Споделена история от Други |
Интроверт и социална тревожност
преди: 3 години, 5 месеца, прочетена 660 пъти
Здравейте,
Бих се описала по-скоро като интровертна личност, не обичам да съм много сред хора, някакси ме изтощават, освен това съм и притеснителна, винаги мисля какво да кажа, как ще се приеме, търся вината в себе си и тн. От малка като трябваше да изляза на дъската цялата се изпотявах и ръцете ми се разтреперваха. Казаха ми, че е хубаво да започна курсове по актьорско майсторство, но и там съм скована, не мога да се отпусна, все мисля как ще изглеждам, какво да кажа, все мисля, че ще се проваля. Някакъв кошмар е за мен, когато трябва да държа реч или всички да ме гледат. Записах курсовете само защото искам да си помогна по някакъв начин, да се отпусна, да живея по-леко и спокойно.. Но самата мисъл дори ме натоварва.. Не съм някаква разговорлива, артистична личност, дори по-екстровертните хора имам чувстото, че не ми допадат много, просто аз съм в другата крайност и самите характери са ни различни. Много пъти са ме уволнява ли от работа, защото не съм могла да се впиша в колектива, при всяка социална среща, мисля няколко дена преди това за нея.. И знам, че трябва да променя нещо, защото живеем в социален свят и досега тази част от характера ми и от мен самата нищо хубаво не ми е донесла, донесла ми е загуба на работа, донесла ми е притеснения, притесние да заговоря някой, да изляза с някой на среща и тн. Та аз дори се притеснявам да се храня на обществени места.. Преди време ми трепереха ръцете от притеснение, че съм обект на внимание. Живея с нашите, на 28 години съм и отскоро се записах на актьорските курсове. Просто това притеснение е част от мен. Четох също, че за да се превъзмогне социалната тревожност трябва да се науча да се излагам, влязох в един магазин за обувки и питах дали продават кюфтета.. За да предизвикам смях и дори съжаление.. Винаги са ми казвали, че съм мълчалива.. Никога интровертнистта ми не е била от полза. Хората ме мислят или за надута или за глупава или за странна, защото не говоря много с тях, притеснявам се. Вие как се справяте?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: ecf1bf2953 |
|
1. Ами аз съм почти пълнолетен и от известно време съм почти същия явно просто някой хора сме такива, а на въпроса как се справям. Ами доста трудно и вече си мисля, че цял живот ще си остана така, въпреки, че живота е непредвидимо нещо и всички може да се промени още утре.
|
| преди: 3 години, 5 месеца hash: e3a48da14a |
|
2. Пробвай с психотерапевт, хипноза, йога.
|
| преди: 3 години, 4 месеца hash: 22ce0b3f67 |
|
3. Веднъж давах интервю по местната телевизия, беше свързано с Цветница! Не бих казал, че съм се притеснявал! А това беше преди повече от 10г. Не се притеснявам да говоря пред камера и микрофон, то просто трябва да ти идва отвътре и да не пелтечиш! Така и интервюто протича без проблем! Просто трябва да си уверен в себе си! А можеш да тренираш и пред огледалото! Бъди себе си!
|
|
