 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Нещата от живота
преди: 4 години, 23 дни, прочетена 1027 пъти
Привет на всеки, спрял се да прочете следните редове.
От София съм и нека да се представя като Х. Х., на 27 г.
Бих искал да споделя част от нещата, които ме човъркат, тук, защото с почти никого около мен не мога да направя това.
Юнг е казал, че „Самотата не идва от това, да няма хора около теб, а от невъзможността да общуваш с тях за нещата, които са важни за теб.“. И това ми се струва доста вярно.
Нямам особено много приятели, още повече пък супер близки, но сякаш всеки започна малко или много да се затваря още повече в себе си в послдните години - не знам, заради пандемията ли, заради чисто човешкия ни егоизъм ли, заради собствените ни проблеми ли, защото всички ги имаме, но моите наблюдения са такива. Бихте ли споделили във вашите приятелски кръгове какви са настроенията и тенденциите?
Макар че почти не мога да говоря открито за много неща с малкото приятели, които имам, аз все пак гледам да ги търся, проявявам на моменти дори мекушавост и се случва и да бъда използван, общо взето не искам да ги губя, защото съм губил приятели и въпреки това не мога да живея и по такъв начин. По-добре някакви приятели, отколкото никакви. А колко са такива - друг въпрос.
Понякога много бързо се изморявам от празните и повърхностни разговори, защото всеки е твърде зает винаги, държи се неадекватно, или просто става само за шеги и закачки. Телефонните разговори и чатове също сдухват, защото не е като живата комуникация. Няма с кого да говориш за книги, филми, игри, наука, новините от света и у нас, планове, цели, мечти. Наистина, опитвам, но не разбирам - и да е в мен проблема, къде е точно? Как да го оправя? И аз съм зает - работя на две места, но винаги ще намеря време за важните хора. А те сякаш никога - 10 минути по телефона за рожден ден, едно "честит ..." по празниците и това е. Това е влудяващо.
Човек наистина е социално животно, не откривам топлата вода. Във времето, в което живеем обаче, това сякаш започва да се променя - може би еволюираме в отшелнически и егоистичен вид.
Може и това да не е масов, а индивидуален проблем, и просто аз все да тегля късата клечка. Търсиш някого, проявяваш интерес, но до там, отсреща - нищо.
Преди си направих профил в чужд сайт за penpals - беше интересно и наистина можеш да намериш готини хора в нета, но... на другия край на света. Толкова е фрустриращо това да я няма живата комуникация, поне за мен. Иначе толкова много неща можеш да прочетеш, да научиш, толкова характери да срещнеш и опознаеш - но за жалост, само до толкова, доколкото позволяват нулите и единиците зад един екран, пред който и без това ти се налага да си нон-стоп, защото хоум-офисът стана масова тенденция през 2020 г., а на някои места - това все още не се е променило. И това натоварва.
Не можеш трайно да заместиш пълноценно човешкия контакт със самостоятелни разходки, с книги, филми, игри и музика. Можеш, но не за дълго. И после горчивото усещане винаги се връща.
Както написах по-горе, работя активно, което обаче скоро може да се промени. Отдадеността ми в работата обаче очаквам скоро да бъде възнаградена с отстраняване поради простата причина, че човек от ръководството преценява хората, с които работи, и съответно - които желае да задържи, по симпатии и абсолютно никога - по свършеното от него. Заявавам смело това - така преди мен си отидоха трима души, които си вършеха работата съвестно, а преди тях е имало и други. Аз работя на това място повече от две години и половина и съм най-дълго задържалия се измежду "робите" - смятам, че ако не си вършех работата, това отдавна щеше да е станало ясно. Няма да задълбавам в това, не търся съжаление. Просто искам да го споделя, защото предпразнично ми скапаха настроението, макар и да си бях обещал отдаввна, да не му се давам. Може да се каже, че очаквах това, просто защото не съм съвсем "кон с капаци" и виждах кой как мъти водите. Аз бях коректен и съвестен в работата си, но явно и моето време наближава. Тъй като споменах вече, че работя и на друго място (непълно работно време), все пак съм благодарен, че няма да остана съвсем без приходи на първо време. Търся активно и, временно, докато си намеря нова работа, и тези малко пари ще са ми от полза. От доста време гледам да работя непрекъснато - както казах по-горе, не ми остава много, с което да запълвам свободното си време. А пък когато съм сам, мисля много, което също не ми оказва положително влияние.
