямат твърде общо...Аз съм глупава, проста и мързелива, но това не ми пречи да съм интелигентна (поне според моите представи имам някакво ниво на интелигентност).

Номер 5 и 6 - това го слушам постоянно...А и отдавна подозирам, че ще свърша като клошарка. И ме е страх наистина.

Номер 4 - за три успивания беше (не помня дали три или дори четири).

Номер 6 - само за едно не си прав: от първи клас до края на магистратурата бях страшно дисциплинирана относно ученето. И то като се замисля, май само в това съм била.

9.   Номер 4 съм и искам да ти помогна, надявам се историята да не е измислена и да губи времето на тези, които искат да помогнат.
Ако отговориш на въпросите ми (от 1 до 4) и разкажеш малко повече, може да ти дам някаква информация къде да търсиш причината...
Относно коментар 3.: Авторке, имай предвид, че в София конкуренцията е голяма, заплатите са с толкова по-високи, колкото би ти бил наема.
В момента най-голям шанс човек има в средноголемите градове, където хем има къде да се работи, хем кандидатите са малко (понякога и само един). И няма как да те изгонят "щот' не ги кефиш", както е в София или другите големи градове, т. к. следващ на опашката няма.

10.   Момиче, какво момиче на 27... Аз имах вече 2 деца и добре, че стана така, че ако трябваше да раждам на 35, на колкото съм сега, съм не мерси. И щях да си остана сама, без деца, както кукувица. Гледам ги моите наборки тичат след бебета, е на мен вече не ми се занимава. Та авторке, искам да ти кажа, че яко те мързи и ако няма кой да ти дава зор, ще си седиш в зоната на комфорта още много, много време. И между другото, ако искаш деца, не чакай да станеш на 40 г, ще те мързи още повече. На 27 е перфектната възраст за бебче. И искаш или не, ще спре рязко да те мързи.

11.   Благодаря за разбирането, номер 4/9. Историята не е измислена, уверявам те.

Не бих могла да отговоря на въпросите от едно до три, наистина. Въпрос четири - под забавления имам предвид да ходя по заведения, събирания, кафенета, срещи с нови хора, дори и по една бира в приятелска компания.

12.   Аз съм имал същия проблем и една вечер сънувах какво ми се прави и на другия ден почнах но отне месеци наред сериозно чудене и притеснение. Мисли в тази посока каква кариера искаш да изградиш,какво семейство искаш да изградиш или си търси заможен мъж и бъди готова на компромиси.

14.   От авторката до номер 19:

Струва ми се, че компромиси се правят дори при създаване на семейство. Метреса не мога да стана (дори и да искам), защото за това се иска не само ум, от който съм лишена, но и известна доза хитрост.

Семейство няма как да създам. Дори и да започна работа, да се науча да домакинство и да се отдам на детето, то това ще трае не повече от пет години. Не искам да създам едно нещастно създание, което да страда заради това, че майка му е некадърница. Да не говорим, че аз все още се чувствам дете. А и кой ще ме вземе мен? За такова нещо дори и не смея да си мечтая..

Точно! Не знам каква кариера да направя. Но ще е добре да е по специалността ми, която не харесвам и която избрах от глупост.

За съжаление нещата, които ми хрумва да правя, са леко илюзорни. Имам прозрения относно тях, но не мога да ги реализирам. Писах го в самата тема. За това или ти трябват доста пари, които (разбираемо), аз нямам. Или доста опити в определената посока (които аз правя неуспешно).

15.   Авторката

Номер 10, пропуснах те по невнимание.

Написах на номер 12, че не желая нито мъж, нито дете. Не искам съпруг, защото той така или иначе ще ме изхвърли след време... че кой ли би ме търпял? А за деца - също казах, че не искам да съсипвам живота на едно бедно създание.

Аз си повтарям няколко пъти, че ме мързи. И наистина не ми дават зор - това си е факт.

