Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   От автора до номер 2

Не твърдя, че без работа, труд и много усилия е възможно да се постигне каквото и да е. Самата аз не съм спирала да уча и да работя. По-скоро разсъжденията ми са фокусирани върху това дали всички положени усилия са достатъчни поне да не бъдеш роб цял живот.

7.   6, какво разбираш под роб? Да си изкарваш прехраната ли?

8.   До 7

Повечето искат да икзарат една камара пари, за да може да си живуркат спокйно и да си олзват парите, за да не се налага да поемат никаква отговорност.

9.   Номер 2 го е казал много добре. Всичко е въпрос на гледна точка. Какво си представяш ти като да излезеш от матрицата? Какво значи да не си роб? Да си свободен човек, например като децата в разни племена дето по цял ден ритат топка в калта? Само дето като хванат някоя болест лечението е на късмет. Или ти под свободен човек си представяш някоя плеймейтка в Дубай дето си снима джуките за инстаграм?

Впрочем, да ти втълпят, че си в матрицата и да те направят недоволен от това, за да ти продават семинари и книги за "излизане от матрицата" е част от матрицата.

Няма изход от матрицата, защото няма матрица. Това е просто самият живот. Възходи и спадове. Хубави и лоши неща, които се се преплитат.

10.   "да ти втълпят, че си в матрицата и... да ти продават семинари и книги за "излизане от матрицата" е част от матрицата"

ХАха хем смешно, хем в десятката.

11.   А защо толкова злоба към номер5?

12.   Призовавам автора да конкретизира какво точно е роб и свобода в случая. Макар че съм сигурен, че няма да го направи.

Това да работиш, за да се изхранваш, за робия ли се смята? Или трябва някак някой от някъде да ти дава пари и да не се налага да работиш? Сериозно, не разбирам какво се има предвид в случая.

И какво е свобода? Да имаш пари, без да работиш ли? Да живееш в джунгла ли? Какво точно разбираш под свобода?

Защото така зададено е много общо и не може да се даде адекватен отговор.

Ако пък не отговориш на мен, отговори на себе си и помисли малко. Ще разбереш, че пълно излизане от матрицата няма. Просто всяко нещо в живота си има цена. Ако имаш свобода, каквото и да означава това, пак си има цена. Ако тази цена е робия, съжалявам, но няма как да минем безплатно.

11, много Луиз Хей е чел.

13.   До 11

Не че нещо, ма де га видя таз злоба, бря?

15.   До 7 - ако работиш 8 часа единствено, за да си изкараш прехраната, това свобода ли е? Надявам се да не засегна никой, но това са моите възгледи.
До 10 - нито някой се е опитвал да ми втълпява подобно нещо, нито се интересувам от семинари за "лично развитие"...

Не знам защо някои от вас решиха, че излизането от матрицата означава да си клатиш по цял ден краката и да не се трудиш за парите си или , че да излезеш от матрицата означава да хванеш гората или да се откъснеш от цивилизацията. Ще обясня много просто какво имам в предвид - нямаш пари, съответно нямаш избор, нямаш и големи възможности, нито време. Имаш пари - имаш свобода. Независимо дали ви харесва или не, това е факт, който не съм го измислила аз. Така наречената от мен матрица е онзи кръговрат, в който повечето хора прекарват живота си, без да си дадат сметка защо се получава така или да се опитат да подобрят нещо в себе си. Начинът да излезеш от този кръговрат е много труд, много положени усилия, широк светоглед отвъд рамките на общоприетото мислене на масата хора.

16.   "ако работиш 8 часа единствено, за да си изкараш прехраната, това свобода ли е?"

Добре, колко часа според теб трябва да работиш, за да е свобода?

"Не знам защо някои от вас решиха, че излизането от матрицата означава да си клатиш по цял ден краката"

Защото не го конкретизира.

"нито време. Имаш пари - имаш свобода"

ОК, това го разбрах. С две думи - свобода = време и пари.

"Начинът да излезеш от този кръговрат е много труд"

Много труд = липса на време = матрица. Демек за да излезеш от матрицата, първо трябва да влезеш по-дълбоко в нея.

Добре, майтапа на страна, но мислиш ли, че Джеф Безос работи по-малко от 8 часа? Ти да не мислиш, че бизнесмените, знаменитостите и тем подобни работят по 2 часа? Мислиш ли, че те са свободни? Мислиш ли, че нямат на главите си едни продуценти и мениджъри, които им набиват канчето как да се държат, какво да говорят, как да се обличат? Отделно пред вратата им постоянно седи някой кибик папарак с надеждата да ги снима, докато се преобличат? Защо мислиш, че повечето знаменитости я се самоубиват, я се стават алколоци/наркомани, я развиват някакви психични разстройства?

