Защо хората сме такива лицемери?
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 957 пъти
Много ми е гадно и искам да споделя и ако може да си отговоря на някои въпроси, които ми изникнаха сега в ума. Може би малко нахвърляно ще стане, но каквото такова. Не ми се разказва конкретната история, става въпрос за животно, на което опитах, но не успях да помогна. И се замислих, че там, на улицата, не бях само аз. И може би ако и друг като мен се беше спрял да помогне, щяхме да успеем. Но другите подминаваха, не ги касаеше. Не ги боли тях, не е техен проблем. И друг път ми се е случвало, изпадала съм в сходни ситуации и чувството е същото. Все едно си куку, задето си се спрял въобще, а не си подминал, както биха направили болшинството от хората. Сетих се за фейсбук, пълен със снимки с послания, как трябва да помагаме, снимки с хиляди харесвания, отделно един куп прочувствени дълбоки цитати как трябва да сме по-добри хора, споделяния, лайкове, т. н. И в един момент, при дадена ситуация се чудиш, абе къде са тези хора? И на кого е нужно това лицемерие. Не става въпрос само за животни, случвало ми се е с паднал човек, на възраст беше. Докато стигна до него аз, други преди мен така забавяха крачка, гледаха за сеира и си продължаваха. Ами да, разбира се, че може просто да е пиян, но може и да не е и да има нужда от помощ. Не знам, аз ли съм сбъркана нещо. Може би част от вас ще ме обявят за такава, ваше право си е и няма да е изненада. Разбирам, че на голям процент от хората е тежък живота, затрупани са с грижи, моят също е такъв. Но някак сме забравили, че това да те има там за някой, без значение човек, животно, да те има там да помогнеш, това е храна за душата. В такъв момент ставаш ценен, за мен това е смисъл. Иска ми се, наистина много ми се иска да сме по-добри, по-истински, не само да се представяме за такива. "Добър" да не е равно на наивен и глуповат. Иска ми се, знам, че няма да стане. Но ми е мъчно, тази вечер точно ми е много мъчно. Знам, че няма как да заличим болката в света, няма как да изчезне, тя е част от тоя свят, от нас самите. Но да я усещаш в другия, все едно е твоя и да искаш да я махнеш, да го облекчиш. Друго щеше да е, ако повечето от нас го чувстваха така. Ами това е, благодаря на който си е направил труда да прочете. Пожелавам на всички, не дай си Боже някога ако имат нужда от помощ, да има някой насреща за тях!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 3 месеца hash: 43bf314da2

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Да обобщим. Вьзраст: около 15 години. Мото: не сьм като другите, аз помагам на всички низвергнати и не тьрся отплата. Истинска цел: трупане на интернет точки и по-специално интернет валидация от рода на: "Да хората са лоши, а такива като теб са рядкост". Сигурно ти се прииска да се похвалиш в тик ток, инстаграм или каквото там използват лапетиите, но си една идея по-умна и за това измисли този завоалиран текст, отправен кьм цялото човечество. Друг е вьпросьт, че без "лошо", няма и "добро", така че и двете са еднакво нужни. А сьвсем друг вьпрос, че това са измислени понятия, тьй като малките ни мозьци дьржат да категоризират всичко, вместо да го приемат каквото е. Но това е друга тема. Моят свет: помагай, когато можеш, но го прави за собствено удовлетворение. Много често, хората имат нужда да се изправят лице в лице с проблемите си, такава е играта и аз смятам, че преодоляването на трудностите е единственият пьт кьм самоусъвършенстване. С което не казвам, че да помагаш е глупаво. Помагай на воля, но не го мисли толкова. Остави другите да правят каквото решат. Това е тяхно право. Ако един ден започнем да подобряваме себе си, вместо да откриваме грешки в другите, може би тогава ще сме на правилния пьт. Дано не сьм бил прекалено груб.

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: 71aa977871

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Защо слагаш всички под общ знаменател? Хората не са хомогенна група от индивиди, изповядващи едни и същи принципи. Никой не е длъжен да живее с нашите представи за живота. Няма универсална истина, всеки дефинира "истина", "добро" както на него му е удобно. Лицемерието е нужно за да функционира пълноценно едно общество, всички библейски приказки за утопичен свят са невъзможни. Човекът е разумно социално животно, поради което постоянно трябва да балансира между личния и обществения интерес. Състраданието е еволюционен продукт, възникнал като защита на самия индивид. Преди стотина хиляди години, да останеш сам е било равносилно да умреш. Има доказателства, че няколко часа общественополезна дейност седмично са достатъчни да сме щастливи. Нещо ако ти създава дискомфорт е болестно състояние. Например да не можеш да спиш, затова, че има улични животни. Така страдайки реално не помагаш с нищо на самите животни, но съсипваш собственото си здраве и ставаш уязвим на болести, както знаем болестните състояния изискват генетична предразположеност и стрес. Затова когато страдаш излишно, знай, че това твое състояние е заучена реакция, моцеш да я преодолееш. Няколко часа доброволчество на седмица, но не повече са ти достатъчни. Всеки поне малко трябва да е лицемер, не прекалено, белите лъжи са ни нужни. По-добре да кажем "прическата ти отива" отколкото "приличаш на еди кво си".

 

...