Животът е изпитание понякога - има и падения, и изкачвания, но аз сякаш съм в някаква дупка, от която, колкото и да дращя и да ритам, не успявам да изляза.
Да си намеря нова работа няма да е трудно, това не ме плаши. Но другото повече ми тежи. Тази самота, тези псевдо- и половинчати приятелства, наистина вв така. Всеки, който е минавал и минава през това, вероятно ще се съгласи.
И моля ви, не пишете клишета от рода на "научи се да си прекарваш добре времето със себе си", "излез и си намери нови приятели" и т. н. Със себе си съм окей, но не мога да бъда винаги и все сам със себе си. А за второто - easier said than done. Можете ли да ме посъветвате вие как бихте, или как сте подхождали? Пътят, който съм извървял, ме е направил малко или много по-затворен. Не съм съвсем изолиран нърд, който не си подава носа навън. Но нямам самочувствието да вляза в бар и просто да започна да заговарям хората и да "градя" приятелства над халбите с бира. Със сигурност трябва да има и някакъв начин за това и за хора като мен.
Дори и да не можете да кажете нещо относно моите "драми" и терзания, благодаря ако прочетохте това. На мен си ми олекна малко и просто написвайки го.
Но можете да споделите и вашите истории. Какво ви терзае вас, какво ви вълнува, през какво минавате в момента?
Не на последно място, разбира се, ви пожелавам весело изкарване на великденските празници! :)
Х.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 4 години, 23 дни hash: 1c61a33dcd |
|
1. не пишете клишета от рода на "научи се да си прекарваш добре времето със себе си"
Това не е "клише" пич, това е реалността. Човек има контрол единствено върху себе си. Не можеш да накараш останалите да им пука за теб, не можеш да ги направиш по-умни, да ги накараш да четат и т.н.
"Паденията" и "изкачванията"са истинкото тъпо клише, създадено от тези, за които животът просто се случва, и един път вятъра е в тяхната посока, друг път - не. Един ден си въобразяват едни неща, на другия - илюзията им се разбива в реалността. Това е като наркоманите и биполярните. Съзнателните хора обикновено осъзнават на кой свят са, и работят консистентно с това което разполагат. А то, да не се лъжем, не е много. Обществото не еволюира, а деволюира. Просто трябва да го приемеш, но да, реално никак не е просто. Прочети какво е стоицизъм.
|
| преди: 4 години, 23 дни hash: 5f0e004040 |
|
2. Трябва да имаш самочувствие и да пътуваш колкото е възможно повече, за да срещаш много хора, от които хора да намериш подходящите за теб...
Вероятно си интроверт, вероятно имаш и проблем с общуването и нещо все не ти се получава лафът с другите и виждаш пречки и недостатъци, а не възможности.
Когато имаш достатъчно самочувствие, не ти трябва да влизаш по барове и пр. - нещата се получават от самосебе си. Където и да отидеш, ако си уверен и сговорчив - усеща се присъствието ти и привличаш хората, а и от там диалогът потръгва...
Работи по самочувствието, разкарай съмненията и неувереността - цялата ти тема лъха на неувереност и колебание.
|
| преди: 4 години, 23 дни hash: 3baef6b537 |
|
3. Прясна случка от днес:
Тичам си аз и по някое време ме надминава един мъж, няколко крачки пред мен вече ме поглежда над рамо и ми се ухилва закачливо. Продължавам да си тичам и се правя, че не виждам.
