1. Виж сега, надявам се че още си сред живите. Решението във никакъв случай не е да слагаш край на живота си. Помисли за родителите ти - дори да не са от твоя кръв, те пак биха скърбяли и страдали за тебе, защото детенцето им е вече във гроба. Второто което е ти си още млад, живота тепърва е пред тебе, ако си посегнеш, ще изпуснеш много, няма да можеш да ядеш, да спиш, да общуваш, нищо -тоест ти ще спреш да си ЖИВ. Ти няма да можеш да бъдеш щастлив. В живота има и хубаво, и лошо. Трудностите ни учат и ни карат да се борим, да преоткриваме себе си. Та ето -кажи на някого на когото имаш доверие, примерно на родителите си, ако те са ти наистина родители и те обичат, ще застанат зад гърба ти и ще ти окажат своята помощ и подкрепа. Също така не е зле да започнеш да посещаваш психолог. Прави промени в живота си, открий дейност която те прави щастлив, и я практикувай и превърни във нещо полезно за себе си. Като си седиш и тъпчеш на едно място естествено че нищо няма да се промени. Просто.... бъди зает постоянно със каквото и да е, и бъди искрен относно чувствата си със своите родители. Предлагам ти примерно да се запишеш на спорт - тъкмо ще ти подобри физическата форма, лекува стреса и ще те тонизира и ще се чувстваш по-щастлив. Или си води дневник например и си записвай емоциите - по този начин ще имаш възможност да ги анализираш и да вникнеш във тяхната същност и да опознаеш повече своя характер какъв е. Просто не бездействай. Не, няма да стане от раз, но със постоянство, усилия и желание се успява(понякога е нужен и малко късмет, но разбираш). Надявам се че помогнах доколкото можах. Успех, момче, и умната!
|