16.   7, не знам какво са писали на въпросния човек в другата история, но повярвай, кофите за боклук не са мит. Имам / имах роднина, който като авторката все не можеше да си намери работа като за него, все нещо не му пасваше, все не го оценяваха. Разликите са само в образованието (той едва завърши средно) и в семейството (ожени се на 17 и има 2 деца). В крайна сметка стана клошар когато почина майка му на 80 и няколко, сега не знам дали е жив. Не можеш да помогнеш на човек, който не полага никакви усилия за живота си и е свикнал някой да го дундурка.
Алтернатива за авторката би било да си намери мъж, който да е съгласен да издържа семейството, макар че тя и домакинска работа не върши, да кажеш че ще излезе с номера да "поддържа семейния уют", каквото и да значи това...
Щом досега дори не е имала връзка, значи комуникацията с другите хора здраво й куца, освен трудовите навици, които изобщо ги няма. Ако беше на 18-20, щях да кажа, че има време, ще се научи, но на 27 вече почти е изпуснала влака...

17.   От 4/9:
Включих се, понеже съм се борила с подобни проблеми, търсила съм информация и т. н. и ще напиша, каквото ми идва на ум според написаното от теб, дано да ти е от полза...
Казваш хем "интелигентна", хем "глупава и проста". Да разбирам, че се чувстваш "тъпа" само понякога, но има моменти, когато това не е така? Ако е така - има един термин на английски "brain fog", това е точно, когато човек се чувства "тъп" временно, поради различни физиологични причини, а не е "тъп" по принцип. И точно тогава се получава това, което описваш - хем интелигентен, хем тъп и мързелив.
Една от причините може да е депресия (нисък серотонин). Човек, когато е в депресия, в повечето случаи нищо не му носи удоволствие и не търси такова, но ако депресията е лека, може да търси такова, дори усилено (както ти), за да излезе от нея (когато е лека е възможно).
Може обаче, причината да е физиологична (затова те питах умората психическа или физическа е). Причините, за които аз знам, могат да са: надбъбречна (адренална) умора, хипотиреоидизъм, инсулинова резистентност, друг хормонален проблем или проблем с метаболизма.
Отговори си сама на себе си на въпросите от 1. до 3., щом не желаеш тук, потърси повече информация за нещата, които съм написала и търси причината при теб.
Успех!

18.   Ами всички не сме идеални, аз също съм леко бавна, не особено комуникативна. Все ще те бива в нещо, аз например съм медицинска сестра и ми харесва. Ами за да не се успиш има будилници, кой казва, че всичко трябва да можеш. Живота ще те научи. Щом си комуникативна и гадже ще намериш.. Харесват се комуникативна личности, ако изглеждаш добре е плюс.

19.   Поздрави от мъжката ти версия! Само дето никога не съм висял във Фейсбука.

Ако ще те успокои, както бях изпаднал в безтегловност /има няма над 10 години/, срещнах жена, заради която съм се засилил да си подобрявам живота стъпка по стъпка. Та вероятно и ти някой ден ще намериш някой, заради когото си струва да дадеш 200% вместо стандартните 2,5% /когато няма празник, точно 2%/. :Д

Спокойно, дори да не стане така, бъди такава, каквато искаш да бъдеш! Не може всички да са полубожества, трябва да ни има и нас с теб! А полубожествата вероятно ще ни влязат в положението - все пак да си полубожество върви с мъдрост, която на свой ред приема факта, че не всички са като теб и не всички някога ще бъдат като теб. Ако те съдят, значи само се смятат за голяма работа.

20.   Намери си работа нощна смяна.

21.   От номер 3 до авторката: Това, че се смяташ за глупава, проста и мързелива не те извинява, така че се стегни. Вече 14 коментара те успокояваме и ти даваме идеи, а ти нищо не приемаш реално. Намери си някаква работа просто, за да придобиеш трудови навици и после си реализирай мечтите. И наистина отиди поне веднъж на психоаналитик. Ще ти помогне повече от нас. И не съм казала никъде, че не си млад и интелигентен човек. Ти сама си слагаш негативни етикети, което с нищо не ти помага. Просто ти е необходимо да се стегнеш и да излезеш от инерцията. Изследвай си и хормоните при ендокринолог. Търси причината за това състояние, а не стой в статично положение, чакайки чудо. Само си губиш времето с излишни страдания. Не ти е нужно да си гений, за да се оправиш в живота, трябва просто да не се отказваш.

