 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Моята самота
преди: 13 години, 4 месеца, прочетена 3050 пъти
Здравейте! Аз съм на 25 г. и искам да споделя колко съм самотна. Ще се радвам, ако някой има идея как да променя положението, в което съм.
Живея в малък град. Преди две години завърших висшето си образование. В града, в който учих, имах много приятели и добри познати, с които си прекарвахме страхотно. Но след завършването се разпиляхме. Сега поддържаме с някои от тях връзка по скайп. Всеки ден си пишем, забавно е, правим си срещи 1-2 пъти годишно, но до там.
Всеки от тях си има свой живот, своя среда, а аз - не. Най-добрите ми приятелки от ученическите години се омъжиха през времето, когато бях студентка. Едната е в София, а другата в Плевен. Другите познати, с които излизах на кафе и на кино също си имат свой живот и сега сме само на "здравей" и "здрасти".
Аз работя в съседния по-голям град. Всеки ден пътувам, защото разстоянието е малко. В работата сме малък екип колеги, като естествено, всеки от тях си има свои приятели и общуването с мен е само на работното място.
Приятел не съм имала откакто завърших. Не беше нещо сериозно. Скъсахме преди дипломирането. Преди няколко месеца се запознах с едно момче. Излязохме 2-3 пъти, на мен ми липсваше секса и го направихме. Виждахме се предимно вечер, защото все нямал време от работа, уикендите все бил зает вкъщи.
Оказа се, че има приятелка и за това бил целия този цирк. Спрях да се виждам с него. Все си мисля, че заслужавам друг вид взаимоотношения.
Аз съм много весел човек. Обожавам да се шегувам, да се смея и да карам хората около мен да се смеят. Умея да изслушвам, да давам съвети, когато мога. Творческа личност съм, хобито ми е да рисувам, да правя мини скулптури. Обичам природата, разходките, пикниците, безцелното шляене по улиците и кафетата. Обожавам да ходя на кино, да гледам филми вкъщи, да правя кулинарни измишльотинки, да снимам, да танцувам... Но няма с кого.
Нямам си приятели или поне едничка приятелка, с която да правим нещо такова. Млад човек съм, хубава съм (със своите осъзнати недостатъци), забавлява ми се, но няма с кого. Имаше едно момиче, с което от дъжд на вятър ходехме на кафе, но сега си хвана гадже и вече не се виждаме. И аз от работа вкъщи и така всеки ден. Вече спрях и да рисувам. Просто рутината и самотата ме сдухват. Не съм депресарски тип, но просто вече ми писна от това положение.
Иска ми се да си имам приятелче, с което да си прекарваме приятно свободното време. Толкова съм романтична, пълна с готини идейки за изненади, подаръчета, хубави моменти... Но няма на кого да ги посветя.
Наскоро едно момче започна да се интересува от мен, излизахме няколко пъти, но той започна да насилва нещата. Още на второто излизане почна да говори за сериозно обвързване. А от моя страна имаше само приятелски чувства. Като му казах, че искам да бъдем приятели, да излизаме ей така, без обвързване, пък времето ще покаже, той се разсърди и спря да ме търси. каза ми, че щяло да е гадно да прекарваме времето си заедно, пък да не може да ме има на друго ниво.
Обмислях варианта да се преместя в града, в който работя. Дори обикалях един ден в оглеждане на квартири. Отказах се, защото една проста калкулация ми показа, че трябва да давам повече от половината си заплата за наем, ток, вода и градски транспорт. А сега с пътуването ми излиза в пъти по-евтино. С квартира в по-големия град се увеличава и шанса да срещна различни хора, да посещавам интересни места и мероприятия.
Но като знам, че с остатъка от парите ще трябва едвам да свързвам двата края за храна и се отчайвам. Работата ми не е високоплатена, но пък се чувствам удовлетворена от това, което правя. Доставя ми удоволствие това, с което се занимавам. Сутрин излизам с желание за работа, което ме радва много.
Мислех си да се запиша на някакъв курс или де да знам, някъде, където да се запозная с нови хора. Но в моя град няма такива опции. Отново всичко опира до големия град. Но като знам, че трябва да гоня автобуси и време, за да се прибера и ми се убива желанието.
