Лесно се отказвам, слабохарактерна ли съм?
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 1641 пъти
Привет, момиче съм на 23 години завършила висше образование с хубава специалност и сега на КЪДЕ? През студентските години смених доста работи горе долу в сходен бранш, задържах се само на две работи, които ми допаднаха колегите, атмосферата и не на последно място заплащането. Никога не е било от голямо значение за мен колко ще взимам, защото през годините и наще ми помагаха, но вече бих искала да съм самостоятелна, започнах да си търся работа звъннаха ми от едно място ходих около седмица на неплатено обучение и като ми се направи забалежка губя желание и нямам амбиция, нито стимул да докажа, не знам на какво се дължи почти във всяко нещо е така, дори никога не съм се борила за момче, предпочитам да ми е гадно на мен, да страдам и само аз да знам за болката т. е донякъде е като жертвата, отколкото да ме амбицира това и да работя върху проблема и желанието си как да го превъзмогна, след това ме е яд, не работя върху личностното и професионално изграждане, не надграждам уменията си и се чувствам недостойна, при поява на трудности се появава притеснение и страх в мислите, главата и тялото ми се сковава, започвам да губя желание и след това процеса се повтаря? Чета доста книги но до там осмислям нещата, но практиката ми отново е същата, ясно е че имам проблем със самочувствието но какво да сторя за да успея в нещо?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 10 месеца hash: 06a5b252a1

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Живота ще те научи. Гладния стомах, празния джоб и разбитото сърце са най-добрия учител. Чингис Хан

 

...

преди: 3 години, 10 месеца hash: d290bc96b3

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Здравей! Прочетох споделеното от теб и моето мнение е, че имаш проблем с егото. Голямо его. Но всеки в различен момент от живота си е изпадал в подобна ситуация и спасение от нея има. Казваш, че се дразниш, когато някой ти направи забележка и се обезкуражаваш от това нещо. Тук аз не виждам слабохарактерност, а просто голямо его. Запитай се, защо толкова искаш да си перфектна? Ако винаги си перфектна, то няма какво да научиш повече от живота, тоест няма накъде повече да се развиваш. И ще ти стане тогава скучно. Не приемай всяка критика като лична нападка. В 90% от случаите отсрещната страна е водена от моментното си емоционално състояние и мислите и притесненията, които има. В останалите 10% може би наистина е заради теб, но има два варианта: или наистина да си допуснала грешка и да ти отправят градивна критика добронамерено, или да виждат, че губиш стимул и да се опитат да те изплашат. Виж, всеки има различен подход - едни обичат да ги хвалят и така се надъхват, други пък болката ги изтласква напред. И в двата има нещо сбъркано, защото чакаме валидация и признание от външна страна и като не ги получим и страдаме. Заради това, моите съвети към теб са: 1. Приеми, че ще допускаш грешки, че колегите ти невинаги ще са в настроение, че ще има неуспехи, напрежение. Всичко това е част от живота. Ако обаче се справиш с горните неща, тогава ставаш по-силна, по-уверена, победител. Практиката, ежедневното израстване чрез опита калява личността. 2 .Ако не можеш да се разбираш с колегите си, тогава започни да работиш сама. Каза, че родителите ти са ти помагали, ако имат някаква възможност, ще го направят пак. Ще видиш как носейки цялата отговорност ще забравиш за скуката и отказването. Веднъж нагазиш ли в реката, ще трябва да стигнеш до края и. 3. На 23 години си, зарежи очакванията, които имаш и очакванията, които света има към теб. Аз съм на 28 и мога да ти кажа, че крачка по крачка, хич не усетих кога съм се променил толкова много в мисленето и държанието си през последното десетилетие. Хубаво е, че искаш да си твоя по-добра версия, но ако очакванията ти са твърде нереалистични, има шанс да се откажеш още преди старта, защото не вярваш в себе си, а голямото его не може да понесе поражения, болка и накърняване. Животът е пред теб, дай си свободата да се учиш, да грешиш, да се забавляваш. Не носи товари от обиди и негативни преживявания, само ти тежат, а и другите хора често не са разбрали, че са те засегнали. Успех! Вярвам, че ще се справиш!

 

...

преди: 3 години, 10 месеца hash: 167fc44c66

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Как така работиш на "обучение" гратис?! Това ще демотивира всеки освен, че можеш да ги съдиш пподобни тарикати! Дя не би проблема ти да не е, че се отказваш лесно, а не си се научила още да казваш категорично НЕ когато трябва?! И за това да си траеш докато моралът ти не ти набие камшика! Има разлика! Научи се да казваш НЕ! Уважение дължиш пърео на себе си, после останалият свят и по заслуги, на кредит само в началото докато се види кой- кой е!

 

...

горе^

преди: 3 години, 10 месеца hash: d4460b3d4a

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Взимаш трудно feedback :Д , и аз съм така. Каква е тая специалност все пак? За мен най-добре се получи(поне за момента) да се набиеш между шамарите както се казва и после само нагоре, защото няма какво да те уплаши. Въпреки, че съм като теб и за капак интроверт на макс леко социопат може да си падам, реших да почна работа в customer service, където все цялата вина пада върху теб. Така малко, по малко с времето свикнах да разграничавам за кои неща мога да се боря(работя върху тях) и кои неща са извън моя контрол

 

...