Споделена история от Други |
Една интересна случка за размисъл
преди: 4 години, 4 месеца, прочетена 2255 пъти
До седми клас учих и живях в едно село, а след това се преместихме цялото семейство в близкия град. На село имах един съученик с дръпнати очи и типично татарски черти. Досущ приличаше на един татарин, живеещ срещу нас. Този татарин си беше голям женкар, макар че беше семеен с две деца. Беше доста наперен мъж, не правеше евала на никого, с огромно самочувствие, страшно уверен, мъжага и половина, екзотичен, а и устата му мелеше много добре и жените му се лепяха и той не връщаше никоя. Всеки предполагаше, че моя съученик всъщност е син на този татарин, а и майка му и тя си беше доста трудна, в смисъл много трудно отказваше на мъже :).
Ние отидохме в града и после кой знае колко не съм поддържал връзка с моите съселяни. И 21 г. по-късно имах киста на задника и трябваше да се оперирам. Влязох в болницата в града ни, лежах два дни и дойде време да вляза в операционната. До там ме смъкнаха санитарките директно с болничното легло. Оперираха ме, беше със спинална упойка, т.е. бях си в съзнание през цялото време, но не можех да си движа и усещам долната част на тялото. След операцията ме качиха обратно в стаята с леглото. И гледам аз на съседното легло настанили един мъж. Ама мъжа беше сигурно 40 кила, буквално кожа и кости. С торба висяща му от корема, от тия, дето ги зашиват на болните от рак на червата, за да се събират там фекалиите. Абе беше жалка работа. И започна той да разправя, беше много сладкодумен, макар едва говореше, беше изнемощял, но явно му тежеше и искаше да сподели.
Аз вика бях голям здрав мъж 90 кила, а сега виж ме какво станах. 39 кила съм. Жена му предния месец и тя умряла от рак на панкреаса. Вика ми, ей толкова се мъчи жената, това е най-болезнения от всички видове рак, даже и морфин не помага. Толкова я обичах, а тя си отиде. И по едно време ми показва на телефона си снимка, на която е той с жена му, хем да видя какъв левент е бил едно време. И какво да видя - същия този татарин. Аз дори не можах да го позная, толкова го е съсипала болестта. Викам му, <името>, ти ли си? Ама го гледам, той по-нисък от тревата, няма го онзи наперения здрав мъж. Няма го онзи, който не ебаваше жена си и децата си за 5 ст.
В следващите 3 дни бяхме само аз и той в стаята и като се почнаха едни откровени разговори. През сълзи ми разправя, вика аз имам голям грях. Убих жена си. Как така я уби? Ами тя вика, на смъртно легло ми каза, че до голяма степен аз съм виновен, че е хванала рак заради страданията цял живот, които съм и причинил. Аз вика я оставях по цели седмици, без да се прибирам. Моите пари ги давах за курвите, а нея я оставих да отгледа две деца с минимална заплата. В сетния си миг му казала, че тя през цялото време е знаела за всичките му връзки, но си е мълчала цял живот. После почна да разправя, че имал незаконен син в селото. Викам му, не думай. Имал и друг незаконен син в града. Нарочно направил дете на една от любовниците си, която искала да има дете от него.
