Споделена история от Други |
Търся Верен Приятел
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 1032 пъти
Просто търся приятел, някой като мен, който има или няма враг/ове, някой който винаги ще бъде верен на себе си, няма да се самоубие поради болката и нещастието, които изпитва, неподвластен на чуждо влияние и манипулации, никой и нищо не може да го промени, никой и нищо не може да му повлияе, никога не се оплаква от обстоятелствата, а вярва в себе си, в Бог и в светлото бъдеще.
Аз съм мъж/ момче, антисексуален тип, който Бог е сложил в женско тяло, но не се определям като трансджендър, защото тоя термин не ми харесва, а и никога няма да се подложа на операция за промяна на пола, но всичко това си е моя болка, разбира се, болка, която в края на крайщата ме прави щастлив тип, и това което казвам, знам, че е сложно и противоречиво, но не ми се влиза в подробности.
Добър с Приятелите, но Лош с враговете.
Писнало ми е от театрални постановки и путки /лицемери, интриганти, злобари, завистливи индивиди, и такива които се опитват да ме променят или се опитват да ми предизвикват разяждащо нещастие, с цел да се самоубия - няма как да се получи, защото вече съм резистентен тип/, независимо от полът.
Животът е игра, с изключение на това, което обичаш,
Парите са без значение, заедно ще измислим нещо.
Търся приятел от мъжки пол. На жените нямам никво доверие, не ги мразя, просто съм ги отстранил /обичам да говоря за себе си в мъжки род, и мразя когато ми се налага във външният свят да употребявам обратният род/ от моят живот.
Приятел, който ме респектира до краен предел и му имам безрезервно доверие и това нещо е взаимно. Семпло и изчистено, но солидна основа във времето.
Не ми дреме за хейтърските коментари, ако такива се появят, мога само да ги поздравя с песента на Криско - хората говорят.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: cd123b114f |
|
1. Виж, разбирам те напълно, но приеми, че хората са най-големите чудовища на този свят. Има адски много лицемери на този свят, може би дори и около теб и не го осъзнаваш. И аз страдам, страдам не защото само останах сама, а защото давах всичко за всеки и никой не го оцени. Но не губя надежда в никого, аз още вярвам че има добри хора, макар и малцина, но и това трябва да се цени.
Лек ден! :)
|
|
