Споделена история от Други |
Притеснителност
преди: 4 години, 3 месеца, прочетена 664 пъти
Здравейте,
Много съм притеснителна. Като трябва да взема думата почвам да се обърквам и да си забравям мисълта. Всички ме надговарят. Като малка ми се подиграваха, че имам мустаци, не съм хубава и тн. Сега съм много хубава, получавам постоянно комплименти, но съм притеснителна. Вкъщи сестра ми ми казваше, че съм грозна и за нищо не ставам, дебела и тн. Работя у нас и си харесвам работата пред компютъра. Работила съм преди това и в офиси, но ме гонеха, защото не съм успяла да се включа в екипа. Много се притеснявам какво ще си кажат хората за мен.. И заради това бъркам. Притеснявам се да се храня и пия и да ме гледат в устата.. А да не говорим колко се притеснявам като трябва да държа реч. Дори понякога пийвам алкохол, за да ме отпусне малко и тогава не се притеснявам.. Потреперва ми гласът понякога и устата.. Дори понякога и по телефона се притеснявам като трябва да говоря или когато трбяа да обясня нещо дълго.
Какво ще ме посъветва те? Знам, че не е добре да съм така, защото много хора се възползват от притеснителността и скромността ми и се правят на велики, чувстват се големци спрямо мен и понякога се държат надменно. Пак казвам, че притеснителността и социалната тревожност нямат общо с външния ми вид в момента.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 3 месеца hash: ee10319beb |
|
1. Познато, да знаеш че всеки мисли за себе си, как изглежда той и предимно е това. Другите не ги интересува предимно някой друг и не си го слагай толкова на сърце, да не ти пука кой какво мисли и казва. Не е нужно да говориш много. И аз съм била заобиколена от строги хора и често си мислех че някой ще ми се развива, скара. С годините все по-малко ще ти пука какво мислят за теб. Ж30
|
|
