 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Не мога да превъзмогна загубата на майка ми
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 608 пъти
Мама почина тази седмица от рак, който я уби за няколко месеца. Малко преди да разберем за диагнозата се роди моето дете. Майка ми, разбира се, беше много щастлива. Тя беше жизнена и не можеха да й се дадат годините й. След като започнахме лечението ужким всичко изглеждаше добре до момента, в който не се разбра, че има разсейки. Това беше преди няколко седмици. От тогава всичко беше един непрестанен ужас, в който де опитвахме да се доберем до лечение и което не успяхме да дочакаме. Случилото се е неочаквано и много жестоко. Не зная как ще продължа. Мама няма да види порасналия си внук, а той няма да я познава. Няма да мога да й кажа нищо повече и да я видя отново. Няма да мога да й споделям, както съм свикнала. Празниците от сега нататък ще са ужасни. Всяка сутрин осъзнавам отново и отново, че я няма и в ужас си повтарям как това не може да е истина. Не мога да си представя как тя не си е в къщи и не ме чака като отида. Живея в кошмар, от който не мога да се измъкна. Вие успяхте ли да преодолеете загубата и как?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: d3e5cc3683 |
|
1. Здравей! За мен преодоляване на загубата няма. Аз съм на 23 години, майка ми и баща ми са на по 55 години. Обичам ги страшно много и те са най-важните хора за мен. Все още не съм омъжена , живея с тях. Ценя всеки момент и миг с тях , обичам да си говорим и да се смеем. Насълзяват ми се очите докато го пиша това. Както си седим в апартамента и понякога си казвам (понеже баща ми обича да си гледа филми на дивана) че някой ден няма да е вече на дивана. Тежко е когато роднина почине. По принцип не сме голяма рода. Най -близки сме били аз , майка ми , баща ми и бабите и дядовците , нали техните родители. Когато бях на 12 , едната ми баба почина от рак. Това беше първата смърт на близък до мен човек, която изживях. Последната беше преди 2 години на единия ми дядо , пак от рак . Всяка една бъдни вечер по средата на вечерята аз и майка ми просто почваме да плачем . Баща ми не , но ние двете да . Всеки мой рожден ден се сещам за тях, както и когато наближат техните дати за рождени дни си казвам " е сега баба ми щеше да е на еди колко си". Ужасно е , неприятно е , но аз лично съм много чувствителна и много си преживявам нещата. Имам една моя приятелка , която има брат - жената на брата починала преди години пак от рак и оставила дете. Детето е на 8 години вече и тази моя прителка ми казва репликата " мина време, вече трябва да я забрави, да преживее нещата и да продължи". Шокира ме тотално . Отговорих "как така да я забрави и да преживее? Има неща , коио винаги са в теб и никога не ги преживяваш напълно" . Приятелката ми не ме разбра какво искам да й кажа. Извинявай , отклоних се , но да. Казвам си бабите и дядовците ми не ме видяха да завърша университет, не ме видяха булка, не видяха внуци , не ме видяха таква, каквато съм сега. Т. Случва се да имам дни, в които ми хрумва късно вечер да разглеждам стари снимки , да плача, да се сетя какво е било , защото сама искам да си припомня. А понякой път даже си го и планирам , казвайки си "имам нужда тази вечер да си припомня".Важно е да ценим всеки миг. Скръбта при мен поне , никога няма да отмине, винаги ще ги помня , винаги ще ги обичам и винаги ще съжалявам и ще се питам "защо не прекраваше повече време с тях" . Затова сега прекарвам много време с майка ми и баща ми. Когато починат пак ще ми е тъжно и ужасно и пак ще се питам същите неща, но без последното. Благодаря за темата и се надявам не да съм ти помогнала, защото няма с какво реално да помогна , но поне да съм показала моята гледна точка за нещата. Никога не се срамувай да плачеш , когато ти се плаче и не се връзвай на хора , които казват "айде преживей го най накрая", защото за това преживяване няма.
|
| преди: 3 години, 2 месеца hash: 0568d4d57d |
|
2. Парещата болка, която изпитваш сега, ще мине с времето, дори преди да изтече първата година. Просто така сме устроени. Особено ако се появи нещо ново в живота ти, а ти дори дете ще имаш да гледаш. След време ще почувстваш, че все едно раната се е затворила. Но пак ще има моменти, в които болката ще те връхлита, все пак не така интензивна, както в началото. Тогава ще разбереш, че тази рана никога няма да мине напълно. Но това е някак хубаво, защото е нормално, когато загубиш добър родител, да боли повече. Не всеки има късмета да има добра майка.
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
