 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Замисляте ли се за сетния си час
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 1658 пъти
Понякога се замислям какво ли ще си мисля, какво ли ще усещам, докато умирам. Честно казано, ме е страх, но не от самата смърт, а от самия процес и болката/стреса около умирането. И лошот е, че ако за всичко друго има надежда да не ти се случи и така да се успокояваш, за смъртта със сигурност знам, че ще ми се случи, както и на всеки един от вас.
Никога не си готов за такова нещо. Дори и на старите хора им се живее. Само си представете. Седите си на стола и изведнъж правите инфаркт. Започват адски болки. Първо се чудите ще оцелея ли, искам да живея още за Бога, какво по дяволите е това, какво ми става. В един момент може би разбирате, че няма да ви бъде. И си казвате, по-добре да спра да се боря, ами да се успокоя и да приема смъртта. Боже, това на мен ли се случва, аз умирам ли? Какво ще стане с децата ми? Какво ще с мен?
Ами ако на човек му е писано да умре бавно и след продъжлително боледуване? КАкво си мисли човека през всичките тия месеци на лежане, болки и страдания? Дали пък в един момент психиката не се променя и човека в болката си се подготвя за смъртта?
Не знам дали някой от вас е преживявал катастрофа. В такъв момент все едно се дистанцираш от случващото се. В момент на шок все едно се гледаш от страни и се питаш това на мен ли се случва. Един миг се случва доста време, все едно на забаве каданс. И не можеш да асимилираш, че ти си този, който изживява това събитие в момента. Свикнал си да мислиш за това като за нещо, което се случва само на другите.
Може би се случва нещо такова и по време на умирането. Викаш си "я, аз май умирам". Всичко това примесено с болката, стреса, шока.
Аз веднъж се задавих много лошо и едва не умрях. Първо си казах, какво толкова, сега ще се изкашлям и ще се оправя. Обаче осъзнах, че ме е хванало в момент, в който вече съм издишал. Отчаяно започнах да се мъча да погълна поне малко въздух, колкото да мога да се изкашлям. Обаче при всеки опит храната влизаше още по-дълбоко в гърлото ми. След няколко опита започнах да си мисля, че може и това да е края ми. За секунда ми минаха хиляди мисли - е, стига де, още преди 30 ли; ебаси толкова нелепо ли ще умра; Боже, какъв шок ще е за дъщеря ми и как ли протече живота ѝ, ще се справи ли с болката; това сега на мен ли се случва; айде бе кога най-после ще излезе тъпата хапка; айде излизай, че вече нещата отиват на зле и не е смешно; Господи, всички средства се изчерпаха, вече наистина трябва да ми помогнеш - поне заради нея.
Странно е колко много мисли могат да ти минат за секунди. Страх ме е от този момент, за който въпрсът е не дали, а кога. Страх ме е и, че ще натъжа близките си. Виждал съм как умира човек или животно и не е много красива гледка. Мъчеш се, бориш се отчаяно до последно, не ти се умира. В болницата съм намирал човек, който се беше обърнал в леглото си, ритал е много, цялото легло беше обрънато с главата нагоре. Виждал съм как умира животно. Всеки страда, болезнено е, мъчи се, стресира се сериозно. Дано умра в безъснзание или поне не се мъча дълго време.
Вие замсиляте ли се за такива неща или гледате да не се натовравате? Даже имаше такава медтационна практика, в която ъж умираш и така тренираш за смъртта, че да свикнеш и да не се шокираш, когато дойде истинската.
Също ми е интересно какво ли чувстваш в първите моменти след смъртта. Ако предположим, че има задгробен живот. Може би е нещо като във филма "Призрак". Умираш и в първия момент не разбираш, че си умрял и продължаваш да си правиш някакви неща. Докато в един момент не осъзнаеш, че всъщност никой не те вижда. Виждаш собственото си тяло и как хората скърбят. Викаш си "я, аз май съм умрял". Хм, чувството е странно. Чувствам се леко, освободих се най-после от болката. И изведнъж нещо те дръпва в тунела, излизаш от другата страна и започваш да правиш равносметка на живота си. Какво си направил, какво не си направил. За какво си бил пратен и осъзнал ли си го въобще. Или цял живот си бил зает в слугуването на някакви суети и си пропуснал всичко. И изведнъж, хоп, виждаш, дядо си. Представяш ли си? Уж умрял, уж никога повече няма шанс да се видите и изведнъж дядо ти пред теб. Стига, бе! После и баба ти, твоите приятели, роднини. Все едно дълго време си бил в чужбина и изведнъж се събирате. Който се е върал след дълъг престой, знае за какво говоря. Ама това е още по-вълнуващо. Събирате си всички на една маса.
