Има моменти...
преди: 13 години, 4 месеца, прочетена 3948 пъти
Има моменти в човешкият живот..

Твърде интересни моменти,

Моменти в които не знаеш кой всъщност си, за какво всъщност живееш.

Това са онези, тежки мигове, мигове на пълна скръб, болка и огорчение. Мигове в които се чувстваш отпаднал и безполезен, с разяждаща отвътре, изстинала от болката душа.

Оглеждаш се, и виждаш как поредният слънчев ден, отминава тъй тежко и самотно от животът ти, с това разбираш че е отминал още един ден от жалкият ти живот... отминал, без да разбереш нищо от него, без да почувстваш никаква емоция, нито радост от него.

Настъпва отново тежката и мрачна нощ, стоиш до късно пред самотния монитор, и сърфираш из нета, слушаш тъжни песни, напомнящи за болката от която толкова силно горчи. Настъпва ранна утрин, чувстваш се вече безжизнен и тръшкаш полумъртвото си тяло за пореден път в самотното легло, въртиш се дълго, потънал в размисли и страсти, накрая заспиваш и се отнасяш в страната на безумните и тежки кошмари.

Проспиваш половината от деня, будиш се, и правиш кафе, но няма с кой да споделиш кафето, пиеш го отново сам, пред компютъра. Обгръща те отново мрака гъст, но не какъв да е мрак, а точно онзи най-тежкият, онзи който е в душата ти, и който като тежка болест те изпива, и погубва и последните ти сили!

Поглеждаш навън, чуваш глъчката на разни младежи, к'ви младежи, по скоро идиоти, които живеят ей така, по ръба, за да разбиват, разрушават и погубват, но с болка в сърцето осъзнаваш че те са по щастливи от теб, осъзнаваш че точно те, макар да не заслужават, но имат това което ти нямаш. Имат приятели, имат приятелки, забавляват се... смеят се. А ти стоиш там свит в ъгъла, надул тъжната музика, и искаш да заплачеш, но уви, не можеш, дори сълзите вече не искат да текат от очите ти.

Става ти още по зле, чувстваш че се задушаваш, стоиш, а се чувстваш уморен и скапан, сякаш си бил на война. Гледаш как заслабваш, психически и физически с всеки изминал ден, страхът те е обзел напълно, изпитваш антипатия към целият свят, всички те мразят и те гледат със злоба, съсипват всяка възможност да бъдеш щастлив.

Толкова е тежко, толкова е болезнено, толкова е тъжно! Усещаш че повече нямаш сили, не можеш да заговориш никого, изчерпан си, нямаш реплики, безсилен си, да направиш каквото и да било , искаш да умреш, но усещаш че си пълен страхливец ., държиш ножа но не можеш, нещо те спира да се надупчиш, и да сложиш край на страданията си.

Жадуваш да си имаш приятелка, осъзнаваш че си готов на всичко, за да отдадеш живота си на своето момиче... но къде е това твоето момиче?! Него все го няма, момичетата те подминават, ти се чувстваш пренебрегнат, виждайки как те отблъскват а в същото време си избират грешни хора за техни приятели.. Питаш се, Защо по дяволите нито едно момиче не изпитва някакъв интерес към мен? Може би щото съм шибан тъпанар, страхливец и слабак, а жените обичат силните мъже нали?

Е, аз не съм силен, аз съм мрачен, с ограничени възможности, но мога да обичам, мога да дам всичко от себе си, ако срещна жената на животът си. Но няма жена, няма щастие, и няма смисъл, за такива като мен, сам самотник, в мрака, така ще си умра, недокоснат от живота, сразен от съдбата, и неразбрал нищо от истинското щастие.

Какво да правя с тази огромна любов която тая в душата си, след като никоя не пожелава да и я дам. Защо ми е това количество любов, щом то не може да бъде отдадено на никое момиче? По добре да не обичам, да не бъда обичан... по добре е просто да ме няма. Но боли, боли и не спира. Аз искам да бъда обичан, просто заради това което съм. Аз искам да открия смисълът и да бъда мъничко щастлив.