Моля, ако някой има някаква идея какво да правя, за да се преборя с тази самота - да сподели. С мен се общува лесно, не съм конфликтна, усмихната съм и обичам да общувам. Интересувам се от много и различни неща. Благодаря предварително!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: e6434e7f02 |
|
1. Здравей! Аз също нямам много приятели и често се чувствам самотен. На 28 години съм и съм от Пловдив. Ако искаш, пиши ми на veselinm83@abv. bg
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: dea04abe1b |
|
2. За първи път влизам в този саит и попаднах на това... , и ми се стори, че аз сам го писал. не се коси това е само в главата ти и всичко ще се нареди много скоро, само имай търпение и вярваи в любовта
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 0e597d224b |
|
3. Завси от каде си ако си близко до Плевен може да се ззпознаем...
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: dea04abe1b |
|
4. Не съм близо... но това не пречи да общуваме по скайп... примерно
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 21becb40ed |
|
5. Здравей аз съм на 14 и съм в същото положение толкова обичам разходките майтапите и другите работи който изреди но просто нямя с кого, живея в малък град където всички на мойта възраст са някви наркомани, лицемери абе просто немогат да се нарекът приятели добре че поне започнах даскало че да излизам иначе цялата ваканция у дома я изкарах ужас но нямя значение да не те занимавам
А да те посъветвам ако можеш си намери по скъпо платена работа наеми нещо по евтино или пък сега работи и спестявай и като спестиш достатъчно после ще ти е по лесно защото ако не ти стигат парите от заплатата и от спестяваниятя ще набутваш по малко може да не ти допадне идеята ми но поне ще си покрай хора обаче искам да те посъветвам още нещо ако не ти се вържат сметките с това което ти казах и ти се наложи да останеш в малкия град е се отчайвай защото когато човек се отчая зятъва още повече затова се бори и ако живееш близо до Велико Търново аз другата година ще уча там може ако си наблизо да се запознаем :) Айде чао и успех!
/Мариела/
|
...
| преди: 13 години, 4 месеца hash: aab47bb189 |
|
6. "Но няма с кого... "
Горе долу съм в същата ситуация. И също съм на 25, само че мъж.
Имам приятели но повечето живеят в други градове, виждаме се все по рядко. А и се познаваме от толкова време че и да се видим няма какво да си кажем...
Искам да се запозная с човек на когото има какво ново да кажа и какво ново да направя! На пример много искам да ида на ледена пързалка (в града има) но няма с кого...
Имах колежка с която имахме/имаме страхотно приятелство - наистина сме си споделяли много неща но... завършхме и всеки по пътя си... е чуваме се но не е същото...
И на края какво да ти кажа... Ами ако знаех отговора щях да го приложа за себеси и да не се чувствам като 25 годишен пенсионер...
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 7f645f4305 |
|
8. Аз съм момиче на 21 години в същата ситуация, само дето имам сериозен приятел. Живея в малък град, но уча в голям и трябва да пътувам. Затова и не ходя много. хаха. Приятелките ми са там. Тука също имах приятелки, но всички се оказаха лицемерки или си хванаха гаджета и се охлади връзката.
Излизам само с приятеля ми, а той не е много по излизането. Ходим само на дискотека и това е. И аз обичам да правя всичките тези неща, които изреди ти, но няма с кого. Поне една истинска приятелка да имах, щях да съм много щастлива.
Не си падам по запознанствата по интернет, и не съм от най-общителните, не съм и антисоциална де. Нещо средно. Имам голямо чувство за хумор, обичам да правя простотии и да се смея. Но уви няма с кого.
За съжаление не мога да ти дам съвет, защото и аз се нуждая от такъв. Къде да се запозная с нови хора, къдеееее??? И все пак ти пожелавам успех, личи си че си независима и отворена личност. На нас затворените ни е по-трудно. :(
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 763c38ba86 |
|
9. Да, проблема на 21 век. Имаме най развитата техника и начини за комуникация, никога не е било така лесно да можеш да за запознаеш с някого. Но въпреки технологиите и противно на логиката, хората се отдалечаваме един от друг и почваме все по трудно да комуникираме. Отдалечаваме се от човешката си същност, губим близостта с другите. А това не е много добре, човек е социално животно. Сам е трудно. Нямам рецепта, за пробема, защото малко или много всички ние страдаме от този синдром. Дори и тези хора които са постоянно на купони, всъщност нямат истински по дълбоки отношения с повечето там. Приятелите само на по чашка не са приятели, поне не в този смисъл.
К
|
| преди: 13 години, 4 месеца hash: 9799221322 |
|
10. Намери си квартира в града в който работиш със съквартирантка, хем ще ти е на половина по - евтино, хем и дружка ще си имаш...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
