Да продължавам ли така?
преди: 4 години, 1 месец, прочетена 705 пъти
Попаднах на "Титаник" случайно и като емоционален човек се разчувствах за пореден път и реших да споделя. Не вярвам в приказките и розовите светове. Знам, че животът не е приказен свят, а борба за оцеляване. Всеки гледа да прецака всеки, интересът клати феса. Отпуснеш ли се за секунда и хоп вече някой се е намерил да те използва. Тъжна равносметка, а? Напоследък се замислих и се запитах какво по... Всеки от нас иска нещо, преследва цел и се бори. Къде остана човечността? Какво се случи с нас, хора? Всеки ден полагам усилия да убия всяка живинка в себе си и надежда за нещо истинско и прекрасно. Изпитвам нужда да отблъсквам хората и да съсипвам връзките си. Предпочитам цинизма пред това да си призная колко съм уплашена от това, което е около мен и в което опитвам да се превърна. Бягам от себе си и от хората. Не знам какво да направя. Мисля за работа и пари и до там. Не смея и за миг да помечтая да има с кого да споделя мислите си, пътя си. Чудя се има ли и други като мен, би трябвало да има, ще се радвам обаче повече, ако няма... Възхищавам се на всеки достатъчно силен и смел, който признава, че е слаб и има нужда от най-нормални неща като смислен разговор и малко подкрепа. Искрено съжалявам, че не успявам и аз да съхраня това в себе си. Хубава вечер!