Не искам да съм сама
преди: 13 години, 4 месеца, прочетена 3222 пъти
На 21 години съм и се чувствам много зле!
Нямам истински приятели, а на тези който ми се пишат за такива не мога да споделя нищо.. защото им нямам доверие. Въпреки че точно те сега ми липсват защото са доста далече, липсват ми... защото искам да изляза да се забавлявам като всички нормални хора, а не да стоя в къщи сама.

Сякаш започвам да губя социалният си живот превръщайки го в рутина. Не мога да си намеря работа от доста време и все чакам да ми се обадят или да ми пратят имейл, а да изляза сама да си търся.. хм не знам дали ще събера сили, чувствам се странно.

Имам друг по голям проблем - нямам самочувствие, това е
така защото като по малка бях тормозена от съучениците ми, бях много срамежлива. Някак си това ми е въздейтвало от тогава не се харесвам, а всъщност много хора са ми казвали че изглеждам добре.. но не се чувствам така, но това е може би единствено хубаво нещо са ми казвали, а другото е че съм много наивна и добра. Така както по силните мачкат по слабите, така е защото съм била слабохарактерна.

Но вече не бих позволила на никой да ме мачка, е.. надявам че не бих. Някак си съм толкова ядосана на другите или по точно на себе си а искам да се смея и да не ми пука.
Искам просто да срещна тези добри приятели който да ме оценят каквато съм!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 13 години, 4 месеца hash: 335162f84a

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Много се дразня на тия тъпотии за силен или слаб характер-какво значи това? ! Това е пълна глупост, въпреки несгодите и ежедневните сблъсъци на трудност ние продължаваме напред т. е. живи сме-какво по-голямо доказателство от това че сме силни и можем да се справим. Всеки има своя възход и падение, на всеки му се е искало да не е жив-не зависимо беден, богат, комплексар, срамежлив и т. н., но живота е дар, трябва да следваме пътя си и да не позволяваме да ни смачкат. Авторке, чети обяви, обаждай се питай, ще намериш нещо продавачка, сервитьорка няма значение важното е да се работи, тогава ще усетиш промяната в себе си. Вече няма да се чувстваш безполезна и бездарна, то не че сега има голям наплив на вакантни работни места, но поне ако имаш средно образование можеш да се наместиш в някой хранителен магазин. Друг вариант запиши се в бюрото по труда, поне предлагат някви курсове за класификация и някой лев дават малко но все пак..

 

...

преди: 13 години, 4 месеца hash: a3f8ebac2d

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Току що прочетох живота си, и аз съм 21 също и на това положение и направо имам чувството че съм половин човек.... И моите "приятели" от това че съм наивен и добър и почнаха да ми се качват на главата и да ми се подиграват за разни работи и се опитват да ми смачкат и останалото самочувствие където ми е останало. Мисля че 1 е отговорил доста добре, но аз ще ти кажа, ако имаш възможност се запиши да учиш някъде, така ще се запознаеш с други хора ще намериш и добри приятели, а и в големите градове можеш по-лесно да си намериш работа... Успех :)

 

...

преди: 13 години, 4 месеца hash: 34876faf63

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Имам чувството че аз съм го писала това, Разликата е само че ти си на 21 а аз само на 14 от малък град съм в къщи наще не се разбираха всеки ден скандали побоища излагаций най накрая убедих майка ми да остави баща ми и тя ме послуша преди 3 години замина за чужбина от тогава не се е връщала контактуваме по телефона от време на време ми пращаше пари а баща ми заживя с любовницата с която изневеряваше на майка ми а сега живея с тях държат се добре с мен но от предишните скандали и побоища с майками и баща ми на които бях свидетелка се бях депресирала, във училище бях една срамежлива стеснителна съученичките ми се възползваха от това и се ме базикаха все се подиграваха в часовете ме дърпаха за косата абе ужаш беше исках да се самоубия но така и нямах смелост да го направя заради майка ми защото прекалено много я обичам за да и причиня тов се пак съм и единствено дете. ТЬези работи които изброих се случиха в 7-ми клас, в 8-ми вече повечето ученици се преместиха в по големия град и ние в клас останахме около 9-10 човека лека полека се сближих с съучениците ми обаче те само в даскало се движим рядка ме викат когато ходят на диско та тка дойде лятото нямаше ко да прая само в къщи стоях излизането ми беше до магазина или до баба ми и обратно у дома та така сега тая година съм 9-ти клас то пък има и 2-3 нови циганчета в класа и тези с които се бях сближила се водят с тях а понеже брат ми работи близо до училището и несмея да ходя с тях за закуска защото той се ми се мръщи и ми вика че съм го отвръщавала понеже съм се занимавала с цигани пък не е вярно на два три пъти отидох с тях за да си взема закуска понеже ми омръзна да съв сама а той незнае в седми клас какво съм преживяла и приятели си има и излиза всяка вечер забавлява се, всички го уважават а аз кво аз съм сама и от всичко нагоре ще ми се мръщи... Но аз няма да се откажа ще си завърша образованието ще се преместя в някой по голям град ще уча ще имам приятели и нищо ама нищо няма да ме спре да търся щастието да знам ще минавам през трудности и винаги ще има гадняри които ще се мъчат да ме сдухат винаги ще има пречки и знам че ще ми е трудно много ще ми е трудно но няма да се откажа казала съм си вече няма да позволя на никой да ме тъпче, обиждат ли и аз ще обиждам, удрят ли и аз ще удрям, на никой няма да остана длъжница може след време ама ще си връщам... достатъчно вече съм почнала здраво да уча започнах да тренирам станах много себелюбива вдигна ми се самочувствието и ако вида да се ебават с някое дете веднага го защитавам също така гледам да съм по общителна и да помагам на койт с каквото мога естествено в границите на нормалното и не прекалявам за да не почнат и те да стават нахални та така аз правя това съветвам те и ти да почнеш така трябва да спреш да живееш с миналото и да поставиш едно ново начало се пак един ден трябва да се оттърсиш от всичко това и да започнеш на чисто а всеки край е едно нова начало какво ще е то зависи от теб само нетрябва да позволяваш на спомените да те здухват а да се опиташ да станеш нещо товече от другите и ще почнат до те уважават ако имаш самочувстие и не отстъпваш :)

 

...

горе^

преди: 13 години, 4 месеца hash: b4a00b139c

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Мило момиче, множество хора са със такъв проблем. Първо, научи позитивния начин на говорене на самата себе си, Второ-научисе да взимаш решения, съобразно своите възможности, Трето-Също така науи, че понякога първо трябва да угаждаш на себеси, след това на другите, Четвърто-Запмни, че ти не винаги си безсилна и безпомощна и Пето-науичи, че ти имаш талант и възможности. Желаяти от сърце УСПЕХ и горе главата. " ЛУДКАРКАТА"

 

...

преди: 13 години, 4 месеца hash: 1effa1ece1

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Горе главата! Успех!

 

...