Той намаля ритъма и ме изчаква да го задмина, след малко пак ме надбягва, обръща се с лице към мен и тича така няколко крачки назад ухилен до ушите, завърта се напред и забавя пак докато го изпреваря. Това се повтаря още веднъж докато стигнахме до пресечката от която завивам вече към в къщи.
Явно разбра, че там приключва "надбягването" и ме настига пак и още по-ухилен ми се изцепва "сега вече може ли да пием по една бира" Вече му бях понабрала и готова да го "закопая" но при тази изцепка и видът му (беше някакъв огромен великан, с миниатюрна раничка на гърба и с огромна усмивка) избухнах в смях.
Казах НЕ, даже не пия и продължих без да спирам. Чувах го вече зад гърба ми "ама може и кафе или сладолед" хаххахах
Разбра ли?
Отпусни си душата, излизай, усмихвай се, даже се смей на глас, тичай, скачай, танцувай, пусни си любима песен навън и си я пей в движение! "Полудявай" от време на време!
Търси и във форуми групи за излизане според интереси!
|
| преди: 4 години, 23 дни hash: 0ee220bf2d |
|
4. Не мисля че си интроверт, не мисля че имаш проблем в общуването и прочее тези от по-горе. Твоят (а и не само твоят) проблем е липсата на възможности за пълноценно общуване в съвременното общество. Може би, толкова много възможности за връзка имаме, че дали от страх или от липса на физически ресурс, но не можем да се задълбочим в една определена връзка - връзките са много, изобилни, но повърхностни... Аз самият се чувствам така, доста добре те разбирам. Не е проблемът ти, че не срещаш нови хора, а че хората които срещаш и ситуациите в които си поставен са все повърхностни. Да, уви, ако не дай си боже стане война, тогава всяка ситуация и всяка среща ще се превърне в съдбовна... но нужно ли е дотам да стигаме, отново, за кой ли път в историята, че да се научим да се доверяваме един на друг в общуването си..? Защото сега се страхуваме нещо да не уязви фалшивия ни образ пред другите... Да не си затваряме нито една врата, и съответно да бъдем никъде... Какво значи “хора като мен” - написаното от теб говори единствено за наличие на красив ум! Мисля си, този проблем само ще назрява, и нашето поколение ще трябва да го реши. Ето, един такъв сайт е начало... м, на твята възраст - 2 год.
|
| преди: 4 години, 23 дни hash: 950891cfb4 |
|
5. Хората станаха по-затворени, но и значително по-ограничени. На мен ми е трудно да открия някой, с който да разговарям по теми свързани с музика, филми, книги, пък да не говорим за други теми. Аи как да стане това, когато сякаш моите познати (не казвам приятели), не слушат нито музика, още по-малко пък четат...
Може би всички бързат за някъде, като например в социалните мрежи. Влизаме за 5 минути и бързаме да скролнем и харесаме, колкото се може повече публикации, без да се замисляме над съдържанието им.
В социалните мрежи приличаме на онези, потъващите, от Титаник, които размахват ръце във водата и отчаяно викат за помощ, за да привлекат вниманието на някоя от малкото спасителни лодки, надявайки се, че може да бъдат спасени.
Имам много "приятели" в социалните мрежи, с част от които вече съм забравил какво ни е свързвало...
Иначе, не пуснеш ли актуалната песен на Преслава, не чакай харесвания. Но пък и това "събиране" на лайкове си е голяма досада вече. Може да събереш над 100, но нито един от тия дето са натиснали бутона може да не се сети да ти пише поне едното "кп".
А сякаш всички търсиме вниманието на другите, посредством публикациите си, лайковете си и т. н. Но, когато опиташ да пишеш на някой нещо повече след "Добре съм", след второто изречение, "разговорът" сякаш вече е навлязал в дупката...