Може би дори идва и твой враг приживе. Казва ти, пич, сори, че те пребих, но това беше сценария. Нали трябваше да ти го върна пт предния живот, че да осъзнаеш какво е да си в ролята на жертвата, а аз пък да осъзная, че тези неща не са хубави.
После идва Бог и казва "момчета, никой на никого няма да се сърди, това беше просто една роля, една пиеса, в която вие се бяхте вживяли прекалено". Няма и грехове. Аз ги измислих, просто да се вживявате по-добре и да имате някакъв стремеж към добро. Но и греховете пак са уроци. По-важното е дали сте си научили урока. Някои се учат още долу, други след равносметката тук. Ако пък не сте научили нищо, не се притеснявайте, никой няма да ви съди. Просто ще се върнете още 100-200 пъти, ще се раждате, ще умирате, ех, малко ще се стресиарте при умирането, ама това пак си е урок. Ще се радвате, ще страдате, ще се отчайвате, ще изпадате в еуфория. Ще чувствате, че има смисъл от вашето съществуване, понякога пък няма да виждате смисъл и ще се самоубивате. Понякога ще ме усещате и ще вятрвате в мен, друг път ще се съмнявате в мен и сами ще търсите пътя. Но каквото и да е винаги ще трупате опит и уроци. Въпросът е колко сте схватливи и колко пъти ще трябва да се връщате".
Това за другия свят беше, само да разведря обстановката, в случай че съм натоварил някого с тежката тема. Дано ми се е получило. Ама не вярвам.
Абе с две думи замисляте ли се за смъртта си и как бихте се чувствали в такъв момент?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 961853968b |
|
1. О, да! След като преди половин година мъжа ми почина за секунди в ръцете ми, направо се замислям. Но имам две деца и трима внука и все още не ми се разделя с тях. Дано имам още 15 тина години, за да сложа
в ред нещата си. На вас всички ви желая здраве.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 5f92bd60e7 |
|
2. Макар и понякога, се замислям. Тъй като съм доста висок (около 1.92), ми се иска когато умра да ме кремират, защото не знам дали ще се намери такъв голям ковчег. Това за кремирането не съм го споделял още с никой от близките си. Все още ми се живее, страх ме е от смъртта, въпреки че ще ме застигне някога.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 2e94b553b8 |
|
3. И аз често пъти си мисля за смъртта, защото с всяка изминала година човек неизбежно се доближава до края си. Надявам се само да не умра в страх (например в разбиващ се самолет или пожар) или в болка (например смачкана между ламарините на кола и в съзнание или паднала отвисоко). Най-големите късметлии са хората, които умират в съня си. Сигурно така и не разбират какво се случва. Но най-гадната смърт наистина е от бавна и мъчителна болест като рак, който те изяжда отвътре навън. Може да се мъчиш не месеци, а години наред. Знаеш, че скоро ще умреш и че ще е мъчително и нищо не можеш да промениш. Познавам такъв човек, който още се бори, но положението му става все по-зле и бавно гасне. Не вярвам в някакъв живот след смъртта или прераждане, но ще поживеем и ще видим.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: f5b67c21c6 |
|
4. Аз доста съм се интересувал и съм изпадал в екзистенциални кризи неведнъж покрай темата за смъртта - както моята, така и на близки, дори и на животни. Явно си чел NDE-та или много интуитивно си налучкал нещата. Общо-взето има няколко такива универсални теми - дисоциация на съзнанието от тялото (out-of-body experience, т.е. изживяване извън тялото); преглед на живота (както се казва "минава като на лента"); идеята, че всичко е наред независимо как си си изиграл ролята; идеята за единство между теб и Бог (т.е. сте едно и също нещо на някакво ниво); идеята, че има прераждане. Така че, да, мислил съл, чел съм, имал съм екзистенциални кризи и страх от смъртта, както и страх от безкрайността. Но човек като попрочете още малко и разбира, че цялото съществуване е една мистерия, която никой, дори най-напредналите гурута и хора със свръхестествени заложби, не могат да обяснят. И някак се успокояваш, че нещата са така, както трябва да са. Впрочем, има и нещо наречено квантово безсмъртие (quantum immortality) - общо-взето човек може да преживее смъртта си и да се рестартира от последния чекпойнт от преди смъртта си (ако разбирате английски например: https://www.nderf.org/Experiences/1wilson_fde.html друг: https://www.nderf.org/Experiences/1todd_r_nde.html друг: https://www.nderf.org/Experiences/1larry_w_fde.html ). Затова в древните философии и религии са казвали, че човек не може да умре преди да му е дошло времето.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: e89466c155 |
|
5. Благодарение на питиета като Аяхуаска можеш не само да го мислиш, но и да го преживееш... няколко пъти...