22.   Ами щом осъзнаваш недостатъците си, работи над тях. Това е първата крачка към оправянето на проблема.

23.   Намерих се в твоята история авторке.Слушай сега да видим дали сме еднакви.Аз бях свикнала докато живеех при родителите ми майка ми да прави всичко.Готви,чисти,пере,готви чисти,пере..Аз си лягах на леглото с дистанционното и с телефона в ръка и ставах само за да ям.Е ходих и на училище,поне имах за цел да изкарвам добри оценки и знаех че трябва да уча.Не бях на мама отличничката ,но имах много добри резултати.Записах се за висшето , е не го изкарах , не учех , ама и самата специалност не беше за мен , просто реших че трябва да е икономика , въпреки че 2 и 2 не знам , но както и да е ..оттогава започнах уж да работя , но след няколко месеца прекъсвах работа и така няколко месеца оставах безработна.През това време така ми беше едно лежерно, лягам ставам,лягам ставам.Всички около мен ме обиждаха че за нищо не ставам, че съм тъпа ,проста ,мързелива.Изморявах се често и от нищото,е имах проблеми здравословни,но се оказа че се оправдавах със тях , а реално се изморявах от мързела си.Имало е и дни във които от толкова мързел и д3градация съм гледала през прозореца втренчено в дърветата.Даже и занимание не знаех какво да си измисля,нямах и желание де.Знаех че има толкова успели хора а аз съм една развалина,нямах и самочувствие на човек , тъй като в детството ми са се подигравали с мен и е останала жестока травма в мен.В един момент как стана,що стана се изнесох на квартира с един човек.Е аз не знаех какво е пералня и какво е да миеш чинии..Беше ми толкова тежко че се отказах и оставих нещата на течението и пак мързела за надделя пфф.Мина известно време и се позиционирах на друго място.И някакси дойде един период на дълбока летаргия.Докато в един момент не си зададох въпроса как така за 1 година , аз нищо не направих и нищо не постигнах ??Как едно и също всеки ден,ставам,ям ,отивам до магазина,прибирам се..1 цяла година да правиш само това ????Осъзнах се , просто си дадох сметка след като видях как починаха толкова много хора , които имаха цел и воля за живот.Някакси се стреснах.Не мога само да мечтая , а да не полагам усилие за нищо.За това правя колкото се може повече неща на ден , дори и да няма какво, аз пак си измислям нещо.Защото този ден няма да се върне , а живота си отминава много бързо.Съветвам те да се стреснеш и ти , това е твоят шанс тук , събуди се и започни, но не се отказвай , знай че една друга като вече прави малки крачки и върви по пътя на успеха,можеш и ти и аз вярвам в теб.

24.   "нямам воля за живот. Никаква."!? Прочети приказката-"Неволята", тя ще ти отвори очите за живота! Мама и тате са до време, а ВОЛЯТА ти трябва за цял живот. Без воля си никой- торба месо и кости!

25.   Мислила ли си за психолог? Звучи като човек с депресия.
А иначе в тази ситуация и аз съм горе-долу така. Имах си работа и после заради Covid я загубих и сега не ми се прави нищо. Е, освен да си търся работа активно, защото съм на повече години от теб и мама и тате не ме издържат, напротив, аз им помагам, че с тия пенсии живи да ги ожалиш.
Така, че помисли за бъдещето. Вашите няма да те издържат вечно.

