Споделена история от Други |
По темата за медитацията, която изчезна
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 594 пъти
Докато напиша коментара си по тема свързана с медитацията в раздела Избор на редактора, темата изчезна и коментарът ми се появи в друга тема, където е неуместен. Затова реших да го публикувам така с надежда да стигне правилния човек.
Здравей, Авторе! А да си забелязал един пост ефект няколко дни след това състояние, едно общо подобрение, едно усещане за поток правилни случвания? Божествена синхроничност?
Ами, аз например от няколко дни искам да запиша това осъзнаване и ти се появи с тази тема. Директно на въпроса - две "правила" в медитацията, които променят тотално нещата.
1. Аз не искам нищо, от каквото и да е било.
2. Аз не мога да съм това, което виждам.
По принцип на мен рядко готова и изплюта информация ми действат катарзисно, все трябва да мина по дългия път, но знае ли човек.
Накратко моят път към себе си започна с йога и визуализация, дихателни практики, дзадзен, психотерапия, хипотерапия и т.н. и това пътуване се превърна в смисъла на живота, в призванието ми. Учила съм детска психология, в момента завършвам магистратура Приложна психология, имам интереси към психотерапията, чрез работа с подсъзнанието, разбира се. Това не беше минута за реклама, а храна за съзнателния ум, че сравнително имам опитност и знам за какво говоря. Така, защо се разбира и къде се срещат медитацията и психологията?
Ако решиш да разгледаш всички познати теории за личността ще срещнеш много имена на подсъзнанието. Фройд го нарича То- където то е представено като един дивак в нас, който трябва да стой едва ли не заключен и контролиран от Егото и Супер Егото. Преди смъртта си Фройд сам се отказва от тази теория и поне признава, че То ни пази живи. Появяват други имена Сянка, Вътрешно дете и така чак до теорията на Юнг за Колективното неосъзнато. Това е толкова Гранд идея, че трудно се осмисля. Но се преживява в медитация, например. След малко ще стане ясно какво прави Юнг, тук обещавам. Колективното неосъзнато, според него е общото съзнание на всички нас, това са изначални вярвания, които са общи, предусещанията, сънищата, тази особеност, че някак си никой мит и религия не са ни съвсем чужди, ами са ни даже близки и познати. Юнг наблюдава, изучава и структурира огромен обем информация за вярванията на хората от различни краища на света и открива в тях толкова много сходства, че успява да ги побере в няколко Архетипа и Символи, които са универсални за всеки един индивид. Така Юнг доказва, че хората имаме колективно съзнание, че сме свързани помежду си от нещо, което е у всеки и е универсално. Можем да наречем това нещо Бог, Вселена, Висши сили, Майка Земя. А можем и да си му кажем подсъзнание, сянка...
Бог е в теб, Бог е във всичко, Ти си част от Бог в момента може да добие един нов смисъл. Нима не е това, онова чувство в медитация. Със сигурност е различно за всеки един. Но е и общо - чувството за свързаност с всичко, което е. Чувството,че си всичко и нищо едновременно. Чувството на идентификация с цялото. Да, ще го кажем по различни начини, ще го усетим на различни места в тялото си, ще стигнем различни преживявания, но то в същината си е универсално.
Това универсално, няма как да бъде добро или лошо, защото е всичко едновременно. Подсъзнанието, сянката, вътрешното дете няма как да бъде добро или лошо, защото е всичко. Това състояние на докосване, на дълбока медитация не може да бъде добро или лошо, защото е всичко. Когато тръгнем с нагласата, че медитацията трябва да бъде приятно преживяване, ние си отказваме достъпа автоматично. Защото тя не може да предложи половината, само хубавото (визуализацията прави това и ангажира съзнанието, съвсем друго е). В медитация няма дуалност, нищо не е черно и бяло. Съзнанието има нужда от дуалност, да разделя добро-лошо, подсъзнанието би казало просто опитност, без да слага знак. Така че за да изключим съзнанието, да притихне, трябва да го откажем от очакванията какво ще бъде преживяването, какво трябва да се усети, какво да се наблюдава, искам тая хубава мисъл, това лошото усещане бързо го подминавам, не. Нищо не искам, от каквото и да е. Просто съм тук и сега. Минават мисли, минават усещания, изникват и се топят. Не са нито добри, нито лоши, те не са мен. (Ключово) Щом наблюдавам, значи няма как да съм това, което виждам. Нали така, субект наблюдава обект. Обектът няма как да е субекта. Защо това е важно? Защото щом това не си ти не му реагираш емоционално, не се обажда съзнателният ум, не го касае, може да си почине да не разсъждава, само да наблюдава косвено някакъв поток, който не е той.
Опитай с тази перспектива.
П.С. "Човек не става просветлен като си представя образи от светлина, а като осъзнае тъмнината." Карл Юнг
|