Не е толкова страшно, нито толкова фатално, просто... все едно събличаш старото си зимно палто, което вече няма да ти трябва през новата и слънчева пролет.
|
...
| преди: 3 години, 9 месеца hash: b826d8657b |
|
6. 5, ми дай да ти прережа гръкляна да видим дали не е страшно, като почнеш да се гърчиш и мяташ от болка. То не е като да си друсан.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 3a7147378f |
|
7. Аз гледам философски на нещата. Всичко хора сме свързани и във всеки от нас живее част от всеки друг човек, така че реално такова нещо като смърт не съществува. Знам, че може да звучи странно, но е така, просто ни е не можем да го разберем. Във вселената нищо не изчезва и всичко се трансформира. Реално ние сме една малка точка в очите на вселената.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 6f7d3dc278 |
|
8. Няколко пъти ми се случи да си "тръгвам" и да ме връщат...
От съвсем малка, на около 3 г бях първият път когато се случи, после помня на 15 г след това катастрофа, после пък друго... имам си едни невидими пазачи дето все намират начин да предотвратят в последният момент или почти за косите да ме измъкнат по "чудо" някакво.
Нищо особено, просто си излизаме от материята, физическото тяло, то само в това време/място 3 Д е необходимо и възможно.
Можем да го правим и съзнателно, да си излезем, поразходим из встрани и други Д и си се върнем обратно. Можем и само да се проектираме или наблюдаваме дистанционно.
По принцип всеки може да развие тези способности, някои просто си идваме така и не могат да ни манипулират така че, да забравим.
Все пак по- добре би било да се замислим има ли живот преди това което се нарича "сетен час" и да живеем така че, да сърцето винаги да е в добра, хармонична вибрация и нагоре...
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 1625128f6c |
|
9. Подозирам, че ще е някаква крайно глупава и съвсем обикновена ситуация, в която няма да има нищо величаво.
А това страшно ме дразни и потиска...
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 5d95897889 |
|
10. Когато бях на около 20 години често съм си мислил затова какво става, как така сега те има а после изчезваш и къде отиваш ти, мисълта ти.. въобще някакви кризи и се е случвало да се будя с плач и в някакво чувство на безпомощност. Разбира се тези вътрешни драми не съм ги споделял, но си спомням как ме тормозеха. Сега съм в 30-те си и естествено, страх ме е от смъртта и по-скоро от неизвестните, които следват след нея, но нямам онези направо плашещи моменти, когато бях по млад. явно най-интересното остава за накрая... е ще видим какво ни чака.
|
...
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 7454d7d3c3 |
|
11. Аз още от много малка съм се замисляла и съм се садвала понеже е така понякога съм си казвала че искам да умра но реално искам просто да променя нещата. Таа много е садващо не е като на игра - като умра да започна отначало ииии :<
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 540650fcc3 |
|
12. Всеки се замисля, но по-добре да не е често. Не можем да го предотвратим, само се сдухваме.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 47321d1a35 |
|
13. Господ Исус Христос : Който вярва в Мен има вечен живот. Който вярва в Мен ако и да умре пак ще живее.
Аз съм Пътят и Истината и Живота
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: 71afa1136b |
|
14. Да, замислям се, но смятам, че не е толкова страшно, колкото си го представяш. Болките може да ги има и без да си пукнал. Повечето хора умират бързо, а ако е наистина непоносима болка се включва адреналина и почти не се усеща.