26.   Авторке, би ли искала да си намериш партньор, при когото да живееш? (За мене питам, мисля, че положението ти не е толкова зле, колкото го описваш:)

27.   Авторке,

В теб има потенциал.
Оставам с впечатление, че просто страдаш от демотивация. Вдигнала си летвата високо и поради невъзможността да я достигнеш (споменаваш за неуспешни опити) те кара да се чувстваш като неудачница. Допускам, че и работите на които си се дънила са били далеч от това, което търсиш в живота, съответно и не си положила нужното старание (а и не ти се е налагало).
Това далеч не значи, че не ставаш за нищо. Просто трябва да намериш своето нещо.
Аз на 27 бях със средно образование (незавършено висше) и с 4 месеца трудов стаж по книжка (на черно - повече - трябваха ми пари, та нямах избор). Погледни се - пишеш грамотно, имаш ясен поток на мисълта, посочила си, че имаш магистратура. За мен това говори само едно - попаднала си в период на демотивация, не си вярваш и не знаеш какъв път да поемеш.
Когато аз бях на това дередже, даже близки роднини отказваха да ме назначават на по-смислени длъжности, защото "Ти не можеш нищо."... И аз си мислех, че големите ми цели са празни фантасмагории, а опитите ми - обречени на провал. И въпреки това не се отказах.
От тогава минаха 10 години... Магистратура в чужбина, докторска степен, професионален опит в няколко държави, експертен и ръководен пост в голяма компания... И всичко това точно в желаната от мен сфера. Същият чичо, който навремето отказа да ме назначи защото нищо не мога, преди три години пак ми отказа - този път защото съм "свръхквалифициран" и не можел да си ме позволи - оказа се прав, 6месеца по-късно ме наеха за 2.5 пъти заплатата и от тогава - растеж.

Просто не се предавай. Нещата ще ти се наредят.

Желая ти успех!

28.   Авторката:

Номер 16 - наистина не умея да общувам. Говоря или нелогични неща, или се хваля (за да прикрия комплексите си). Имам страх от отхвърляне. Никой не иска да общува с мен. Все ми се карат, все ме обиждат или ми налитат на бой, откакто се помня. Правят ми номера, защото съм безработна и т. н. Признавам - в мен е вината. Малцина са тези, които успяват да издържат ужасния ми характер и поне малко да им допада моята компания. Но както споменах в самата тема, доста бързо завързвам запознанства. Те разбира се не просъществуват дълго във времето, поради ужасния ми характер.

Номер 17 - признавам: не съм особено стабилна психически. Под интелигентност имам предвид човек, който чете, има задълбочени познания в дадена сфера, интереси в различни области, духовни занимания, широки възледи, интерес към дадено изкуство, че дори и някакъв талант. А под умен - човек, който се справя сам с живота, оправен, самостоятелен, разбираш от човешки взаимоотношения,, който пази собствените си интереси, умее да се защитавав и изкарва прехраната си. Идеалният вариант, според мен е, двете неща да бъдат съчетани.

И още веднъж - благодаря за подкрепата. Ти не ме осъди. Дори не ми каза, че хора в моето положение се справят, въпреки всичко. Смятам, че си един прекрасен човек.

Номер 18 - да, изглеждам доста добре (не съм го споменавала, защото няма и да ми повярват). Но при мен това не е плюс. Дори и някой да ме хареса, се отблъсква от мен, заради характера ми (аз съм налагаща се и контролираща). Не са искали да бъдат с мен, и защото не ходех на работа (а тогава още бях на 23).

Номер 19 - благодаря и за твоята подкрепа. Аз също вярвам в полубожества - хората, които са постигнали нещо в този живот.

Номер 20 - не мисля, че бих издържала на нощна смяна.

Номер 21 - повярвай ми, опитвам се да се променям и почти успявам. И после пак нищо. Знам, че някои от вас ме успокоявате, но аз имам необходимост да пиша по темата. Да, трябва да предприема нещо реално - това е истина.

Номер 22 - работя над недостатъците си постоянно, но става бавно и трудно, за съжаление. Както беше написал някой - не си давам особен зор.

Номер 23 - и мен са ме подигравали в училище. За мен това е минало. Все едно чета за себе си. Зарадвах се на твоят хъс за живот и благодаря за подкрепата. Наистина имам нужда от това някой да вярва в мен.

Номер 24 - не помня приказката вече. А и не искам да я чета. Но помня, че наистина имаше доста народна мъдрост в нея.

Номер 25 - твоят случай е коренно различен от моят. Мен ме е срам, както писах в темата, да ме отглеждат.