Да, чудесно е да пътуваш, да срещаш много нови хора, да се запознаваш с тях, но когато най-малкото те не живеят в града ти, квартала ти, в улицата ти, така, че да се уговориш с някого и след половин час да мерите улиците, парковете и площадите, е трудно.
|
...
| преди: 4 години, 22 дни hash: 6c357eff74 |
|
6. Братле, тотално те разбирам. И аз съм в подобно положение, само че дори и без тези повърхностни приятелства. Отрязах много хора от живота си, защото разбрах, че имаме много разлика в ценностните си системи и това към което се стремим.
Абсолютно сам съм, свикнал съм с това и съм го приел. Единствените ми "приятели" са семейството. Останалите са някакви полу-приятелски отношения, поддържани предимно в социалните мрежи. Самотата ми тежи понякога и аз също разсъждавам напоследък за това как сме социални животни и не може да си вечно изолиран. Стигнах до осъзнаването, че човек има нужда, ако не от друго, то поне от позитивна социална обратна връзка. Старая се да съм полезен на хората и света и поне това ми дава малко утеха и удоволетворение. От около няколко години търся среда, в която да съм с други амбициозни, интелигентни, добри и принципни хора, но за сега не съм я открил. Или не търся достатъчно добре и много, или наистина е трудно в тези времена на фалш и глупост да намериш чиста душа.
Ако мога да ти дам някакъв съвет, то по-скоро е да не взимаш тая работа с кофти шеф толкова насериозно. Щом знаеш, че можеш да работиш добре и си уверен във възможностите си, ще си намериш друга по-хубава работа без проблем. Мисля, че ти трябва промяна. Пътувай. Пробвай нещо ново. Пребори страх. Живей. А за другите неща.. Не знам, брато. Аз си оставам оптимист и вярвам, че ще се наредят както си трябва.
" Душата, която вижда красотата, понякога върви сама. " - Гьоте
|
| преди: 4 години, 18 дни hash: 5ad2205e38 |
|
8. От автора:
Благодаря още веднъж на всички, прочели и оставили по някой коментар под темата. Извинявам се за грешките в текста, които сега си хващам.
Към 1: Съгласен съм с коментара ти. Определено не съм от тези, които смятат, че трябва да бъдем пасивни в живота и че той просто се случва. Може и да има определена доза предначертаност, сиреч „съдба“, но и много неща зависят от нас самите. В този ред на мисли, аз исках да кажа, че и активно, и пасивно подхождайки в живота, понякога просто не се случват нещата така, както искаме - не става това, за което сме се борили, а пък друг път - става. И това е окей, разбира се. Няма пълно щастие. Но когато дълго „не става твоето“, когато не успяваш нито да промениш ситуациите, в които изпадаш, нито да се примириш с тях (което, нека да си признаем - са единствените ни опции в живота) - тогава започваш да гледаш втренчено в пропастта и както добре знаем - тя прави същото в резултат.
Към 2: Съгласен съм, планирам наистина да попътувам, поне за малко, ако наистина ме съкратят в идните дни/месеци. Нещо добро ще излезе от това - не помня от кога не съм имал почивка като хората. И смятам, че всеки трябва да си позволява да се глези по този начин от време на време - наистина е тъжно да живеем в такъв огромен, разнообразен свят, който (ако не взимаме предвид сегашната ситуация) никога не е бил по-свързан и по-достъпен, и да не го разгледаме. Това обогатява и душата, влияе и променя мирогледа, отваря възможности, действа тонизиращо на подтиснатото съзнание. Чак е двулично да проповядвам това, а сам да не съм го правил дълго време.
Интроверт съм, очевидно. И други неща съм. Но всеки сам си носи кръста, както се казва. И за останалото съм съгласен, но идва "но"-то - съвета ти е хубав, съгласен съм с него, но практически е трудно изпълним. Ако ми кажеш: „Нареди 15 кв. м. павета“ - чудесно, ще знам какво, в какъв обем и как се изисква от мен. Но как се "работи по самочувствието", как се "разкарват съмненията и неувереността" и прочие в този дух? Не мога да си преинсталирам „софтуера“. То от там ми идва и драмата донякъде.
