Споделена история от Други |
Защо най-добрият ми приятел пропадна така
преди: 4 години, 2 месеца, прочетена 738 пъти
Привет, ето я и моята история.
В студентските години бяхме най-добри приятели. Това, което най-много ни свързваше, беше спорта и карането на колела. Бяхме постоянно заедно, тренирахме, ходехме по състезания, обикаляхме с колелата и лятото стояхме до късно в парка. Той беше възпитано, скромно, ученолюбиво момче и нищо не издаваше, че ще се превърне в това, което е сега.
Завършихме. Тогава, той заяви, че не иска да си търси работа и да работи като цяло а ще прави бизнес и ще изкарва"лесни пари", ще стане политик, ще изкара страната от ЕС и НАТО и ще промени курса към Русия. До тук горе долу добре. Намери си приятелка, бих казал свястно момиче, от тук започват "изцепките". Бях шокиран, когато той си позволи да и посегне пред мен и когато тя разбира се го остави, започна със заплахите, как ще пребие нея и новият и приятел. За него, жената трябва да работи, да готви, да чисти, да гледа деца и да му дава пари за стартиране на бизнес а той да не пипа нищо освен "бизнеса" и спорта. Разбира се нищо не се случи и тя сега е щастливо омъжена с детенце. В същото време през годините, нито един от така наречените му "бизнеси" не потръгваше, както и жена не си намери. Прехраната си изкарваше с далавери и дребни престъпления. Реално нямаше нито един ден трудов стаж през живота си. Веднъж се возихме с моята кола и той постоянно мрънкаше, какъв балък съм, че спазвам правилата за движение.
Прекъснах отношенията си с него преди години, защото веднъж си имах проблеми с органите на реда заради него, без абсолютно никаква вина от моя страна и ме хвана страх да не ме забърка в нещо още по-голямо.
Скоро ми попадна статия в която се споменава неговото име, разбира се не с добро.
Та се замислих, можеше ли да му помогна, вместо да избягам и не постъпих ли като страхливец? Или пък постъпих правилно и щях и аз да затъна с него, ако бях останал? Дали има смисъл да се свържа отново с него и да се опитам да го вразумя или е прекалено късно?
|
