Апатията ме превръща в ядосан чичко
преди: 3 години, 4 месеца, прочетена 1110 пъти
В последно време доста се промених. Това започна да става малко преди Ковид пандемията. В налото бях друг човек - свежар, доста повече целеустремен, с доста по-високо самочувствие и се държах по-добре с околните.

Преди 4-5 години напуснах жилището на родителите, изселих се в София, започнах да работя в IT сектора. Обичах си работата, бях доста нахъсан да ставам все по-добър, шефовете и колегите бяха по-доволни от мен. Имах мечти да се развивам - да уча нови неща, да ставам по-добър в това което правя, да се занимавам с повече хобита, да изкарвам повече пари. Тренирах фитнес усърдно, хранех се правилно бях свалил едни 20 килограма и за първи път можех да мина за атлетичен. Имах чувство за хумор, колегите ми се радваха, аз също бях доволен от средата в която се намирам и се чувствах полезен. Представях си бъдещето като някаква приказка, имах мечти които вярвах че ще се осъществят и като цяло се смятах за готин тип.

Извън работното място никога не съм бил много социален, може би защото съм си интровертен тип, затова начина ми на живот ме радваше. Особено пък сравнен с предишния, когато бях на издръжка от родителите ми които ми внушаваха само какъв мързелив безделник съм и как нищо няма да стане от мен, не излизах от вкъщи и бях тотално комплексиран. Това вероятно е причивата за социалната ми фобия с която се боря цял живот и в онзи етап от живота ми имах чувството че съм близко до тази цел.

Какво обаче стана последните 2 години - постепенно работата ми омръзна и започна да ме отегчава. Продуктивността ми започна да пада здраво. Загубих интерес към всякакви занимания и постепенно единственото нещо което започнах да правя е да спя и да гледам произволни неща от youtube. Имам чувството че комплексите в мен са били двигателят към всичките хубави (според моите виждания тогава) неща които ми се случиха. Все едно доказах на себе си че не съм някакъв абсолютен некадърник, някак си вече тази играта ми стана безинтересна и сега мога отново спокойно да стана един дебел безделник. Тъмното минало едид вид започна да се обажда. Пандемията и Home офиса бяха последното нещо което ме превърна в тотално интровертен човек. Социалните контакти напълно изчезнаха. Спрях да тренирам, спрях да се интересувам от нещата за които преди сматах че съм роден и да се нахъсвам да правя каквото и да е било. От човек с чувство за хумор станах сприхав - и на най-малкия бъзик от някой от малкото ми притиятели аз се обиждам и започвам да му чета конско и да мрънкам и да го обиждам.

Накрая ме уволниха от работата. Не ме уволниха де, ами аз се махнах, защото ми стана неудобно от гафовете които започнах да правя. Имах едни спестени пари и една година не правих нищо. Мислех да записвам курсове, да си почина и да събера сили, но нищо от това не се случи. Само гледах простотии от интернет и всеки ден отлагах момента в който ще започва да се вземам в ръце. Започнах в нова фирма, пак от най ниското ниво. Мързелът и апатията са още налице и не знам дали няма да ме разкарат и от тук. Опитвам се да се правя на много ентусиазиран но едва ли успявам да заблудя някого от шефовете, особено пък като се работи само от вкъщи. Най-простата задача я отлагам и протаквам максимално, за да мога да цъкам някаква компютърна игра или да гледам поредната простотия на някой youtube ивфлуенсър или просто да лежа. Имах някакъв подем и изведнъж всичко се срина и сега тъпча на едно място. В момента едниственото нещо което ме прави в по-добра ситуация от времето когато бях при родителите си е че все пак съм самостоятелен и няма кой да ми мрънка, но ментално съм също толкова зле, може би и повече, защото нямам и стимула да си дам малко зор и да си подредя живота така както искам.