Колкото до бизнесмените и те имат шефове. Казват се клиенти. И те са доста по-жестоки от нормалните шефове. Ай не си им предложил, каквото искат, ай са те сикдирдосали. Да не мислиш, че ей така си отваряш едно магазинче и цял живот си бараш меча и клиентите сами си идват да ти дадат парите си. А знаеш ли, че банките са им сложили чатала и ай не са платили 2-3 месеца, ай са им взели бизнеса? Знаеш ли, че инцституциите също ги дебнат постоянно? Знаеш ли, че само 1/100 фирми оцелява 10 г.? Знаеш ли, че бизнесмените нямат право на болнични, отпуски, обезщетения? Ако бачкат имат, ако не, никой не им плаща. Ако клиента иска нещо да се случи, няма събота и неделя, няма празници. Не е като служителя, като стане 5 ч да си вземе шапката и да си ходи. Знаеш ли, че не всички клиенти са коректни и плащат? Знаеш ли, че и не всички доставчици са коректни и ако не му доставят качествена суровина, после бизнесмена се черви пред клиентите?

Отстрани изглежда - само се вясваш в офисчето 1-2 ч и се качваш в яката джипара и отпрашваш за някое тузарско заведение. Ама и те нямат свобода, моето момиче. Още си зелена, но някой ще го осъзнаеш, че даже ти имаш повече свобода от шефа си и от богаташите. Ти ако не си доволна напускаш, ама шефа не може да напусне. Той отговаря с името си. Дори и да направи друг бизнес, никой няма да иска да работи с него, ако е сгафилв първия, нали? А ти си взимаш чантичката и отиваш при следващия работодател. И ти имаш гарантирани 1000 лв всеки месец. Да, малко са, но гарантирани. А шефа може да изкара 20 000, но може и да има да дава 20 000 в края на месеца. Но въпреки това той ще плати заплати, макар че е на загуба и не е изкарал лев. Е, това по-голяма свобода ли е?

Ей го ковида беше живото доказателство. Имаш ресторант, клиентелата върви, печалбата върви, плащаш си на банката за оборудването, което си купил, всичко е 6 точки. И изведнъж идва един ковид, затварят те и всичко отива по дяволите. За 1 ден няма клиенти, няма пари, няма печалби, няма плащания към банка и наемодател. Хоп, следващия месец банката започва да си иска парите, неамодателя си иска наема и ти чупиш пръсти и вдигаш рамене. Чакат те още месец-два и айде на улицата, фалит и си оставаш с дълговете. Някои прибягват дори и до мутри да си искат парите, а ти просто няма от къде да ги изкараш. Това ли е свобода?

В живота няма свобода, моето момиче, но още си зелена, за да го осъзнаеш? Свобода може да има, само ако някой се гърби вместо теб. Ако мама и тати са бизнесмени и ти имаш кинти наготово, ще си свободна. Ако си хванеш богаташ и той ти киха наготово, ще си свободна. Но и това си има цена.

Който разбрал, разбрал.

От номер 2

22.   От години съм "извън системата". Този начин на живот ме направи много по-свободен, по-уравновесен и по-силен, но и на доста висока цена. Само едно знам - този живот не е за всеки. За цената ще говоря по-надолу. Сутрин отварям очите си напълно отпочинал, излизам и дишам въздуха спокойно без да се притеснявам за нищо, разхождам се колкото пожелая, радвам се на слънцето или когато е наваляло пресен сняг и се разхождам върху него без да мисля за някакви крайни срокове, проекти, задачи и други подобни глупости. Понякога мога просто да взема книга, да си направя чай и цял следобед да чета в леглото или да слушам как навън вали. Работил съм "за някой" не повече от 10 месеца в живота си и то още като ученик и студент. Не броя това, че съм помагал на баби и дядовци и т.н. в селска работа, защото това е в семейството. Едно от нещата, за които съжалявам в дъното на душата си, със сигурност е, че трябваше да ходя 12 години на училище още 2-3 университет, за да си пълня главата с пълни глупости, при положение, че единственото важно е да мога да чета, пиша, смятам да имам обща култура. За първите 3 неща можех да се науча точно за 6 месеца. За общата култура - книги. За специализираните знания в конкретна област - пак книги опит. Сега обаче като гледам нещата отстрани - от позицията на свободата и същевременно самотата, осъзнавам, че т.нар. "системата" е просто необходимост като цяло. Училищата, заплатите, сметките - всичко е навързано в една сложна система от взаимни-зависимости, условности, йерархични структури и авторитети. Винаги обществото ще бъде организирано по някакъв начин. Винаги ще има някой отгоре. Винаги ще има авторитети и лидери, на които хората се подчиняват. Дали ще са учителите, политиците, полицаите, винаги ще ги има. Даже по-добре да бъдат те, отколкото музикантите, инфлуенсърите и всички други, които хората днес превъзнасят.