Към 3: Готина случка, жалко за пича само :) А иначе - опитвам се да се отпускам, да бъда по-ведър и усмихнат, да "полудявам" в някакви разумни граници, да се срещам с нови хора, да завързвам разговори. Но рядко срещам взаимно желание за това, взаимен интерес дори, при това от хора, с които уж сме били (сме? ) приятели. А всяко едно междучовешко отношение се базира на принципа „50/50“ – нужна е взаимност. Но когато хората сме станали мрачни и самовглъбени, навъсени, забързани и болезнено нормални, защото живеем в такова време и в такава обстановка - не е лесно да я проявяваме. За глухия всички, които танцуват, са луди. И хората очевидно не бавим загубата на "слуха", но пък и бързаме със съденето на околните.
Към 4: Съм, но това е окей. Нито съм сам на света с тези си "дефекти", нито е болка за умиране. Пък и не е нещо, което може лесно (ако изобщо може) да се промени. Както казах по-горе – в случая, опцията ми е да се примиря или да продължа с опитите да се променя. Може би си прав за възможностите, но не искам да го приема - едва ли само тези, които си дават сметка за това, са тези с възможностите за водене на пълноценни разговори и с богат вътрешен свят. Смятам, че всички сме такива, но проблемът е, че вече никой не иска да показва това, защото очевидно и това е станало признак на слабост - да си емоционален, да си състрадателен и нееднопосочен, да не си повърхностен, да проявяваш инициативи, да се интересуваш от нещо и някого, различен от гаджето ти, работата, собствения ти егоизъм и паричките в сметката ти. Знам, че светът е такъв - меркантилен и студен, подтикващ ни към това да сее разголвваме физически, но не и душевно, той е и безразличен - но не го е създала такава природата, когато ни е дала и мозък, и опцията да имаме пълна свобода в изборите си. Ние, и само ние сме и си ги взимаме. И това влияе и формира света, в който живеем. Може би са нормални тези неща от еволюцията ни - все пак в природата, пътят с най-малкото съпротивление е винаги за предпочитане, най-простите теории в науката, с най-малкото промениливи, са обикновено най-близките до реалността. Та и ние така - да сме най-егоистични и най-затворени, всеки сам за себе си, с най-малко усилия и с минимум съпротивления по пътя към представата ни за "модерния човек". Вторият закон на термодинамиката – ентропията в една изолирана система винаги нараства.
Не се имам за нищо повече от когото и да било - смятам, че тези неща в един или друг момент, терзаят всеки един човек на тази земя. И е нормално да ни терзаят, защото е толкова трудно да се примирим с това "ново нормално". Поне според мен е трудно. И прав си – много неща са повърхносттни. Сещам се за книгата на Селинджър „Спасителят в ръжта“ с нейното “phoney” през ред.
Мисля, че това с физическия ресурс е факт, но не определящ – не всичко на този свят струва пари. Те се изкарват и харчат. Най-ценният ни ресурс е времето – то не се изкарва, веднъж изхарчено. И оправданието с липсата му е най-тъпото възможно такова - всичко е въпрос на приоритети и желание, казано цинично дори – въпрос на интерес, на възможността за директна изгода. Да, вероятно "приятелите ми", които поставят своите гаджета на първо място, няма да получат оргазъм от комуникацията с мен, няма и да бърникам между краката им, за да се опитам да им го осигуря, нито пък ще получат заплата, за да пием по кафе и да поговорим на пейка в парка, но и душевното в нас се нуждае от подхранване. Пък знам ли, може и да не е така. Странно или не, имал съм и аз гаджета - ама чак да си забравя най-близките хора заради тях - не ми се е случвало.
