Що за приятел е това?
преди: 3 години, 3 месеца, прочетена 1099 пъти
Здрвейте. Аз съм мъж на 26 години и имам нужда от съвет относно приятелството ми с даден човек, и може би по-скоро анализиране на неговото поведение. Може би някой с повече житейски опит е попаднал на подобни хора и биха ми споделили своите мисли.

Та, по темата. Още 5 клас, се запознах с едно момче в квартала, докато играехме футбол с останалите. Той беше 9 клас - “батко”. Много бързо започнахме да се разбираме и за отрицателно време станахме най-добри приятели, постоянно киснехме заедно, минавахме през какви ли не неща. Порастнахме с него, след безбройни тийн драми и прочие, както си му е редът.

След като малко порастнах и аз и акълите ни се поизравниха, аз бях 1 курс в университета, а той вече завърши, започнах да забелязвам разни неща. Тъй като бях глупаво лапе на 16-17-18, пиех много по събирания и се самозабравях. Той насърчаваше това, гледаше отстрани, но не пиеше никога. Понякога ми биеше шамари, уж да съм изтрезнеел. Но много, много силни шамари, чак ми извърташе лапешката кратуна. Никога не ми помагаше без да го помоля, нито се интересуваше от мен и как съм реално.

Минаха още 4-5 години и ето ни тук. Аз съм на почти 27 години, а той е на 31. Аз съм необвързан, а той “щастливо женен”. Подчертавам всичко това, за да разберете по-добре важните детайли. Та, да, самотен съм от много време. Тегаво ми е и не се чувствам добре. Минавам през лоши периоди, споделям му, а на него не му пука. Не ми помага, не понечи веднъж за всичките години да ме запознае с момиче, та да видим какво ще стане. Имайки на предвид, че покрай него има много жени, и постоянно е в такива компании. Та в това направление, не ми удря едно рамо. После, с тези лошите периоди, бях започнал да пийвам повече алкохол, споделях му, а той ме насърчаваше да пия още, щом ми помагало. Имахме лош случай в родата, споделих му, някак опита да ме подтикне пак към чашката. Това говоря през изминалите години.

Имам чувството, че този човек, се чувства добре аз да съм по-долу от него. Не иска да си намеря половинка и да заживея нормален начин на живот. И гледа аз да пропадна. Един вид, той винаги е бил баткото. По-големият, по-опитният, първи с автомобил и книжка. Една стъпка по-напред. Но последните години един важен за мъжа фактор се промени - финансовият. Там нещата стоят по различен начин и се чудя дали това не повлия на отношенията ни.

Той завърши някакво висше, но не работи по специалността, нито в реализиран. Подменя работи и длъжности на малко по-висока заплата от минималната и не е никак заможен, а му се иска. Аз обаче, още от студент си облъсках главата да ходя по програми, стажове, да работя почасово във фирми по моята специалност. В следствие, с много труд услях да се закача в чуждестранна фирма преди 3 години и от тогава взимам по 35,000 евро годишно. Което не е зле. След като ме видя финансово по-стабилен от него, с луксозен автомобил, живеейки си добре живота, погледът му се промени. Не знам дали не си въозбразявам нещо. Но този човек, вижда, че аз не съм напълно щастлив, заради самотата и на вскчкто отгоре се мъчи да ме подтикне да хвана лош път и да се проваля. И не помага за каквото и да е.

Държа да отбележа, че завист към него нито съм изпитвал, това не е присъщо за мен. Винаги съм се радвал за него и съм бил и в трудните и в лошите моменти, както трябва да бъде. Не съм казвал една лоша дума за него на никого. Не съм провокирал подобно държание от негова страна.

Да обобщим, в момента приятелството ни е такова, че той отбелязва всяко едно лошо нещо в мен. Например, че съм изглеждал “супер измъчен”. Че съм отслабнал. Че ме виждал леко кривоглед. Използва моменти на слабост да подчертае колко му е хубаво да се прибира вкъщи и да не е сам, за да ми стане зле. Търси малки драскотини по колата ми и ми ги показва, защото е чисто нова и знае че е тъпо. Не реаргира, когато ми е тегаво последно време, а точно обратното. Когато тренирах и бях ста Ал здравичък, не казва нищо, но когато спрях да тренирам и отслабнах, веднага подчерта. Никога не ми честити за нищо ново или за какъвто и да е услех. Но в същото време, ако например съм в болница, знам, че мога на 100% да разчитам, че ще ме посети и ще ми донесе нещо. Ако му се обадя за помощ, с нещо вкъши - ще дойде. Крайно съм объркан от този тип отношения, защото според мен не са редни. Или си приятел, или не си. Или ми желаеш доброто, или не. Не може един ден едно, с друг ден друго. Поне според мен…

Пробвах да говоря с него, казва “а, не знам, такъв съм си”.

Та така…без да отегчавам повече, бях максимално дискриптивен, за да може да разберете за какво иде реч. Вие имали ли сте подобен тип приятелства? Каква е вашата история? Какво решение сте взели в крайна сметка? Как са се развили нещата при вас?