Сега, когато гледам нещата отстрани, когато съм свободен, осъзнавам колко са кухи човешките мечти. Колко са материално-измерими. Защо ли ? Защото 99% от хората никога няма да разберат какво е истинската свободата. Защото ми се иска да има поне 5% достойни за това най-прекрасно нещо на света. Защото да робуваш на определена марка коли, да мечтаеш да пътуваш еди къде си, да гледаш скъп часовник или нещо друго материално не е истинската свобода. Да си "фен" на еди кой си не е истинска свобода, защото го превъзнасяш. Да се обличаш и влияеш от модни тенденции не е истинска свобода. Да ти пука дали си с айфонче или майбахче не е истинска свобода, а най-обикновено продажничество и слабост към лукса. Защото 99.9% от българите не искат да са свободни, а искат да са богати. Защото са готови и по 12 часа да работят, ако ще им дават големите пари в тази или онази корпорация. Защото свободата не е да изкараш 100 хиляди или 1 милион и тогава да спреш да работиш. Така мислят само глупаците. Защото като си изхарчиш парите пак ще трябва да работиш и отново няма да си свободен. Истинската свобода е да можеш да си осигуряваш най-необходимото, а не да тънеш в лукс и да пазаруваш скъпи, лъскави боклуци, независимо дали ще са телефони, коли или дрехи. Един човек на село, който си произвежда повечето неща, има къща и е свързан с природата е 100 пъти по-свободен от човек взимащ 3000 лева, даващ 800 за наем, 800 за лизинг, 400 за сметки, 200 за бензин, 200 за заведения и като остане без работа е готов да работи за всеки просто защото си е вдигнал стандарта до небесата и се е разглезил. Истинската свобода е да си нахранен, отпочинал, здрав и да не ти трябва нищо повече, за да си щастлив. Да, в началото когато реших да живея така се е случвало и да си легна гладен. Да, имало е периоди, в които с години съм си пазарувал дрехи от втората употреба. Да, имало е периоди, в които не съм знаел дали след 1 година ще мога да си плащам тока. Да, имало е периоди, в които съм се къпал само със сапун за 69 стотинки. Да, купих си машинка, за да се подстригвам сам. Да, сам си готвя, не ходя по ресторанти, от години не съм ходил на море, рядко излизам. Да, понякога трябва да си купя основните продукти в аванс за време напред, защото не знам кога и колко пари ше изкарам и трябва да имам ядене предварително. Да, дори съм си рискувал здравето, понеже не знаеш парите, които изкарваш дали ще те оправят - повечето бачкат уж и за здраве да имат - ама може ли да знаеш дали ще ти трябват 500, 5000 или 50 000 лева ?! Не.. Заслужаваше ли си всичко, което изтърпях ? Да, защото съм СВОБОДЕН :)

23.   Сами си го направиха това хората да живеят по този начин. Просто сложиха парите на първо място пред всичко друго. Това е, за което се плещи толкова много, че е "новият световен ред", което не е нищо друго а върлият капитализъм в най-суровата му форма - хората да работят като добитъци за богатство, да нямат време ни за семейство, ни за природа, да стават дебели, болни, глупави, но да имат пари и да си мислят, че са щастливи. Хората да станат роби на парите, това е целта. Като се осъзнаете и спрете да я гоните тази празна "американска мечта" може и да се пооправят нещата малко. Работете в страната си, спрете да си продавате за*иците за 2 лева отгоре на Запад и обърнете внимание на истинските неща.

24.   "Като се осъзнаете и спрете да я гоните тази празна "американска мечта" може и да се пооправят нещата малко. "

Тая я постигнах още на 24 години и си е суууууууууупер.

"Работете в страната си, спрете да си продавате за*иците за 2 лева отгоре на Запад и обърнете внимание на истинските неща. "

О моля те! И какво? Да умра от скука? ХОрата в България са станали ужасно скучни. 99% са толкова скучни, че ми е лошо.