Какво да очаквам първите дни в университета
преди: 3 години, 9 месеца, прочетена 908 пъти
След това лято ми предстои да постъпя първи курс в софийския. Казват, че студентските години са най-приятните и затова не искам да имам провали относно социализирането както когато започнах гимназия и да свърша с двама-трима приятели, с които не излизаме кой знае колко. Мислейки си за това, се сещам за един момент още в началото на 8 клас, когато ме поканиха да отидем на наргиле бар и аз отказах. Ако бях отишъл, щях да тръгна по различен път и може би да бъда един от популярните и затова в университета няма да правя същата грешка да отрязвам така хората. Но както всеки, който прави нещо за пръв път, така и аз не знам какво да очаквам първите дни и се обръщам към вас да ме просветлите. Не съм от най-социалните, но съм склонен да пречупя бариерата си на комфорт. Само не ми е ясно какво да кажа, ако ги заговоря първи, къде да ги поканя, кои клубове са най-благоприятните за създаване на социални контакти, през почивките как да си изиграя картите така, че да създам поне един нов приятел и най-важното - как да си намеря лоялна приятелка?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 9 месеца hash: ed6876b665

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Отначало ще е интересно,приятно,понеже всеки ще си е сложил една лъжлива маска,за да може и той като теб поне да изглежда социализиращ се,приятен за околните и приет в някоя групичка.След няколко месеца обаче всичко ще си дойде на мястото,понеже неможе цял живот да носиш маска.В един момент те падат и цялата скрита помия и тиня лъсват.Селянията и простотияте се разкриват в пълна сила,групичките се сформиат и затвърждават и започват мръсните селски български номера.Българщината се развихря в пълния си блясък,слава и непринуденост. А недай си Боже ти да си добър в ученето,да получаваш хубави оценки и да си вземаш изпитите своевременно и да не участваш в чалгаджийските им изстъпления....ооо,тогава смъртната ти присъда е подписана негласно и с кимане от всички и ще се почувставш като гола жена насред войнишко спално помещение.

 

...

преди: 3 години, 9 месеца hash: 3f69b54e48

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   В началото на 8 клас и аз отблъснах некоректно доста хора. Не се държах както трябва и съм в същото положение като теб - няколко приятели с, които не излизам кой да е знае колко... а иначе щях да тръгна по друг път. Спомням си как някои момичета ме поздравяваха всяка сутрин, а аз дали кимах поне, едно "добро утро" не казах. И момчетата толкова пъти сядаха до мен тогава, а аз тъпо си мълчах... и с времето просто спряха да комуникират с мен. Ако само знаех как трябваше да се държа. Завърших и аз тази година, така че одобрявам тази тема, като доста полезна.

 

...

преди: 3 години, 9 месеца hash: 67ab511573

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Дръж се себе си. Не се прави на човек, който не си. Не бъди с цел на всяка цена да им се харесаш. Аз ако не бях задник, щях да мина бая момичета, но минах само една и се свалях с друга. Но до там... Нямам приятели, защото се държах кофти и надменно с всички и се правех на много умен.

 

...

горе^

преди: 3 години, 9 месеца hash: 0b5ded0e9c

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Гадно е това, което казва номер 1, но е самата истина за съжаление. Група хора, събрани от всякъде ги нахвърлят на едно място и понякога попадаш на готини хора, понякога не, всичко зависи от късмета. Аз като цяло гледам в университета да страня от всички. Само 1, 2-ма най-стабилни съм създал сериозни дълбоки отношения и другите изобщо не ми харесват. Въпреки, че се опитвам по всякакъв начин да действам по единично и не се занимавам с никой, пак ме заплитат в някакви интриги и ми тровят живота

 

...

преди: 3 години, 9 месеца hash: b5a5d2bec3

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Ей пич, не очаквай кой знае какво! При мен беше следното: В първите дни повечето хора не се познавахме и всеки си беше с телефона и никой не искаше да се запознава с никой. Аз видях, че ще остана сам и не съм се набутвал на никой. Просто пишеш и през почивката четеш, за да научиш повече и за вкъщи да ти остане по-малко работа. Сега хората няма да са редовни и ще си сам като мен. При мен в специалността сме 15 човека, от тия 15 най-много се събираме трима! Аз съм най-редовен и ходя на всички лекции и упражнения. Мойте колеги от специалността ме намразиха, защото аз съм отличник, не ходя по дискотеки, барове и тем подобни други нощни забавления и те ме отсвириха. Аз им правех услуги винаги когато поискат, но един ден ми се наложи аз да ги помоля да ми изпратят лекцията и всички ми отказаха, след това и аз ги отрязах и те започнаха да се заяждат с мен. При условие че преди това винаги съм им помагал, изпращал съм им лекции, задачи, контролни, отговори, но те са едни неблагодарници. Съветът ми е следният: Не помагай на никой, учи си, Бъди САМОСТОЯТЕЛЕН! Не разчитай на никой. Ако некой те помоли за услуга, искай му пари!!!

 

...