Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

7.   Не, не се разбирам с моите роднини. Всъщност, нямам толкова много близки роднини - единствено вуйчо и двама братовчеди. Имах баби и дядовци, те винаги много се грижеха за мен. Има и други, разбира се, като втори и трети братовчеди, но такива вече са много далечни. Повечето от тях никога не съм виждал, само знам, че имам и такива. Не се имам с посочените ми роднини по ред причини: братовчедите ми са доста по-възрастни, те са от голям областен град, а ние от много малко градче, на голямо разстояние сме. Когато рядко сме се виждали за по един обяд, всичко е наред, големи приятели. Но в действителност, нямахме много общо, нито като интереси, нито професия, нито материално положение. Когато баба и дядо остаряха съвсем и имаха нужда от помощ, вуйчото съвсем се размириса. Когато започнем да се разминаваме по много фактори, роднинството се превръща в една формалност.

8.   Мъж.

Приключих с нападките, приключих да съм им емоционален контейнър, приключих да ме използват като притъпяват моите успехи за да се почувстват по-добре както те така и децата им (братовчеди за обяснение). Приключих връзка с преки роднини, като родители, няма как да ме убедят, че съм "искано" дете. Родителите ми бяха финансово отговорни към мен. Толкова. Другото е психически и физически тормоз, емоционално изнасилване и пълна незаинтересованост към мен от бащата. Всеки може да търпи като има енергия, но докарат ли го до 0, всичко свършва и вече се научава. Приключих сестра ми да се свързва с мен само ако иска нещо и през всичките тези години да не ме е питала 1 път как съм, а да говори само за нея, за децата си, за чувствата си, какво ще прави, за нейния живот и ако не й позволя да си изхвърли емоционалния боклук да се нерви да изтерясва. Писна ми да превеждам душата си всеки път за да ми се натамъняват и после старата песен на нов глас.
Писна ми "приятели" да ме учат и да ми пълнят глава с "абе ти не можеш това", "абе няма как ти да си с това момиче", "абе ти не можеш да успееш в тоя спорт", не можеш това не можеш онова, що за приятел си. Писна ми успея ли в нещо тези същите "приятели" да ме намразват и да се чудят как да ме сдухат, да хвърлят сол, когато трябва да си покажат любовта, как аз съм го правил през годините за тях.
Писна ми да съм вуйчото, сина, братовчеда, приятеля БЕЗ ИМЕ.
ПИСНА МИ ДА МЕ ИЗПОЛЗВАТ РОДНИНИ И ПРИЯТЕЛИ, ДОКАТО АЗ СЪМ ИМ НАЙ-ДОБРИЯ ПРИЯТЕЛ, ЗАЩОТО АЗ СЪМ ТАКЪВ И ГО МОГА! Вече СА-МО за точните хора!!!!!

Как може роднина да идва да те "похвали" за твой успех (дори без да се хваля, не само защото не го усещам като крайна дестинация, но защото имам някакъв вид скромност, бачкане здраво и приeмаш нещата сдържано! В това вярвам!), но буквално единственото нещо, което оставя след себе си с това посешение е притъпяването на успеха ти, защото не иска да се чувстваш по-успешен от него.
Сам си бях майка, сам си бях баща. И с майчините и бащините си умения се борих срещу всички роднини Майка, Баща, сестра, лели, първи братовчеди... т.н т.н.
Приключих да се опитвам да поправям, а да получавам боклук.
Тези, които идваха към родата като снахи и зетове, за по-малко от година ми ставаха по-близки от собствените ми роднини. Колко тъжно е това бе?! Това беше като тежка аларма рано сутрин в 4ч.
Приключих!
Още в началото когато си казах "край" имаше някои обсебващи, които усетиха, че изпуснаха нещо, което приемаха за даденост. Търсят те да ти се карат, нервничат и да си изхвърлят боклука, да те наранят, а не да отворят душата си и да създадат разговор... Като видиш, че не те оставят да направиш собствено решение, пак, а търсят да те сплашат и да те насилват.. ти става ясно. Преди беше страшно това, но като акъла вече ти е пораснал, се превръща в смешно.
Колкото и да ти е разбито сърцето, пак усещаш разочарование.

В момента се чувствам празен, от към близки и от към някои неща, които съм пропуснал за себе си в живота. Но знам, че току що съм стъпил на правилния път, още съм в началото, но го усещам в червата. Всякаш цял живот съм чакал за да се почувствам така.
Сега започвам живота си и ще покажа не само на тях КОЙ СЪМ.



Обичам ви хора и съжалявам, че трябва да кажа това на връх коледа, но какво да сторя, това е моята история.
Весели празници, пожелавам ви щастие толко силно, че да не ви позволява да се замисляте за нищо друго.
Модератори, весели празници и на вас.


Но да си знаем.
Няма роднини, приятели и каквито и да са там. Щом ти омърсяват душата,.. Чао, чао, чао...

9.   Нямаме се. Не имоти и финанси ни разделиха, лични отношения бяха. Конкретно аз не си говоря от 15 години с леля си. Дори скоро предупредих, че ако умра от Корона за нищо на света не я искам на погребението си.Рядко мръсен завистлив човек. Търсенето го има, докато родителите са живи. После никакъв шанс.

