|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Други |
Възможно ли е човек напълно да промени живота си?
преди: 13 години, 4 месеца, прочетена 4934 пъти
Здравейте. Сега съм на 23. Никога не съм имала истински приятели, винаги съм се чувствала сама. Просто понякога имам нужда да говоря с някого, а няма с кого, няма с кого да изляза навън, няма кого да помоля за помощ дори за нещо дребно, практически не съществувам за другите. Ако умра днес може би хората, които ме познават ще разберат след месеци.
Големият ми проблем обаче е, че самотата ме блокира. Просто продължи твърде дълго. Не мога да функционирам нормално, не мога да уча, не мога да се съсредоточа, нищо не мога да правя. Не виждам нищо хубаво в бъдещето и ми се струва, че от този етап нататък няма как да си намеря приятели.
Всеки е вглъбен в своя свят, работа, ангажименти, семейство, познанства от преди, а и вече има други приоритети и парите играят все по-голяма роля. Много пъти съм чувала, че колкото по-голям ставаш, вероятността да създадеш искрени приятелства намалява, че най-добрите приятели са тези от детството, ученическите и студенстките години.
Е, аз такива нямам и някак си чувствам, че досега щом не съм ги създала може би никога няма да се случи. Опитвах се много пъти да направя нещо, за да променя положението, но нямаше резултат. Вече нямам сили да направя каквото и да е, просто не мога, а знам че отвън няма как да дойде промяна.
Спомням си, че като малка майка ми ходи на гледачка заради сериозен семеен проблем и тя и е казала за мен, че ще бъда много самотна. И сега осъзнавам, че реално през всички тези години съм била.
Възможно ли е самотата да е моята съдба и да е нещо, което не подлежи на промяна. Ще ми се да вярвам, че не е така, но живота ми доказва друго и аз просто не мога да го приема, по-скоро бих се отказала от него. Търсила съм контакти с хората, но те или не ми вдигат телефон, или не искат да излизат с мен, или някакви други неща измислят.
Винаги съм се старала да се държа добре с хората. От относително бедно семейство съм, родителите ми никога не са се разбирали, караници, скандали, такива неща. Винаги ме е било срам от това, може и да ми се е отразило на контактите ми с хората. Просто не издържам повече, някак си спешно ситуацията трябва да се промени към по-добро, а аз не знам как да го направя.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: 019b3f372f |
|
1. Не се отчайвай. Ако искаш аз мога да ти бъда приятелка. Остави си някакъв имейл за връзка.
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: d534f857be |
|
2. Да, възможно е да промениш живота си напълно, но първо трябва да промениш себе си НАПЪЛНО.
Аз съм с 4 години по-голяма от теб и съм променила 2 пъти коренно живота си - напускайки две страни, два града и всичките си приятели и познати. Скоро ми предстой да се преместя в отново.
За мен промяната почва с мен самата, после с промяна на града. Държавата не е задължителна, но града и всички приятели там отрязвам завинаги.
Хората на които имам най-много доверие действително са от ученическите ми години, но животът ни раздели, пространството ни раздели. Непрекъснато се появяват хора в живота, но един приятел остава винаги тук - ти самата! Никой не може да бъде щастлив от твоята компания, ако ти не си!
Нито бедността на семейството ти, нито родителите имат вече значение на 23.
Според мен, на теб ти липсва преди всичко партньор в живота, сигурно си и девствена... Поне така звучиш - жестока депресия те тресе, имаш големи комплекси.
Научи се да се харесваш и обичаш и потърси, ако трябва и онлайн, мъж, с когото можеш да бъдеш. Той ще има приятели и познати, които ще станат и твоя компания. Освен това редовният секс се отразява добре на психиката. Успех
П.П. Мислила ли си за промяна на „тапета“ - например за голям град? Може да е банално, но в градовете като София и Варна са младите хора, където можеш да намериш приятни хора...съжалявам, но звучиш като човек от дълбоката провинция. И аз съм такъв човек, идвам от бедно семейство с проблеми, но това не ми е попречило. Смело, смело...Ще успееш!