Искам добрите момичета да не попадат в ръцете на шибаните изроди, защото те само ги съсипват, искам добрите момичета да се отдават на момчета с моята душа... защото само ние, безсилните хлапаци, сме способни на любов и можем да дадем от себе си всичко.

Осъзнавам че проблемите ми са много, проблемите ми нямат край, когато шибания бог ме е създал той не ми е дал нищо, а ми е отнел всичко! Отнел ми е мъжеството, отнел ми е контактността с хората, отнел ми е възможността да се приспособявам и да откривам своята среда. Аз съм просто един никой, борещ се за нещо, но вече и аз не знам за какво.

Имам там някакви идеи, имам някакво момиче изградено от мойто подсъзнание, но май само в съзнанието ми това момиче съществува. Осъзнавам че в реалността го няма. Няма ги вече онези, истинските момичета. Няма вече и такива като мене... толкова ощетени и смазани от живота, а всъщност толкова отдадени от чувството си да направят някого щастлив.
Тежко брате, тежко... как да живееш, след като отвътре отдавна си умрял. Как да продължиш, заради какво, заради кого... ЗАЩО ?! ;(

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 4 месеца hash: b2424c5a2c

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   “Жадуваш да си имаш приятелка, осъзнаваш че си готов на всичко, за да отдадеш живота си на своето момиче... “ И плашиш страшно - ако една жена усети, тя се страхува от такова обвързване. Едно е да ти го каже мъжът ти след 20 г. брак, друго е да усещаш или да ти го каже някой вчерашен... Аз също бягам от такива момчета като автора, защото не искам някой да отдава живота си за мен, нали аз трябва да се откажа така също от своя? Коя жена иска да бъде с такъв? “Искам добрите момичета да не попадат в ръцете на шибаните изроди, защото те само ги съсипват, искам добрите момичета да се отдават на момчета с моята душа... “ Значи са изроди другите мъже, които имат приятелки ли? Да, в една връзка има винаги търкания, има понякога и наранени, но „изроди“? Моля ти се! Колкото до душата ти... ами всеки има красива душа, не може да се считаш за по-добър от другите, а в същото време всички да странят от теб. То си има причина. В ТЕБ САМИЯ Промени се, отвори се към хората и ще спечелиш!

 

...

преди: 13 години, 4 месеца hash: 9bb1925279

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Определено има някаква причина да напишеш това. Не говоря специално за твоето момиче, но има нещо, от което се страхуваш, за да го признаеш. Страх те е да не не упрекнат или да те намразят... не знам точно. Но всъщност и аз се чувствам по същия начин. Не усещам нищо, не ми пука за никой, не искам никой. Искам да съм сама. Да си усиля тъжната песен докрай. Да се радвам на хората, които са щастливи и да се самосъжалявам дори. Да осъзнавам колко жалко е същрствуването ми. Но виж света от хубавата му страна. Аз не мога. Поне ти го направи.

 

...

преди: 13 години, 4 месеца hash: a9bc9b4656

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Да, прав е, че са изроди. Защото жените тръгват с тези, които ги заговарят, а те обикновено са отрепки.

 

...

горе^

преди: 13 години, 4 месеца hash: a9bc9b4656

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Отделно българките са долна сган и не си заслужават като жени. Те да едни от най-неверните жени, само рускините са по-големи (леки жени) от тях.

 

...

преди: 13 години, 4 месеца hash: 3ff28bcb8d

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

5.   Темите от този род са едни и същи и не зная кой ги пише. Съжалявам, но е така. Момичетата били ходили по изроди, но го отричам, но се споменава за пореден път... Номер 1 е права. Просто ако някое момиче ти хареса, не очаквай нищо. Може да не се получат нещата, може да станат за известно време, може и да е по-сериозно. Просто не зная как като видиш някакъв човек и си казваш, че искаш да му дадеш живота си, без да знаеш дали на теб или на него наистина му се иска. За да се взимат такива решения, трябва да мине повече време(поне според мен).

 

...