Споделена история от Други |
Евтаназия и даряване на органи
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 500 пъти
Здравейте от около година обмислям самоубийство.Искам да бъде достойно,да мога и да даря органи на щастливи нуждаещи се хора без грозни сцени които са стандартните начини по които го правят всички стигнали до подобно решение без унижения и съжаления. Искам да си ида тихо, кротко, спокойно да бъде сигурно, професионално и спокойно без да трябва да ти събират карантиите.Ще ми се да е максимално чисто и интимно, да помогна на нуждаещ се и това което е останало от мен да изгорят и разпръснат някъде .Ако ще живея,искам да бъде достойно. Това, което ме очаква е жалко съществуване, висене пред лекарски кабинети, опити за някакво уж лечение и много, много унижение. Затова казвам по-добре мъртъв, отколкото болен.Преди се радвах дори на най малките неща на всеки слънчев лъч на песента на птиците,вече нищо не ме радва нищо няма смисъл срамувам се като гледам как ме гледат със съжаление.Винаги съм се радвал на живота и всичко което предлагаше.До преди година започна се с операции 1ва втора трета ,възстановявах се и вярвах че живота ще бъде както преди,но откриха нови заболявания доживотни диагнози,може да се потдържат но с всекидневни вливки и инжекции,които годеницата която беше медицинско лице щеше да прави.Но тя се отказа избяга разбирам я ,това е тежко бреме след работа отново да се занимаваш отново с болен и да създаваш бъдеще с човек с лош генетичен материал.Млад съм работоспособен, живее ми се, животът сам по себе си е интересен, красив, шарен но не по този начин не искам да съм тежко бреме за себе си за никой немога дори за ден да забравя болестите,постоянно ми отнеха всичко на което държах невиждам смисъл да живея в тази въртележка по този начин на жалко съществуване и да чакам тежките усложнения които са неизбежни. Изводите, до които съм стигнал са, че:
имаме нужда от здраве и любов Любовта е всичко! Любовта и здравето са смисълът на живота всичко друго са временни състояния и прищевки , защо хората се вкопчват до такава степен в "живот на всяка цена".Аз лично не разбирам които кретат на системи до самия край без здраве и любов...и някой до теб. Не искам да бъда от тях
Всяко човешко същество има право на избор и достоен живот.Чувствам се наранен, предаден, изоставен, виновен, нежелан, отхвърлен от съдбата от живота и здравето.Копнеея да разбереш защо, а не успявам. И се гневиш. Ама здраво. Макар и безсмисено. И щеш, не щеш, трябва да продължиш да живееш за да дочакаш услужненията болки загуба на зрение,органи,крайници загуба на разсъдъка си.Опустошително е. чувствам се ужасно,ужасно уморен,изчерпан емоционално и физичечески скапаното ни законодателство лицемерно отказва на безнадеждно болни хора, които страдат а искат да помогнат на други да бъдат здрави и щастливи. Към животните сме по- милостиви , отколкото към хората- страдащото, неизлечимо болно животно, добрият и обичащ стопанин приспива, за да му спести мъките.
Но за хората тази милост я няма. трябва да се мъчат неистово до края, или да сложат сами край на мъките си
|