Както казва един мой познат - в момента си толкова мъртъв, колкото и ще бъдеш след 200 години т.е. кой знае каква промяна няма да се случи.
Единственото, което ще стане е да загубиш тялото си, така че споко.
|
| преди: 3 години, 9 месеца hash: bf2799b726 |
|
15. Номер 5, дори не знаеш как се произнася, а фактът, че изказваш твърдение, по дълбоко екзистенциален въпрос ми показва, че изобщо не си имал никакво духовно пробуждане. А камо ли да си взимал аяХуаска.
Хахахаха, а тоя дебил с Исус накрая...ей такива много ме дразнят. Аз ако искам да вярвам( и най-вече ако съм готов) ще повярвам, ама вие с тоя Господен маркетинг братче....хем се смея и рева, хем направо ме избивате на агресия да го е*а.
Четете и друга литература, барем и вие научите нещо за тоя свят. А не прочете една детска библия батко и после знае цял космос. Къде го видя той Бог, че много сляп за човешките проблеми? Да нямаш шизофрения? А защо ти е 13номер комента, лошо чучу, няма да имаш късмет. Марш на циганка и да се завъртиш 3 пъти.
П.П.
Съжалявам за комплексите, направихте ме емоционален. Ама честно, земете се застреляйте и двамата, той Бог прощава всичко!
Авторе: За добро здраве - не ги мисли тия работи, поне не така насериозно! Живота е като на шега, иначе рискуваш да навлезеш в много сериозна тематика, в която мнозина големи умове са загубили разсъдъка си. Ами така де, ти искаш да си разгадаеш шифъра сам, та и на всичко около тебе. Аз лично му се смея и му се радвам на Мъск. Може да е това и онова, ама ще вземе да докаже нещо полезно за човечеството. Тръгнал е в някаква посока, ще видим! Най-вероятно всичко е симулация, после наново...симс не со ли играл.
А тез к'во си представят, че ще правят в рая и колко време ще изтраят преди да им писне - не знам. Ами ако направят некоя девотия? Че ги плескаме ли? Плюс това на Господ не му трябват такива наивници, де вярват на всичко!
|
...
| преди: 3 години, 9 месеца hash: b826d8657b |
|
16. 14, не е въпроса само в болката. А в самото усещане. Например ако не можеш да си поемеш въздух. Запуши си носа и устата и изчакай 3 минути, без да вдишваш за нищо на света и бързо ще разбереш за какво говоря. Болката може и да я няма, това няма никакво значение, но ще агонизираш от кислороден глад и целия ще си син. А точно в този момент си представи, че още 3 мин няма да можеш да дишаш. Като добавим и усещането на безпомощност, че просто умираш и нищо не можеш да направиш, дори само да спреш агонията, си е плашещо. Може да добавим и страха от непознатото. А ако например те бесят, ще имаш такова налягане в главата, че буквално ще имаш чувството, че ще ти изхвръкнат очите, което със сигурност ще е ужасно преживяване.
А иначе не винаги организма реагира на непоносима болка така, че да не я усещаш.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: 71afa1136b |
|
17. 16 - вместо да живееш в сегашния момент ти си се концентрирал върху някакъв възможен проблем в бъдещето, който я се случи, я не.
Това е чисто губене на време. Всички ние сме умирали много пъти, просто сме го забравили. Каквото и да е, ще го преживееш. Явно много те е страх от болка. Имай предвид, че тя е илюзия на ума. Не случайно ако не забележиш, че си се изгорил или порязал, не те боли, докато не видиш раната. Най-доброто, което можеш да направиш за себе си е да се самоизследваш и да откриеш какво те е накарало да се страхуваш толкова и после работи над този проблем.
|
| преди: 3 години, 8 месеца hash: f8abbf3d56 |
|
18. Мен лично не ме е страх от самата смърт. Страх ме е от това да умра нещастен и с непостигнати мечти/цели. Смъртта се усмихва на всички ни и единственото нещо, което можем да направим е да отвърнем с усмивка без да го мислим толкова. Убеден съм, че има някакъв вид прераждане/трансформация на тази енергия, която наричаме душа. Във вселената нищо не се появява от нищото и нищо не изчезва в нищото.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