Не мисля, че можем, а и че дори морално е допустимо да влияем принудително и да променяме хората около нас – но, както ти казваш, единственото друго, което остава е нещо отвън да ни повлияе. Макар че и войната – тя пак е продукт на човешкия мозък и човешката дейност и материални амбиции. Никой не е започвал война, за да завоюва нещо нематериално. Дори и в нашите очи хората да не са такива, каквито трябва да бъдат (според нас) – това няма значение, защото само с лично осъзнаване може да се случи истинската промяна у всеки един. Алтернативата не работи - всички проблеми между хората тръгват и са тръгвали от това - когато започнем да съдим другия.
Не смятам, че София, а и България дори, са чак толкова малки - все да удряш на камък в опитите си и да не можеш да намериш хора на твоята честота - това е побъркващо. Освен „хората като нас“ да опънем една палатка на жълтите павета, само че вместо табела "free hugs", да има такава с надпис "free friendships for losers" - не знам друго какво ПРАКТИЧНО може да се направи по въпроса със социалната изолация.
Ти от София ли си?
П. п. Не дай Боже да стане война - живеем в 21-и век и не само че срещите между хората ще станат съдбоносни, ами после няма да има хора, които изобщо да разказват за тях.
Към 5: Именно! Това е есенцията и на моя трактат. Но наистина ли тези хора не четат и не слушат музика? Или просто не говорите за това? Може би нямате допирни точки в интересите и вкусовете си и затова не се коментират тези неща? Това със социалните мрежи е голяма болка - аз лично там съм доста слабо активен, особено напоследък. Дори съм получавал шокирани реакции на факта, че нито имам, нито някога съм имал insta. А това за Преслава - няма лошо, въпрос на вкус е. Но всичко го обърнахме на виртуална комуникация, която е не само изкуствено изопачена, но и обикновено двулична. Всичко си ъплоудваме в социалките - приятелите ни са там, спомените и мислите ни (снимки, видеа), интернет връзките също не са новост, можеш да пазаруваш по интернет, да гледаш филми, да слушаш музика, да четеш книги, да „обиколиш и опознаеш света“ без дори да си станеш от стола. Общо взето сме достигнали съвършенството - можем да живеем без да си подадем носа навън. Фейсбук ще свърши цялата работа вместо нас. А когато той не може - доставчиците по домовете ще го отменят. Вече има човек за всичко. После дали не сме ги стигнали американците...
Ще те чакам и теб пред палатката на жълтите павета :)
Към 6: Никой не заслужава да е съвсем сам. Не вярвам, че истински може да се свикне с това. Това е като да ти падне зъб като дете – уж свикваш с факта, но езикът ти е все там. Всеки има чат-пат нуждата от малко контакт с хора от неговото поколение, с различни виждания, интереси, вкусове, цели, философия и т. н. И точно това ни прави хора и ни обогатява като такива, защото ако не излизаме от "зоната си на комфорт", няма как да си изградим обективна представа за света, да се ошлайфаме нравствено, да израстнем духовно.
Как си полезен на тези около теб? Не се ли случва да те използват?
Явно и двамата не търсим добре и като хората. Нямам и аз обяснение. Но каква е рецептата за правилното търсене?
Прав си за работата - там е лесно, защото на практика това не е трудно за постигане - търсиш и намираш. Не е необходимо да си променяш характера, да си препрограмираш "операционната система", да правиш компромиси с емоционалните си потребности, за да си намериш нова работа. Аз бях споделил това, просто защото новината ми дойде в кофти момент, а и така предпразнично ме сдуха. Иначе в бъдеще, дори ще съм много доволен, че това е затворена страница.
Станахме четирима за палатката - един събира имена и подписи, един държи табелата, а двама крепят палатката за земята, да не я духнат протестните ветрове :)
П. п. Този път предварително се извинявам за допуснати грешки, въпреки че прегледах текста внимателно.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