Номер 26 - скривам доста информация за себе си, за да не ме познае някой. Все пак сайтът е анонимен. Темата, която описвам, да речем, описва една четвърт от всички глупости чрез които изковах съдбата си. Аз поне си мисля, че положението е зле, поради гореспоменатите причини. Но има и неща, които са прекрасни при мен: сплотено семейство, любящи родители, хобита, запознанства, хубави дрехи (макар и малко на брой, все пак ме дундуркат), била съм в чужбина, завърших гимназия, на двете матури изкарах шестица, имам висше образование, талант, лека известност (дано никой не ме познае, като описвам всичко това), Принципно не върша нищо вкъщи. Но от малка чистя. С времето ставам все по-голяма чистофайница. Мога да готвя разни неща, макар и малко на брой. Имам някакви изградени навици, не е точно така, както пишат някои - извършвам някои елементарни дейности, с които би се справил някой бавно развиващ се.

30.   Авторката:

Номер 27 - благодаря ти. Обнадежди ме. Зарадвах се за теб, защото си направил това, което искаш със собствени усилия. Аз също навремето исках да бъда като теб.

32.   По описанията ти, вероятно си Даяна от "Фермата", тя не знае какво да прави със живота си и се рее като прашинка, натам накъдето я отнесе вятъра. Жалко за галанта който носите, но не го използвате рационално, това наистина е глупаво!

33.   Здравей авторке, не съм чел коментарите, така че се извинявам ако преповтарям мненията на други хора.
От описанието ти имам усещането, че ти липсва самочувствие а няма за какво.
Аз съм мъж на 28 години и дълго време разсъждавах като теб.
При мен проблемът беше, че още от съвсем малък, моите родители ми мачкаха самочувствието- ти не можеш това, не можеш онова, той се справи по-добре от теб, много си пълен, не те бива в нищо и тн.
Когато нямаш самочувствие, то бива смачквано още повече и в ученическите години от обкръжаващата те среда.
Дълго време смятах, че не ме бива в нищо, и че едвали не всички са по-добре от мен.
В последствие осъзнах, че не съм от най-умните, но не съм и най-неможещият. Всъщност в сравнение с други хора се представях много по-добре, но просто те имаха самочувствие, а аз не.
Не си мисли, че ти си единственият човек на света, който е бил уволняван от работа, закъснявал за работа и тн.
Ами аз преди да намеря сегашната си работа, знаеш ли колко други работи съм сменил. Мен също са ме уволнявали, аз също не съм се справял.
Мои приятели също са били скастряни от работа и тн.
Жена ми пък също като теб се успива.
Всяка сутрин й звънят аларми от два различни телефона, а когато аз съм на работа преди нея, задължително й звъня, за всеки случай ако не си чуе алармите. Въпреки всички тези аларми и простотии, пак е ставала в последният момент за работа.
Много мои приятели са закъсвали с пари, прегаряли са манджите, ходили са с намачкани дрехи и тн.
Имам една позната която пък 5 поредни години кандидатства в университет, но така и не я приеха.
Просто не бъди толкова строга със себе си.
Живота е низ от грешки, които поправяме всекидневно. Никой не е безгрешен, никой не се е родил научен.
Успех ти пожелавам.

35.   Авторката:

Номер 32 - наистина от определено време се рея в пространството. Не зная коя е Даяна, наистина. Не съм гледала "Фермата". Не мисля, че е жалко за таланта ми. Използвам максимално възможността да се разпространявам и го правя успешно (макар и не за пари). Но съм пробвала и за пари - до сега не съм успявала. Казвали са ми, че съм доста добра в това, което правя (не са мои думи). Не мисля, че едно творчество може да бъде използвано нерационално. Това си е дарба, която трябва да се използва. Но не самоцелно, а за другите. Няма смисъл да правиш нещо само за себе си. Да вметна само, че всички у дома пишем (майка ми и бащи разбира се и ме дундуркат). Това се отнася до всички актьори, певци, музиканти, художници, скулптури, поети и писатели и изобщо всякакви артисти и креативни хора. Да правиш изкуство е прекрасно изживяване. Едно от най-хубавите.

Номер 33 - благодаря ти за подкрепата! Аз също понякога страдам от ниско самочувствие.