Благодаря на всички, отделили време да прочетат историята.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 3 години, 3 месеца hash: 354340b091

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Може да те е подтиквал да си живееш живота, както си решиш с пиенето, когато си бил млад. Някои хора биха се разсърдили, ако им кажеш какво да не правят, така че донякъде го разбирам. Но това, че и сега те е подтиквал към алкохол, е черна точка в моите очи. Но не мисля, че ти е истински ДОБЪР приятел. Все пак има нещо човечно щом се сеща за теб, когато си в нужда. Винаги да си имаш едно наум за този човек и да не разчиташ на него. Аз лично не съм имал подобни приятели, имал съм вероятно и по-лоши от него, когато бях ученик и студент, но съм спирал да общувам с тях, когато съм разбирал за какво става дума (алкохолизъм, наркотици и други). А това да се опитваш да нараниш/обидиш другия, когато е слаб, си е типична злобарска черта, по принцип не познавам много мъже, които биха го направили. Колкото да идеята ти за това, че нещо трябва да е: или... или... Ами - не. Светът не е подчинен на някаква бинарна логика. И най-големият престъпник може да върши добри дела, както и най-големият светец да направи нещо непристойно - какво остава за нормалните хора да кажем тогава? Предлагам ти да мислиш процентно вместо двоично или използвай някаква друга скала - от 1 до 10, да речем. Примерно твоят приятел е 7/10. (Знаеш ли, сега като написах това горе, се сетих, че имах един приятел, когото виждах като свой духовен близнак и наистина обичах и уважавах както никого другиго на света, дори собствените си сестри или всякакви други роднини и приятели, или жени, които съм обичал, бих поставил назад, ако трябваше да избирам между тях и него. Знам, че беше разправял на един друг негов приятел, че ме има за кръвен брат, тъй че привързаността ми не е била едностранна. Но така се случиха нещата, че спряхме да се виждаме с него преди десетина години, отчуждихме се и се забравихме. Писах му един път наскоро във фейсбук, той ми отвърна нещо от сорта на един ред и това беше. Не зная какво е по-доброто - да имаш за кратко време истински приятел или завинаги - някой, който да не толкова свестен, но който не би те изоставил без причина.)

 

...

преди: 3 години, 3 месеца hash: ae2356aa91

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Аз съм на 28. Едно нешо разбрах още като малък, че всичко брат ми, е бошлаф работа. И парите и кариерата и приятелите и жените, с които имаш отношения. Може би само семейството е някакъв фактор, но и там се случва да има проблеми. Приятелите всъщност са хора събрали се по интереси. И аз така като тебе се нервирах за хора, които 15 години се познаваме и в едно малко спречкване ме обиждаха и зачеркнаха все едно съм някой външен. Аз лично правя сериозна чистка на всички около мен точно в момента, затова и се наех да ти пиша. И когато реших да го направя осъзнах как всъщност никой не е истински приятел. Няма такова нешо. Всеки си гледа интереса. Аз също не съм цвете за мирисане. Тегав характер съм, но няма да позволя повече някой да си прави гавра с мен. Та ти препоръчвам същото, ако осъзнаеш, че всъщност се чувстваш зле около него, то всичко е ясно. Имай предвид, че и ти не звучиш много правилно, монетата винаги има две страни. И аз имах хора около мен, които се пишеха приятели, а тайно "работеха", за да ме направят по смешен. Използваха и момента да ме злепоставят, което е повече от обидно. И макар, че са ми помагали много с пари, всъщност е било от някакво съжаление предполагам, докато аз им бях лоялен и съм си мислел, че сме приятели. Направи си рявносметка и не се свени да махаш хора от живота си. Не си заслужава нервите. Огромен опит имам с отношения и с жени и приятели, които са токсични и те тровят. Явно и аз самия съм бил такъв. Поговрката - "по добре сам, отколкото зле придружен" не е просто клише. Майната им на всички, които искат да им се молиш да имате отношения и се опитват да те принизяват. Но помни, че на теб също никой не ти е длъжен за нищо.

 

...

преди: 3 години, 3 месеца hash: 0e9dbb49aa

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   В днешните времена на вълк и мечка, темата за приятелството е табу. Аз нямам приятели и съм много по-щаслив от времената когато имах. Но пък имам пари хора за всичко, с които си решавам проблемите. Този човек ти завижда пич от ден първи. Иска да си на дъното за да се чувства той успял и значим. Щом имаш такива доходи значи не си глупак. Което ме учудва, как се занимаваш с такива лузъри, на такъв и ,,Здрасти,, няма да му кажа. Аз гледам по-философски на нещата. Всеки има по нещо и пък друго му липсва. И предпочитам да се радвам на това, което имам от колкото да се сдухвам за това, което нямам. Чингис Хан

 

...

горе^

преди: 3 години, 3 месеца hash: 39e955068d

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Този не ти е приятел,зарежи го.

 

...

преди: 3 години, 3 месеца hash: 1405c6724d

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   човека се бори със собствената си завист, която не иска да си признае..

 

...