Питам го, добре де не ти ли е гузно да имаш деца, които не знаят, че ти си им баща? И той вика, е какво да правя, не искам да злепоставям жената, понеже е семейна. Разминаваме се вика, със сина ми на село и аз се правя, че не го виждам. А другата ме запозна със сина ни и ме представи като някакъв неин приятел. Веднъж правил секс в квартирата на законния си син, като си мислел, че е той е на училище, обаче онзи се прибрал по-рано и ги е хванал на калъп. Тръгнал да бие баща си и жената и някакви такива. Толкова страдания е причинил на семейството си. Ама това са 30-40 г. Даже до по-миналата година, жена му докато е била на смъртно легло пак оправял омъжени жени и из селото. Сега вика, Бог ме наказва. Чак като ми ги каза тия неща в очите, докато умираше, осъзнах колко много съм я наранявал. Сега осъзнал, че много я обичал, носи си снимките и на телефона си, гледа си ги постоянно и плаче. Не съм вярвал, че ще видя този мачо да плаче като първолак. Разправя ми с какви жени е бил, те са десетки, десетки, сигурно и стотици. И някои ги знам какви тупалки са, че и богаташки жени, на градските бизнесмени. Направо не знам как някой не го е пречукал. От тогава минаха няколко месеца, не знам жив ли е още, защото той тогава ми се струваше, че не му остава много. Сестрите идва постоянно да му сменят торбата, да го хранят, нямаше сили да прави нищо. Живота го напускаше вече. Та се чудя, трябва ли човек да е на смъртно легло, за да осъзнае постъпките си? Колко хубаво би било и колко главоболия бихме си спестили, ако можехме да осъзнаваме в реално време. Не можете да си представите шока ми като разбрах, че това е той. Това е невъзможен констраст - от такъв мачо да станеш по-нисък от тревата. Явно живота е голяма работа - така може да те началъми, че чак не е за вярване. И въпреки всичко законния му син не го оставя и си го гледа. А законната му дъщеря е в чужбина с един от селото, с когото се загаджиха още като малки и тя друг и не погледна повече. Явно е наследила морала на майка си, тя беше страшно смирена и морална женица. Та с това момче доста им провървя, имат си сериозен бизнес там и са доста успешни.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 4 месеца hash: 97ad08a334 |
|
1. Една моя близка беше голяма работа с имоти и къщи. Нямаш на идея колко обидно се държа с цялата ни рода. Все едно сме по-долу от нея. В моменти на доброта от наша страна, тя е изсипвала цялата си злоба и помия от душата върху нас без никаква причина.
Е, оказа се, че някои от нещата и са незаконни, осъдиха я и и взеха всичко. Сега е с психични отклонения и изобщо не е наред с главата...
И да, за да може човек да оцени живота трябва да си научи урока. Вселената (за не вярващите) или Господ си ги има и в даден момент ни слагат на мястото си. Затова човек не бива нито да е прекалено лош, нито прекалено добър. Нито да се наживява прекалено много. Винаги трябва да има какво да постигнеш и да направиш с живота си.
|
| преди: 4 години, 4 месеца hash: 7831c51d08 |
|
2. Някои неща ако се случват последователно, не означава че са свързани. Ние като логични същества се опитване да дадем смисъл на всичко, което ни заобикаля. Понеже капацитетът на един човешки мозък е ограничен, не може да осмисляме всички възможни аспекти.
Склонни сме да вярваме, че има съдба и ни се отплаща за лошотиите дет сме ги вършили.
В дадения пример човекът е бил женкар, жена му е знаела за случките, но си е траела. Познавам много подобни случаи, хората си живеят нормално.
Появата на рак и други болести е продиктувана не от половите актове с омъжени жени, отколкото генетичният фактор и стресът.
Ако има възмездие, болните от рак дечица не са извършили нищо за да бъдат наказвани. Да предположим, че има карма и прераждане - това не обяснява насилието на хищниците срещу тревопасни животни. Кърлежи пият от кръвта на невинни костенурки, бълхи разнасят зарази между невинни животинки.
Факт е, че трябва да имаме някакъв етичен кодекс/минимален морал. За да функционираме в средата която живеем са нужни базови правила като: не убивай, не кради, не вреди. Тези правила ние сме ги дефинирали, не са божествен дар от свише, поради което не е като сделка.
Има един дет бе сутеньор. Обикаля със златен синджир на врата, има си голяма къща, женен е има деца. Едва ли е някой без проблеми, но получава хубава заплата, жена му също. Живеят си добре. Има някой гневен чичка дет ще го наказва? Не, не мисля. Просто е разбрал кога трябва да спре и да живее "на чисто".
|
| преди: 4 години, 4 месеца hash: 5724f53d4b |
|
3. Ами можела е да не е с него след като е ги е подпомагал и е бил с други, поне тогава издръжка е щял да дава.
|
| преди: 4 години, 4 месеца hash: e9b2882313 |
|
4. На мен ми е по-интересно какво се случва с омъжените курви.
|
| преди: 4 години, 4 месеца hash: 059dee443d |
|
5. Ох, къде сте тръгнали да говорите за карма в този сайт, където хората нямат елементарна морална хигиена.
|
...
| преди: 4 години, 4 месеца hash: dd9dfd56c5 |
|
6. Днес бях при баба ми, която от години е на легло и не се знае още колко й остава. Изглеждаше толкова слаба и безпомощна, потънала в меките завивки. Всички ще стигнем до там и има значение как сме живели и как сме се държали с ближните си. Нямат значение парите, имотите, мадамите и пичовете, само семейството има значение и любовта и уважението помежду ни.
|
|
