Силните нямат право да плачат
преди: 3 години, 10 месеца, прочетена 574 пъти
Не се родих такава, обществото ме принуди да станата егоист, невярваща, страняща, недовечрива, сама. Насочена изцяло към собственото си щастие и угода. Първо се започна с родителите, които ме мачкаха, устоях. След това съучениците, още по-силна станах. Осъзнах, че съм силна и се радвах. Но радостта ми скоро бе помрачена, това че съм силна, означава ли че нямам право да изпитвам болка? Да поемам с високо изправена глава и вдигнати гърди всяка една обида по мой адрес. Да, свиква се и спира да ти пука, колкото по често те обиждат и се опитват да те мачкат - още по силен ставаш и претръпваш към неправдата. Тя е постоянна. Толкова много любов имам в себе си, която копнеех да раздам на света, но той ми отвръщаше все с шамари, събаряше ме и след това нямаше никой до мен да ми подаде ръка. Бях здрава и силна, убеждавах се че нищо не може да ме повали и даже и да го направи ще успея да се вдигна даже и кървейки напук на всички. Имах страх от хората, още от малка. Поотраснах и си казах че страховете ми са неоснователни, уви съвсем реални са. Хората в България са серджии, изпитват удоволствие от чуждата болка и най-много обичат да те плюят в гръб. Пред очите ти се изкарват като най-добри, но биха ти помогнали само да паднеш. Даже и тези които се пишат "добри приятели". Присмиват ти се когато поотраснеш и не се занимаваш с техните незрели глупости, обиждат те че си страхливец и те дразнят с новопоявилите се здравословни проблеми. Боли, много боли. Осъзнах когато се озовах в ъгъла, плачейки без причина, просто чуствата една вечер ескалираха и избиха под формата на потоци от сълзи. Плачех и се самобичувах - нали съм силна, нямам право да плача. Стиснах зъби и излязох от дупката. Но това ме промени. Направи ме студена, отблъскваща. Във всеки непознат който се доближи до мен виждам заплаха, всеки нахалник съм готова да пребия от бой само защото ме притеснява. Накъдето се обърна едно и също - коцкари под път и напът, големите мъжаги готови на всяка цена да ме изчукат, завиждащи жени, които ако им се отдаде шанс ще ме линчуват публично и останалите - мразещи ме просто без причина, защото е модерно, защото ги кара да се чустват по-добре. Питат ме защо съм сингъл, защо никога не съм във връзка - ето заради това. Обектите на моите желания ме презират, за това в отговор аз презирам всички останали, към които нямам интерес. И никога няма да ме имат, както аз никога няма да имам тези, които са в мислите ми. Живота е гаден и несправедлив, избираш да си силен, но нямаш право да се оплакваш. Да си силна жена означава да си сама, да си самодостатъчна, да можеш да казваш твърдо не и да устояваш. Нямаш право да плачеш, забранено е строго да разкриваш душата си пред други човешки индивиди, слабост е и ще го използват срещу теб. Чуствата са позволени само в редки случаи, в банята под струята на душа, единствената топлина, до която ние силните имаме достъп. Навън изключваш всичко и се отнасяш с останалите така както те се отнасят с теб. И така до сетният час, защото нищо в този живот не си заслужава. Хората го правят такова!