Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Няма нищо лошо да мислиш за бъдещето авторе, но има едно правило, трябва да мислиш, но само за собственото си бъдеще, какво ще правят хората в тяхното бъдеще не е твоя работа.
А варианти има, ако човек изпадне чак в такива лоши ситуации, като предположените от теб, варианти има.
Има стрчески домове за пенсионерите без имот, не са приятни, но колкото да си под покрив с осигурена манджа и зимата на топло има. Дават си 70% от пенсията за старческия дом и имат 30% за да си купуват някоя вафла или нещо което обичат.
А за младата майка с бебе, вдовица без имот, и без роднини и наследства, държавата има вариант, да й гледа бебето 6 месеца в дом, докато тя си стъпи на краката, пак е неприятно, но е вариант и бебето въобще няма да има спомен, а майката ще си стъпи на краката и ще намери вариант, има такива случаи.
Гаранции в живота няма никакви, може на младини да си купиш имот и точно по време на първата ти пенсия, той да изгори или да се срути, да го удари гръмотевица или да бъде съборена къщата ти от нещо. Може да се надяваш на наследства, но в последния момент месец преди да умрът, възрастните ти наследодатели да бъдат измамени с имота или да се окаже че имат огромни задължения или да го завещаят или дарят на някого и да не получиш нищо. Може да умре майката при раждане на бебето и бащата да остане сам с бебе. Може след смъртта на един от младата двойка другия да полудее и бебето да няма кой да го гледа. Затова не е нужно да мислиш какво може да се случи, прави за себе си каквото трябва, а смисъл да мислиш чак толкова черни варианти на бъдещето няма, винаги може да стане потоп или да удари метеорит точно града в който живееш и само ти да оживееш за да теглиш.

7.   5, ами то и неговото лично бъдеще зависи от това как ще се развие обществото като цяло. Освен ако не отиде да живее някъде изолирано, но то и за това трябват пари, а за да ги изкара, обществото и икономиката трябва да са добре... Така че пак зависи...

8.   Ами много хора не стигат до пенсия, след години няма да има сигурно.
А, за жените, може да си намерят нов мъж примерно, майчинство да взимат, ако са крайно нуждаещи, държавата ще подпомогне някак.

9.   Демокрацията не изключва бедност, мизерия и несигурност. За това има и свобода човек сам да чертае живота си и да приема рискове. Има два варианта. Човек да е независим от самите пари и да приеме живота с всичките му ограничения или да прави всичко възможно да има пари и сигурност и да е зависим от парите.

10.   Авторът съм. Имах две колежки майка и дъщеря. Майката тъкмо се пенсионира, дъщеря и почина внезапно на 28 от аневризма. Остави дете на 4 сираче. Децата ни са набори и се сетих, че можеше и моята дъщеря да е на мястото на това дете. Плакал съм като бебе за това дете, че съдбата се отнесе толкова несправедливо. Дори и аз, който не съм им никакъв, го приех доста тежко. Беше си трагедия. Та майката на жената, моята колежка, помагаше и до ден днешен помага на зет си, бащата. Момиченцето днес е вече трети клас и не съм я виждал да се усмихва. Учат в едно училище с дъщеря ми. Бабата получи диабет от стреса. Бащата обаче е позитивен и изглежда силен, какво му е отвътре, той си знае, но поне се опитва да вдъхне позитивизъм, но детето за съжаление не ми изглежда много щастливо. Какво да кажа - да пази Господ. Но в крайна сметка и такива неща са част от живота за съжаление.

11.   След 7- 8 г живеене в споделена квартира си купих собствен дом на 27 г. тогава. Жена съм. Без кредити.
Благодарение на татко освен и каквото съм учила, имам два майсторски занаята. Дори и да съм с малко дете и се случи да загубя мъжът си, икономически няма да падна в никакъв случай. Активирам се на мига, а мога да работя и от в къщи.
Реално нямам нужда от мъж за икономическа подкрепа. За мен би било ужасна емоционална загуба... като съпруга и майка на детето му.
Нашето е защото се обичаме и предпочитаме заедно.

12.   Няма смисъл да ги мислиш тези неща. Какво ще стане за напред всеки човек си прави сметка. Да спомена че 500лв пенсия никой не взима, взимат не повече от 200-300лв. Така е в тази държава - работиш и честно си изкарваш парите и като стане време държавата да се погрижи за теб -
нищо не се случва. Дава ти едни пари с които да се чудиш кое по напред да правиш с тях.

14.   Аз работя в чужбина от 5г. (на 28 съм) и спестявам за собствено жилище (не в София). В България, майка ми си има собствено жилище. Така че каквото и да става, аз си имам покрив над главата.
Имам доста приятели в София, които са родом от други градове. Та, някой ден могат да се върнат по родните си къщи, ако нямат пари за наем.
Друг вариант е вместо да даваш 200лв. наем всеки месец, просто да си сложиш торбата в главата и да теглиш кредит.
Вместо за наем, ще плащаш кредита. Можеш и съквартирант да си извикаш, който да ти плаща наем всеки месец.
Имам роднини, които си накупиха евтини къщи до някои градове. Заради обезледяването на селата, има доста евтини имоти. Купуваш земя, строиш къща, палиш колата и за 15-20мин. си в града.
В София имотите са скъпи, но има места с по-евтини такива.
Като цяло еарианти много има. Ние българите сме си "земляци". Всеки има родител или баба и дядо с някакъв имот.

15.   Аз ще ти кажа какво правят по наблюдения мои познати. Живеят на квартира, но си ремонтират къщи или наследствени или купени някъде в провинцията. Наблюденията ми са за кюстендилско. Ремонтират ги основно. Изолация, дограма, баня и тоалетна, парно, ток,вик, нова кухня с всички нужни уреди и хубаво обзавеждане по стаите. Това е един вид буфер, защото хем си имаш нещо за старини, хем готиното място за почивка събота и неделя ти е осигурено. Така дори и на квартира през седмицата през уикендите са си на своя собственост и се кефят максимално. Ако не дай боже стане нещо може дори да се живее там и да се пътува всекидневно. Да по-тежко е но говорим за екстрени ситуации. Предполагам че това може да се осъществи и за други региони в близост до големи градове. Ние сме в подобна ситуация но не съвсем защото имаме жилище в София, но сме си направили перфектно в продължение на 15 години и къща на село с всички екстри и удобства. Ако се наложи може да я ползваме като основно жилище. Както например тази година с ковида. Прекарахме си интернет и си карахме хоум офиса там, а детето си играеше по цял ден в градината. Комшиите ни са предимно софиянци и се разбираме добре. Животни и подобни никой не гледа. Къщите ни са с окосени морави, цветя и градински мебели. Ако толкова го закъсаме тогава ще ги садим със зеленчуци. Предимно се ходи на село за почивка и забавление. Събираме се с приятели и близки и се чувстваме чудесно. За момента цените на къщите са все още достъпни и от близките ни хора доста двойки си купиха в съседство. Сега когато не сме на море и на екскурзии сме си на село и всяка година ремонтираме или строим по нещо. Когато човек мисли със собствен мозък без да слуша околните и да се съобразява с някаква мода винаги се намира добър изход от всяка ситуация. Навремето като почнахме да правим къщата почти всички ни се чудеха на ъгъла а сега и те ремонтират ама ние сме с 5--10 години напред.