Сега следват въпросите. Някой слувало ли му се е така рязко да стане апатичен, ленив мързелив и раздразнителен и как е преминал през тези неща ? Какви може да са причините, дали може да е някаква криза с възрастта или имам някакво депресивно разстройство ? Какво да направя за да стана пак този готиния свеж млад нахъсан човек ? Искам отново да мечтая и да бъда позитивен, другите неща вярвам сами ще си дойдат. Най-вече искам да преборя социалната си фобия, защото липсата на секс и опит с жените ме кара да се комплексирам неимоверно повече. Това последното за да стане обаче мисля че преди това трябва да се постигнат друтите цели. Все още не съм стигнал момента да се предам напълно и да се пусна по течението :).

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 4 месеца hash: cad49ee831

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Еми човек ти сам волно или неволно си се набутал в тези среди които поощряват антисоциално поведение и държат в изолация. IT сектор, компютърджия всеки си представя някой дебел, с очила, който е 24/7 пред компа и никога не вижда светлина. Това ли е единствения тип работа който можеш да работиш щото пишеш че си почнал пак в фирма предполагам нещо пак с компютри. Ако наистина искаш да си социален прекрати ги тея компютърни истории и почни работа която си постоянно около хора (например нещо като барман,сервитьор,спасител, дори магазинер),запиши се на някакви тренировки или танци които си сред хора и фитнес също може. А относно жените и секса,така като гледам единствената останала опция ти е да отидеш на проститутка,предполагам си на 28-29 и още девствен,изтървал си влаковете досега щом не е станало,едва ли.. ,може като отидеш няколко пъти да ти се дигне самочувствието. И последно ако си събрал доста пари от тея работи не ги кътай само да си стоят,ами гледай да си купуваш неща- дрехи,джаджи,каквото те влече или тото/машинки ако си хазартен тип.

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: c35bb92de6

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Блокирай всички тези сайтове с клипове и снимки, изтрий игрите, направи си график за тренировка и работа, който да спазваш...

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: 94e508fe58

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Не си само ти, и аз съм същата. Тотална лелка съм станала. Нищо не ме радва, обзела ме е тотална летаргия. Мързи ме да спортувам, да излизам с хора дори. Работата ми е дотегнала адски много, чувствам се тотално burned out. Same shit, different day. Прибирам се след бач, уморено ми е някво, вземам душ и си лягам в леглото да си чета книга. Преди излизах да спортувам, на кино, театър, концерти. Виждах се с приятели, ходихме по планините, а сега се правя, че ме няма когато ме търсят. Може би пандемията, а може би сме си такива - мързеливи мрънкачи ;)))

 

...

горе^

преди: 3 години, 4 месеца hash: 27b2ede4a2

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Здравей! Не си написал на колко години си, но мога да ти кажа че аз съм на почти 33 и съм в същото положение като теб - знам как се чувстваш. Живея живота си сякаш съм попаднал в един коловоз от който даже се плаша че не мога да изляза

 

...

преди: 3 години, 4 месеца hash: 394b338202

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Пиеш ли алкохол? Ако пиеш, спри да пиеш всякакъв алкохол, дори и една чашка на ден. Също - потърси си някакво хоби, или забавен сериал за гледане (много ми помагат), или чети книги, или се чувай по-често с приятели. Аз също съм в IT, home office, интроверт. Същата работа като теб. На някакви безумни периоди съм - започвам с ентусиазъм, работата ми е интересна, искам да си купувам нови неща за дома, подхващам някое хоби. И след няколко месеца всичко рязко се изпарява. Обикновено се случва около релийз, когато ни засипят яко с бъгове за отрицателно време. И вече нищо не ми се прави, започвам да пия алкохол и влизам в някаква безкрайна спирала от все по-голяма апатия. Аз имам приятел и заради него успявам да се взема в ръце след около месец безтегловност. Ако нямах, сигурно щях и аз да го карам като теб година-две. Успех!

 

...