Трудност за израстване и поемане отговорност.
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 733 пъти
Не знам как минаха годините. Една от причините за проблемите ми може би е непълноценно изживяно детство.

Трудно ми е да осъзная и да приема, че вече не съм ученик, че тези безгрижни години минаха и че сега е време да ставам самостоятелен човек и да работя. Искам още да съм дете. Тези години да не свършват. Да не идват големите отговорности. А вече съм на 23...

Имате ли идея какъв точно ми е проблема, от къде е дошъл и как да се справя с него. Може би и друг е минавал през същото нещо.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 4 години, 3 месеца hash: cb6bb8220a

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Да аз съм същия, според мен ако нещо си пропуснал в тия години, сега те гони яка носталгия, аз пропуснах доста неща в тинейджърските си години, и не можех да си довърша 12 клас, и нямах бал заради Вируса, и се чуствам че не съм си довършил нещата, и постоянно ме гони носталгията, постоянно сънувам старите си познати и как тръгвам пак на училище, според мен е непълноценно изживени младежки години, и заради това усещаме че не сме готови да продължим напред, както го правят тия дето са ги иживяли както трбява,все си мсиля ако можеше да се върна пак да го усетя това време, на една свобода и че околните не очакват нищо от теб, абе осъзнах че най ценното което имаме в живота е времето, не може да се върне!!! мъж 20

 

...

преди: 4 години, 3 месеца hash: b9b07e343e

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Твърде много го мислиш. И преди си имал отговорности и проблеми, но не си го мислил по този начин. Като цяло носталгията по детството е най-вече носталгия към начина, по който човек е възприемал света тогава.

 

...