Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Много съжалявам за загубата ти. Едва ли има нещо, което да ти помогне, освен времето. С времето човек се примирява и свиква с всичко. Имаш ли друго дете? Ако не, може би още не е късно да си родиш още едно. В противен случай може да осиновиш. Надявам се да има хора, които да те подкрепят в този труден момент.

7.   Може би ще намериш нещо за себе си тук:
http://www.premature-bg.com/iniciativi-i-novini/item/639-do-vsichki-skurbiashti-maiki-zagubili-dete.html
Надолу в страницата има опции за доброволческа дейност там, помисли си.
Детето ти е продължило пътя си в друго време/място, но е вероятно още част от енергията му да е около вас все още...Опитай да си спомняш на глас някои приятни, дори весели случки с него. Не се чувствай "виновна" да се усмихнеш, дори разсмееш. Може би тогава ще почувстваш него наоколо и ще разбереш че, той е добре. След това че трябва да се научиш да живееш с липсата и болката от това че, вече е на друго място, но ти си тук. Всеки ще продължи съществуването си, но на различно място засега. Имаш обаче 20 г спомени с него, спомняй си ги с усмивка.
Прегръдка от мен

8.   Аз лично бих поискал да имам отново дете. Или ще си направя мое или ще си осиновя.

9.   Надявам се този несправедлив живот да не свършва със смърта Моля се да има и друг живот за тези Ангелчета зная и чуствам че детето ми е с мен ,дано само съумея да се справя с тази жестока болка

10.   Доброволческа дейност или осиновяване наистина биха отвлекли мислите Ви от непрекъснатото връщане към загубата. Няма справедливост и има много страдание в този живот, но помагайки то да намалее, може би ще успеете да намерите смисъл занапред. За съжаление болката няма да мине, може би ще стане в някакъв момент не толкова остра и всекидневна, но ще я има. Както и хубавите спомени, имате 20 години заедно, както някой по-горе каза, имате какво да си припомняте и да се усмихвате.

11.   До номер 2:
господ е садистичен мерзавец, обичащ да гърчи съществата които е създал. Понеже ги "обича". Тук молитвите нямат значение- личен опит.

12.   Времето и пак времето. Само то лекува. Пак ще боли, но ще можеш да живееш, ще можеш да се радваш... И наистина. Ако имаш мъж до себе си, направете още едно дете. На 39 изобщо не ти е минало за това.

13.   Приемете искрените ми съболезнования.
Преди малко повече от шест месеца загубих мама. Знам, че болката е несравнима. Тя е лична и дълбока.
Трудно е!
За мен не е въпрос до времето, което лекува или до навика.
Въпрос е на памет и любов!

Аз посрещнах скръбта като:
За любовта:
Правя всичко онова, когато сме заедно и щастливи. Не използвам минало време, не ми е естествено. Обичта не познава време и не се променя; тя остава вечно в нас.

За паметта:
В дома си правя неща, които тя харесва и одобрява; отказах цигарите, защото знам, че ще се зарадва. Намирам дребни каузи; в нейна памет желая да дам, да помогна, да се погрижа, както за някое гладно коте на улицата, така и за човек в труден момент.

За съня:
Започнах да пия витамини и мелатонин преди сън. Вечер чета книги. По препоръка започнах с една моя любима детска книжка. Оказа се, че четенето е моят истински отдушник: кара ме да си спомням определени моменти, да ги съпреживявам отново, да плача и да се отпусна.
Открих един специален за мен автор Радослав Гизгиндгиев. Точно приключих трилогията "Рай" и ще продължа с "Повече от любов". Всичко, което чувствам в момента, е въплътено с думи...

Загуба, болка, съдба. Не е честно!
Остава ни да ги обичаме до сетния си дъх, да съхраняваме светлия спомен за душите им и да вярваме, че раздялата с любимите ни хора е за кратко.

В горните коментари има истина: когато минете през всичките етапи на опустошителната болка, ще разберете, че имате още любов във себе си за раздаване. До тогава само не забравяйте да се грижите за себе си, за здравето си и за психиката. За мен една консултация с психолог се оказа
безценна.
Не се предавайте! Помислете си синът Ви как би се почувствал и какво би си помислил сега, ако ви види. Силна сте, дори повече, отколкото предполагате.

14.   Аз бих пробвала за още едно дете - на 39 години си, можеш все още.

15.   Знам, че няма как да отнема дори частица от болката ти, нито думи, нито каквото и да е било би помогнало... но искрено ти съчувствам. Дано намериш някакъв лек за болката си. Отдай вниманието си на нещо значимо, което да те кара да забравиш макар и за малко за това нещастие. Не може вечно да се съсипваш, няма да доведе до нищо добро.


-

16.   Съболезнования.
Съветът ми е да намериш утеха в духовното-църквата.

17.   Много души идват тук за кратко и после продължават развитието си другаде. Едно ще ти кажа със сигурност - детето ти винаги ще е с теб, просто не във физическа форма. По принцип, когато идваме на тази земя избираме за спътници същества, с които сме близки и пътуваме заедно през различните си съществувания. Тази връзка никога няма да се прекъсне. Ще се срещнете пак!

18.   Съболезнования! Не ставай монахиня! Всички казват да си родиш или осиновиш дете. Но е много трудно. Една приятелка беше на 16, когато почина. Имаше сестра на годинка и нещо. Родителите ѝ толкова тежко приеха загубата, че се отнасяха зле с другото си дете сякаш то е виновно или се опитва да я замести. Момиченцето, вече голямо до ден днешен не знае, че някога е имала сестра