|
преди: 13 години, 4 месеца hash: 87a2e72b7b |
|
4. Здравей :)
Повярвай ми - знам какво ти е. И аз съм в същото положение, но съм мъж, няколко години по-възрастен от теб. Наистина мисля, че промяна на обстановката ще ти се отрази добре. Както каза No. 2, защо не се преместиш в друг, по-голям град, където никой няма да те познава и ще можеш да започнеш "на чисто"? Личи си, че си интелигентно момиче. Можеш да започнеш работа и така да си намериш някаква среда. Не казвам, че ще ти е лесно, или че това ще разреши проблемите ти със самотата, но поне ще се почувстваш по-добре, казвам ти го от опит. Аз постъпих така преди известно време и изобщо не съжалявам за решението си. Още нещо - наистина ни е необходима коренна промяна в нас самите и в поведението ни. Докато правим нещата по един и същи начин, ще получаваме същите резултати. Като бях на твоите години изпитвах надежда, че тази самота ще е до време и че нещата се оправят едва ли не от самосебе си. Е, минаха 6 години от тогава, аз не промених нищо в мен, съответно още съм самотен, без приятели, да не говорим за приятелка. Не прави грешката и ти да чакаш няколко години, а започвай да се променяш сега! Знам, че това да се каже е безкрайно по-лесно от това да се направи, но наистина не мисля, че има друг начин. За съжаление не мога да те посъветвам нито какво да се промениш, нито как - и сам не зная отговорите на тези въпроси... Само недей да се отчайваш - това е най-лошото, което можеш да си причиниш. Усмихвай се по-често, даже и да няма за какво. Още си много млада и съм сигурен, че най-хубавото за теб тепърва предстои, ако си дадеш малко повече воля. Искрено ти желая успех!
|
преди: 13 години, 3 месеца hash: 2f1efd984d |
|
5. Звучи банално, но гледай "Тайната". Върши прекрасна работа :)
|
преди: 13 години, 3 месеца hash: 0ebdc7f0ae |
|
6. и аз съм същата.. на 24г и много самотна и неразбрана :(.
нямам приятели, лесно се доверявам, после много се разочаровам, и с времето много се озлобих към хората :(
Дали това нашето е съдба.. какво е.. не знам
|
...
преди: 13 години, 3 месеца hash: f7ce4b2fdd |
|
7. Съжалявам, номер 6, но за 24 години трябваше да разбереш, че не е съдба, това което си. Човек може да определя своето поведение и се замисли над него.
Съдба е да се родиш болен, съдба е да те удари гръм, но не е съдба да си такъв, какъвто си и да отблъскваш хората отколо себе си. Виж, къде бъркаш и се промени, така и всички ще променят поведението си към теб.
А.
|
преди: 13 години, 3 месеца hash: 377a32ce5c |
|
8. Искам да кажа, че преди всичко не забравяйте, че човек сам се ражда и сам умира. Преминават некви хора през живота му научава неща, учи други на нещо. Човек през целият си живот търси своята половина, за да се слеят двете души в едно... Не искам да звуча като откачалка затова ще спра дотук. Аз имам 5 приятелки от ученическите години. И пак съм самотна, а ние сме много, много близки.
Така че, самотата е усещане, което трябва сама да го изтриеш по някъв начин от съзнанието си. Незнам кое е по-лошо да си сам, или сам сред хора. И двете съм ги минала. Била съм и сама като куче, без да се почувствам самотна... Така че търси щастието си в себе си. Може би ти липсва половинка, която да е и твой най-добър приятел. А за какво ти е повече от 1 истински приятел. А относно познанствата-те се завързват много лесно. Но те няма да те направят по-малко самотна.
Разбирам те напълно и знам как се чувстваш. На 22 съм. Ако искаш бихме могли да бъдем приятелки. Аз сега живея в Пловдив, ако си наблизо може да излизаме, да си говорим, да се забавляваме. Мога да те запозная с мои приятели- най-близките ми, които са страхотни. И така лека полека. Само не се отчайвай млада си още-не се притеснявай. Животът е пред теб:)
|
преди: 13 години, 3 месеца hash: df20e7a426 |
|
9. И моята история е 90 % същата със своята, писал съм и аз за своите проблеми тук. Аз съм на 22 и имам също така мисли, които ме побъркват. Но не искам да мисля, че самотата е моята съдба, не искам да е така. Но сега тук в този момент не знам как да постъпя така, че да не съм сам.
Скоро наближават празници, а в такива моменти ми е най-кофти. От ученическите години не ми остана абсолютно нищо, студент съм сега но но не мога да се похваля, че съм по добре от преди.
Имам 1-2 приятели, но се чувствам самотно, телефона по цял ден мълчи, не виждам к'во да направя. ОТ доста малък град съм и имам чувството, че ако някой разбере за моите мисли и тревоги още пвоече ще ме избягват.
Но ти не бива да се комплексираш от гледачки, врачки и т.н. Не вярвай в това, това са глупости. Това може най-много да те комплексира. Някои хора са готови на всичко за пари, аз поне не съм вярвал и никога няма да вярвам в такива измислици. Едва ли точно те ти решават живота.
М 22
|
преди: 13 години, 3 месеца hash: 74e819a02e |
|
10. Че има съдба, и че понякога не можеш да избягаш от нея - това е вярно... Но май повече е реална идеологията, че човек сам си гради съдбата...
|
преди: 13 години, 3 месеца hash: f11ee87a6e |
|
11. Хора стига с тези клишета, за съдбата и т.н. Това е вярно, но с това нищо не помагаме.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|