10.   3, най-ценното е семейството, което създаваш сам. Много ограничено мислиш.

11.   Аз имам кофти родители и роднини.И двамата ми родители не бяха близки с техните родители, братя/сестри и други роднини-съответно още от дете това ме постави в среда в която техните деца не поддържаха контакт с мен и повечето не ги познавам. Сестра ми е страхотен егоист и никога не се е държала като обичлива и грижовна по-голяма сестра, с нея не поддържам никакъв контакт.
По принцип до скоро се разбирах много добре с родителите ми, но ми се струва че е било докато живота ми се развиваше според техните очаквания. В момента в който започнах да правя каквото аз искам, нещата се обърнаха- забелязах че са се озлобили и са станали големи егоисти-никаква подкрепа в трудни ситуации. Разбрах че за мен отношенията ни са приключили защото аз отказвам да толерирам такова лошо отношение.Единственото което ме държи е вътрешната ми сила и надежда че някой ден някъде ще срещна добри хора, но така или иначе не мога да разчитам на никаква помощ или подкрепа от родители, сестра, или роднини

12.   За съжаление всеки израства с убежението, че роднините са най-близките хора на този свят, които те обичат и подкрепят истински. Аз съм в 30те си години и съм виждала предимно обратното - караници за наследство, изневери на партньора с брат/сестра, завист и съревнование, контролиращи родители, които смятат, че им принадлежиш и си длъжен да живееш с тях и да ги гледаш на стари години, неблагодарни “деца”, които след 18 години се женят и имат собствено семейство, а чакат мама и тате да им платят сватбата и да им осигурят жилище... Единственият човек, на когото вярвам в момента е само и единствено съпругът ми.

13.   Не аз лично не искам да общувам с тези хора след като ми направиха толкова мръсно. Няма значение дали имате кръвна връзка или не хора които не ви желаят доброто ,не трябва да присъстват в живота ви .Моето семейство са приятелите ми .

14.   Аз съм в добри отношения с по-далечни роднини. Никога между нас не е имало опити някой за нещо да използва другия. Отношенията са ни чисто приятелски и по-скоро винаги с предложение за помощ и услуга отколкото за поискване на такава. За съжаление с по-голяма част от близките ми роднини не се разбирам. Не с всички, но с повечето нещата хич, ама хич не са розови. Става на въпрос за евтини селски номера, злоба, използвачество и двуличие. Дори се стигна до там моя втора братовчедка и майка и да ми зададат въпроса "Ти си на 28, не мислиш ли да създаваш семейство? Че имаш имоти, ако нещо си решил да оставаш сам, казвай.". За още по-голямо съжаление най-много не се разбирам с баща си. Да, баща ми е. Не сме скарани, привидно всичко ни е наред, но буквално повече от 30-40 минути заедно не можем да издържим. Може би, ако бяхме по-простовати щяхме да стигнем до бой. Спасих се от него, като отидох студент. Постоянно ме е мачкал и унижавал. Та се наложи да възмъжавам и да се уча на мъжки неща в по-напреднала възраст. Че и до ден днешен си имам комплексите. И сега като се видим с него се започва едно заяждане, едни упреци и естествено постоянното плюене на целия свят и на всичко живо, защото само той е прав. Същата е и баба ми (неговата майка). Двамата с нея са жестоко скарани от поне 15 години и от тогава не са се виждали и чували. И са скарани не заради съществен проблем, а просто заради ужасно его и отвратителни характери. Същевремнно не изпитват и никаква тъга един към друг като майка и син. Сякаш не съществуват. Та и при мен празниците не са най-щастливите дни. Нито обичам сбирките, които са по принуда, защото така е казано, а на тях присъстват хора, които се мразят, нито пък обичам чревоугодничеството. Да има хора в рода ми, с които е удоволствие да се срещна. Просто по-голямата част са си доста криви.

15.   Не.
Свекърва ми, надута френска селянка, завистлива, надута пуйка, ми трови живота и съзнателно взех да й отвръщам със същото...
Стигна се дотам, че от яд и злоба, че не я ща, взе, че открадна вещ на дъщеря ми при последното си гостуване у нас...
С това ми даде повод съвсем да я отрежа и тя, завистливата авантаджийка, повече няма да припари в дома ми.
Търпях заради мъжа ми досега, но вече нямам нерви, пуснах пердето и разпердушиних всички навлеци...
Само да отвори уста, ще отворя и аз моята и ще стане страшно...
Грозна, злобна и завистлива...
Муцаха от мъжа ми, защото е кротък, но всичко свърши.
Сега съм лошата, голям праз.
Кой както си го направи.
Жалко, но факт.

16.   Роднините от страна на баща ми са точни и се разбираме, обаче от страна на майка ми са отвратителни, меко казано. За 5 лв наследство ми ебаха майката и ме тормозеха и вдигаха скандали всячески с месеци наред. Накрая им го оставих да си го носят в гроба и не ща ни да ги виждам, ни да ги чувам повече. Дано им приседне.